Спортните герои на Пловдив: Валери Димитров, който е 21 пъти европейски шампион: Най-важното е да харесваш това, което правиш
Пловдивският спорт още веднъж съумява да е на доста високо равнище и през последните 10 години. TrafficNews реши да започва графа, в която ще Ви показа спортните герои на Пловдив. В " Спортните герои на Пловдив " ще Ви представим спортистите, които популяризират Пловдив в България и в чужбина. Както известни имена, по този начин и спортисти, които занапред демонстрират съществени очаквания за бъдещето с достиженията си.
Следващият воин в нашата графа е каратистът Валери Димитров . Най-добрият български каратист е 21 пъти европейски първенец пред тази година стана почетен жител на Пловдив , а няколко дни по-късно завоюва и 21-а си купа на шампионата в Полша. Пловдивчанинът ще стане на 41 е през тази година, само че продължава да е измежду най-хубавите в своя спорт. Той е играч на пловдивския клуб АСКК " Тракия ", а първата му европейска купа е през далечната към този момент 2001 година. Освен 21 европейски трофеи в разнообразни категории, Димитров е бил и троент международен първенец в категории на WKO.
- Господин, Димитров какви бяха вашите първи стъпки в каратето?
- Започнах да упражнявам през 1995г. при шихан Георги Попов. Той е водил ръкопашен пердах в армията, а татко ми е някогашен боен и беше чувал за него. Отделно желаех да упражнявам бойно изкуство, което е с цялостен контакт. Клубът АСКК " Тракия " беше много известен. 90-те години беше един от пиковете на бойните изкуства. Баща ми ме заведе на първата подготовка. Бил съм единствено на една подготовка по джудо, само че други спортове не съм упражнявал с изключение на карате.
- Какви бяха първите триумфи преди купите при мъжете?
- Първото ми съревнование беше през 1997г. на юноши старша възраст и станах втори. През 1999г. станах първи на юноши и участвах на първите си шампионати за мъже в Стара Загора и Пловдив.
- Кога беше първата европейска купа?
- Испания 2001г. ми беше първата европейска купа. Тогава дружно с Димитър Попов бяхме дебютанти за първи път на Европейско състезание. За мен тогава беше и ново, тъй като за първи път пътувах със аероплан и излизах от страната. Бяхме на 18-19 години. Беше огромно прекарване. В Испания имаше изявение любимци и никой не е очаквал, че ние ще отидем за първи път и ще станем първенци.
- Имате 21 европейски трофеи в каратето. Те следващи ли са?
- Не са следващи, имало е години, които не съм взел участие поради травми или съм бил втори. Титлите са в разнообразни категории има и в две в една година. Мога да се сетя за две години, които нямах трофеи. През 2004г. се възстановявах от травма и не участвах на надпревари, а през 2003г. изгубих на финала. 2017-а година на самото съревнование получих травма и тогава станах трети. В другите пъти са се получавали нещата.
- В началото на април се завърнахте от Полша с нова европейска купа.
- Там надпреварата беше единствено за мъже и дами. Това го прецизирам, тъй като преди няколко години ходихме по едно и също време и юноши и мъже, а последните години сме разграничени. Това беше първото обикновено съревнование след пандемията с аудитория и публично разкриване и без маски и проби. През 2020г. нямаше надпревари, а през предходната година нямаше аудитория и беше доста извънредно. Радвам се, че тази година нещата се върнаха към естественото. Самото съревнование за мен беше тежко, тъй като не съм от скоро в карате и не знаех доста от нещата и от играта. Трудно е и за една година да направиш такива обилни промени, с цел да ги изненадаш толкоз доста. Противниците са и много по-млади и те са в пика на тяхната физическа форма, до момента в който аз съм го минал към този момент този пик. Опитваме се да обезщетявам с разнообразни неща и диря нови хрумвания. Старая се да не ходя неотклонно. Искам да диря нещо ново. Да, от време на време се получава, само че от време на време не.
- Как успявате толкоз дълго да се задържите в спорта?
- Смятам, че като се занимаваш с това, което обичаш да правиш и хората към теб те поддържат се получават нещата. Това важи за всякаква специалност. Ако обичаш това, което правиш нищо не ти тежи. Ако си поставяш непрекъснато огромни върхове и това доста изтощава и би трябвало да си пореден и да си поставяш по-малки цели, които да изпълняваш.
- Станахте почетен жител на Пловдив преди няколко дни. Какво беше преживяването?
- Радваме това, само че най-много ме радва, че това е като самопризнание на карате в Пловдив като цяло и самопризнание на труда на доста хора и генерации, с които сме упражнявали дружно и без които нямаше да имаме такива резултати. В нашия клуб към този момент идват и внуци, което значи, че са минали три генерации, които да упражняват в този клуб. Това е нещо доста прелестно и имат доверие в нас. Това самопризнание за почетен жител го виждам като триумф за целия клуб и за всички занимаващи се с карате и бойни изкуства.
- Ставали сте и Спортист на Пловдив.
- Винаги има едно противопоставяме сред олимпийски и неолимпийски спортове и когато има едно такова самопризнание е добре за всички спортове.
- Какво е развиването на каратето в Пловдив и България?
- Благодарение на това, че имаме такава школа с дълги обичаи имаме доста опит. Успяваме да предадем нашите умения и на децата. Има резултати и се надявам да се случва и за в бъдеще. Имаме доста хубава база, пространство, екипировка и нищо не им липсва, а от тях се желае предпочитание и да им харесва това, което вършат. Цялостното каратето в България е мъчно. Все по-малко хора желаят да се приготвят с месеци и да отидат на надпревари, където да ги боли и да ги удрят. Почти няма гаранция, че труда, който са вложили ще се осъществя. Някой път се тренира свирепо и подготовката е доста тежка. Сега множеството хора, изключително младите желае всичко да е бързо за месец - два и да се случат нещата. От една страна е за жалост за тях, че желаят толкоз бърз резултат, а въпреки това, в случай че съумеят да схванат, че това нещо ще им промени живота и ще ги образува като хора няма да съжаляват, че не се случват толкоз бързо нещата. Повечето желаят да потренират малко, да е по-лекичко и да вземат участие на надпревари.
- Как стоят нещата с финансирането в каратето? Това е огромен проблем за всеки спорт.
- Доста е мъчно. Без спонсори няма по какъв начин да стане, с цел да тренира професионално. Има финансиране от страната, само че то е за националния тим на мъже и там има еднократна дотация, само че с това не можеш да се готвиш непрекъснато. Отделно до момента в който влезеш и се утвърдиш в националния тим действително нямаш нищо. На мен ми помагаха майка ми и татко ми и по-късно към този момент клубът, федерацията и по-късно и спонсорите. За млад състезател ще е мъчно.
- Организирате и семинар в средата на месец май, който ще бъде воден от Вас. Какво очаквате от него?
- Семинарът ще се организира към този момент за четвърта година. Първият беше в София, а останалите в Пловдив. Той е строго съответен комите семинар, който е обвързван със спаринг и спортния устав и изобщо със свободния дуел в карате. Като присъединяване в чужбина има декларирани участници от Румъния, Нидерландия, Англия. Чакаме отговор и от Полша. Радваме, че се връщат хора, които са били на семинара и желаят да се включат отново. Също по този начин се надявам на присъединяване от българска страна от кадети и юноши. Ноември ще бъдем домакини в София на Европейско състезание точно за тези възрасти. Повечето клубове нямат доста състезатели в тези възрасти. Ще има много спаринг и това е доста добра опция да се обиграят и да качат равнището си за идното Европейско.
- Оптимист ли сте за бъдещето на каратето?
- Трябва да сме оптимисти за всичко. Ще има сложни моменти ще има моменти, в които може да няма резултати, само че всичко е със спадове и пикове. Важното е да се тренира, да сме непрекъснати и всичко ще се подреди.
- Няколко думи и за базата.
- Базата е до стадион " Христо Ботев ". Има фитнес ъгъл, където може да се тренира за силовото и той е предопределен за членовете на клуба. Имаме и съблекални и хигиеничен възел. Имаме три татамита и всичко е малко повече от 300 квадрата. Има и чували, щитове. Всяка година Общината ни отпуска средства за екипировка. На трениращите не мисля, че им липсва нещо. Да, залата не е отоплена. Имахме обаче забавен случай преди време. През 2018-а година на Европейско бяхме в зала по хокей. Бяха поставили настилка, само че изпод беше студено и самата зала беше студена. Нямахме проблем и даже спечелихме трофеи и при мъжете и при дамите и някои се майтапиха, че с помощта на това, че упражняваме на по-студени условия е повода да сме съумели.
- Какво следва до края на годината?
- До края на година имаме още няколко надпревари от националния календар. На 30 април ще има шампионат в Ловеч за децата до 10 години. В края на май ще вземат участие всички възрасти на шампионат Мадарски конник в Шумен. Ще има интернационален шампионат Черно море. Ще проведем и обичаен летен лагер в Кранево от 1 до 9 юли. Той е разграничен първата половина за деца и втората за огромни. След това ще се концентрираме към Европейското, на което ще сме домакини. Ще има и Световно състезание в Полша и Европейско състезание, което е подготовка за дамите за безспорна категория идната година. Има много надпревари и се надявам да можем да се включим във всички. Преди войната Украйна бяха със страховит тим във всичките възрасти. Сега на последното европейско не можаха да вземат участие. За идното Световно имат 8 участника, само че към момента не е ясно дали ще съумеят да се включат.
- Какво ще си пожелаете?
- Искам да си пожелая най-много здраве и за всички, които се занимават с карате, тъй като всеки, който получава някаква травма знае защо приказвам. Да сме около нашите обичани хора - фамилии и другари и да има мир, а да няма войни и да вършим това, което обичаме.
Следващият воин в нашата графа е каратистът Валери Димитров . Най-добрият български каратист е 21 пъти европейски първенец пред тази година стана почетен жител на Пловдив , а няколко дни по-късно завоюва и 21-а си купа на шампионата в Полша. Пловдивчанинът ще стане на 41 е през тази година, само че продължава да е измежду най-хубавите в своя спорт. Той е играч на пловдивския клуб АСКК " Тракия ", а първата му европейска купа е през далечната към този момент 2001 година. Освен 21 европейски трофеи в разнообразни категории, Димитров е бил и троент международен първенец в категории на WKO.
- Господин, Димитров какви бяха вашите първи стъпки в каратето?
- Започнах да упражнявам през 1995г. при шихан Георги Попов. Той е водил ръкопашен пердах в армията, а татко ми е някогашен боен и беше чувал за него. Отделно желаех да упражнявам бойно изкуство, което е с цялостен контакт. Клубът АСКК " Тракия " беше много известен. 90-те години беше един от пиковете на бойните изкуства. Баща ми ме заведе на първата подготовка. Бил съм единствено на една подготовка по джудо, само че други спортове не съм упражнявал с изключение на карате.
- Какви бяха първите триумфи преди купите при мъжете?
- Първото ми съревнование беше през 1997г. на юноши старша възраст и станах втори. През 1999г. станах първи на юноши и участвах на първите си шампионати за мъже в Стара Загора и Пловдив.
- Кога беше първата европейска купа?
- Испания 2001г. ми беше първата европейска купа. Тогава дружно с Димитър Попов бяхме дебютанти за първи път на Европейско състезание. За мен тогава беше и ново, тъй като за първи път пътувах със аероплан и излизах от страната. Бяхме на 18-19 години. Беше огромно прекарване. В Испания имаше изявение любимци и никой не е очаквал, че ние ще отидем за първи път и ще станем първенци.
- Имате 21 европейски трофеи в каратето. Те следващи ли са?
- Не са следващи, имало е години, които не съм взел участие поради травми или съм бил втори. Титлите са в разнообразни категории има и в две в една година. Мога да се сетя за две години, които нямах трофеи. През 2004г. се възстановявах от травма и не участвах на надпревари, а през 2003г. изгубих на финала. 2017-а година на самото съревнование получих травма и тогава станах трети. В другите пъти са се получавали нещата.
- В началото на април се завърнахте от Полша с нова европейска купа.
- Там надпреварата беше единствено за мъже и дами. Това го прецизирам, тъй като преди няколко години ходихме по едно и също време и юноши и мъже, а последните години сме разграничени. Това беше първото обикновено съревнование след пандемията с аудитория и публично разкриване и без маски и проби. През 2020г. нямаше надпревари, а през предходната година нямаше аудитория и беше доста извънредно. Радвам се, че тази година нещата се върнаха към естественото. Самото съревнование за мен беше тежко, тъй като не съм от скоро в карате и не знаех доста от нещата и от играта. Трудно е и за една година да направиш такива обилни промени, с цел да ги изненадаш толкоз доста. Противниците са и много по-млади и те са в пика на тяхната физическа форма, до момента в който аз съм го минал към този момент този пик. Опитваме се да обезщетявам с разнообразни неща и диря нови хрумвания. Старая се да не ходя неотклонно. Искам да диря нещо ново. Да, от време на време се получава, само че от време на време не.
- Как успявате толкоз дълго да се задържите в спорта?
- Смятам, че като се занимаваш с това, което обичаш да правиш и хората към теб те поддържат се получават нещата. Това важи за всякаква специалност. Ако обичаш това, което правиш нищо не ти тежи. Ако си поставяш непрекъснато огромни върхове и това доста изтощава и би трябвало да си пореден и да си поставяш по-малки цели, които да изпълняваш.
- Станахте почетен жител на Пловдив преди няколко дни. Какво беше преживяването?
- Радваме това, само че най-много ме радва, че това е като самопризнание на карате в Пловдив като цяло и самопризнание на труда на доста хора и генерации, с които сме упражнявали дружно и без които нямаше да имаме такива резултати. В нашия клуб към този момент идват и внуци, което значи, че са минали три генерации, които да упражняват в този клуб. Това е нещо доста прелестно и имат доверие в нас. Това самопризнание за почетен жител го виждам като триумф за целия клуб и за всички занимаващи се с карате и бойни изкуства.
- Ставали сте и Спортист на Пловдив.
- Винаги има едно противопоставяме сред олимпийски и неолимпийски спортове и когато има едно такова самопризнание е добре за всички спортове.
- Какво е развиването на каратето в Пловдив и България?
- Благодарение на това, че имаме такава школа с дълги обичаи имаме доста опит. Успяваме да предадем нашите умения и на децата. Има резултати и се надявам да се случва и за в бъдеще. Имаме доста хубава база, пространство, екипировка и нищо не им липсва, а от тях се желае предпочитание и да им харесва това, което вършат. Цялостното каратето в България е мъчно. Все по-малко хора желаят да се приготвят с месеци и да отидат на надпревари, където да ги боли и да ги удрят. Почти няма гаранция, че труда, който са вложили ще се осъществя. Някой път се тренира свирепо и подготовката е доста тежка. Сега множеството хора, изключително младите желае всичко да е бързо за месец - два и да се случат нещата. От една страна е за жалост за тях, че желаят толкоз бърз резултат, а въпреки това, в случай че съумеят да схванат, че това нещо ще им промени живота и ще ги образува като хора няма да съжаляват, че не се случват толкоз бързо нещата. Повечето желаят да потренират малко, да е по-лекичко и да вземат участие на надпревари.
- Как стоят нещата с финансирането в каратето? Това е огромен проблем за всеки спорт.
- Доста е мъчно. Без спонсори няма по какъв начин да стане, с цел да тренира професионално. Има финансиране от страната, само че то е за националния тим на мъже и там има еднократна дотация, само че с това не можеш да се готвиш непрекъснато. Отделно до момента в който влезеш и се утвърдиш в националния тим действително нямаш нищо. На мен ми помагаха майка ми и татко ми и по-късно към този момент клубът, федерацията и по-късно и спонсорите. За млад състезател ще е мъчно.
- Организирате и семинар в средата на месец май, който ще бъде воден от Вас. Какво очаквате от него?
- Семинарът ще се организира към този момент за четвърта година. Първият беше в София, а останалите в Пловдив. Той е строго съответен комите семинар, който е обвързван със спаринг и спортния устав и изобщо със свободния дуел в карате. Като присъединяване в чужбина има декларирани участници от Румъния, Нидерландия, Англия. Чакаме отговор и от Полша. Радваме, че се връщат хора, които са били на семинара и желаят да се включат отново. Също по този начин се надявам на присъединяване от българска страна от кадети и юноши. Ноември ще бъдем домакини в София на Европейско състезание точно за тези възрасти. Повечето клубове нямат доста състезатели в тези възрасти. Ще има много спаринг и това е доста добра опция да се обиграят и да качат равнището си за идното Европейско.
- Оптимист ли сте за бъдещето на каратето?
- Трябва да сме оптимисти за всичко. Ще има сложни моменти ще има моменти, в които може да няма резултати, само че всичко е със спадове и пикове. Важното е да се тренира, да сме непрекъснати и всичко ще се подреди.
- Няколко думи и за базата.
- Базата е до стадион " Христо Ботев ". Има фитнес ъгъл, където може да се тренира за силовото и той е предопределен за членовете на клуба. Имаме и съблекални и хигиеничен възел. Имаме три татамита и всичко е малко повече от 300 квадрата. Има и чували, щитове. Всяка година Общината ни отпуска средства за екипировка. На трениращите не мисля, че им липсва нещо. Да, залата не е отоплена. Имахме обаче забавен случай преди време. През 2018-а година на Европейско бяхме в зала по хокей. Бяха поставили настилка, само че изпод беше студено и самата зала беше студена. Нямахме проблем и даже спечелихме трофеи и при мъжете и при дамите и някои се майтапиха, че с помощта на това, че упражняваме на по-студени условия е повода да сме съумели.
- Какво следва до края на годината?
- До края на година имаме още няколко надпревари от националния календар. На 30 април ще има шампионат в Ловеч за децата до 10 години. В края на май ще вземат участие всички възрасти на шампионат Мадарски конник в Шумен. Ще има интернационален шампионат Черно море. Ще проведем и обичаен летен лагер в Кранево от 1 до 9 юли. Той е разграничен първата половина за деца и втората за огромни. След това ще се концентрираме към Европейското, на което ще сме домакини. Ще има и Световно състезание в Полша и Европейско състезание, което е подготовка за дамите за безспорна категория идната година. Има много надпревари и се надявам да можем да се включим във всички. Преди войната Украйна бяха със страховит тим във всичките възрасти. Сега на последното европейско не можаха да вземат участие. За идното Световно имат 8 участника, само че към момента не е ясно дали ще съумеят да се включат.
- Какво ще си пожелаете?
- Искам да си пожелая най-много здраве и за всички, които се занимават с карате, тъй като всеки, който получава някаква травма знае защо приказвам. Да сме около нашите обичани хора - фамилии и другари и да има мир, а да няма войни и да вършим това, което обичаме.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ