Необичайната орбита на Меркурий се дължи на подскоците на Юпитер
Планетолози от Бразилия и Съединени американски щати обясниха необикновената форма на орбитата на Меркурий с въздействието на Юпитер. Изследването на учените е изпратено за обява в Astrophysical Journal Letters, а цялостният текст е наличен в уеб страницата arXiv.org.
Орбитата на Меркурий се характеризира с огромен ексцентрицитет и надолнище. Това събитие е употребявано от Айнщайн за сполучлива инспекция на създадената към 1915 година обща доктрина на относителността (ОТО).
Формата и наклонът на орбитата на Меркурий не се изясняват с модели, предполагащи образуването на планети на кръгова траектория в една повърхност с други небесни тела от земната група (Венера, Земята и Марс).
В своята работа учените са изследвали еволюцията на Меркурий в границите на модела Ница, който допуска миграция на планетите колоси в ранните стадии от развиването на Слънчевата система (по-конкретно Юпитер).
Планетолозите са разкрили, че някои сюжети на обсъжданите от тях модели водят до следените стойности на ексцентрицитета и наклона на орбитата на Меркурий при отчитането на релативистките резултати, предсказани от ОТО (прецесия на перихелия).
Решаващо въздействие върху съществуващата орбитална настройка на Меркурий е оказал Юпитер (главно върху прецесията на перихелия и разтеглянето на орбитата), както и на Уран (с неговото деяние се изяснява наклонът на планетата).
Меркурий се явява най-малката и лека планета в Слънчевата система. Той е по-лек и по-малък от Земята към 20 пъти, а междинната му компактност е почти същата като на нашата планета. Годината на Меркурий продължава 88 дни и той няма спътници.
