Бърза адаптация
" Планираме да построим и втори център за агроиновации в Южна България, с цел да разгърнем наличието си и да реализираме по-добро схващане на активността си на локално равнище. "
Профил
Габор Равицки е управител на отдел " Кроп сайънс " в България и ръководещ шеф на " Байер България " от 2016 година Кариерното му развиване стартира преди повече от 20 години в AgrEvo (Hoechst & Schering) в Румъния. По-късно той заема разнообразни мениджърски позиции в Aventis CropScience и Bayer Crop Science в Румъния, където последно работи като маркетинг управител. Завършил е Университета за селскостопански науки в Клуж Напока, Румъния, а по-късно взе участие в квалификационен курс по ръководство на дребни и междинни ферми и селскостопански технологии към университета " Де Монтфорт " в Линкълн, Англия.Компанията
" Байер България " е учредена през 1995 година, само че компанията има собствен представител в България още от 1914 година Тя е главно маркетингова и комерсиална организация за лекарствени артикули със и без лекарско наставление, препарати за растителна отбрана (хербициди, фунгициди, инсектициди) и семена. В допълнение " Байер България " прави и изследователска активност във връзка с фармацевтичните си артикули. През финансовата 2016 година в световната група работят към 115 200 чиновници, а компанията осъществя продажби в размер на 46.8 милиарда евро. Приходите на " Байер България " за 2016 година доближиха
144 млн. лева
В компанията работят над
115
чиновници. Още по тематиката
За пет години растежът в заплащането в района е 45%
Брюксел обаче дава 12 пъти повече пари на фермерите, в сравнение с космонавтите
Веригите оферират от ден на ден био, диетични и веган артикули, само че работят и за повече здравословни храни в всеобщия си подбор
Годината е сложна за производителите, само че реколтата е добра
Сделката изцяло ще промени китайските селско стопанство и химическа индустрия
Той заменя Ралф Фрьолих, който ще заеме различен пост в световната компания
Идеята е те да се регистрират страна по страна и за активността си отвън съюза
Продажбите на медикаменти още веднъж се усилват, само че оптимизмът в бранша се топи поради голямата държавна интервенция
В България сте едвам от година. Трудна ли ви беше акомодацията?
Идването ми в България беше в действителност едно фантастично предизвикателство и прекарване за мен и фамилията ми. Заварих страховит екип, доста забавни сътрудници и съперници, извънредно динамичен пазар. Когато оглавих " Байер България " преди година, имах шанс, че сътрудниците тук ме одобриха доста елементарно и ми разрешиха да се приспособявам бързо към смяната. Да, имаше трудности, като езика да вземем за пример, само че това не е проблем на равнище ръководство. По-трудно е, когато ми се постанова да изляза на пазара и да приказвам с нашите крайни консуматори, сътрудници и дистрибутори. Но като цяло смяната беше добра стъпка в кариерата ми.
Какви са усещанията ви от българския пазар - по-труден ли е от румънския?
Имам много дълъг опит с румънския пазар, само че не бих желал да върша доста съпоставения. И въпреки всичко, защото ми задавате въпроса, бих споделил, че намирам българския пазар за по-малко комплициран най-много заради обстоятелството, че дистрибуторите, с които си партнираме тук, не са толкоз доста, колкото в Румъния. Също по този начин крайните консуматори, които за нас са хората, които отиват в аптеката, или фермерите, които са посещавани от нашите дистрибутори и търговци, са по-малобройни. Въпреки това приказваме за доста динамичен пазар, който отбелязва забележителна наклонност на напредък през последните 10 години. Нивото на сътрудниците ни тук – и към този момент приказвам за земеделския отрасъл, който е моята област на експертиза – е доста високо, работната ръка е доста квалифицирана, употребяваните технологии са извънредно напреднали и като цяло се ползват много съвременни способи на земеделие.
Какви са провокациите, които виждате пред българското селско стопанство?
България е част от Европа и е част от световна мрежа и световен пазар. Глобализацията към този момент контролира доста аспекти от селскостопанската активност и ние, несъмнено, сме част от тази вълна. Бих споделил, че доста от провокациите, пред които са изправени понастоящем освен българските, само че и европейските фермери, са цената на зърното, достъпът до по-добри цени, построяването на устойчиви и печеливши бизнес предприятия, достигането до съответстващи пазари, които да им разрешават да пласират продукцията си, опцията да складират зърното, с цел да могат да го продават на по-късен стадий, когато цената е по-добра, да ръководят дейно водните запаси в изискванията на по-сухи климатични условия, да намерят подобаващи хибриди и сортове растения, които да са по-издръжливи на измененията в климата. Що се отнася до решенията, ние подвластен също значително от поредни селскостопански политики, тъй като имаме потребност от резистентност в това, което вършим. Трябва да виждаме ясно пътищата за развиване на земеделието, с цел да можем да влагаме в вярната посока.
Вярвам, че сме в доста забавен стадий от развиването на селското стопанство, в който централно място заема концепцията да се придвижваме към нови устойчиви технологии, основани с почитание към хората и околната среда. Това е смяната, която виждам в актуалното фермерство, и България не изостава от тази наклонност. Така че, да, има доста провокации, само че и доста съществени старания от страна на земеделските производители да се оправят с тях. И още нещо – живеем в доста лимитирана среда от позиция на законодателството и Европейският съюз сигурно е една от най-суровите институции в това отношение. Достъпът до новите технологии и нововъведенията обаче към този момент е и ще става все по-жизненоважен за развиването на сектора. Затова намирането на общ език и общ терен за деяние, с цел да се подсигурява внедряването на нововъведенията в селското стопанство, ще бъде основно за триумфа на този бранш и България не прави изключение.
Как очаквате климатичните промени да повлияят на бизнеса ви? Имате ли подготвеност за тях?
Изменението на климата без подозрение не е лесна или нова тематика за нас. От години поставяме старания и вършим изследвания в тази посока. Всички огромни играчи в региона на агроиндустрията и фермерството обръщат съществено внимание на този проблем. Наблюдаваме процеса от близко, като стартираме от производителите на семена, тъй като търсим тези сортове и хибриди, които са по-пригодни да устоят на засушаването. Вече възприемаме много по-холистичен метод: ротацията на културите, отбраната на растенията, торенето и прочие Така че търсим и създаваме работещи модели за адаптиране, учим локалната еволюция на климатичните фактори, с цел да разберем по какъв начин да се оправим с тях.
Преди към година открихте първия си център за агроиновации в региона на село Горна Митрополия. По какви технологии работите там сега?
Проектите, които създаваме в центъра, са в посоката, за която приказвах. Предизвикателството за нас е освен да сътворяваме нововъведения, които са съответни за световния пазар, само че и да разберем по какъв начин да ги приспособяваме към локалните условия. Горна Митрополия за нас не е единствено финансова и човешка инвестиция. Не е единствено фактът, че " Байер " демонстрира по този метод желанието си да сътвори нещо тук в дълготраен проект. По-скоро в основата на плана стои концепцията да използваме характерното местонахождение и българското фермерство като платформа, посредством която да приспособяваме, да тестваме и да предлагаме на клиентите ни решения, съобразени с локалните особености. Затова и създадохме центъра – използваме го, с цел да ревизираме и развиваме новаторските си артикули, само че и за класическите си решения в региона на растителната отбрана. Планираме да построим и втори сходен център в Южна България, с цел да разгърнем наличието си и да реализираме по-добро схващане на активността си на локално равнище.
Къде тъкмо ще се намира вторият център?
На този стадий не можем да разкрием детайлности към новата локация, тъй като е напълно в начална фаза. Мога да кажа, че избрахме Горна Митрополия, тъй като северният район е една от най-интензивно разрастващите се селскостопански области в България. Основните култури, които генерират може би 80% от селскостопанското ни произвеждане, се намират там. Партньорството с локалните фермери, което е належащо за развиването на този вид планове, вървеше по-лесно там към оня миг. И почувствахме, че би трябвало да стартираме от най-интензивната област, с цел да забележим дали този модел ще проработи, тъй като зад него стои много комплициран механизъм. Така че Горна Митрополия е пилотен план, който ще приспособяваме и на други места.
Свидетели сме на световна вълна на консолидация измежду огромните играчи – Dow Chemical и DuPont, Bayer и Monsanto. Как гледате на тази наклонност и по какъв начин виждате промишлеността след 10 години?
В този бизнес съм от 21 години и това не е първата вълна на консолидация, която виждам. Въпреки това сигурно е най-интензивната, мащабът й е най-големият. Но е нещо напълно естествено и обикновено за компании като нашата да се опитат да обединят сили с най-хубавите сътрудници, които ни дават опция да се развиваме и да решаваме провокациите на бъдещето. Затова се и случва тази вълна. Така че мисля, че става въпрос за естествена наклонност, само че в случай че ме питате по какъв начин виждам промишлеността през идващото десетилетие, не мисля, че скоро ще станем очевидци на друга вълна от консолидации. Бизнес моделите, които се развиват сега, с цел да основат работещи софтуерни решения, ще лишават няколко години да се утвърдят, само че точно това ще бъде методът, по който ще се прави и ще се генерира бизнес през идващите 10 години.
Очаквате ли технологиите да закрият работни места във вашата промишленост? Кои специалности са най-застрашени?
Дигитализацията – новата ера, в която живеем – визира всички области на живота и бизнеса. Няма късмет да избягаме от това. Гледаме на нея като на чудесна опция. Съчетаването на мозъчната мощ на хората с цифровите принадлежности отваря изключителни благоприятни условия за насърчаване на технологии и решения за бъдещето. Рано е още да се вършат прогнози, тъй като в агробизнеса сме още напълно първоначално. Разработваме модели, за които е мъчно на този стадий да се каже какъв резултат ще имат върху работните места. Аз самият виждам повече на опциите пред нас, в сравнение с заканите. Не знам дали хората, които ръководят трактори или комбайни, ще бъдат сменени от роботи, по-скоро мисля, че е малко евентуално това да се случи. С модернизирането и механизацията на земеделието преминахме през вълна на понижаване на броя на заетите на полето. Това обаче не е наложително да продължава и в бъдеще. Просто ще използваме повече умни устройства, с цел да подобряваме и уточняваме продукцията. Новостите занапред предстоят.
От какви експерти ще изпитвате най-остра потребност през идващите години?
Мисля, че условията на нашия бизнес не са се трансформирали доста. Ако приказваме за агронауката, бих споделил, че постоянно ще имаме потребност от подготвени експерти в селското стопанство, отлични прависти, както и бизнес насочени експерти. Що се отнася до региона на фармацията и науката за живота, медицинските и фармацевтичните профили постоянно ще бъдат от огромен интерес. Трябва да кажа, че съм доста прелестно сюрпризиран от способността на българските висши учебни заведения да доставят подобен вид експерти от най-високо равнище. Именно хората са основата за построяването на сполучлив бизнес. Ние предлагаме бизнес на този пазар, само че няма по какъв начин да го вършим без интелигентността и качествата на нашите чиновници.
Кой е най-трудният план, с който се сблъсквали в кариерата си?
Надявам се, че най-предизвикателният план към момента е пред мен. В предишното съм имал доста такива, само че имам вяра, че бъдещето ще донесе най-важните. И въпреки всичко пристигам от румънската организация и мога да кажа, че най-голямото ми предизвикателство и триумф там беше да стана част от управническия екип на компанията и да намеря подобаващите експерти, с които да работя. Също по този начин да трансформира усещането за " Байер " в Румъния от чисто фармацевтична компания към компания с решения в региона на растителната отбрана. Искам да приложа сходен метод и в България, което би било огромно достижение за мен.
А кое е най-трудното решение, което сте взимали до момента?
Мисля, че един от най-трудните моменти беше решението ми да мина от комерсиалната към маркетинговата сфера на активност. Търговците виждат материализираната част от бизнеса и това е доста удовлетворяващо – те са покрай клиентите и са в непрестанен контакт с хората, които вкарват нововъведенията на компанията. Преминаването от тази сфера към маркетинга беше в действителност мъчно решение, само че съм благополучен, че го направих, тъй като това ме разви и ми даде опция да мина на идващото равнище в кариерата си. Отне ми известно време, с цел да стана малко по-базиран в офис и да се насоча към ръководството. Случи се, тъй като аз самият го желаех, само че и беше част от стратегиите за развиване на гениите, създадени от компанията, с цел да приближат чиновниците й до нужното равнище на експертност, познания и качества. Q&A
Имате ли занимание и какво?
Имам доста занимания, само че бих показал най-малко две – планински походи през лятото и ски през зимата. Много обичам планините и въобще планинските спортове и от тази позиция мисля, че се намирам на вярното място. Единството нещо, което от ден на ден ми липсва, е времето.
Какво устройство ползвате в всекидневието си?
Едно от " устройствата ", които употребявам най-често, е устата ми. За мен методът " лице в лице " и директната връзка с сътрудниците са в действителност значими. Що се отнася до технологиите, бих споделил, че не мога без преносим компютър и iPhone.
А какви приложения употребявате?
Най-често Outlook и PowerPoint. Но стартирам деня си постоянно с прогнозата за времето и информация за разнообразни финансови области.
Какво четете?
Току-що приключих книгата " Балканите " на американски публицист, която разказва доста добре особеностите на нашия район. След това скочих в друга книга, която приказва за метода, по който американците разкрили капацитета на Аляска 30 години откакто я включили към своята територия. Такъв вид литература ме държи безсънен понякога през нощта.
Кой е индивидът, повлиял най-вече на кариерата ви?
Много хора са ми повлияли и са ми помагали да намеря верния път. Тук съм през днешния ден поради предложение, което ми беше отправено изненадващо от човек, който тогава беше мой началник. Става въпрос за Светла Кондакова, която преди време ми предложи да мина от комерсиалния към маркетинговия отдел. Тя е мой наставник, която по някакъв метод повлия на всичките години, откакто взех това решение. А другояче вдъхновяваща персона за мен е Нобеловият лауреат за мир и бащата на зелената гражданска война Норман Борлауг, който споделя: " Не може да се гради мир на празен корем. " Това е посланието, което нося в себе си и одобрявам като персонална отговорност в работата си.
Интервюто взе Димитър Пижев
Профил
Габор Равицки е управител на отдел " Кроп сайънс " в България и ръководещ шеф на " Байер България " от 2016 година Кариерното му развиване стартира преди повече от 20 години в AgrEvo (Hoechst & Schering) в Румъния. По-късно той заема разнообразни мениджърски позиции в Aventis CropScience и Bayer Crop Science в Румъния, където последно работи като маркетинг управител. Завършил е Университета за селскостопански науки в Клуж Напока, Румъния, а по-късно взе участие в квалификационен курс по ръководство на дребни и междинни ферми и селскостопански технологии към университета " Де Монтфорт " в Линкълн, Англия.Компанията
" Байер България " е учредена през 1995 година, само че компанията има собствен представител в България още от 1914 година Тя е главно маркетингова и комерсиална организация за лекарствени артикули със и без лекарско наставление, препарати за растителна отбрана (хербициди, фунгициди, инсектициди) и семена. В допълнение " Байер България " прави и изследователска активност във връзка с фармацевтичните си артикули. През финансовата 2016 година в световната група работят към 115 200 чиновници, а компанията осъществя продажби в размер на 46.8 милиарда евро. Приходите на " Байер България " за 2016 година доближиха
144 млн. лева
В компанията работят над
115
чиновници. Още по тематиката
За пет години растежът в заплащането в района е 45%
Брюксел обаче дава 12 пъти повече пари на фермерите, в сравнение с космонавтите
Веригите оферират от ден на ден био, диетични и веган артикули, само че работят и за повече здравословни храни в всеобщия си подбор
Годината е сложна за производителите, само че реколтата е добра
Сделката изцяло ще промени китайските селско стопанство и химическа индустрия
Той заменя Ралф Фрьолих, който ще заеме различен пост в световната компания
Идеята е те да се регистрират страна по страна и за активността си отвън съюза
Продажбите на медикаменти още веднъж се усилват, само че оптимизмът в бранша се топи поради голямата държавна интервенция
В България сте едвам от година. Трудна ли ви беше акомодацията?
Идването ми в България беше в действителност едно фантастично предизвикателство и прекарване за мен и фамилията ми. Заварих страховит екип, доста забавни сътрудници и съперници, извънредно динамичен пазар. Когато оглавих " Байер България " преди година, имах шанс, че сътрудниците тук ме одобриха доста елементарно и ми разрешиха да се приспособявам бързо към смяната. Да, имаше трудности, като езика да вземем за пример, само че това не е проблем на равнище ръководство. По-трудно е, когато ми се постанова да изляза на пазара и да приказвам с нашите крайни консуматори, сътрудници и дистрибутори. Но като цяло смяната беше добра стъпка в кариерата ми.
Какви са усещанията ви от българския пазар - по-труден ли е от румънския?
Имам много дълъг опит с румънския пазар, само че не бих желал да върша доста съпоставения. И въпреки всичко, защото ми задавате въпроса, бих споделил, че намирам българския пазар за по-малко комплициран най-много заради обстоятелството, че дистрибуторите, с които си партнираме тук, не са толкоз доста, колкото в Румъния. Също по този начин крайните консуматори, които за нас са хората, които отиват в аптеката, или фермерите, които са посещавани от нашите дистрибутори и търговци, са по-малобройни. Въпреки това приказваме за доста динамичен пазар, който отбелязва забележителна наклонност на напредък през последните 10 години. Нивото на сътрудниците ни тук – и към този момент приказвам за земеделския отрасъл, който е моята област на експертиза – е доста високо, работната ръка е доста квалифицирана, употребяваните технологии са извънредно напреднали и като цяло се ползват много съвременни способи на земеделие.
Какви са провокациите, които виждате пред българското селско стопанство?
България е част от Европа и е част от световна мрежа и световен пазар. Глобализацията към този момент контролира доста аспекти от селскостопанската активност и ние, несъмнено, сме част от тази вълна. Бих споделил, че доста от провокациите, пред които са изправени понастоящем освен българските, само че и европейските фермери, са цената на зърното, достъпът до по-добри цени, построяването на устойчиви и печеливши бизнес предприятия, достигането до съответстващи пазари, които да им разрешават да пласират продукцията си, опцията да складират зърното, с цел да могат да го продават на по-късен стадий, когато цената е по-добра, да ръководят дейно водните запаси в изискванията на по-сухи климатични условия, да намерят подобаващи хибриди и сортове растения, които да са по-издръжливи на измененията в климата. Що се отнася до решенията, ние подвластен също значително от поредни селскостопански политики, тъй като имаме потребност от резистентност в това, което вършим. Трябва да виждаме ясно пътищата за развиване на земеделието, с цел да можем да влагаме в вярната посока.
Вярвам, че сме в доста забавен стадий от развиването на селското стопанство, в който централно място заема концепцията да се придвижваме към нови устойчиви технологии, основани с почитание към хората и околната среда. Това е смяната, която виждам в актуалното фермерство, и България не изостава от тази наклонност. Така че, да, има доста провокации, само че и доста съществени старания от страна на земеделските производители да се оправят с тях. И още нещо – живеем в доста лимитирана среда от позиция на законодателството и Европейският съюз сигурно е една от най-суровите институции в това отношение. Достъпът до новите технологии и нововъведенията обаче към този момент е и ще става все по-жизненоважен за развиването на сектора. Затова намирането на общ език и общ терен за деяние, с цел да се подсигурява внедряването на нововъведенията в селското стопанство, ще бъде основно за триумфа на този бранш и България не прави изключение.
Как очаквате климатичните промени да повлияят на бизнеса ви? Имате ли подготвеност за тях?
Изменението на климата без подозрение не е лесна или нова тематика за нас. От години поставяме старания и вършим изследвания в тази посока. Всички огромни играчи в региона на агроиндустрията и фермерството обръщат съществено внимание на този проблем. Наблюдаваме процеса от близко, като стартираме от производителите на семена, тъй като търсим тези сортове и хибриди, които са по-пригодни да устоят на засушаването. Вече възприемаме много по-холистичен метод: ротацията на културите, отбраната на растенията, торенето и прочие Така че търсим и създаваме работещи модели за адаптиране, учим локалната еволюция на климатичните фактори, с цел да разберем по какъв начин да се оправим с тях.
Преди към година открихте първия си център за агроиновации в региона на село Горна Митрополия. По какви технологии работите там сега?
Проектите, които създаваме в центъра, са в посоката, за която приказвах. Предизвикателството за нас е освен да сътворяваме нововъведения, които са съответни за световния пазар, само че и да разберем по какъв начин да ги приспособяваме към локалните условия. Горна Митрополия за нас не е единствено финансова и човешка инвестиция. Не е единствено фактът, че " Байер " демонстрира по този метод желанието си да сътвори нещо тук в дълготраен проект. По-скоро в основата на плана стои концепцията да използваме характерното местонахождение и българското фермерство като платформа, посредством която да приспособяваме, да тестваме и да предлагаме на клиентите ни решения, съобразени с локалните особености. Затова и създадохме центъра – използваме го, с цел да ревизираме и развиваме новаторските си артикули, само че и за класическите си решения в региона на растителната отбрана. Планираме да построим и втори сходен център в Южна България, с цел да разгърнем наличието си и да реализираме по-добро схващане на активността си на локално равнище.
Къде тъкмо ще се намира вторият център?
На този стадий не можем да разкрием детайлности към новата локация, тъй като е напълно в начална фаза. Мога да кажа, че избрахме Горна Митрополия, тъй като северният район е една от най-интензивно разрастващите се селскостопански области в България. Основните култури, които генерират може би 80% от селскостопанското ни произвеждане, се намират там. Партньорството с локалните фермери, което е належащо за развиването на този вид планове, вървеше по-лесно там към оня миг. И почувствахме, че би трябвало да стартираме от най-интензивната област, с цел да забележим дали този модел ще проработи, тъй като зад него стои много комплициран механизъм. Така че Горна Митрополия е пилотен план, който ще приспособяваме и на други места.
Свидетели сме на световна вълна на консолидация измежду огромните играчи – Dow Chemical и DuPont, Bayer и Monsanto. Как гледате на тази наклонност и по какъв начин виждате промишлеността след 10 години?
В този бизнес съм от 21 години и това не е първата вълна на консолидация, която виждам. Въпреки това сигурно е най-интензивната, мащабът й е най-големият. Но е нещо напълно естествено и обикновено за компании като нашата да се опитат да обединят сили с най-хубавите сътрудници, които ни дават опция да се развиваме и да решаваме провокациите на бъдещето. Затова се и случва тази вълна. Така че мисля, че става въпрос за естествена наклонност, само че в случай че ме питате по какъв начин виждам промишлеността през идващото десетилетие, не мисля, че скоро ще станем очевидци на друга вълна от консолидации. Бизнес моделите, които се развиват сега, с цел да основат работещи софтуерни решения, ще лишават няколко години да се утвърдят, само че точно това ще бъде методът, по който ще се прави и ще се генерира бизнес през идващите 10 години.
Очаквате ли технологиите да закрият работни места във вашата промишленост? Кои специалности са най-застрашени?
Дигитализацията – новата ера, в която живеем – визира всички области на живота и бизнеса. Няма късмет да избягаме от това. Гледаме на нея като на чудесна опция. Съчетаването на мозъчната мощ на хората с цифровите принадлежности отваря изключителни благоприятни условия за насърчаване на технологии и решения за бъдещето. Рано е още да се вършат прогнози, тъй като в агробизнеса сме още напълно първоначално. Разработваме модели, за които е мъчно на този стадий да се каже какъв резултат ще имат върху работните места. Аз самият виждам повече на опциите пред нас, в сравнение с заканите. Не знам дали хората, които ръководят трактори или комбайни, ще бъдат сменени от роботи, по-скоро мисля, че е малко евентуално това да се случи. С модернизирането и механизацията на земеделието преминахме през вълна на понижаване на броя на заетите на полето. Това обаче не е наложително да продължава и в бъдеще. Просто ще използваме повече умни устройства, с цел да подобряваме и уточняваме продукцията. Новостите занапред предстоят.
От какви експерти ще изпитвате най-остра потребност през идващите години?
Мисля, че условията на нашия бизнес не са се трансформирали доста. Ако приказваме за агронауката, бих споделил, че постоянно ще имаме потребност от подготвени експерти в селското стопанство, отлични прависти, както и бизнес насочени експерти. Що се отнася до региона на фармацията и науката за живота, медицинските и фармацевтичните профили постоянно ще бъдат от огромен интерес. Трябва да кажа, че съм доста прелестно сюрпризиран от способността на българските висши учебни заведения да доставят подобен вид експерти от най-високо равнище. Именно хората са основата за построяването на сполучлив бизнес. Ние предлагаме бизнес на този пазар, само че няма по какъв начин да го вършим без интелигентността и качествата на нашите чиновници.
Кой е най-трудният план, с който се сблъсквали в кариерата си?
Надявам се, че най-предизвикателният план към момента е пред мен. В предишното съм имал доста такива, само че имам вяра, че бъдещето ще донесе най-важните. И въпреки всичко пристигам от румънската организация и мога да кажа, че най-голямото ми предизвикателство и триумф там беше да стана част от управническия екип на компанията и да намеря подобаващите експерти, с които да работя. Също по този начин да трансформира усещането за " Байер " в Румъния от чисто фармацевтична компания към компания с решения в региона на растителната отбрана. Искам да приложа сходен метод и в България, което би било огромно достижение за мен.
А кое е най-трудното решение, което сте взимали до момента?
Мисля, че един от най-трудните моменти беше решението ми да мина от комерсиалната към маркетинговата сфера на активност. Търговците виждат материализираната част от бизнеса и това е доста удовлетворяващо – те са покрай клиентите и са в непрестанен контакт с хората, които вкарват нововъведенията на компанията. Преминаването от тази сфера към маркетинга беше в действителност мъчно решение, само че съм благополучен, че го направих, тъй като това ме разви и ми даде опция да мина на идващото равнище в кариерата си. Отне ми известно време, с цел да стана малко по-базиран в офис и да се насоча към ръководството. Случи се, тъй като аз самият го желаех, само че и беше част от стратегиите за развиване на гениите, създадени от компанията, с цел да приближат чиновниците й до нужното равнище на експертност, познания и качества. Q&A
Имате ли занимание и какво?
Имам доста занимания, само че бих показал най-малко две – планински походи през лятото и ски през зимата. Много обичам планините и въобще планинските спортове и от тази позиция мисля, че се намирам на вярното място. Единството нещо, което от ден на ден ми липсва, е времето.
Какво устройство ползвате в всекидневието си?
Едно от " устройствата ", които употребявам най-често, е устата ми. За мен методът " лице в лице " и директната връзка с сътрудниците са в действителност значими. Що се отнася до технологиите, бих споделил, че не мога без преносим компютър и iPhone.
А какви приложения употребявате?
Най-често Outlook и PowerPoint. Но стартирам деня си постоянно с прогнозата за времето и информация за разнообразни финансови области.
Какво четете?
Току-що приключих книгата " Балканите " на американски публицист, която разказва доста добре особеностите на нашия район. След това скочих в друга книга, която приказва за метода, по който американците разкрили капацитета на Аляска 30 години откакто я включили към своята територия. Такъв вид литература ме държи безсънен понякога през нощта.
Кой е индивидът, повлиял най-вече на кариерата ви?
Много хора са ми повлияли и са ми помагали да намеря верния път. Тук съм през днешния ден поради предложение, което ми беше отправено изненадващо от човек, който тогава беше мой началник. Става въпрос за Светла Кондакова, която преди време ми предложи да мина от комерсиалния към маркетинговия отдел. Тя е мой наставник, която по някакъв метод повлия на всичките години, откакто взех това решение. А другояче вдъхновяваща персона за мен е Нобеловият лауреат за мир и бащата на зелената гражданска война Норман Борлауг, който споделя: " Не може да се гради мир на празен корем. " Това е посланието, което нося в себе си и одобрявам като персонална отговорност в работата си.
Интервюто взе Димитър Пижев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ