Благословено е всичко, което прави човека кротък ╫ Света императрица Александра ФЬОДОРОВНА
„ Плодовете на земното страдалчество могат да наподобяват горчиви на усет, само че единствено с тях се храни човешката душа “
~ Александра Фьодоровна (1872-1918) - императрица на Русия и брачна половинка на последния съветски император Николай II Романов
╫ Разцъфването на тръните
Благословено е всичко, което прави индивида мирен, каквото и да коства това. Някои хора не могат да понесат славата. Даже неголемите оценки към този момент им замайват главата. А духовната горделивост изсушава. Ние не знаем за какъв брой премеждия и скърби на почтени мъже и дами сме задължени. Най-добрите мисли, най-полезните уроци, най-хубавите песни, които са пристигнали до нас от предишното – това са плодове на болки, немощи и страдалчество.
Ние не би трябвало да забравяме, че изкуплението на човечеството е пристигнало при нас от Кръста на Сина Божий.
Плодовете на земното страдалчество могат да наподобяват горчиви на усет, само че единствено с тях се храни човешката душа. Древно поверие ни споделя по какъв начин през цялата Страстна седмица в олтара се намирал трънен венец, само че в Пасхалното утро бил открит трансформирал се във венец от благоухаещи рози; всеки трън се трансформирал в роза. Така и венците на земното страдалчество под топлината на божествената обич се трансформират в градини от рози. Няма нито един човек, който да не е страдал. У някого може да е телесна уязвимост или отпадналост. У различен особеност, която не може да бъде отстранена. Това могат да бъдат такива условия, които пречат на спокойния живот. Някой младеж смята за отвратително мястото, където работи, а хората, с които поддържа връзка в службата, „ са плът ” (Бит. 6:3). Той измежду тях е единственият християнин, а те вършат всичко, с цел да му попречат да резервира своята религия. Но може би Бог преднамерено го е сложил на това място и този човек се нуждае от такова враждебно въодушевление, с цел да се проявят най-хубавите му черти. Или може би е необходим Богу да бъде образец на това място. Осъзнаването на това, че тук той е единственият правилен Господу му постанова огромна отговорност. Той не може да замине от това място, неговият дълг е да остане, да претърпи всички тествания или за ликвидиране на своята лична душа, или поради Христа, с цел да бъде Негов изповедник. Имайки този Божествен Дух в себе си можеш истинно да свидетелстваш и пред Бога, и пред целия свят. Да имаш в себе си Духа Божий, съкровището на богатствата, очистващ ни от всяка сквернота и всичко изпълващ – ето това е най-голямата чест, която Небето може да окаже на някого в този свят. Но е рисково, когато ние сами стартираме да мислим, че живеем праведно, че от нашето лице излиза зарево, че работата, която вършим е угодна Богу. Мойсей четиридесет дни е бил с Господа на планината, а когато е слязъл долу при хората, те видели, че лицето му свети. Хората видели това, а той не (Исх. 34:29). Тайната на неговото великолепие е в неговото примирение, в незнанието, че лицето му сияе. Ако той би осъзнал великото знамение, което видели другите, великолепието би увяхнало.
Силата на обожението (уподобяване на Бога) е в това да се отречеш от себе си. Най-опасният грях, в който могат да попаднат деятелните, мислещите, принасящите доста изгода християни – това е духовната горделивост. Когато ние мислим за това, елементарно можем да разберем заплахата, на която се е изложил свети деятел Павел след своето удивително духовно въздигане. И не е изумително, че му е било изпратено трудно тестване, с цел да уравновеси духовния полет и по едно и също време да го приближи към земята. Хайде по тази причина и ние да не се удивляваме, че и на нас в подобен тип, откакто сме изпитали велика благосклонност, ни се изпраща тестване, с цел да не загубим смирението.
Свети деятел Павел споделя, че се радва за своето тестване. Но първоначално той не се радвал, а молел Небесата да се освободи от това. Когато Господ го вразумил, че това тестване за него е благословение и че е изпратено за подсилване и по нужда, той повече не го преживявал. Действително, той бързо се приспособил към него, приел го и повече не се жалвал. Това е единственият верен прийом, посочващ по какъв начин се постъпва във всяка неприятна мъчителна обстановка, която ние не можем да променим. Тя е зародила в нашия живот по Божие допущение и по причина, която Той знае. Ние сме длъжни да я победим, да я приемем с цялото си сърце и съзнавайки, че тя ни е дадена от Христа. Колко тя не би ни мъчила, в случай че ние я възприемем в подобен тип и какъв брой би принесла изгода за нашата душа. Бог изпраща някои свои милости във тип на бодли и ние доста губим, в случай че се откажем от тях. Има доста такива хора, които толкоз са заети със себе си, че у тях не остава място за Христа. Ако те единствено биха се освободили от своя нарцисизъм, Бог би ги извършил със Самия Себе Си и те биха придобили невероятна мощ да вършат положително в света. Ние можем безвредно да Му доверим нашия живот. Той знае по кое време е нужна болежка, по кое време загуба – това е единственият прийом, който може да ни задържи на Неговия път. Той ни изпраща грижи като израз на своята благосклонност и ние губим в случай че почнем да се отчайваме и отхвърляме от своите тръни.
Християнската вяра е вяра на насладата. Но за какво доста хора мислят, че религиозният живот не може да бъде щастлив? Те схващат нуждата да се отрекат от себе си, само че не могат да си показват, че това може да донесе наслада. В края на краищата няма по-дълбок и щастлив живот от този, който е надвишаващ със всеотдайност в работа на Христа.
Източник:
Изображение: Александра Фьодоровна (1872-1918)
