Мъжете също плачат
По данни на Евростат 77% от хората, лишили живота си през 2014 година, са били мъже. Причината е, че мъжете по-трудно споделят възприятията си, по-рядко търсят поддръжка и надлежно по-лесно изпадат в чувство за невъзможност. По нашите детски площадки продължава да се чува репликата " Ти си мъж, не би трябвало да плачеш ", която има съществени последици и продължава да възпроизвежда едно нездраво отношение към вътрешните прекарвания.
" Преди време непосредствен другар се разведе и доста страдаше. Сега, от вероятността на времето, виждам, че нашата мъжка компания е реагирала безусловно несъответстващо ", споделя Владимир Иванов, финансист, в средата на 30-те, който от няколко години се вглежда в тематиката за страстите и личностното развиване. Споделя, че с приятелите му били смутени от диалога за страсти - тематика, която в мъжките компании постоянно е табу. " Искахме да му помогнем, само че не знаехме по какъв начин да реагираме на неговата горест. Затова се опитвахме да го разсеем и да сменим тематиката. След време осъзнах какъв брой необичайно държание в действителност е това. " Сега Владимир вижда, че приятелят му е имал потребност от поддръжка, от пространство да показа, да бъде чут и забелязан. Но за какво тогава компанията е реагирала по този метод? Имат ли мъжете потребността от прочувствена поддръжка? Къде могат да я получат и какви са рисковете, в случай че не я открият?
Сълзите са неразрешени
Владимир загатва откъс, който го е впечатлил: " В живота на мъжа има двама души, пред които приказва намерено за компликациите си. Майка му, до момента в който е дете, и партньорката му - когато е възрастен. " Едва ли има точна статистика по въпроса, само че наблюденията на други мъже са красноречиви. В минисериала All Man,, британският актьор и притежател на премията " Търнър " Грейсън Пери споделя, че на 40-годишна възраст за първи път видял мъж да плаче. А Давид Бак, софтуерен инженер и физик, който от няколко години е разпален по личностното развиване, споделя, че в психотерапевтична група се срещнал с мъж, който за първи път усетил деликатност и състрадание към себе си на 50-годишна възраст.
" Плача самичък в колата, когато повече не мога да се въздържам ", споделя IT експертът Мирослав Стоянов. Случвало се е да се разплаче пред различен човек единствено един път, случайно. " Не си го разрешавам даже пред най-близките ", споделя Мирослав. Срамува се да плаче, тъй като е мъж и рядко е виждал други мъже да го вършат. Реклама Изглежда, възбраната върху мъжките усеща е толкоз мощна, че не остава място за тях.
Невинаги е било по този начин, или най-малко не на всички места. Том Луц, професор от университета в Калифорния, е създател на книгата " Плачът: Естествената и културна история на сълзите ". В нея твърди, че през XVIII век било всекидневно за мъжете с висок обществен статус в Западна Европа и Съединени американски щати да плачат. Ако не го правели, рискували да ги помислят за недодялани зверове. Според Луц концепцията за това, че мъжът би трябвало да бъде непреклонен, се прокрадва през XIX век, а чак в средата на XX век се настанява и стигмата, че мъж който демонстрира възприятията си, не може да е добър водач.
Последствията от потиснатите страсти
" Депресията и други проблеми с психологичното здраве при мъжете са като цяло подценявани и незадоволително добре лекувани във всички европейски страни ", се споделя в отчет на Европейската комисия. Основната причина е, че мъжете по-рядко търсят помощ и омаловажават признаците.
Според обява на два университета в Онтарио, Канада, от 2010 година потискането на страстите води до повишение на риска от меланхолия, изключително при мъжете. Според италианско-холандско проучване от 2017 година, когато мъжете потискат страстите си, стават по-агресивни. А проучване на Германия и Австралия демонстрира, че потискането на страстите има някои краткосрочни изгоди, като да вземем за пример да не се усещаме засрамени пред други хора. Но в случай че го вършим постоянно и задълго, вреди по няколко линии - невробиологично, на връзките с близките и на мисловните процеси. Реклама През 2011 година Европейската комисия в партньорство с Университета в Лийдс разгласява отчет oт 407 страници, озаглавен " Състоянието на мъжкото здраве в Европа ". Цял раздел е обособен на метода, по който мъжете (не) показват страстите си. " Момчетата са учени да не демонстрират физическа или прочувствена накърнимост, изключително в патриархални култури ", се споделя в отчета. Там мъжествеността се възприема като физическа мощ, вдишване на опасности и огромни количества алкохол. Вследствие мъжете по-рядко търсят здравна помощ, макар че методът им на живот по-често я изисква. Когато въпреки всичко се извърнат за ментална помощ към експерт, в случай че този човек също е мъж, повлиян от обичайните показа за неустрашимост, е по-вероятно да пренебрегне недоволствата на пациентите си мъже. Освен това при тях признаците на меланхолия се показват по друг метод, в сравнение с при дамите. Например с нараснала приложимост на субстанции, експанзия, нервност. Особено рискови са моментите, в които губят сътрудник или статус. Например, когато се пенсионират, изгубят работата си, способността си да карат, когато са тежко заболели или се опасяват, че ще се разболеят.
Тоест, колкото по-повлияни са мъжете от обичайното схващане, че би трябвало да бъдат непоклатими, толкоз по-вероятно е да страдат, когато срещнат предизвикателство. И надали е изненада, че съгласно СЗО в Източна Европа и Русия въпросът е изключително стигматизиран, като множеството хора имат предубеждения към психичната помощ. Така мъжете са изложени на още един риск - когато страдат от меланхолия, тревога или друга психологична компликация, да гледат на себе си като на незадоволително мъже, да се усещат провалени и да изпитват виновност. Съответно е по-малко евентуално да приказват с близки или да потърсят помощ и по този начин се затваря циничен кръг, който може би изяснява за какво мъжете в Европа лишават живота си три пъти по-често от дамите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Здравеопазване 3 Политика 1 Неща 2 Политика 3 Енергетика Реклама Какво се случва в България
За момента oставаме на равнище персонални наблюдения и догатки, защото не съществуват публични данни за България. Националният статистически институт разполага с информация за пациентите под наблюдаване в психиатрични заведения, само че не знае нищо за хората, които страдат, до момента в който външно животът им наподобява напълно елементарен . Имайки поради, че съгласно СЗО 25% от европейското население на година минава през признаци на меланхолия и тревога, за България това са съвсем 2 милиона души. У нас данни събира дирекция " Психично здраве " към Национален център по публично здраве и разбори (НЦОЗА). През 2018-2019 година дирекцията в партньорски план с Мичиганския университет и по норвежки грант е провела изследване за депресията, тревогата и зависимостите в България. Но огромна част от данните още чакат да бъдат обработени. По информация от дирекцията нямат ресурсите да свършат работата по-бързо. Кога ще има повече информация за България? Според представител на дирекцията - когато има политически интерес и надлежно - финансиране за проучвания.
В последните два броя за 2021 година на " Българско списание за публично здраве " на НЦОЗА на места има пасажи за психологичното здраве. Например " Сърдечно-съдовите болести, неврологичните болести и депресията са главен източник на дни, изгубени в нетрудоспособност ". Но информация за мъжкото психологично здраве в България не съществува.
Докато липсват данни за България, ни остава да се позоваваме на информация от други страни. Според Mental Health America (МНА) животът на 6 милиона мъже в Съединени американски щати годишно е повлиян от меланхолия, а малко над 3 милиона мъже страдат от под паника офанзиви и уплахи. 35% от хората, които преяждат до степен, в която това се трансформира в хранително разстройство, са мъже, като съгласно MHA e по-малко евентуално те да приказват за казуса или да потърсят поддръжка. Самоубийството е седмата най-разпространена причина за гибел при мъжете, а 1 на всеки 5 мъже развива взаимозависимост към алкохола.
Токсична неустрашимост и нови модели на подражателство
Така наречената токсична неустрашимост обобщава държанията, които вредят на един мъж и на хората към него. Характеристики, които проучванията показват като рискови фактори за психологичното здраве на мъжете. А в това време и някои от признаците на меланхолия, характерни за мъжете. Например експанзия, студено отношение и скриване на сложните страсти като горест, отчаяние, боязън. Токсичната неустрашимост отхвърля всичко, което може да се схване като " женствено " - деликатност, грижа, шерване, търсене на помощ и поддръжка. В същото време издига в фетиш разрушителни държания като работа до лимита на силите, вдишване на непремерени опасности, притъпяване на напрежението с алкохол и пренебрежение към дамите. Освен това проблеми като меланхолия и тревога се преглеждат като уязвимост и надлежно търсенето на помощ от психолог или психотерапевт, а даже и шерването с близки се жигосват.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
" Преди време непосредствен другар се разведе и доста страдаше. Сега, от вероятността на времето, виждам, че нашата мъжка компания е реагирала безусловно несъответстващо ", споделя Владимир Иванов, финансист, в средата на 30-те, който от няколко години се вглежда в тематиката за страстите и личностното развиване. Споделя, че с приятелите му били смутени от диалога за страсти - тематика, която в мъжките компании постоянно е табу. " Искахме да му помогнем, само че не знаехме по какъв начин да реагираме на неговата горест. Затова се опитвахме да го разсеем и да сменим тематиката. След време осъзнах какъв брой необичайно държание в действителност е това. " Сега Владимир вижда, че приятелят му е имал потребност от поддръжка, от пространство да показа, да бъде чут и забелязан. Но за какво тогава компанията е реагирала по този метод? Имат ли мъжете потребността от прочувствена поддръжка? Къде могат да я получат и какви са рисковете, в случай че не я открият?
Сълзите са неразрешени
Владимир загатва откъс, който го е впечатлил: " В живота на мъжа има двама души, пред които приказва намерено за компликациите си. Майка му, до момента в който е дете, и партньорката му - когато е възрастен. " Едва ли има точна статистика по въпроса, само че наблюденията на други мъже са красноречиви. В минисериала All Man,, британският актьор и притежател на премията " Търнър " Грейсън Пери споделя, че на 40-годишна възраст за първи път видял мъж да плаче. А Давид Бак, софтуерен инженер и физик, който от няколко години е разпален по личностното развиване, споделя, че в психотерапевтична група се срещнал с мъж, който за първи път усетил деликатност и състрадание към себе си на 50-годишна възраст.
" Плача самичък в колата, когато повече не мога да се въздържам ", споделя IT експертът Мирослав Стоянов. Случвало се е да се разплаче пред различен човек единствено един път, случайно. " Не си го разрешавам даже пред най-близките ", споделя Мирослав. Срамува се да плаче, тъй като е мъж и рядко е виждал други мъже да го вършат. Реклама Изглежда, възбраната върху мъжките усеща е толкоз мощна, че не остава място за тях.
Невинаги е било по този начин, или най-малко не на всички места. Том Луц, професор от университета в Калифорния, е създател на книгата " Плачът: Естествената и културна история на сълзите ". В нея твърди, че през XVIII век било всекидневно за мъжете с висок обществен статус в Западна Европа и Съединени американски щати да плачат. Ако не го правели, рискували да ги помислят за недодялани зверове. Според Луц концепцията за това, че мъжът би трябвало да бъде непреклонен, се прокрадва през XIX век, а чак в средата на XX век се настанява и стигмата, че мъж който демонстрира възприятията си, не може да е добър водач.
Последствията от потиснатите страсти
" Депресията и други проблеми с психологичното здраве при мъжете са като цяло подценявани и незадоволително добре лекувани във всички европейски страни ", се споделя в отчет на Европейската комисия. Основната причина е, че мъжете по-рядко търсят помощ и омаловажават признаците.
Според обява на два университета в Онтарио, Канада, от 2010 година потискането на страстите води до повишение на риска от меланхолия, изключително при мъжете. Според италианско-холандско проучване от 2017 година, когато мъжете потискат страстите си, стават по-агресивни. А проучване на Германия и Австралия демонстрира, че потискането на страстите има някои краткосрочни изгоди, като да вземем за пример да не се усещаме засрамени пред други хора. Но в случай че го вършим постоянно и задълго, вреди по няколко линии - невробиологично, на връзките с близките и на мисловните процеси. Реклама През 2011 година Европейската комисия в партньорство с Университета в Лийдс разгласява отчет oт 407 страници, озаглавен " Състоянието на мъжкото здраве в Европа ". Цял раздел е обособен на метода, по който мъжете (не) показват страстите си. " Момчетата са учени да не демонстрират физическа или прочувствена накърнимост, изключително в патриархални култури ", се споделя в отчета. Там мъжествеността се възприема като физическа мощ, вдишване на опасности и огромни количества алкохол. Вследствие мъжете по-рядко търсят здравна помощ, макар че методът им на живот по-често я изисква. Когато въпреки всичко се извърнат за ментална помощ към експерт, в случай че този човек също е мъж, повлиян от обичайните показа за неустрашимост, е по-вероятно да пренебрегне недоволствата на пациентите си мъже. Освен това при тях признаците на меланхолия се показват по друг метод, в сравнение с при дамите. Например с нараснала приложимост на субстанции, експанзия, нервност. Особено рискови са моментите, в които губят сътрудник или статус. Например, когато се пенсионират, изгубят работата си, способността си да карат, когато са тежко заболели или се опасяват, че ще се разболеят.
Тоест, колкото по-повлияни са мъжете от обичайното схващане, че би трябвало да бъдат непоклатими, толкоз по-вероятно е да страдат, когато срещнат предизвикателство. И надали е изненада, че съгласно СЗО в Източна Европа и Русия въпросът е изключително стигматизиран, като множеството хора имат предубеждения към психичната помощ. Така мъжете са изложени на още един риск - когато страдат от меланхолия, тревога или друга психологична компликация, да гледат на себе си като на незадоволително мъже, да се усещат провалени и да изпитват виновност. Съответно е по-малко евентуално да приказват с близки или да потърсят помощ и по този начин се затваря циничен кръг, който може би изяснява за какво мъжете в Европа лишават живота си три пъти по-често от дамите.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Градове 2 Коментари и разбори 3 Енергетика 1 Коментари и разбори 2 Здравеопазване 3 Политика 1 Неща 2 Политика 3 Енергетика Реклама Какво се случва в България
За момента oставаме на равнище персонални наблюдения и догатки, защото не съществуват публични данни за България. Националният статистически институт разполага с информация за пациентите под наблюдаване в психиатрични заведения, само че не знае нищо за хората, които страдат, до момента в който външно животът им наподобява напълно елементарен . Имайки поради, че съгласно СЗО 25% от европейското население на година минава през признаци на меланхолия и тревога, за България това са съвсем 2 милиона души. У нас данни събира дирекция " Психично здраве " към Национален център по публично здраве и разбори (НЦОЗА). През 2018-2019 година дирекцията в партньорски план с Мичиганския университет и по норвежки грант е провела изследване за депресията, тревогата и зависимостите в България. Но огромна част от данните още чакат да бъдат обработени. По информация от дирекцията нямат ресурсите да свършат работата по-бързо. Кога ще има повече информация за България? Според представител на дирекцията - когато има политически интерес и надлежно - финансиране за проучвания.
В последните два броя за 2021 година на " Българско списание за публично здраве " на НЦОЗА на места има пасажи за психологичното здраве. Например " Сърдечно-съдовите болести, неврологичните болести и депресията са главен източник на дни, изгубени в нетрудоспособност ". Но информация за мъжкото психологично здраве в България не съществува.
Докато липсват данни за България, ни остава да се позоваваме на информация от други страни. Според Mental Health America (МНА) животът на 6 милиона мъже в Съединени американски щати годишно е повлиян от меланхолия, а малко над 3 милиона мъже страдат от под паника офанзиви и уплахи. 35% от хората, които преяждат до степен, в която това се трансформира в хранително разстройство, са мъже, като съгласно MHA e по-малко евентуално те да приказват за казуса или да потърсят поддръжка. Самоубийството е седмата най-разпространена причина за гибел при мъжете, а 1 на всеки 5 мъже развива взаимозависимост към алкохола.
Токсична неустрашимост и нови модели на подражателство
Така наречената токсична неустрашимост обобщава държанията, които вредят на един мъж и на хората към него. Характеристики, които проучванията показват като рискови фактори за психологичното здраве на мъжете. А в това време и някои от признаците на меланхолия, характерни за мъжете. Например експанзия, студено отношение и скриване на сложните страсти като горест, отчаяние, боязън. Токсичната неустрашимост отхвърля всичко, което може да се схване като " женствено " - деликатност, грижа, шерване, търсене на помощ и поддръжка. В същото време издига в фетиш разрушителни държания като работа до лимита на силите, вдишване на непремерени опасности, притъпяване на напрежението с алкохол и пренебрежение към дамите. Освен това проблеми като меланхолия и тревога се преглеждат като уязвимост и надлежно търсенето на помощ от психолог или психотерапевт, а даже и шерването с близки се жигосват.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ