Доц. д-р Петър Ненков, военен историк: В сражението при Булаир турските дивизии губят повече от половината си личен състав
Пловдив. В сражението при Булаир на 26 януари 1913 година турските дивизии губят повече от половината си персонален състав. Това сподели в предаването „ Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За достойнството на България ”, на Радио „ Фокус ”-Пловдив доцент доктор Петър Ненков, боен историк. „ В превод на български език думата „ Булхаир ” значи „ открито благополучие ”, само че край него не благополучие, а гибелта си намират 5 хиляди турски бойци, други 10 хиляди са ранени ”, описа Ненков. Българските загуби възлизат на 114 убити и 437 ранени.
След несполучливата офанзива на Чаталджанската укрепена линия от обединениете 1-ва и 3-та български армии сред воюващите страни стартират договаряния за помирение. На 20 ноември 1912 година в село Плая, ситуирано на брега на езерото Буюкчекмедже е подписано примирието. Съгласно изискванията му армиите на воюващите страни резервират достигнатите позиции.
Използвайки затишието по фронтовете българското Главно командване на 14 декември 1912 година основава 4-та войска, с командващ генерал-майор Стилян Ковачев, в която влизат 2-ра пехотна Тракийска, 7-а пехотна Рилска дивизия, Конната дивизия, Сборната конна бригада и Македоно-Одринското опълчение. Основната й задача е да охранява брега на Мраморно море от турски десанти и да опази тила на останалите три български армии.
На позицията при Булаир на Галиполския полуостров са ситуирани два от полковете на 7-ма пехотна Рилска дивизия на генерал-майор Георги Тодоров – 13-ти пехотен Рилски полк и 22-и пехотен Тракийски полк, подкрепени от 4-та тайфа на 49-и пехотен полк.
На 3 ноември в Лондон стартира мирна конференция на воюващите страни, която протича редом с конференцията на посланиците на Великите сили. В хода на договарянията османското държавно управление предлага основаване на самостоятелни страни Македония и Албания, само че проектът му е отритнат от съдружниците, които желаят всички територии на запад от линията Мидия – Енос.
Под натиска на Великите сили държавното управление на Кямил паша се съгласява да отстъпи. Младотурският комитет „ Единение и прогрес ” отпред с Енвер паша обаче прави на 10 януари в Цариград боен прелом и прекъсва мирните договаряния в Лондон. Военният министър Назъм паша е убит, а министър ръководителят Кямил паша е заставен да подаде оставка. Младотурците подвеждат запаси от Анадола и приготвят контранастъпление, посредством няколко концентрични удара в Източна Тракия, целящи разгрома на българските войски при Чаталджа и Галиполи, скъсване обсадата на Одринската цитадела и внасянето на радикален поврат в хода на бойните дейности.
„ Надъхани с верски фанатизъм, част от турските бойци извезват със сребро на фесовете си надписа ”Пожертвай се в името на Аллах! ” Всички дават клетва на гроба на султан Мурад в Цариград, че ще умрат до един, само че ще победят неверниците! ”, описа още Петър Ненков.
Цветана ТОНЧЕВА
След несполучливата офанзива на Чаталджанската укрепена линия от обединениете 1-ва и 3-та български армии сред воюващите страни стартират договаряния за помирение. На 20 ноември 1912 година в село Плая, ситуирано на брега на езерото Буюкчекмедже е подписано примирието. Съгласно изискванията му армиите на воюващите страни резервират достигнатите позиции.
Използвайки затишието по фронтовете българското Главно командване на 14 декември 1912 година основава 4-та войска, с командващ генерал-майор Стилян Ковачев, в която влизат 2-ра пехотна Тракийска, 7-а пехотна Рилска дивизия, Конната дивизия, Сборната конна бригада и Македоно-Одринското опълчение. Основната й задача е да охранява брега на Мраморно море от турски десанти и да опази тила на останалите три български армии.
На позицията при Булаир на Галиполския полуостров са ситуирани два от полковете на 7-ма пехотна Рилска дивизия на генерал-майор Георги Тодоров – 13-ти пехотен Рилски полк и 22-и пехотен Тракийски полк, подкрепени от 4-та тайфа на 49-и пехотен полк.
На 3 ноември в Лондон стартира мирна конференция на воюващите страни, която протича редом с конференцията на посланиците на Великите сили. В хода на договарянията османското държавно управление предлага основаване на самостоятелни страни Македония и Албания, само че проектът му е отритнат от съдружниците, които желаят всички територии на запад от линията Мидия – Енос.
Под натиска на Великите сили държавното управление на Кямил паша се съгласява да отстъпи. Младотурският комитет „ Единение и прогрес ” отпред с Енвер паша обаче прави на 10 януари в Цариград боен прелом и прекъсва мирните договаряния в Лондон. Военният министър Назъм паша е убит, а министър ръководителят Кямил паша е заставен да подаде оставка. Младотурците подвеждат запаси от Анадола и приготвят контранастъпление, посредством няколко концентрични удара в Източна Тракия, целящи разгрома на българските войски при Чаталджа и Галиполи, скъсване обсадата на Одринската цитадела и внасянето на радикален поврат в хода на бойните дейности.
„ Надъхани с верски фанатизъм, част от турските бойци извезват със сребро на фесовете си надписа ”Пожертвай се в името на Аллах! ” Всички дават клетва на гроба на султан Мурад в Цариград, че ще умрат до един, само че ще победят неверниците! ”, описа още Петър Ненков.
Цветана ТОНЧЕВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ