На Бъдни вечер хлябът не е гарнитура, той е образ на дома – кръгъл, затворен, защитен
На Бъдни вечер хлябът не е гарнитура. Той е центърът. Около него се подрежда трапезата, само че и самото семейство. В българската традиция хлябът не просто засища – той свързва. Земята с индивида, труда с благодарността, живите с паметта за тези преди тях.
Содената питка е най-често приготвяният самун за Бъдни вечер. Не тъй като е най-богатата, а тъй като е най-чистата като концепция. В нея няма квас, няма очакване, няма " втасване “ – тя се прави бързо, в тишина, постоянно рано сутринта. Това не е инцидентно. Според етнографите точно безквасният или соден самун е знак на началото, на нещо, което занапред следва. Маята " оживява “ хляба, само че Бъдни вечер е нощта преди живота, преди раждането.
В предишното дамата, която меси обредния самун, е била тиха, съсредоточена, постоянно сама. Вярвало се е, че хлябът поема настроението, мислите и даже думите на този, който го прави, написа ФОКУС , базирайки се на етнографите. Затова не се е говорело на всеослушание, не се е карало, не се е бързало. Хлябът е бил самобитна молитва, само че без думи.
Рецепта за обичайната содена питка
Брашно – към 500 г
Сода бикарбонат – 1 чаена лъжичка
Сол – 1 чаена лъжичка
Оцет или лимонен сок – 1 супена лъжица
Хладка вода – към 250 мл
Олио – 1–2 супени лъжици (по желание)
В брашното се прави кладенче. Содата се гаси с оцета и се прибавя дружно със солта и водата. Замесва се меко, само че плътно тесто. Не се меси дълго – задоволително, едвам се събере. Оформя се кръгла питка, от горната страна леко се набожда с вилица или се прави кръст – не като декорация, а като знак за протекция. Пече се в умерена фурна до златисто.
В някои домове в питката се поставя паричка, в други – единствено в квасния самун за Коледа. И в двата случая концепцията не е облага, а благословия.
Хлябът като история и знак
Още в най-старите пластове на българската традиция хлябът е възприеман като жив. Той не се реже с нож на Бъдни вечер, а се разчупва. Ножът е оръжие, а довечера не търпи разделяне. Разчупването е шерване – всеки получава своя дял, само че от едно цяло.
Според етнографът Димитър Маринов хлябът в обредите е " сурогат на жертвата “ – вместо кръв се дава труд, вместо болежка – храна. Михаил Арнаудов добавя, че хлябът е облик на дома – кръговиден, затворен, предпазен. Затова и обредните пити рядко са с остри форми.
На Бъдни вечер хлябът стои в центъра на масата, постоянно върху забрадка или плява – знак за яслите, само че и за връзката със земята. Първото парче не е за най-гладния, а за дома – оставя се настрани или се дава на най-възрастния. Това е жест на почитание към началото – и на рода, и на вечерта.
Днес содената питка постоянно се възприема като " лесният вид “. Но в действителност тя е най-смисленият. Тя не показва умеене, а желание. Не демонстрира обилие, а достатъчност, написа ФОКУС . И тъкмо по тази причина е толкоз подобаваща за Бъдни вечер.
Защото в тази нощ хлябът не би трябвало да впечатлява. Той би трябвало да събира.
Содената питка е най-често приготвяният самун за Бъдни вечер. Не тъй като е най-богатата, а тъй като е най-чистата като концепция. В нея няма квас, няма очакване, няма " втасване “ – тя се прави бързо, в тишина, постоянно рано сутринта. Това не е инцидентно. Според етнографите точно безквасният или соден самун е знак на началото, на нещо, което занапред следва. Маята " оживява “ хляба, само че Бъдни вечер е нощта преди живота, преди раждането.
В предишното дамата, която меси обредния самун, е била тиха, съсредоточена, постоянно сама. Вярвало се е, че хлябът поема настроението, мислите и даже думите на този, който го прави, написа ФОКУС , базирайки се на етнографите. Затова не се е говорело на всеослушание, не се е карало, не се е бързало. Хлябът е бил самобитна молитва, само че без думи.
Рецепта за обичайната содена питка
Брашно – към 500 г
Сода бикарбонат – 1 чаена лъжичка
Сол – 1 чаена лъжичка
Оцет или лимонен сок – 1 супена лъжица
Хладка вода – към 250 мл
Олио – 1–2 супени лъжици (по желание)
В брашното се прави кладенче. Содата се гаси с оцета и се прибавя дружно със солта и водата. Замесва се меко, само че плътно тесто. Не се меси дълго – задоволително, едвам се събере. Оформя се кръгла питка, от горната страна леко се набожда с вилица или се прави кръст – не като декорация, а като знак за протекция. Пече се в умерена фурна до златисто.
В някои домове в питката се поставя паричка, в други – единствено в квасния самун за Коледа. И в двата случая концепцията не е облага, а благословия.
Хлябът като история и знак
Още в най-старите пластове на българската традиция хлябът е възприеман като жив. Той не се реже с нож на Бъдни вечер, а се разчупва. Ножът е оръжие, а довечера не търпи разделяне. Разчупването е шерване – всеки получава своя дял, само че от едно цяло.
Според етнографът Димитър Маринов хлябът в обредите е " сурогат на жертвата “ – вместо кръв се дава труд, вместо болежка – храна. Михаил Арнаудов добавя, че хлябът е облик на дома – кръговиден, затворен, предпазен. Затова и обредните пити рядко са с остри форми.
На Бъдни вечер хлябът стои в центъра на масата, постоянно върху забрадка или плява – знак за яслите, само че и за връзката със земята. Първото парче не е за най-гладния, а за дома – оставя се настрани или се дава на най-възрастния. Това е жест на почитание към началото – и на рода, и на вечерта.
Днес содената питка постоянно се възприема като " лесният вид “. Но в действителност тя е най-смисленият. Тя не показва умеене, а желание. Не демонстрира обилие, а достатъчност, написа ФОКУС . И тъкмо по тази причина е толкоз подобаваща за Бъдни вечер.
Защото в тази нощ хлябът не би трябвало да впечатлява. Той би трябвало да събира.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ