Съдебната реформа не е еднократен акт: Тодорова обяви спешни мерки за нов ВСС
Съдебната промяна не е еднократен акт. Тя е дълъг развой, на който през днешния ден слагаме началото. Това сподели депутатът от „ Прогресивна България " Николета Тодорова в предаването „ Денят онлайн " във връзка провеждащата се през днешния ден Правна комисия в Народното събрание.
„ Не подкрепихме предлагането на ПП-ДБ за социална квота във Висшия правосъден съвет, тъй като касае една по-голяма конституционна промяна. Поради тази причина би трябвало да се вземат незабавни ограничения за избор на нов Висш съдебен съвет. Това е задачата на „ Прогресивна България " в най-кратки периоди ", посочи Тодорова.
Тя добави, че в Комисията са се обединили към изказванието, че не би трябвало да се дава опция на лица, изпълняващи функционалността основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд през последните две години, да бъдат членове на Висш съдебен съвет.
„ С новите оферти в Закона за правосъдната власт желаеме да създадем една критерийна рамка, която да имат новите членове. А точно - да имат високо публично доверие, нравствени качества, публичен престиж, да не са компрометирани под никаква форма и да не компрометират този върховен кадрови орган ", акцентира депутатът от „ Прогресивна България ".
Прокуратурата остава в правосъдната власт и не е обект на сегашните промени, съобщи Тодорова.
Тя сподели още, че Антикорупционният закон е минал на първо и второ четене и надлежно в Правна комисия са се обсъждали разпоредбите за избори на членовете на този орган. „ Антикорупционната комисия ще се състои от петима членове, които ще бъдат определени от Народно събрание, от президента, от Върховен касационен съд, от Върховен административен съд и от Висшия адвокатски съвет. Искаме оптимално да ограничим каквото и да било политическото въздействие, по тази причина този орган ще се ръководи на ротационен принцип - всяко година ще се сменя ръководителят ", изясни Тодорова. По думите ѝ в Антикорупционния закон е планувано да има и функционалността на проверяващи инспектори. Те също подлежат на специфични условия, с цел да заемат тази служба, добави тя.
„ Не подкрепихме предлагането на ПП-ДБ за социална квота във Висшия правосъден съвет, тъй като касае една по-голяма конституционна промяна. Поради тази причина би трябвало да се вземат незабавни ограничения за избор на нов Висш съдебен съвет. Това е задачата на „ Прогресивна България " в най-кратки периоди ", посочи Тодорова.
Тя добави, че в Комисията са се обединили към изказванието, че не би трябвало да се дава опция на лица, изпълняващи функционалността основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд през последните две години, да бъдат членове на Висш съдебен съвет.
„ С новите оферти в Закона за правосъдната власт желаеме да създадем една критерийна рамка, която да имат новите членове. А точно - да имат високо публично доверие, нравствени качества, публичен престиж, да не са компрометирани под никаква форма и да не компрометират този върховен кадрови орган ", акцентира депутатът от „ Прогресивна България ".
Прокуратурата остава в правосъдната власт и не е обект на сегашните промени, съобщи Тодорова.
Тя сподели още, че Антикорупционният закон е минал на първо и второ четене и надлежно в Правна комисия са се обсъждали разпоредбите за избори на членовете на този орган. „ Антикорупционната комисия ще се състои от петима членове, които ще бъдат определени от Народно събрание, от президента, от Върховен касационен съд, от Върховен административен съд и от Висшия адвокатски съвет. Искаме оптимално да ограничим каквото и да било политическото въздействие, по тази причина този орган ще се ръководи на ротационен принцип - всяко година ще се сменя ръководителят ", изясни Тодорова. По думите ѝ в Антикорупционния закон е планувано да има и функционалността на проверяващи инспектори. Те също подлежат на специфични условия, с цел да заемат тази служба, добави тя.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ