Учителка от Пловдив учи децата в САЩ да плетат Пижо и Пенда
Пловдивчанката Малина Гаджева идва със брачна половинка си в Съединени американски щати през август 2015 година със Зелена карта. Започва работа в магазин, но учителската професия липсва, защото в Пловдив е преподавала в „ Черноризец Храбър “. Съдбата се усмихва и през януари 2016-а е назначена в първото българско учебно заведение в Ориндж Каунти. След това става учител по математика и в частно американско учебно заведение, където от няколко месеца е и базов преподавател.
В Ориндж Каунти живеят към 4000 българи. Общността ни не е най-задружната в съпоставяне със сръбската, гръцката или арменската, но въпреки всичко съм удовлетворена,че я има. Броят на децата варира непрестанно, защото тук те са прекомерно ангажирани с езикови школи, спортове, извънкласни занимания. Цялата им седмица е компактно разграфена по минути, родителите са безкомпромисно амбициозни и от време на време с българското учебно заведение се вършат най-големите взаимни отстъпки. Към момента го посещават към 40 деца, споделя Малина Гаджева.
Тя преподава в частно учебно заведение, а синовете учат в публични. Казва, че до момента в който в България се впечатляваме от ремонтирани и обзаведени класни стаи, в Щатите не залагат на това. Там имало учебни заведения, които се обитават в едноетажни дървени здания, сходство на бараки, само че пък децата се образоват с мултимедии, разполагат с таблети и компютри, с съвременно оборудвани кабинети. И тези учебни заведения били с доста висок рейтинг. Друга значима разлика била дребният брой възпитаници в класовете.
На първия ми образователен ден ме вкараха в класната ми стая. Там имаше 3 деца. Аз приготвих дъската, образователните материали, седнах и зачаках. Една колежка пристигна и ме попита има ли някакъв проблем. Отговорих, че чакам учениците си. Тя сподели: “Ето ги “. Изпаднах в суматоха. В България бях оставила клас с 24. Не знаех какво да върша с трима. Постепенно класът ми се запълни до 12 деца, а в този момент имам 7 класа, споделя пловдивчанката.
В Съединени американски щати въобще не товарели административно учителя, нямало я бумащината, с която нашият е смачкан и от която няма задоволително време да се отдаде на учителстването. Системата била напълно електронна. Училището имало платформа, в която наложително са регистрирани всички родители. Те получавали всеки ден значимата информация под формата на имейл или SMS непосредствено на телефона си. Със специфичен код за достъп всеки родител можел да узнае всичко за детето си - оценки, домашни работи, планове, периоди, учебни събития, състезания... Учителят пък попълвал електронния дневник непосредствено от компютъра от бюрото си.
В учебните заведения работи администрация, която прави цялата работа, с която българският преподавател е ненужно претрупан. Тук учителят има ангажимент единствено с класа и урока си. Системата е доста друга и улеснена. Учениците в последните класове би трябвало да завършат учебно заведение с избран заем. Той се придобива с 40 часа непринуден публичен труд. Така че на доста градски мероприятия ще видите възпитаници, които оказват помощ непринудено. Впечатляваща е и хубавичко заварка сред родители и преподавател. Оставаш с чувството,че в действителност играете в един тим. Авторитетът на учителя се усеща. Доброто обучение е издигнато в фетиш, възхищава се Гаджева.
В българското учебно заведение чествали всички наши празници. Децата и родителите взели участие с наслада, тъй като това било мотив общността да се събере. Децата учели български език, география, музика, приложни изкуства, неотдавна и национални танци, само че най-любима им била историята на народноосвободителните битки. Левски бил най-великият воин за тях. Един наш ученик разказал за Левски в американското си учебно заведение. Всички го слушали в унес, а най-после целият клас му ръкопляскал. Друго дете пък по този начин съпреживявало историите за турското иго, че отказало да яде вечерята, която майка му била поръчала от турски ресторант.
Учениците пеят национални песни, рисуват шевици и носии. Скоро ги учих да вършат баница. Беше огромна наслада и възторг. Правим и работилнички - коледна, мартенска, великденска. На коледната работилница децата създадоха картички, които продадохме и се включихме в „ Българската Коледа “. А в мартенската работилница създадоха красиви мартеници, които ще подарим на майките и бабите по случай Осми март, споделя пловдивчанката.
Организирали и срещи с съумели в Съединени американски щати българи. Учебниците си набавяли сами от България, пренасяли ги с багажа. Нямали лична постройка. Училището се обитава в постройката на сръбската черква, където е подслонена и българската „ Св. Злата Мъгленска “.
Тук битът не те смазва и можеш да мечтаеш
Начинът на живот в Америка е доста друг. Аз съм влюбена в това място. Редът, чистотата, спокойствието, връзките сред хората ме очароват всеки ден. Умът ти не е зает с дребни битови проблеми, по тази причина успяваш да се радваш на живота, да мислиш по-мащабно и най-важното - да планираш фантазиите си. Сбъдването им не е толкоз мъчно. Когато дойдохме, се опасявах,че ще изпаднем в изолираност, а се оказа, че в България сме живели много по-изолирано. Тук имаме българско сирене, кисело мляко, лютеница и луканка, но въпреки всичко ми липсват приятелите в Пловдив и ароматът на цъфнали липи. Тук вървим на концерти на световноизвестни звезди, само че ми липсва българският спектакъл. Да отидеш за уикенда до Лас Вегас е като да си отидеш на село за събота и неделя, само че ми липсва шляенето по Главната, из Капана, споделя Гаджева.
В Ориндж Каунти живеят към 4000 българи. Общността ни не е най-задружната в съпоставяне със сръбската, гръцката или арменската, но въпреки всичко съм удовлетворена,че я има. Броят на децата варира непрестанно, защото тук те са прекомерно ангажирани с езикови школи, спортове, извънкласни занимания. Цялата им седмица е компактно разграфена по минути, родителите са безкомпромисно амбициозни и от време на време с българското учебно заведение се вършат най-големите взаимни отстъпки. Към момента го посещават към 40 деца, споделя Малина Гаджева.
Тя преподава в частно учебно заведение, а синовете учат в публични. Казва, че до момента в който в България се впечатляваме от ремонтирани и обзаведени класни стаи, в Щатите не залагат на това. Там имало учебни заведения, които се обитават в едноетажни дървени здания, сходство на бараки, само че пък децата се образоват с мултимедии, разполагат с таблети и компютри, с съвременно оборудвани кабинети. И тези учебни заведения били с доста висок рейтинг. Друга значима разлика била дребният брой възпитаници в класовете.
На първия ми образователен ден ме вкараха в класната ми стая. Там имаше 3 деца. Аз приготвих дъската, образователните материали, седнах и зачаках. Една колежка пристигна и ме попита има ли някакъв проблем. Отговорих, че чакам учениците си. Тя сподели: “Ето ги “. Изпаднах в суматоха. В България бях оставила клас с 24. Не знаех какво да върша с трима. Постепенно класът ми се запълни до 12 деца, а в този момент имам 7 класа, споделя пловдивчанката.
В Съединени американски щати въобще не товарели административно учителя, нямало я бумащината, с която нашият е смачкан и от която няма задоволително време да се отдаде на учителстването. Системата била напълно електронна. Училището имало платформа, в която наложително са регистрирани всички родители. Те получавали всеки ден значимата информация под формата на имейл или SMS непосредствено на телефона си. Със специфичен код за достъп всеки родител можел да узнае всичко за детето си - оценки, домашни работи, планове, периоди, учебни събития, състезания... Учителят пък попълвал електронния дневник непосредствено от компютъра от бюрото си.
В учебните заведения работи администрация, която прави цялата работа, с която българският преподавател е ненужно претрупан. Тук учителят има ангажимент единствено с класа и урока си. Системата е доста друга и улеснена. Учениците в последните класове би трябвало да завършат учебно заведение с избран заем. Той се придобива с 40 часа непринуден публичен труд. Така че на доста градски мероприятия ще видите възпитаници, които оказват помощ непринудено. Впечатляваща е и хубавичко заварка сред родители и преподавател. Оставаш с чувството,че в действителност играете в един тим. Авторитетът на учителя се усеща. Доброто обучение е издигнато в фетиш, възхищава се Гаджева.
В българското учебно заведение чествали всички наши празници. Децата и родителите взели участие с наслада, тъй като това било мотив общността да се събере. Децата учели български език, география, музика, приложни изкуства, неотдавна и национални танци, само че най-любима им била историята на народноосвободителните битки. Левски бил най-великият воин за тях. Един наш ученик разказал за Левски в американското си учебно заведение. Всички го слушали в унес, а най-после целият клас му ръкопляскал. Друго дете пък по този начин съпреживявало историите за турското иго, че отказало да яде вечерята, която майка му била поръчала от турски ресторант.
Учениците пеят национални песни, рисуват шевици и носии. Скоро ги учих да вършат баница. Беше огромна наслада и възторг. Правим и работилнички - коледна, мартенска, великденска. На коледната работилница децата създадоха картички, които продадохме и се включихме в „ Българската Коледа “. А в мартенската работилница създадоха красиви мартеници, които ще подарим на майките и бабите по случай Осми март, споделя пловдивчанката.
Организирали и срещи с съумели в Съединени американски щати българи. Учебниците си набавяли сами от България, пренасяли ги с багажа. Нямали лична постройка. Училището се обитава в постройката на сръбската черква, където е подслонена и българската „ Св. Злата Мъгленска “.
Тук битът не те смазва и можеш да мечтаеш
Начинът на живот в Америка е доста друг. Аз съм влюбена в това място. Редът, чистотата, спокойствието, връзките сред хората ме очароват всеки ден. Умът ти не е зает с дребни битови проблеми, по тази причина успяваш да се радваш на живота, да мислиш по-мащабно и най-важното - да планираш фантазиите си. Сбъдването им не е толкоз мъчно. Когато дойдохме, се опасявах,че ще изпаднем в изолираност, а се оказа, че в България сме живели много по-изолирано. Тук имаме българско сирене, кисело мляко, лютеница и луканка, но въпреки всичко ми липсват приятелите в Пловдив и ароматът на цъфнали липи. Тук вървим на концерти на световноизвестни звезди, само че ми липсва българският спектакъл. Да отидеш за уикенда до Лас Вегас е като да си отидеш на село за събота и неделя, само че ми липсва шляенето по Главната, из Капана, споделя Гаджева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ