Океанът на ледената луна Европа се оказа още по-годен за живот
Планетолози от Колумбийския университет и университета Браун в Съединени американски щати са открили, че подледният океан на Европа (един от спътниците на Юпитер) може да е доста по-топъл, в сравнение с се смяташе по-рано. Изследването е оповестено в сп. Earth and Planetary Science Letters, оповестява университетът Браун.
Учените са провели лабораторни опити, имитиращи приливната дисипация в ледовете на Европа, които крият под себе си океан. Под приливна дисипация се схваща разсейването на сила в резултат на пораждане на механични напрежения в недрата на спътника, провокирани от гравитационното взаимоотношение на Европа и Юпитер. Това води до освобождение на топлота, която отива за нагряване на подповърхностния воден океан, в който съгласно учените не е изключено да съществува живот.
Експериментът на учените предполагал основаването на периодически натоварвания, аналогични на настоящите на Европа, върху особено квалифициран мразовит пример. Планетолозите измерили краткотрайното забавяне сред снемането на натоварването и възникването на деформации, които употребявали за пресмятане на отделящата се освен това топлота.
Съществуващите подходи към моделирането (използването на високоеластичен модел на Максуел) сочат, че огромна част от топлината би трябвало да се отделя вследствие на търкане сред повърхностните частици лед, което значи, че количеството освобождавана сила зависи от размерите на частиците. В същото време опитите на планетолозите открили, че размерите на частиците не въздействат върху топлоотделянето на образеца.
Главният извод от проучването се заключава в това, че огромна част от топлината се отделя за дислокации (линейни дефекти) на кристалната решетка на леда. Те основават повече топлота, в сравнение с взаимоотношението на повърхностните частици лед. Това значи, че вследствие на приливната дисипация в ледовете на Европа се отделя на порядък повече топлота, в сравнение с считали преди учените.
Данните, получени в интервала от декември 1995 до септември 2003 година от станцията Galileo, свидетелстват, че под ледената повърхнина на Европа може да се крие океан. Солената вода под повърхността на спътника на Юпитер може да се окаже два пъти повече, в сравнение с в Световния океан на Земята. Телескопът „ Хъбъл “ през 2012 година е фиксирал водни гейзери на Европа.
Европа се явява един от главните претенденти за източник на извънземен живот в Слънчевата система. Организмите, които допустимо населяват Юпитеровия сателит, може да са сходни на земните екстремофили.
Ако океанът на Европа е прекомерно солен, то в него може да живеят същества, напомнящи халофили. Ако животните населяват към хидротермални източници, то те може да наподобяват на земните дълбоководни черни пушачи. Не е изключено животът, в случай че той бъде открит на Европа, да няма земен аналог.
Lenta.ru
