Платено майчинство. Но от самите майки.
Платено, само че от самите майки
Когато в България стане въпрос за стотиците индикатори, по които сме обратно от Европа и от света, оптимистично настроените родолюбци се пробват да покажат, че тук най-малко вирее обществена политика към майките, каквато напряко няма другаде.
Това, несъмнено, е безспорен факт и съпоставяне с други развити страни е съвсем невероятно да се направи, тъй като сме в действителност облагодетелствани. Първата година от майчинството се изплаща като манна небесна и може да се случи даже по този начин, че да взимате повече пари, до момента в който стоите у дома с детето си. Знаете, втората година не е толкоз розова откъм възнаграждение, само че пък детето е по-голямо, можете да припечелвате почасово, а работното ви място се пази освен през тази година, само че и през идната, тъй като сте майка на дете под 3 години.
Всичко това звучи ужасно в страна, която не се грижи както би трябвало за жителите си.
Ето за какво, тук е моментът да си зададете въпроса кой действително заплаща за този обяд. След като здравната система и обезпечаване карат косите ни да настръхват, хората в пенсионна възраст не могат да свържат двата края, а в държавния запас има към 2 стотинки, по какъв начин по този начин държавното управление съумява да задели крупна сума за майчинството на всяка жена? Социална политика, ще кажете. Насърчават ни да се възпроизвеждаме повече, с цел да не ни завладее ромското население. Освен това, данъкоплатците и частните работодатели поемат от тежестта на майчинските, а и на болничните листове. Да, на повърхността всичко това е по този начин.
Само че, не сте ли се замисляли, че както вие се радвате на привилегията да получавате пари в продължение на години, над същото разсъждават политиците и работодателите?
В държавната администрация и в частния бизнес се заети хиляди дами. Смятате ли, че е рентабилно за един шеф да наеме жена в детеродна възраст, която занапред ще отсъства солидно количество време, а също така би трябвало да й се търси заместител? Не звучи разумно. Ето за какво в общия случай вашият началник преценя, че щом ще му докарате на главата тези премеждия, тогава той ще ви заплаща по-малко, в сравнение с мъжете, които цялостен живот на стопират да работят. И това за работодателите е реализиране на баланс, а не някаква висша непочтеност. Директно или косвено, дамите ще платят.
В последната теза имат вяра доста икономисти, в това число Лари Съмърс, някогашен шеф на Националния стопански съвет на президента Обама. Още през 1989 година Съмърс написа, че „ Очакваната цена на делегираните изгоди е по-голяма за дамите, в сравнение с за мъжете ”. Тезата на икономиста продължава с това, че на дамите се заплаща по-малко или пък не ги наемат на работа, точно поради делегираните изгоди. По думите му, в случай че заплатите могат свободно да се контролират, то разликите в предстоящите разноски за погашение на изгоди ще бъдат обезщетени от разликите в заплатите. Ако това не стане, последствията ще са в областта на ефикасността, защото работодателите търсят чиновници, за които ще изплащат по-малко изгоди.
Днес прогнозите на Съмърс се удостоверяват. Икономистът Джонатан Грубер прави изследване, което твърдо натъртва на това, че заплатите на дамите са по-ниски, с цел да отразят цената на получаваните от тях компенсации в страните, които са въвели тази политика. Грубер пресмята, че разликата в заплащането в случаите с и без прилагане на компенсации може да бъде „ в порядъка на 100% “.
Най-новите изследвания също сочат в поддръжка на изказванието, че дамите в действителност си заплащат за отпуската по майчинство и работните подкрепи.
Според икономиста Джена Стърнс равнището на възнаграждение и работните позиции водят до все по-малко дами, заемащи мениджърски длъжности във Англия. Нейните проучвания дават доказателства, че достъпът на дамите до позиции, на които се употребяват с повече привилегии от мъжете, в действителност обостря неравнопоставеността сред половете измежду високообразованите чиновници.
В Съединени американски щати, да вземем за пример, обществената политика по отношение на майките, е искрено ненавиждана, само че въпреки всичко тя крие някои неподозирани прерогативи .
През 2015 година изследване съпоставя Съединените щати с други страни, с цел да открие, че американските дами имат по-големи шансове за работа на цялостно работно време, както и за заемане на мениджърска позиция. Тази разлика идва от неналичието на майчински компенсации и привилегии в Съединени американски щати. Като не обезпечава съответни изгоди за младите майки, американската страна в действителност се пробва да избяга от проблеми, свързани със корист с подкрепи, правосъдни каузи в обилие и за похлупак – ниски заплати.
Е, в Съединени американски щати имат едни проблеми, у нас имаме други .
Всеки тук желае да изпълни един миниван с покупки и за това да заплати 28 $, само че пък не харесваме политиката на американците по отношение на майките. Определено ни е добре да получаваме майчински компенсации в продължение на няколко години. Не че целя да обезценя една от дребното справедливости в България, само че пък никак не ми се желае страната да се бие в гърдите, че се грижи за прираста на популацията и богатството на горките майки, а в действителност въобще да не е по този начин. Струва ли си година-две да получаваме приходи, без действително да сме зад бюрото, а за сметка на това цялостен живот заплатите ни да са по-ниски? Ако ще си приказваме за служебно пълноправие, то американците, а и доста други страни, са се усетили, че ключът към него е в уеднаквяването на приходите, а не в делегираните изгоди.
Както заключава Лари Съмърс: „ Няма смисъл изгодите да станат „ безвъзмездни “, единствено тъй като държавното управление задължава работодателите да ги дават на служащите “. Обезщетенията, които идват от Национален осигурителен институт не са безвъзмездни, скъпи дами. Факт е, че вие плащате за тях.
Автор:
Инфо: http://mamamia.bg
