Пловдивският апелативен съд промени мярката за неотклонение на Любомир Петров

Пловдивският апелативен съд промени мярката за неотклонение на Любомир Петров от „ задържане под стража “ в „ домакински арест “, като същата ще се управлява от районно управление (на МВР) на Министерство на вътрешните работи гр. Х., както и посредством средства за електронно наблюдаване.

Срещу Петров е повдигнато обвиняване за това, че на 11.09.2020 година в с. Бегово, област Пловдив, съзнателно е умъртвил другиго –

Красимира Куковска, дамата, с която е живял на брачен начала, като убийството е осъществено в изискванията на домашно принуждение и с користна цел – закононарушение по член 116 ал.1 т.6а и т.7 вр. член 115 от Наказателен кодекс. Делото е било в правосъдната му фаза, от където е било върнато на Окръжна прокуратура поради позволени съществени пропуски и процесуални нарушавания в хода на извършеното следствие.

Пловдивският апелативен съд, откакто се срещна с приложените по делото доказателства и взе поради мненията на страните намира за открито следното от фактическа и правна страна:

Депозираната от името на Любомир Петров тъжба, като подадена в период, от процесуално легитимирана страна – съответно акредитиран от обвинения бранител, против предстоящ на обжалване правосъден акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, а всъщност - ОСНОВАТЕЛНА.

Прав е Окръжният съд, написа в претекстовете си Апелативният съд, че продължава да е настоящо по отношение на Любомир Петров обвиняване за осъществяване на тежко, съзнателно закононарушение, наказуемо със съществени по тежестта си санкции, включително и отнемане от независимост, както и че в кориците на делото не са налични доказателства, които да разколебават значително обоснованото съмнение за съпричастност на Любомир към инкриминираната предприемчивост.

Но, съгласно Апелативният съд, учредения за изменение на мярката за неотклонение са налице:

Първо, миналият интервал от време от задържането на обвинения до през днешния ден – 1г. и 10м., от които 1г. и 4м. в досъдебната фаза на процеса, който период се приближава до оптимално вероятният за задържане в тази фаза на процеса, в която делото още веднъж понастоящем се намира. Известно е визията на съда в Страсбург, че заплахите от укриване и осъществяване на закононарушение разумно се снижават с изминаване на време, през което обвиненото лице е арестувано.

Второ, очевидците, уличаващи, въпреки и по индиректен път обвинения, към този момент са разпитвани голям брой пъти, включително и пред правосъдният състав разгледал делото в правосъдната му фаза, с присъединяване на всички страни в процеса. Поради това, даже и да се направи опит тези лица да се стимулират да се отрекат от показанията си, то при налични показания, дадени пред арбитър, в наличието на обвиненият и неговите бранители, тези опити кардинално са обречени на крах. Поради това окръжният съд погрешно е обосновал продължаващо задържане на обвинения с заплахата от влияние върху тези очевидци.

На трето място, кардинално правилно е казаното от Окръжния съд, че не е установено досега безпричинно безучастие на органите на следствието, само че, не може да има спор, че това следствие продължава, и то не по виновност на обвинения, а по виновност на държавното обвиняване, представител на което е работило по този начин, че да внесе подозрение в своята безпристрастност. И точно последното постанова да се преповторят забележителен брой от осъществените процесуално – следствени дейности, което неизбежно е обвързвано с продължение на следствието в един нескончаем интервал от време. Няма законово и правно целесъобразно съображение заради пороци на следствието, позволени от прокуратурата, Л. П. да продължава да търпи най – тежката мярка за неотклонение.

Определението на Апелативния съд е дефинитивно.