Над 7 милиарда лева са преките инвестиции у нас през 2023 г.
По данни на Българска народна банка през 2023 година осъществените директни задгранични вложения в страната са над 7 милиарда лв.. Това съобщи министърът на нововъведенията и растежа Милена Стойчева, представена от Българска телеграфна агенция. Тя посочи, че растежът е съвсем 100% по отношение на предишни интервали. По думите й, издадените от министерството документи за капиталови планове са за над 600 милиона лв., като се чака посредством реализацията им да бъдат разкрити повече от 2300 работни места. Интересите на вложителите са в разнообразни сфери - нови технологии, електромобилност, електрически съставни елементи, програмен продукт, биотехнологии, биоикономика, микроелектроника, мехатроника, логистика и цифровата промяна в този бранш, хъбове за превоз. Интересен бранш с висока добавена стойност може да бъде културата, както и креативните промишлености.
По думите на министъра към страната ни имат интерес от вложители от цяла Европа, Азия, Турция, Съединени американски щати.
Във Варна през днешния ден министър Стойчева организира работна среща с представители на всички университети в града, както и на ИТ промишлеността. Важно е да се засилва взаимоотношението сред науката и бизнеса, публично-частното партньорство, уточни Стойчева и посочи, че в поддръжка на този развой е очакван забележителен финансов запас.
Според нея това е пътят страната ни, районите и общините да могат да развият своя капацитет. Стойчева акцентира, че методът да станем конкурентоспособни в европейски мащаб е да развиваме веригите на доставки и веригите на добавена стойност, и да използваме оптимално това, което имаме като активи – хората и интелектуалния капацитет. Светът върви в посока да употребява технологиите като средство за развиване на идващото равнище технологии и производства, уточни министърът и акцентира, че е от значимо значение да се развиват партньорства. Стойчева напомни, че България подписа съглашение с Румъния за съдействие в областта на дигитализацията, технологиите и предприемачеството. По думите й следва да бъдат подписани такива и с Финландия, Хърватия, Словения, Черна гора. Министърът добави, че в Пловдив към този момент има декларирана иновационна котловина по биоикономика и храни, а следва основаването на атомна котловина в Стара Загора.
През 2022 година дадохме старта на дълбокотехнологична котловина във Варна и получихме поддръжка на най-високо държавно и европейско равнище, уточни ректорът на Икономическия университет проф. Евгени Станимиров. Той добави, че градът се е присъединил в план дружно с сътрудници от Германия, Испания, Румъния и Босна, за който се чака утвърждение. С долината предизвикахме вниманието на Европа, само че не трябва в този момент просто да стоим и да чакаме нещо да се случи, да бездействаме, уточни Станимиров. Варна може да стане център на иновационните технологии и тази среща е явен знак накъде желаеме да върви градът, сподели кметът Благомир Коцев. Според него за задачата е нужна ясна тактика. Позицията на кмета беше, че градът има с какво да изпъкне, а общината може да партнира на бизнеса и на университетските среди, като подтиква научни разработки и оказва помощ за развиването на екосистемата на стартъпите.
По думите на министъра към страната ни имат интерес от вложители от цяла Европа, Азия, Турция, Съединени американски щати.
Във Варна през днешния ден министър Стойчева организира работна среща с представители на всички университети в града, както и на ИТ промишлеността. Важно е да се засилва взаимоотношението сред науката и бизнеса, публично-частното партньорство, уточни Стойчева и посочи, че в поддръжка на този развой е очакван забележителен финансов запас.
Според нея това е пътят страната ни, районите и общините да могат да развият своя капацитет. Стойчева акцентира, че методът да станем конкурентоспособни в европейски мащаб е да развиваме веригите на доставки и веригите на добавена стойност, и да използваме оптимално това, което имаме като активи – хората и интелектуалния капацитет. Светът върви в посока да употребява технологиите като средство за развиване на идващото равнище технологии и производства, уточни министърът и акцентира, че е от значимо значение да се развиват партньорства. Стойчева напомни, че България подписа съглашение с Румъния за съдействие в областта на дигитализацията, технологиите и предприемачеството. По думите й следва да бъдат подписани такива и с Финландия, Хърватия, Словения, Черна гора. Министърът добави, че в Пловдив към този момент има декларирана иновационна котловина по биоикономика и храни, а следва основаването на атомна котловина в Стара Загора.
През 2022 година дадохме старта на дълбокотехнологична котловина във Варна и получихме поддръжка на най-високо държавно и европейско равнище, уточни ректорът на Икономическия университет проф. Евгени Станимиров. Той добави, че градът се е присъединил в план дружно с сътрудници от Германия, Испания, Румъния и Босна, за който се чака утвърждение. С долината предизвикахме вниманието на Европа, само че не трябва в този момент просто да стоим и да чакаме нещо да се случи, да бездействаме, уточни Станимиров. Варна може да стане център на иновационните технологии и тази среща е явен знак накъде желаеме да върви градът, сподели кметът Благомир Коцев. Според него за задачата е нужна ясна тактика. Позицията на кмета беше, че градът има с какво да изпъкне, а общината може да партнира на бизнеса и на университетските среди, като подтиква научни разработки и оказва помощ за развиването на екосистемата на стартъпите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ