Виртуозът Стоиц Гъдев: Като видиш даровит човек - просто го...
Пловдивският композитор и виртуозен пианист Стоиц Гъдев нарича сам себе си “адвокат на музиката “, тъй като желае всичко в нея да е съвършено. В композициите си влага душа и перфекционизъм. Има личен различим жанр. Създава шедьоври, които се харесват, изключително отвън рамките на страната.
В момента Гъдев приготвя от дълго време планувани независими авторски концерти, отлагани поради пандемията. Той ще направи две предпремиери в родния Пловдив преди огромния концерт. Датите са 20 октомври и 15 декември, с начален час 20.30 часа. И двете ще са в " Малкото Полинеро " в " Капана ". " Марица " беседва с виртуозния пианист за вдъхновението, провокациите и уроците по пътя на музиката и живота, както и за идните събития.
- Откога датира мощната ти връзка с музиката?
- Всичко стартира принудително, когато бях на съвсем 5 години. Майка ми ме закара в читалище „ Георги Търнев “ и там бяха първите ми уроци по пиано. Иначе от самото начало съм слушал музика, тъй като татко ми Иван Гъдев беше извънреден музикант, композитор, аранжор и всичко.
На 6 години ме одобриха в детската школа към Музикалното учебно заведение и там попаднах на прелестния възпитател Соня Кеседжиян. Там изкарах 4-5 години. Първото ми свирене пред аудитория беше в залата с роял на БНР-Пловдив. През цялото време съм бил към татко ми. Той свиреше в „ Тримонциум “ с огромна група. В момента, в който чух по какъв начин извършва Джордж Гершуин, му споделих: „ Тате, желая единствено това да изсвирвам, друго не “. Самият той ме спря от школата при Кеседжиян и на процедура приключих бащината консерватория.
Бях спрял за няколко години въобще да изсвирвам. През това време спортувах. Това нещо ме избави да не превъртя от свирене. След това започнах отначало. Много време ми трябваше да се върна там, откъдето съм спрял. Баща ми се разболя от алкохолизъм и аз трябваше да стартира да работя от доста дребен и до през днешния ден не съм спрял. Учих се доста по-късно. Влязох в по-сериозния музикален бизнес, когато ме взеха музиканти, които свиреха в хотел „ Санкт Петербург “. Така изкарвах повече пари, започнах да върша стратегии. Срещата ми и работата ми с тези музиканти ми донесоха най-богатия опит.
Исках да отпътува за чужбина, само че от Държавна сигурност ми взеха паспорта. Причината - дядо ми, който бил царски подофицер. Тогава отпътувах за София. Там се явих на един конкурс, завоювах го и започнах да изсвирвам в „ Шератон “. Това беше най-важният миг. Там стартира второто ми обучение - на живота. Сам се образовах и се развивах. След това започнах да работя с музиканти като Маргарита Хранова. С нея правихме музикална стратегия в продължение на три години. Така се срещнах и с другите, с Васил Петров да вземем за пример. С него сме доста близки другари. Благодарение на него открих вярата и постоянно ще го споделям, тъй като човек без религия е нищо.
- С кои известни реализатори си работил, с изключение на с Маргарита Хранова?
- С Васил Найденов. С него имаме ария, която се споделя „ Веднъж “. Той взе две, само че втората към момента не е изпял. Васил е най-талантливият за мен от всички. Той взе участие доста в доизграждането на всяка една комбинация, която пее, той е доста добър композитор, текстописец и пианист. Точно това му оказва помощ най-вече в избора и в самото създаване на цялата визия на една комбинация, по какъв начин една ария ще наподобява.
Маргарита Хранова е извънреден експерт. Не съм виждал по-трудолюбив човек от нея. Притежава желязна дисциплинираност. И с доста други съм работил, правил съм аранжименти и музика за доста хора. Но най-важното нещо за мен е, че от музикантите, с които свирих в Пловдив, съм научил най-вече.
А от тези хора в София пък - най-важните неща за отношението към музиката и живота, към сцената. Това е напълно друг бизнес - шоубизнесът в България. Тогава разбрах, че като видиш талантлив човек - просто го слушай и му се радвай. Не го анализирай, не го критикувай, това е заложба.
Радвай се, че има такива хора в България. Работил съм и с Краси Аврамов, написах първия му албум. Благодарение на него пък станах студиен музикант. Хем ми даваха пари, хем се учех да работя в студио, да върша първите си аранжименти.
- Когато човек прави музика за пари, а не за персонално задоволство, това въздейства ли на крайния резултат, на същността на творчеството му?
- Има го и този миг, само че всички са писали по поръчка. Дори великите класици са правили по поръчка. Важното е да има ентусиазъм, без значение дали правиш музика със или без пари. Вдъхновението е близко обвързвано с това дали си подвластен от събитията.
Едната причина да пътувам и да изсвирвам доста е, че това ми даваше самостоятелност да мога да си върша музиката, която ми харесва, да си заплащам студията и хонорарите, да бъда спокоен, а не подвластен от някакви условия. Когато ти дадат пари, с цел да направиш музика, идва другият миг - този, който я е поръчал, споделя дали му харесва, или не. Иска смяна, ти не искаш.
Тръгват кавги. Няма смисъл. Изпълни си поръчката, вземи си парите и си ги вложи в теб, в случай че искаш. Така че без това нещо не може. Това е като къщата - би трябвало да има порти и прозорци. Не може всичко да е идеално. В музиката в никакъв случай не изчезват възприятията. Това е най-великото нещо - не можеш да я видиш, не можеш да я пипнеш и да й сложиш модификации. Тя не се вижда, единствено се усеща.
- Може ли да разкажеш някоя запаметяваща се история от житейския ти път, обвързвана с концерт или с композиране?
- Изключително доста са. Но незабавно се сещам за една, която безусловно доста ме изпоти. Това беше по времето, когато работех с Маргарита Хранова. Малко преди да стартира програмата, групата сподели, че желае да им се вдигне хонорарът. Искаха аз да повеждам договарянията, другояче щели да изоставен. Това се случва преди изявата, заведението в София, в което свирехме, към този момент беше цялостно. Фактически ме изнудваха, а от мен нищо не зависи.
Казах им: „ Момчета, събирайте си инструментите и да ви няма всичките “. И идва Маргарита и ме пита: „ Гъдев, къде са момчетата? “. Отговорих <210>: „ Тази вечер ще бъдем Unplugged ”. После разбра цялата история. Но вечерта мина прелестно. Тя пееше песента на Уитни Хюстън от кино лентата „ Бодигард “.
Такова напрежение имах, че започнах в друга тоналност. И си изсвирвам. Усещам, че нещо не е наред. Тя се обръща към мен и ми споделя: „ Г-н Гъдев, това не е моята тоналност! “. И по-късно прекосих на вярната тоналност.
- Работил си с доста хора, обиколил си съвсем целия свят. Какви усещания събра?
- Работил съм с доста забавни хора, само че като пловдивчани няма. Може би тук въздухът е различен, атмосферата е друга. Има някаква сила. Може би където си се родил, камъкът си тежи на мястото.
Бил съм в Африка, само че там беше пъкъл. Тогава въобще нямах визия къде отивам, в този момент повече кракът ми няма да стъпи там. Видях дете на 12 години да мъкне калашник, чуваха се изстрели от войната, която бе напълно наоколо, имаше грамадни маларийни комари.
В Китай да вземем за пример беше доста хубаво. Там е напълно различен свят. В Дания пък беше най-ползотворният ми интервал. Изкарах там две години, дружно с сътрудника ми музикант Никола. Там се възвърнах от целия този стрес, наспах се, починах си, научих доста.
След това се върнах в България и продължих. Направих си книгите за музика, дозаписах си албумите. Дойде пандемията. Но в този момент мисля да напиша едно благодарствено писмо до COVID-19, с цел да му благодаря за събитията, поради които написах толкоз доста музика. Имам 47 нови композиции, които би трябвало да протоколирам.
- Предстоят ти два мини предпремиерни концерта в " Малкото Полинеро " в „ Капана “. Нека да разкажем повече за тях.
- Големият ми концерт беше плануван за 12 април 2020 година Дойде пандемията и затвориха всичко. Оттогава го отсрочвам 3 или 4 пъти затова. През това време направих един онлайн концерт взаимно с отдел „ Култура “ на Общината. Там изсвирих една част от това, което хората трябваше да чуят на огромния концерт.
Но стана доста мъчно да избера какво тъкмо да изсвиря. Имам музика за 4 клавирни концерта, както и 2 концерта с песни, които съм писал. Трябваше да реша какво тъкмо да изсвирвам и по тази причина ще направя две предпремиери в " Малкото Полинеро ". След тях към този момент ще имам ясна картина какво да изсвирвам на огромния концерт.
Да изсвирвам самичък ще е най-трудното нещо, само че аз обичам провокациите. Естествено, от самото начало си работя единствено с един човек - прелестния музикант, аранжор и композитор Светлин Стайков. Той ще построи целия тон на концертите, ще направи нужния баланс на звука, което е извънредно значимо. Все още обаче няма дата за огромния концерт. Причината е, че поради пандемията се анулираха доста събития, в този момент се пренареждат и е доста мъчно да се откри свободна дата.
Предстои ми концерт на Летния спектакъл през май. Мисля да направя също на Античния спектакъл и в Дома на културата. Това са трите места, на които желая да изсвирвам. После умерено мога да отпътува, тъй като имам покана да изсвирвам на открито. Трябва да кажа, че хората, които дойдат на предпремиерите, ще имат бонус. Поканите, които ще получат, а те ще се получават от заведението, ще важат като билет и за огромния концерт.
ВИЗИТКА:
Стоиц Гъдев е роден на 16 декември 1960 година в Пловдив. Потомствен музикант е. Започва да учи пиано на 4 години, на 6 години е признат в предварителен клас в Музикалното учебно заведение “Добрин Петков “ в Пловдив. Най-голяма заслуга за музикалното му обучение и просвета обаче изиграва неговият татко Иван Гъдев - извънреден музикант и пианист, който самичък демонстрира на Стоиц основите на класическата музика и джаз стандарти. Стоиц Гъдев стартира да работи като пианист от ранните си юношески години, като натрупва богат опит като реализатор, независимо и взаимно с едни от най-хубавите музиканти в Пловдив.
По-късно стартира да свири в реномирани клубове и хотелски вериги в Европа, Азия и Африка, като на доста от тези места бива назначен, откакто печели оспорвани състезания. Същевременно той е извънредно потребен като композитор. Има издадени 13 албума с авторска музика. Сам аранжира и записва творбите си. 25 години работи и като студиен музикант. Написал е над 400 композиции.
В момента Гъдев приготвя от дълго време планувани независими авторски концерти, отлагани поради пандемията. Той ще направи две предпремиери в родния Пловдив преди огромния концерт. Датите са 20 октомври и 15 декември, с начален час 20.30 часа. И двете ще са в " Малкото Полинеро " в " Капана ". " Марица " беседва с виртуозния пианист за вдъхновението, провокациите и уроците по пътя на музиката и живота, както и за идните събития.
- Откога датира мощната ти връзка с музиката?
- Всичко стартира принудително, когато бях на съвсем 5 години. Майка ми ме закара в читалище „ Георги Търнев “ и там бяха първите ми уроци по пиано. Иначе от самото начало съм слушал музика, тъй като татко ми Иван Гъдев беше извънреден музикант, композитор, аранжор и всичко.
На 6 години ме одобриха в детската школа към Музикалното учебно заведение и там попаднах на прелестния възпитател Соня Кеседжиян. Там изкарах 4-5 години. Първото ми свирене пред аудитория беше в залата с роял на БНР-Пловдив. През цялото време съм бил към татко ми. Той свиреше в „ Тримонциум “ с огромна група. В момента, в който чух по какъв начин извършва Джордж Гершуин, му споделих: „ Тате, желая единствено това да изсвирвам, друго не “. Самият той ме спря от школата при Кеседжиян и на процедура приключих бащината консерватория.
Бях спрял за няколко години въобще да изсвирвам. През това време спортувах. Това нещо ме избави да не превъртя от свирене. След това започнах отначало. Много време ми трябваше да се върна там, откъдето съм спрял. Баща ми се разболя от алкохолизъм и аз трябваше да стартира да работя от доста дребен и до през днешния ден не съм спрял. Учих се доста по-късно. Влязох в по-сериозния музикален бизнес, когато ме взеха музиканти, които свиреха в хотел „ Санкт Петербург “. Така изкарвах повече пари, започнах да върша стратегии. Срещата ми и работата ми с тези музиканти ми донесоха най-богатия опит.
Исках да отпътува за чужбина, само че от Държавна сигурност ми взеха паспорта. Причината - дядо ми, който бил царски подофицер. Тогава отпътувах за София. Там се явих на един конкурс, завоювах го и започнах да изсвирвам в „ Шератон “. Това беше най-важният миг. Там стартира второто ми обучение - на живота. Сам се образовах и се развивах. След това започнах да работя с музиканти като Маргарита Хранова. С нея правихме музикална стратегия в продължение на три години. Така се срещнах и с другите, с Васил Петров да вземем за пример. С него сме доста близки другари. Благодарение на него открих вярата и постоянно ще го споделям, тъй като човек без религия е нищо.
- С кои известни реализатори си работил, с изключение на с Маргарита Хранова?
- С Васил Найденов. С него имаме ария, която се споделя „ Веднъж “. Той взе две, само че втората към момента не е изпял. Васил е най-талантливият за мен от всички. Той взе участие доста в доизграждането на всяка една комбинация, която пее, той е доста добър композитор, текстописец и пианист. Точно това му оказва помощ най-вече в избора и в самото създаване на цялата визия на една комбинация, по какъв начин една ария ще наподобява.
Маргарита Хранова е извънреден експерт. Не съм виждал по-трудолюбив човек от нея. Притежава желязна дисциплинираност. И с доста други съм работил, правил съм аранжименти и музика за доста хора. Но най-важното нещо за мен е, че от музикантите, с които свирих в Пловдив, съм научил най-вече.
А от тези хора в София пък - най-важните неща за отношението към музиката и живота, към сцената. Това е напълно друг бизнес - шоубизнесът в България. Тогава разбрах, че като видиш талантлив човек - просто го слушай и му се радвай. Не го анализирай, не го критикувай, това е заложба.
Радвай се, че има такива хора в България. Работил съм и с Краси Аврамов, написах първия му албум. Благодарение на него пък станах студиен музикант. Хем ми даваха пари, хем се учех да работя в студио, да върша първите си аранжименти.
- Когато човек прави музика за пари, а не за персонално задоволство, това въздейства ли на крайния резултат, на същността на творчеството му?
- Има го и този миг, само че всички са писали по поръчка. Дори великите класици са правили по поръчка. Важното е да има ентусиазъм, без значение дали правиш музика със или без пари. Вдъхновението е близко обвързвано с това дали си подвластен от събитията.
Едната причина да пътувам и да изсвирвам доста е, че това ми даваше самостоятелност да мога да си върша музиката, която ми харесва, да си заплащам студията и хонорарите, да бъда спокоен, а не подвластен от някакви условия. Когато ти дадат пари, с цел да направиш музика, идва другият миг - този, който я е поръчал, споделя дали му харесва, или не. Иска смяна, ти не искаш.
Тръгват кавги. Няма смисъл. Изпълни си поръчката, вземи си парите и си ги вложи в теб, в случай че искаш. Така че без това нещо не може. Това е като къщата - би трябвало да има порти и прозорци. Не може всичко да е идеално. В музиката в никакъв случай не изчезват възприятията. Това е най-великото нещо - не можеш да я видиш, не можеш да я пипнеш и да й сложиш модификации. Тя не се вижда, единствено се усеща.
- Може ли да разкажеш някоя запаметяваща се история от житейския ти път, обвързвана с концерт или с композиране?
- Изключително доста са. Но незабавно се сещам за една, която безусловно доста ме изпоти. Това беше по времето, когато работех с Маргарита Хранова. Малко преди да стартира програмата, групата сподели, че желае да им се вдигне хонорарът. Искаха аз да повеждам договарянията, другояче щели да изоставен. Това се случва преди изявата, заведението в София, в което свирехме, към този момент беше цялостно. Фактически ме изнудваха, а от мен нищо не зависи.
Казах им: „ Момчета, събирайте си инструментите и да ви няма всичките “. И идва Маргарита и ме пита: „ Гъдев, къде са момчетата? “. Отговорих <210>: „ Тази вечер ще бъдем Unplugged ”. После разбра цялата история. Но вечерта мина прелестно. Тя пееше песента на Уитни Хюстън от кино лентата „ Бодигард “.
Такова напрежение имах, че започнах в друга тоналност. И си изсвирвам. Усещам, че нещо не е наред. Тя се обръща към мен и ми споделя: „ Г-н Гъдев, това не е моята тоналност! “. И по-късно прекосих на вярната тоналност.
- Работил си с доста хора, обиколил си съвсем целия свят. Какви усещания събра?
- Работил съм с доста забавни хора, само че като пловдивчани няма. Може би тук въздухът е различен, атмосферата е друга. Има някаква сила. Може би където си се родил, камъкът си тежи на мястото.
Бил съм в Африка, само че там беше пъкъл. Тогава въобще нямах визия къде отивам, в този момент повече кракът ми няма да стъпи там. Видях дете на 12 години да мъкне калашник, чуваха се изстрели от войната, която бе напълно наоколо, имаше грамадни маларийни комари.
В Китай да вземем за пример беше доста хубаво. Там е напълно различен свят. В Дания пък беше най-ползотворният ми интервал. Изкарах там две години, дружно с сътрудника ми музикант Никола. Там се възвърнах от целия този стрес, наспах се, починах си, научих доста.
След това се върнах в България и продължих. Направих си книгите за музика, дозаписах си албумите. Дойде пандемията. Но в този момент мисля да напиша едно благодарствено писмо до COVID-19, с цел да му благодаря за събитията, поради които написах толкоз доста музика. Имам 47 нови композиции, които би трябвало да протоколирам.
- Предстоят ти два мини предпремиерни концерта в " Малкото Полинеро " в „ Капана “. Нека да разкажем повече за тях.
- Големият ми концерт беше плануван за 12 април 2020 година Дойде пандемията и затвориха всичко. Оттогава го отсрочвам 3 или 4 пъти затова. През това време направих един онлайн концерт взаимно с отдел „ Култура “ на Общината. Там изсвирих една част от това, което хората трябваше да чуят на огромния концерт.
Но стана доста мъчно да избера какво тъкмо да изсвиря. Имам музика за 4 клавирни концерта, както и 2 концерта с песни, които съм писал. Трябваше да реша какво тъкмо да изсвирвам и по тази причина ще направя две предпремиери в " Малкото Полинеро ". След тях към този момент ще имам ясна картина какво да изсвирвам на огромния концерт.
Да изсвирвам самичък ще е най-трудното нещо, само че аз обичам провокациите. Естествено, от самото начало си работя единствено с един човек - прелестния музикант, аранжор и композитор Светлин Стайков. Той ще построи целия тон на концертите, ще направи нужния баланс на звука, което е извънредно значимо. Все още обаче няма дата за огромния концерт. Причината е, че поради пандемията се анулираха доста събития, в този момент се пренареждат и е доста мъчно да се откри свободна дата.
Предстои ми концерт на Летния спектакъл през май. Мисля да направя също на Античния спектакъл и в Дома на културата. Това са трите места, на които желая да изсвирвам. После умерено мога да отпътува, тъй като имам покана да изсвирвам на открито. Трябва да кажа, че хората, които дойдат на предпремиерите, ще имат бонус. Поканите, които ще получат, а те ще се получават от заведението, ще важат като билет и за огромния концерт.
ВИЗИТКА:
Стоиц Гъдев е роден на 16 декември 1960 година в Пловдив. Потомствен музикант е. Започва да учи пиано на 4 години, на 6 години е признат в предварителен клас в Музикалното учебно заведение “Добрин Петков “ в Пловдив. Най-голяма заслуга за музикалното му обучение и просвета обаче изиграва неговият татко Иван Гъдев - извънреден музикант и пианист, който самичък демонстрира на Стоиц основите на класическата музика и джаз стандарти. Стоиц Гъдев стартира да работи като пианист от ранните си юношески години, като натрупва богат опит като реализатор, независимо и взаимно с едни от най-хубавите музиканти в Пловдив.
По-късно стартира да свири в реномирани клубове и хотелски вериги в Европа, Азия и Африка, като на доста от тези места бива назначен, откакто печели оспорвани състезания. Същевременно той е извънредно потребен като композитор. Има издадени 13 албума с авторска музика. Сам аранжира и записва творбите си. 25 години работи и като студиен музикант. Написал е над 400 композиции.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ