Бяхме бити и унижавани. Истории на украинци, насилствено депортирани в Русия |
По данни на украинската основна прокуратура хиляди украински цивилни жители са били пленени от съветските войски и принудително отведени на съветска територия по време на войната. Досега единствено няколко души са съумели да се завърнат вкъщи след замяна на пандизчии. Всички те настояват, че са били подложени на нечовешко отношение. Все още не се знае нищо за ориста на доста от тях.
Минаха три седмици от освобождението на Володимир Хропун, само че той към момента очевидно трепери от претърпяната контузия. Той е доброволец на Червения кръст, който е хванат от съветските военни и депортиран на съветска територия.
Володимир Хропун
На 18 март Володимир пътува с учебен рейс до село Козаровичи, с цел да помогне за евакуацията на жителите, попаднали в центъра на сраженията. Селото се намира на към 40 км северозападно от Киев.
На съветски контролно-пропускателен пункт той изяснява задачата на пътуването си и моли да бъде пропуснат, само че е арестуван.
През първите няколко дни той и останалите пленници са държани в мазето на фабрика в близкото село. 40-те души (всички цивилни) са били затворени в стая от 28 кв. м.
Според Володимир военните ги биели с приклади на пушки, употребявали електрошокови палки и ги тормозели по всевъзможен метод. Завързват му очите и му поставят белезници, като от него желаят информация за украинската войска.
" Биеха ни с приклади, с ръце, ритаха ни. Един от бойците беше доста млад, съвсем дете. Той използваше електрошок и удряше с него шиите, лицата и коленете на хората. Той се забавляваше толкоз доста ", спомня си Володимир.
Затворниците са държани в Украйна в продължение на съвсем седмица, а по-късно са превозени до Беларус.
" Те мислеха, че не можем да забележим нищо, само че аз видях по какъв начин минаваме около села - Иванков, Чернобил, а след това пресякохме границата ", споделя Володимир.
В Беларус арестуваните получили персонални карти. Те показват, че са били поръчани от въоръжените сили на Руската федерация.
В персоналната карта на Володимир е записано, че мястото му на раждане е Украинската руска социалистическа република, което е името на Украйна преди тя да получи самостоятелност след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година
След това пандизчиите пътуват от Беларус до съветски затвор.
" Злоупотребите продължиха. Унижаваха ни, принуждаваха ни да коленичим и да заемаме неуместни пози. Ако ги погледнем в очите, ни биеха. Ако правехме нещо постепенно, бяхме унижавани. Отнасяха се с нас като с животни ", продължава описа си Володимир.
В непосредствена непосредственост до него преброил още 72 души, само че по звуците, които чувал, пандизчиите били доста повече.
" Опитахме се да се поддържаме взаимно. Понякога не можех да допускам, че това в действителност се случва. Сякаш бяхме минали от 21-ви в 16-ти век ", спомня си мъжът.
Две седмици след ареста му, на 7 април, Володимир е превозен със аероплан до Крим, анексиран от Русия през 2014 година, дружно с три дами, държани в различен затвор. Жените му споделили, че и те са били бити. Според Владимир те не са разбрали къде ги водят, само че са чули бойците да повтарят неведнъж думата " замяна ".
От Крим пленниците са докарани по шосе до мост на 32 км от Запорожие и им е казано да преминат на другата страна, която е под украински надзор. Преминаването се състои на 9 април.
Но преди съветската страна да освободи цивилните украинци, страните си разменят военнопленници.
Володимир споделя, че му е мъчно да опише възприятията си от претърпяното, само че желае целият свят да чуе историята му. Той желае да посочи, че разказите за насилственото затваряне на украинци в Русия са 100% истина. В пандиза той чува, че в прилежащата килия са момчетата от атомната електроцентрала в Чернобил.
Стаята, в която са били държани украинските гвардейци, охранявали атомната електроцентрала в Чернобил.
Той не може да каже имена, само че сега е известно, че 169 членове на украинската национална армия, които са охранявали оборудването, са изчезнали безследно.
След като централата е окупирана от съветските военни, гвардейците са държани в нуклеарната централа в продължение на няколко седмици и по-късно за тях не се знае нищо.
Валерий Семьонов, един от инженерите на АЕЦ, споделя, че когато са напуснали площадката на Чернобил в края на март, съветските военни са взели със себе си гвардейците. Семейството на един от тях живее в близкото село. Не разкриваме имената им от съображения за сигурност.
Съпругата на гвардееца ни описа, че мъжът ѝ се обадил в деня на нахлуването на съветската войска и ѝ споделил да напусне селото. Тя води дребния им наследник и родителите си в Лвов. От 24 февруари до 9 март брачният партньор ѝ дава отговор на позвъняванията ѝ, като ѝ споделя, че той и сътрудниците му са добре, и я моли да не се тормози.
След това пораждат проблеми с електрозахранването и мобилният телефон на брачна половинка ѝ към този момент не дава отговор. Успява да приказва с него още няколко пъти по стационарния телефон. За финален път чува гласа му на 31 март, в деня, в който всички охранители в завода са отведени принудително в незнайна посока.
" Той сподели, че физически се усеща добре, само че прочувствено му е доста мъчно. По гласа му разбрах, че е доста угрижен ", споделя дамата.
Синът продължава да пита за баща. Тя споделя, че таткото е на работа, само че детето се опасява. Страхува се, че и майка му ще изчезне и върви на всички места с нея - на работа, по магазините.
Ръководителят на украинското вътрешно министерство удостоверява, че брачният партньор ѝ е наложително арестуван в Русия и единственото, което желае, е да го види жив.
Жената изяснява, че са женени от шест години и половина и че той постоянно я е подкрепял във всичко. А и обичаше работата си.
Юлия Паевска е фелдшер. Както ни описа брачният партньор ѝ Вадим, тя е работила в Мариупол, където е пособия за евакуацията на ранени бойци и цивилни, и е била хваната от съветските военни на 14 март.
Вадим научава за местонахождението на брачната половинка си от агитационен материал по съветски канал. В него прокремълските публицисти настояват, че украинците отпътуват за Русия по лично предпочитание.
Украинският основен прокурор Ирина Венедиктова назова това чудовищна неистина. Според нея са разпознати минимум 6000 цивилни жители, депортирани в Русия. Според съветските медии в страната са пристигнали към един милион украинци.
Известни са случаи на деца, разграничени от родителите си, сподели Венедиктова. Почти всички, които са съумели да се завърнат вкъщи в границите на размяната на пандизчии, споделят, че са били измъчвани и бити.
Войната в Южна и Източна Украйна е в разгара си и всеки ден има известия за принудително депортиране на украинци в Русия, разяснява Би Би Си.
Минаха три седмици от освобождението на Володимир Хропун, само че той към момента очевидно трепери от претърпяната контузия. Той е доброволец на Червения кръст, който е хванат от съветските военни и депортиран на съветска територия.
Володимир Хропун
На 18 март Володимир пътува с учебен рейс до село Козаровичи, с цел да помогне за евакуацията на жителите, попаднали в центъра на сраженията. Селото се намира на към 40 км северозападно от Киев.
На съветски контролно-пропускателен пункт той изяснява задачата на пътуването си и моли да бъде пропуснат, само че е арестуван.
През първите няколко дни той и останалите пленници са държани в мазето на фабрика в близкото село. 40-те души (всички цивилни) са били затворени в стая от 28 кв. м.
Според Володимир военните ги биели с приклади на пушки, употребявали електрошокови палки и ги тормозели по всевъзможен метод. Завързват му очите и му поставят белезници, като от него желаят информация за украинската войска.
" Биеха ни с приклади, с ръце, ритаха ни. Един от бойците беше доста млад, съвсем дете. Той използваше електрошок и удряше с него шиите, лицата и коленете на хората. Той се забавляваше толкоз доста ", спомня си Володимир.
Затворниците са държани в Украйна в продължение на съвсем седмица, а по-късно са превозени до Беларус.
" Те мислеха, че не можем да забележим нищо, само че аз видях по какъв начин минаваме около села - Иванков, Чернобил, а след това пресякохме границата ", споделя Володимир.
В Беларус арестуваните получили персонални карти. Те показват, че са били поръчани от въоръжените сили на Руската федерация.
В персоналната карта на Володимир е записано, че мястото му на раждане е Украинската руска социалистическа република, което е името на Украйна преди тя да получи самостоятелност след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година
След това пандизчиите пътуват от Беларус до съветски затвор.
" Злоупотребите продължиха. Унижаваха ни, принуждаваха ни да коленичим и да заемаме неуместни пози. Ако ги погледнем в очите, ни биеха. Ако правехме нещо постепенно, бяхме унижавани. Отнасяха се с нас като с животни ", продължава описа си Володимир.
В непосредствена непосредственост до него преброил още 72 души, само че по звуците, които чувал, пандизчиите били доста повече.
" Опитахме се да се поддържаме взаимно. Понякога не можех да допускам, че това в действителност се случва. Сякаш бяхме минали от 21-ви в 16-ти век ", спомня си мъжът.
Две седмици след ареста му, на 7 април, Володимир е превозен със аероплан до Крим, анексиран от Русия през 2014 година, дружно с три дами, държани в различен затвор. Жените му споделили, че и те са били бити. Според Владимир те не са разбрали къде ги водят, само че са чули бойците да повтарят неведнъж думата " замяна ".
От Крим пленниците са докарани по шосе до мост на 32 км от Запорожие и им е казано да преминат на другата страна, която е под украински надзор. Преминаването се състои на 9 април.
Но преди съветската страна да освободи цивилните украинци, страните си разменят военнопленници.
Володимир споделя, че му е мъчно да опише възприятията си от претърпяното, само че желае целият свят да чуе историята му. Той желае да посочи, че разказите за насилственото затваряне на украинци в Русия са 100% истина. В пандиза той чува, че в прилежащата килия са момчетата от атомната електроцентрала в Чернобил.
Стаята, в която са били държани украинските гвардейци, охранявали атомната електроцентрала в Чернобил.
Той не може да каже имена, само че сега е известно, че 169 членове на украинската национална армия, които са охранявали оборудването, са изчезнали безследно.
След като централата е окупирана от съветските военни, гвардейците са държани в нуклеарната централа в продължение на няколко седмици и по-късно за тях не се знае нищо.
Валерий Семьонов, един от инженерите на АЕЦ, споделя, че когато са напуснали площадката на Чернобил в края на март, съветските военни са взели със себе си гвардейците. Семейството на един от тях живее в близкото село. Не разкриваме имената им от съображения за сигурност.
Съпругата на гвардееца ни описа, че мъжът ѝ се обадил в деня на нахлуването на съветската войска и ѝ споделил да напусне селото. Тя води дребния им наследник и родителите си в Лвов. От 24 февруари до 9 март брачният партньор ѝ дава отговор на позвъняванията ѝ, като ѝ споделя, че той и сътрудниците му са добре, и я моли да не се тормози.
След това пораждат проблеми с електрозахранването и мобилният телефон на брачна половинка ѝ към този момент не дава отговор. Успява да приказва с него още няколко пъти по стационарния телефон. За финален път чува гласа му на 31 март, в деня, в който всички охранители в завода са отведени принудително в незнайна посока.
" Той сподели, че физически се усеща добре, само че прочувствено му е доста мъчно. По гласа му разбрах, че е доста угрижен ", споделя дамата.
Синът продължава да пита за баща. Тя споделя, че таткото е на работа, само че детето се опасява. Страхува се, че и майка му ще изчезне и върви на всички места с нея - на работа, по магазините.
Ръководителят на украинското вътрешно министерство удостоверява, че брачният партньор ѝ е наложително арестуван в Русия и единственото, което желае, е да го види жив.
Жената изяснява, че са женени от шест години и половина и че той постоянно я е подкрепял във всичко. А и обичаше работата си.
Юлия Паевска е фелдшер. Както ни описа брачният партньор ѝ Вадим, тя е работила в Мариупол, където е пособия за евакуацията на ранени бойци и цивилни, и е била хваната от съветските военни на 14 март.
Вадим научава за местонахождението на брачната половинка си от агитационен материал по съветски канал. В него прокремълските публицисти настояват, че украинците отпътуват за Русия по лично предпочитание.
Украинският основен прокурор Ирина Венедиктова назова това чудовищна неистина. Според нея са разпознати минимум 6000 цивилни жители, депортирани в Русия. Според съветските медии в страната са пристигнали към един милион украинци.
Известни са случаи на деца, разграничени от родителите си, сподели Венедиктова. Почти всички, които са съумели да се завърнат вкъщи в границите на размяната на пандизчии, споделят, че са били измъчвани и бити.
Войната в Южна и Източна Украйна е в разгара си и всеки ден има известия за принудително депортиране на украинци в Русия, разяснява Би Би Си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ