Българите масово не планират финансите си дългосрочно, сочи проучване
Планирането на персоналните финанси е значимо, само че се възнамерява краткосрочно. Това демонстрира изследване Moitepari.bg, извършено измежду повече от 500 консуматори на портала по отношение на техните настройки за ръководство на персоналните финанси. Проучването е подкрепено от NN България.
Предвидливостта и грижата за бъдещото финансово положение не са непознати на интервюираните. Въпреки това, доста дребна част съумяват да възнамеряват финансите си дълготрайно. Едва 4% са планували 20-годишен интервал от време, а 7% - 10 години. Най-често интервюираните възнамеряват финансите си за период от няколко месеца до една година.
Относно спешния фонд за застраховане на интервалите, в които могат да настъпят неподходящи събития, като да вземем за пример загуба на работа и приход, интервюираните са мощно поляризирани. Почти равни са дяловете на далите отговор, че спестените средства биха стигнали за 12 месеца (27%) и за 1 месец (23%); останалите проценти отиват при отговор за период от 1 до 3 месеца.
Анкетираните демонстрират рационален метод при ръководството на своите приходи и разноски и ясно осъзнават, че ключът към постигането на баланс и отбягване на земетресения е планирането на персоналните финанси. На въпрос дали имат вяра, че планирането на персоналните финанси ще им обезпечи по-добър живот, 80% дават отговор позитивно.
Въпреки обичайно битуващото мнение измежду българите, че приходите им са ниски, че страната ни е бедна и стандартът на живот е невисок, данните от извършеното изследване демонстрира друго мнение. 45% от далите отговор, запитани по какъв начин правят оценка финансовото си положение, декларират, че са удовлетворени от него и че считат, че то ще остане такова или ще се усъвършенства. Втората огромна група са тези, които не са удовлетворени от финансовото си положение, само че пък са оптимистично настроени за подобрението му (31%). Песимистите измежду интервюираните са 13%, като те дефинират финансовото си положение като незадоволително и не чакат да се усъвършенства в бъдеще. Независимо по какъв начин дефинират финансовото си положение, интервюираните дефинират себе си като контролиращи своето финансово бъдеще (72%).
Съставянето на финансов проект е част от тактиката за реализиране на финансовите цели, които всеки един от нас си слага. Въпреки това, изследването демонстрира, че това е измежду най-непредпочитаните подходи. 37% не имат намерение да сформират финансов проект през идващите 12 месеца. Други 23% към този момент имат подобен и нов не им е нужен. Да се възползват от помощта на професионален финансов съветник е измежду целите за 19% от интервюираните. Почти толкоз (18%) са и тези, които плануват съставянето на финансов проект, който ще разработят независимо. За тази цел ще употребяват помощни материали – финансови книги и управления от Интернет.
Предимство е, че услугите на финансовия съветник добиват от ден на ден известност и съгласно изследването ползата към този вид услуги е, когато би трябвало да се възнамерява инвестиция (19%). За основаване на цялостна тактика за финансово застраховане на фамилията на финансов съветник биха разчитали 16%. Промени настъпват и в отношението на българите към бъдещето им в пенсионна възраст. Поради тази причина 13% от далите отговор ще потърсят финансов съветник, с чиято помощ да сформират проект за времето в пенсия. Толкова са и интервюираните, които биха потърсили професионална финансова помощ, когато закупуват жилище.
Финансовата независимост за реализиране на задачите и фантазиите интервюираните смятат, че може да се реализира посредством ловко ръководство на персоналните финанси (47%). За 34% от далите отговор умелото ръководство на финансите значи да заделят/ икономисват част от приходите си за бъдещи потребности – пенсия, обучение за децата, и така нататък Да имат работа, която да разрешава да се покриват разноските е ловко ръководство на финансите за 14% от далите отговор. Финансовото обмисляне е ключ към реализиране на по-добър витален стандарт и по-леко превъзмогване на непредвидени условия. Тези преимущества се осъзнават и показват от общо 70% от далите отговор на въпрос, за какво смятат финансовото обмисляне за значимо.
Всяко домакинство, без значение от какъв брой члена се състои, разполага с избран месечен приход, който да разпредели за покриване на разноски, да спести част от него или да употребява за други цели. 46% от интервюираните имат формиран месечен бюджет, макар че не е написан. Друга огромна група (31%) ползват тактика на взимане на решения в придвижване. Те не разчитат на строги схеми и проект, а решенията се взимат на момента, съгласно обстановката. Само 17% следват в детайли написан бюджет.
Анкетираните, както доста български семейства, най-вече не икономисват (22%), а като съществена причина показват неналичието на благоприятни условия за това.
Спестяващите от своя страна отделят сред 6 и 20% от месечния си приход за тази цел (36%). Над 50% от приходите си икономисват едвам 4% от далите отговор. Толкова са и тези, които имат опция да икономисват, само че не го вършат, тъй като не желаят. Според интервюираните човек е по-склонен да икономисва, когато има семейство, за което да се грижи (57%).
Говорейки за спестявания, изследването удостоверява, че българинът е традиционалист. Той избира несъмнено влагане, без риск или инвестиция в неподвижен парцел, като една от най-популярните форми за вложение на свободни средства. 28% показват, че имат срочен депозит или пестелив влог, а 20% са предпочели инвестицията в неподвижен парцел. По-малко известни, само че въпреки всичко привлекателни за интервюираните са опциите за в допълнение непринудено пенсионно обезпечаване (14%) и застраховка „ Живот “ (12%).
Застраховките като метод на отбрана против бъдещи отрицателни събития не са оригиналност за българската реалност и от ден на ден българи се възползват от тях. Въпреки повишаването на известността им, наблюденията на MoitePari.bg сочат, че задачите, за които се подписват застраховки, съвсем не се трансформират. Все още се отделя повече внимание на отбраната на дома и автомобила (3 от 4-те най-предпочитан застраховки са такива). Разбира се, в доста случаи сключването на имуществена застраховка не е изборът на клиента, тъй като бива изисквана от банката при кандидатстване за жилищен заем. Застраховката „ Гражданска отговорност “ също има наложителен темперамент за водачите на коли, заради което и нейният дял е висок.
Относно пенсионното обезпечаване резултатите са ясни и безапелационни – интервюираните не са правили примерни калкулации на бъдещата си пенсия, само че са уверени, че обезпеченият от страната пенсионен приход, няма да им е задоволителен (53%). 19% показват, че желаят да се ориентират за бъдещия размер на пенсията си, заради което са правили примерни калкулации. 72% знаят кой е техният фонд за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване (УПФ и/или ППФ). 16% показват, че нямат подобен фонд. Причините за този отговор могат да бъдат 2 – интервюираните да са родени преди 1959 година или да не знаят кой е техният фонд за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване (УПФ).
Допълнително непринудено пенсионно обезпечаване (ДПФ) не е настоящо за 55% от интервюираните, против 34% на тези, които се обезпечават в ДПФ.
Редактор: Деница Райкова
Предвидливостта и грижата за бъдещото финансово положение не са непознати на интервюираните. Въпреки това, доста дребна част съумяват да възнамеряват финансите си дълготрайно. Едва 4% са планували 20-годишен интервал от време, а 7% - 10 години. Най-често интервюираните възнамеряват финансите си за период от няколко месеца до една година.
Относно спешния фонд за застраховане на интервалите, в които могат да настъпят неподходящи събития, като да вземем за пример загуба на работа и приход, интервюираните са мощно поляризирани. Почти равни са дяловете на далите отговор, че спестените средства биха стигнали за 12 месеца (27%) и за 1 месец (23%); останалите проценти отиват при отговор за период от 1 до 3 месеца.
Анкетираните демонстрират рационален метод при ръководството на своите приходи и разноски и ясно осъзнават, че ключът към постигането на баланс и отбягване на земетресения е планирането на персоналните финанси. На въпрос дали имат вяра, че планирането на персоналните финанси ще им обезпечи по-добър живот, 80% дават отговор позитивно.
Въпреки обичайно битуващото мнение измежду българите, че приходите им са ниски, че страната ни е бедна и стандартът на живот е невисок, данните от извършеното изследване демонстрира друго мнение. 45% от далите отговор, запитани по какъв начин правят оценка финансовото си положение, декларират, че са удовлетворени от него и че считат, че то ще остане такова или ще се усъвършенства. Втората огромна група са тези, които не са удовлетворени от финансовото си положение, само че пък са оптимистично настроени за подобрението му (31%). Песимистите измежду интервюираните са 13%, като те дефинират финансовото си положение като незадоволително и не чакат да се усъвършенства в бъдеще. Независимо по какъв начин дефинират финансовото си положение, интервюираните дефинират себе си като контролиращи своето финансово бъдеще (72%).
Съставянето на финансов проект е част от тактиката за реализиране на финансовите цели, които всеки един от нас си слага. Въпреки това, изследването демонстрира, че това е измежду най-непредпочитаните подходи. 37% не имат намерение да сформират финансов проект през идващите 12 месеца. Други 23% към този момент имат подобен и нов не им е нужен. Да се възползват от помощта на професионален финансов съветник е измежду целите за 19% от интервюираните. Почти толкоз (18%) са и тези, които плануват съставянето на финансов проект, който ще разработят независимо. За тази цел ще употребяват помощни материали – финансови книги и управления от Интернет.
Предимство е, че услугите на финансовия съветник добиват от ден на ден известност и съгласно изследването ползата към този вид услуги е, когато би трябвало да се възнамерява инвестиция (19%). За основаване на цялостна тактика за финансово застраховане на фамилията на финансов съветник биха разчитали 16%. Промени настъпват и в отношението на българите към бъдещето им в пенсионна възраст. Поради тази причина 13% от далите отговор ще потърсят финансов съветник, с чиято помощ да сформират проект за времето в пенсия. Толкова са и интервюираните, които биха потърсили професионална финансова помощ, когато закупуват жилище.
Финансовата независимост за реализиране на задачите и фантазиите интервюираните смятат, че може да се реализира посредством ловко ръководство на персоналните финанси (47%). За 34% от далите отговор умелото ръководство на финансите значи да заделят/ икономисват част от приходите си за бъдещи потребности – пенсия, обучение за децата, и така нататък Да имат работа, която да разрешава да се покриват разноските е ловко ръководство на финансите за 14% от далите отговор. Финансовото обмисляне е ключ към реализиране на по-добър витален стандарт и по-леко превъзмогване на непредвидени условия. Тези преимущества се осъзнават и показват от общо 70% от далите отговор на въпрос, за какво смятат финансовото обмисляне за значимо.
Всяко домакинство, без значение от какъв брой члена се състои, разполага с избран месечен приход, който да разпредели за покриване на разноски, да спести част от него или да употребява за други цели. 46% от интервюираните имат формиран месечен бюджет, макар че не е написан. Друга огромна група (31%) ползват тактика на взимане на решения в придвижване. Те не разчитат на строги схеми и проект, а решенията се взимат на момента, съгласно обстановката. Само 17% следват в детайли написан бюджет.
Анкетираните, както доста български семейства, най-вече не икономисват (22%), а като съществена причина показват неналичието на благоприятни условия за това.
Спестяващите от своя страна отделят сред 6 и 20% от месечния си приход за тази цел (36%). Над 50% от приходите си икономисват едвам 4% от далите отговор. Толкова са и тези, които имат опция да икономисват, само че не го вършат, тъй като не желаят. Според интервюираните човек е по-склонен да икономисва, когато има семейство, за което да се грижи (57%).
Говорейки за спестявания, изследването удостоверява, че българинът е традиционалист. Той избира несъмнено влагане, без риск или инвестиция в неподвижен парцел, като една от най-популярните форми за вложение на свободни средства. 28% показват, че имат срочен депозит или пестелив влог, а 20% са предпочели инвестицията в неподвижен парцел. По-малко известни, само че въпреки всичко привлекателни за интервюираните са опциите за в допълнение непринудено пенсионно обезпечаване (14%) и застраховка „ Живот “ (12%).
Застраховките като метод на отбрана против бъдещи отрицателни събития не са оригиналност за българската реалност и от ден на ден българи се възползват от тях. Въпреки повишаването на известността им, наблюденията на MoitePari.bg сочат, че задачите, за които се подписват застраховки, съвсем не се трансформират. Все още се отделя повече внимание на отбраната на дома и автомобила (3 от 4-те най-предпочитан застраховки са такива). Разбира се, в доста случаи сключването на имуществена застраховка не е изборът на клиента, тъй като бива изисквана от банката при кандидатстване за жилищен заем. Застраховката „ Гражданска отговорност “ също има наложителен темперамент за водачите на коли, заради което и нейният дял е висок.
Относно пенсионното обезпечаване резултатите са ясни и безапелационни – интервюираните не са правили примерни калкулации на бъдещата си пенсия, само че са уверени, че обезпеченият от страната пенсионен приход, няма да им е задоволителен (53%). 19% показват, че желаят да се ориентират за бъдещия размер на пенсията си, заради което са правили примерни калкулации. 72% знаят кой е техният фонд за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване (УПФ и/или ППФ). 16% показват, че нямат подобен фонд. Причините за този отговор могат да бъдат 2 – интервюираните да са родени преди 1959 година или да не знаят кой е техният фонд за в допълнение наложително пенсионно обезпечаване (УПФ).
Допълнително непринудено пенсионно обезпечаване (ДПФ) не е настоящо за 55% от интервюираните, против 34% на тези, които се обезпечават в ДПФ.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ