Един ден Плутон ще се превърне в обитаема планета-океан
Плутон и редица спътници на Юпитер и Сатурн може да станат планети океани, в чиито води теоретично може да съществува живот. Това може да се случи след към пет милиарда години, когато Слънцето се трансформира в червен колос, споделя професор от университета на Ексетър в публикация, оповестена в Exoclimes.com.
След към 4,5–5 милиарда години нашето Слънце ще изчерпа запасите си от водород – „ нуклеарното си гориво “, и ще стартира за изгаря хелий, вследствие на което неговите глъбини ще се нагреят до свръхвисоки температури, а външните обвивки на светилото ще се раздуят, поглъщайки Венера и Меркурий и трансформирайки Земята в безжизнена гореща топка.
Фредерик Понт (Frederic Pont) от университета на Ексетър (Великобритания) се замислил по какъв начин превръщането на Слънцето в червен колос ще повлияе на Европа и Ганимед, спътниците на Юпитер, Енцелад и Титан, на Сатурн и на самия Плутон. Всички те съставляват топки от замразен воден лед, амоняк, азот и въглероден диоксид и в недрата на част от тях съществува топъл подледен океан.
Според Понт съвсем никой преди не се е замислял за това, ще станат ли тези планети евентуално обитаеми, откакто Слънцето се „ раздуе “, и ще може ли на тях да възникне живот. Той поправил тази неточност, като проиграл на суперкомпютър няколко вероятни сюжета за стареенето на Слънчевата система.
Както посочили изчисленията, след изчерпването на запасите водород центърът на по този начин наречената зона на живот – област към звезда, където водата може да съществува в течно положение – ще се измести от покрайнините на земната орбита, където се намира през днешния ден, към орбитата на Юпитер. Благодарение на това Европа и Ганимед би трябвало да се разтопят изцяло и да се трансфорат в планети океани.
В подобен тип те ще просъществуват няколко десетки милиони години, за които температурата в Слънцето ще пораства и центърът на зоната на живот ще се движи към Сатурн. Когато ядрото на светилото се разтопи до задоволително висока стойност, в него ще се „ възпламени “ хелият и яркостта на светилото внезапно ще нарасне за доста малко време.
По време на това изригване, продължаващо няколко милиона години, центърът на зоната за живот ще се измести към Титан и Енцелад, а по-късно, в пика на този развой, ще се окаже в покрайнините на Плутон. През този дребен интервал от време температурите на Плутон ще бъдат почти такива, каквито са през днешния ден на Земята, което ще разтопи азотните и водните му ледове и ще го трансформира в океански свят.
Благодарение на това, че Плутон няма свое магнитно поле, неговата атмосфера, която ще се образува вследствие на топенето на неговите въглеводородни и азотни ледове, ще се „ разтегне “ от мощния безоблачен вятър на умиращото Слънце, което ще го направи сходен на гигантска комета.
Плутон много бързо ще изстине след края на изригването и ще стане сходен на Ганимед и Европа – гладка ледена топка, покрита с доста „ белези “ и пукнатини. Разбира се, както акцентира Понт, за такова кратно време на живот в океаните на Енцелад, Европа и Плутон надали ще може да се зароди.
И въпреки всичко това приказва за съществуването на опция от вторично възникване на живота в Слънчевата система след неговата гибел на Земята, заключава ученият.
