Проектите за бизнеса по ПВУ трябва задължително да щадят природата и да развиват дигитализацията
Планът за възобновяване и резистентност (ПВУ) на България е голям инструмент за над 11 милиарда лева, само че по него ще има единствено четири схеми, по които ще се дават директни безплатни средства за бизнеса. Задължителни условия по първата към този момент стартирала скица от ПВУ - " Технологична рационализация " е вложенията да щадят околната среда и да развиват дигитализацията на производството. Това съобщи в изявление за Mediapool Ангелина Добрева , заместител ръководител на Българската асоциация на консултантите по европрограми (БАКЕП). От влизането на България в Европейски Съюз тя е измежду специалистите, изготвящи европроекти за бизнеса.
Г-жо Добрева, в последните дни на кабинета " Петков ", започва кандидатстването за първите европари за бизнеса по Плана за възобновяване и устойчивост(ПВУ) - 260 млн. лева за софтуерна рационализация. Два месеца задоволителни ли са за кандидатстването за тези пари и за правенето на плановете?
Сложността на плановете изисква три месеца, само че Министерство на нововъведенията и растежа би трябвало да утвърждава и изплаща планове, обвързани със периодите за осъществяване на целия Национален проект за възобновяване и резистентност. Това е и повода сега приемът да е разгласен за два месеца. Министреството няма навика да усложнява излишно живота на претендентите и бенефициентите на европейски пари.
Вероятно вие визирате, че и от Министерство на нововъведенията и растежа посочваха, че плановете по тази скица би трябвало да бъдат утвърдени до Нова година?
Точно по този начин. Кратките периоди за кандидатстване са свързани с доста точни периоди, тъй че страната да не загуби средства по инструмента.
А за какво смятате, че един месец повече щеше да е по-добре да бъде обезпечен, в случай че беше допустимо?
Защото подготовката на плановете по " Технологична рационализация " е два пъти по-сложна, в сравнение с подготовката на планове по всички предишни типичен процедури по закупуване на активи (машини -б.а.), които досега са осъществя по европрограми у нас.
Защо смятате, че е по-сложно?
Първо, определянането на % на гранта и неговия чист таван е много по-сложно, тъй като са въведени кумулативно няколко ограничавания, на които настояването за финансиране би трябвало да дава отговор. И второ, в Плана за възобновяване и резистентност, с цел да бъде една инвестиция законна и финансирана по него, би трябвало да дава отговор на доста нови условия, които не са съществували при финансирането на планове от досегашните оперативни стратегии.
Какви се тези нови условия?
Например, условието, което би трябвало да бъде най-сериозно обосновано, е инвестицията да не води до нанасяне на забележителна щета на околната среда в редица аспекти. В противоположен случай планът ще бъде дисквалифициран. Другата посока, която би трябвало да бъде извънредно добре обоснована е, че всеки един от активите, т.е. новите машини или програмен продукт, които са заложени в плана, би трябвало да имат доста явен и съответен принос към цифровизацията на индустриалния развой и в същото време към разширение на индустриалния потенциал .
А има ли противоречиви моменти по тази първа скица?
Не считам, че сега има огромни или значими неясноти в тази грантова скица. В последните 6 месеца Министерството на нововъведенията отвори две грантови схеми. Едната за повишение на енергийната успеваемост на дребни и междинни предприятия посредством активи, които не са индустриални, а втората скица е актуалната за " Технологична рационализация " от ПВУ. Двете грантови схеми бяха показани за публично разискване във тип, който провокира доста рецензии в бизнеса и в тази част от обществото, която схваща от европейски фондове отвън администрацията. Тъй като Главна дирекция " Европейски фондове за конкурентоспособност " (дирекцията, която утвърждава плановете -б.а.) е една сносно смазана машина, високопрофесионална, тя се вслуша в безусловно всички значими рецензии на бизнеса и ги инкорпорира във финалния вид на двете грантови схеми. Т.е. в сегашния миг в тази грантова скица за " софтуерна рационализация " са изправени всички кривици, които бизнесът видя.
А какви противоречиви моменти бяха оправени с помощта на този разговор сред бизнеса и администрацията?
Един сериозен недостатък на черновата на " Технологична рационализация " от ПВУ беше, че в началото бе заложен един общ бюджет за компаниите от ИКТ бранша и компаниите от виксотехнологичните производства, само че тези две групи браншове имат безусловно разнообразни финансови резултати поради естеството на активността си. Именно по тази причина беше незаслужено да се състезават за един бюджет. Тази неточност беше приета безпроблемно от Министерство на нововъведенията и сега бюджетът е заслужено и детайлно разпределен сред 9 групи предприятия, като предприятията във всяка група се състезават единствено между тях.
Много читатели, основно отвън бизнеса, мъчно вършат разлика сред ИКТ бранша и високотехнологични производства, каква е разликата сред двете групи предприятия?
ИКТ секторът са софтуерните компании и създаващите аудио-визуална продукция. Групата на високотехнологичните предприятия обгръща компании, чиято последна продукция е по-високо софтуерна. Това са производители на медикаменти, на машини, на електросъоръжения. Най-общо казано това са чисто индустриалните компании, в чийто краен артикул има заложени по-високи технологии, в сравнение с да вземем за пример производителите на облекло, храни, базови железни произведения, пластмаси. Така че не беше редно двата бранша да се състезават за един бюджет, тъй като са доста разнообразни.
До края на годината ще започват още няколко схеми за бизнеса по Плана за възобновяване и резистентност. Сред тях има ли напълно нови форми за поддръжка, от които за първи път ще може да се възползва българския бизнес.
Най-важното, което би трябвало да се разбере, е че Планът за възобновяване е голям инструмент, само че по него има директни безплатни средства за вложения в бизнеса единствено по четири грантови схеми . Първата е тази, която коментирахме до момента с вас за " Технологична рационализация " с общ бюджет 260 млн. лева По схемата - по отношение на размера и потребностите си сдруженията могат да получат от 35 000 лева до 700 000 лева за закупуване на съоръжение и програмен продукт, с които да разширят потенциала си или основат нови артикули. Очаква се поддръжката да доближи до сред 700 и 1000 компании.
Следващата е една доста дребна грантова скица с бюджет 30 млн. лева , която най-вероятно ще бъде разпределяна посредством ваучери на стойност към 25 000 лв. на компания за внедряване на базов програмен продукт и компютри. Официалното име на схемата е " ИКТ решения и киберсигурност в дребните и междинни предприятия " .
Следващата грантова скица, която е безусловно нова за цялата история на безвъзмездните евросредства за бизнеса, това е схемата " Инсталиране на системи за ВЕИ в композиция със системи за локално предпазване " с бюджет 200 млн. лева Това е скица за подкрепяне на фотосоларни съоръжения категорично и единствено за личното ползване, защото европейските фондове не финансират произвеждане на сила за продажба. Като условие е заложено предприятията да включат в плановете си освен самите генератори за произвеждане на сила, само че и уреди за предпазване на силата , което е проблем, защото оборудванията към момента са извънредно скъпи.
Говорим за така наречен акумулатори, които получиха известност в предходните месеци.
Да, тъкмо по този начин.
А коя е четвъртата скица за бизнеса?
Четвъртата мярка е в частта преход към кръгова стопанска система. Това е много характерна грантова скица, най-подходяща за браншове, рециклиращи артикули и материали, които другояче оставени в околната среда биха навредили и браншове, в които може да се реализира посредством технологии доста понижаване на ресурса на суровината, употребена за единица продукция. Други подобаващи планове биха били такива, които посредством нови технологии ще доведат до потребление на по-голям % отпадна суровина в производството си. Схемата ще е с бюджет 180 млн. лева Министерство на нововъведенията и растежа има упоритостта да отвори три от четирите грантови схеми за бизнса в границите на тази година. Едната - " Технологична рационализация " към този момент е отворена, следва ИКТ ваучерната скица и последната за тази година би трябвало да бъде подпомагащата ВЕИ вложенията.
Преди месеци някогашният началник на КПКОНПИ Сотир Цацаров предизвести, че една единствена дирекция в Министерство на Даниел Лорер ще дава отговор за цели 5 европрограми, свързани с бизнеса. Ставаше дума за оперативни стратегии и за схеми по Плана за възобновяване и устойчиност, които преди малко представихте. Вие като съветник имате директни наблюдения. Успява ли тази дирекция да се оправи с обработването на плановете и когато бъдат отворени повече схеми очаквате ли да се натрупат доста планове и да се стигне до софтуерно закъснение?
Не съществува проблем в това, че една дирекция ще ръководи всички стратегии за бизнеса . Първо, различен вид няма, тъй като няма друга конструкция, която да има компетентността да ръководи бързо, дейно и вярно евросредствата за бизнеса. Второ, в тази дирекция работят повече от 250 души - специалисти, които за разлика от общоширещото се мнение какво вършат толкоз доста служители, действително са извънредно незадоволителни за ръководството на толкоз огромни, комплицирани, разнопосочни фондове. Като следим останалите дирекции, в останалите министерства, по всички други европейски стратегии, тази дирекция е равнища над тях в професионалното ръководство на фондовете. Мога да дам един образец.
Какъв?
Тя беше дирекцията, върху която падна най-голямата тежест по времето на цялата Covid рецесия за разпределение ликвидна помощ за предприятията. В един миг, по време на най-тежките локдауни, те имаха 24 000 плана по едно и също време за разглеждане и утвърждение . От едната страна кресливи асоциации ги притискаха непрестанно обществено за по-бърза и повече помощ, от там – Министерски Съвет. В този интервал те също бяха длъжни да вкарат механизма за отдалечена работа, което значи, че работеха на процедура с понижен потенциал. И се оправиха без закъснение. Така че освен не виждам никакъв риск, само че не виждам никакъв действителен вид за диверсификация на ръководството на еврофондовете в бизнеса. Обратното - всеки един подобен опит за прекачване на част от стратегиите към други структури ще докара непосредствено до забуксуване на трансферираните стратегии . Такива опити са правени неведнъж и резултатът е все същият – огромни забавяния, некомпетентни решения – та, най-после, викат на помощ дирекцията от Министерство на нововъведенията да им избавя оценката на плановете.
Преди няколко дни посрещнахме новото служебно държавно управление. Един от горещите въпроси е има ли време, има ли опция занапред още веднъж да стартират да се вършат промени по ПВУ, защото чуваме разногласия дали би трябвало да има батериен парк и така нататък И в случай че се тръгне в тази посока рискуваме ли да се изгубят средства?
Дори на старта, в първата чернова на Плана за възобновяване, доста огромна част от плановете във всички сфери бяха авансово невъзможни за реализация във времевите рамки на ПВУ. Много от тези планове не бяха осъществени 15 години преди този момент, главно заради инфраструктурна трудност и нужда от безкрайни процедури за отчуждавания, възлагания и така нататък Одобрението на Плана действително се забави с една година. Знаете, че ние бяхме последната страна в Европейски Съюз, чийто проект беше утвърден. С тази година закъснение към този момент множеството от тези планове стават невъзможни за реализация, като моето схващане е, че българската администрация е намерила единственият метод, по който да избави парите. А точно огромни структури, т.е. министерствата да са директни бенефициенти на парите за съответните планове и сега, в който се подпише съглашение за ръководство на тези пари от съответните министерства, те би трябвало да се смятат за автоматизирано усвоени, преди още да са осъществени плановете. Това бе единственият метод и то по никакъв начин не малоумен, за избавяне на парите от ПВУ. Така че занапред е допустимо да се вършат промени в ПВУ, само че хубавичко логичност приказва, че не трябва да се подхващат такива начинания. Най-малкото тъй като новите планове още веднъж би трябвало да се утвърждават от Брюксел, а това лишава време и може да докара до още по-голямо закъснение и към този момент действителна загуба на големи части от Плана за възобновяване, т.е. загуба от например 200-300- 500 млн. лв. вкупом . Не бива да се не помни, че крайният период за реализация на редица от плановете е даже краят на 2023 година . За доста от инфраструктурните планове в Плана това са неуместни периоди.
Вие изготвяте европроекти за бизнеса от началото на европрограмите за бизнеса у нас. Какви рекомендации бихте дали към новия министър на нововъведенията Александър Пулев и към служебния вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов по отношение на усвояването на европарите?
Препоръката ми към служебния министър на нововъведенията и растежа е мъдрата фраза на компютърджиите - " Когато работи, не пипай! " . Препоръката ми към министър Пеканов, който към този момент беше сполучлив длъжностен министър в най-трудния интервал – интервалът на финални договаряния с Комисията по Плана за възобновяване, е да не потегля на смяна на заложеното в Плана за възобновяване, а всички старания да бъдат съсредоточени към оптимално бърза реализация на заложените планове .
Г-жо Добрева, в последните дни на кабинета " Петков ", започва кандидатстването за първите европари за бизнеса по Плана за възобновяване и устойчивост(ПВУ) - 260 млн. лева за софтуерна рационализация. Два месеца задоволителни ли са за кандидатстването за тези пари и за правенето на плановете?
Сложността на плановете изисква три месеца, само че Министерство на нововъведенията и растежа би трябвало да утвърждава и изплаща планове, обвързани със периодите за осъществяване на целия Национален проект за възобновяване и резистентност. Това е и повода сега приемът да е разгласен за два месеца. Министреството няма навика да усложнява излишно живота на претендентите и бенефициентите на европейски пари.
Вероятно вие визирате, че и от Министерство на нововъведенията и растежа посочваха, че плановете по тази скица би трябвало да бъдат утвърдени до Нова година?
Точно по този начин. Кратките периоди за кандидатстване са свързани с доста точни периоди, тъй че страната да не загуби средства по инструмента.
А за какво смятате, че един месец повече щеше да е по-добре да бъде обезпечен, в случай че беше допустимо?
Защото подготовката на плановете по " Технологична рационализация " е два пъти по-сложна, в сравнение с подготовката на планове по всички предишни типичен процедури по закупуване на активи (машини -б.а.), които досега са осъществя по европрограми у нас.
Защо смятате, че е по-сложно?
Първо, определянането на % на гранта и неговия чист таван е много по-сложно, тъй като са въведени кумулативно няколко ограничавания, на които настояването за финансиране би трябвало да дава отговор. И второ, в Плана за възобновяване и резистентност, с цел да бъде една инвестиция законна и финансирана по него, би трябвало да дава отговор на доста нови условия, които не са съществували при финансирането на планове от досегашните оперативни стратегии.
Какви се тези нови условия?
Например, условието, което би трябвало да бъде най-сериозно обосновано, е инвестицията да не води до нанасяне на забележителна щета на околната среда в редица аспекти. В противоположен случай планът ще бъде дисквалифициран. Другата посока, която би трябвало да бъде извънредно добре обоснована е, че всеки един от активите, т.е. новите машини или програмен продукт, които са заложени в плана, би трябвало да имат доста явен и съответен принос към цифровизацията на индустриалния развой и в същото време към разширение на индустриалния потенциал .
А има ли противоречиви моменти по тази първа скица?
Не считам, че сега има огромни или значими неясноти в тази грантова скица. В последните 6 месеца Министерството на нововъведенията отвори две грантови схеми. Едната за повишение на енергийната успеваемост на дребни и междинни предприятия посредством активи, които не са индустриални, а втората скица е актуалната за " Технологична рационализация " от ПВУ. Двете грантови схеми бяха показани за публично разискване във тип, който провокира доста рецензии в бизнеса и в тази част от обществото, която схваща от европейски фондове отвън администрацията. Тъй като Главна дирекция " Европейски фондове за конкурентоспособност " (дирекцията, която утвърждава плановете -б.а.) е една сносно смазана машина, високопрофесионална, тя се вслуша в безусловно всички значими рецензии на бизнеса и ги инкорпорира във финалния вид на двете грантови схеми. Т.е. в сегашния миг в тази грантова скица за " софтуерна рационализация " са изправени всички кривици, които бизнесът видя.
А какви противоречиви моменти бяха оправени с помощта на този разговор сред бизнеса и администрацията?
Един сериозен недостатък на черновата на " Технологична рационализация " от ПВУ беше, че в началото бе заложен един общ бюджет за компаниите от ИКТ бранша и компаниите от виксотехнологичните производства, само че тези две групи браншове имат безусловно разнообразни финансови резултати поради естеството на активността си. Именно по тази причина беше незаслужено да се състезават за един бюджет. Тази неточност беше приета безпроблемно от Министерство на нововъведенията и сега бюджетът е заслужено и детайлно разпределен сред 9 групи предприятия, като предприятията във всяка група се състезават единствено между тях.
Много читатели, основно отвън бизнеса, мъчно вършат разлика сред ИКТ бранша и високотехнологични производства, каква е разликата сред двете групи предприятия?
ИКТ секторът са софтуерните компании и създаващите аудио-визуална продукция. Групата на високотехнологичните предприятия обгръща компании, чиято последна продукция е по-високо софтуерна. Това са производители на медикаменти, на машини, на електросъоръжения. Най-общо казано това са чисто индустриалните компании, в чийто краен артикул има заложени по-високи технологии, в сравнение с да вземем за пример производителите на облекло, храни, базови железни произведения, пластмаси. Така че не беше редно двата бранша да се състезават за един бюджет, тъй като са доста разнообразни.
До края на годината ще започват още няколко схеми за бизнеса по Плана за възобновяване и резистентност. Сред тях има ли напълно нови форми за поддръжка, от които за първи път ще може да се възползва българския бизнес.
Най-важното, което би трябвало да се разбере, е че Планът за възобновяване е голям инструмент, само че по него има директни безплатни средства за вложения в бизнеса единствено по четири грантови схеми . Първата е тази, която коментирахме до момента с вас за " Технологична рационализация " с общ бюджет 260 млн. лева По схемата - по отношение на размера и потребностите си сдруженията могат да получат от 35 000 лева до 700 000 лева за закупуване на съоръжение и програмен продукт, с които да разширят потенциала си или основат нови артикули. Очаква се поддръжката да доближи до сред 700 и 1000 компании.
Следващата е една доста дребна грантова скица с бюджет 30 млн. лева , която най-вероятно ще бъде разпределяна посредством ваучери на стойност към 25 000 лв. на компания за внедряване на базов програмен продукт и компютри. Официалното име на схемата е " ИКТ решения и киберсигурност в дребните и междинни предприятия " .
Следващата грантова скица, която е безусловно нова за цялата история на безвъзмездните евросредства за бизнеса, това е схемата " Инсталиране на системи за ВЕИ в композиция със системи за локално предпазване " с бюджет 200 млн. лева Това е скица за подкрепяне на фотосоларни съоръжения категорично и единствено за личното ползване, защото европейските фондове не финансират произвеждане на сила за продажба. Като условие е заложено предприятията да включат в плановете си освен самите генератори за произвеждане на сила, само че и уреди за предпазване на силата , което е проблем, защото оборудванията към момента са извънредно скъпи.
Говорим за така наречен акумулатори, които получиха известност в предходните месеци.
Да, тъкмо по този начин.
А коя е четвъртата скица за бизнеса?
Четвъртата мярка е в частта преход към кръгова стопанска система. Това е много характерна грантова скица, най-подходяща за браншове, рециклиращи артикули и материали, които другояче оставени в околната среда биха навредили и браншове, в които може да се реализира посредством технологии доста понижаване на ресурса на суровината, употребена за единица продукция. Други подобаващи планове биха били такива, които посредством нови технологии ще доведат до потребление на по-голям % отпадна суровина в производството си. Схемата ще е с бюджет 180 млн. лева Министерство на нововъведенията и растежа има упоритостта да отвори три от четирите грантови схеми за бизнса в границите на тази година. Едната - " Технологична рационализация " към този момент е отворена, следва ИКТ ваучерната скица и последната за тази година би трябвало да бъде подпомагащата ВЕИ вложенията.
Преди месеци някогашният началник на КПКОНПИ Сотир Цацаров предизвести, че една единствена дирекция в Министерство на Даниел Лорер ще дава отговор за цели 5 европрограми, свързани с бизнеса. Ставаше дума за оперативни стратегии и за схеми по Плана за възобновяване и устойчиност, които преди малко представихте. Вие като съветник имате директни наблюдения. Успява ли тази дирекция да се оправи с обработването на плановете и когато бъдат отворени повече схеми очаквате ли да се натрупат доста планове и да се стигне до софтуерно закъснение?
Не съществува проблем в това, че една дирекция ще ръководи всички стратегии за бизнеса . Първо, различен вид няма, тъй като няма друга конструкция, която да има компетентността да ръководи бързо, дейно и вярно евросредствата за бизнеса. Второ, в тази дирекция работят повече от 250 души - специалисти, които за разлика от общоширещото се мнение какво вършат толкоз доста служители, действително са извънредно незадоволителни за ръководството на толкоз огромни, комплицирани, разнопосочни фондове. Като следим останалите дирекции, в останалите министерства, по всички други европейски стратегии, тази дирекция е равнища над тях в професионалното ръководство на фондовете. Мога да дам един образец.
Какъв?
Тя беше дирекцията, върху която падна най-голямата тежест по времето на цялата Covid рецесия за разпределение ликвидна помощ за предприятията. В един миг, по време на най-тежките локдауни, те имаха 24 000 плана по едно и също време за разглеждане и утвърждение . От едната страна кресливи асоциации ги притискаха непрестанно обществено за по-бърза и повече помощ, от там – Министерски Съвет. В този интервал те също бяха длъжни да вкарат механизма за отдалечена работа, което значи, че работеха на процедура с понижен потенциал. И се оправиха без закъснение. Така че освен не виждам никакъв риск, само че не виждам никакъв действителен вид за диверсификация на ръководството на еврофондовете в бизнеса. Обратното - всеки един подобен опит за прекачване на част от стратегиите към други структури ще докара непосредствено до забуксуване на трансферираните стратегии . Такива опити са правени неведнъж и резултатът е все същият – огромни забавяния, некомпетентни решения – та, най-после, викат на помощ дирекцията от Министерство на нововъведенията да им избавя оценката на плановете.
Преди няколко дни посрещнахме новото служебно държавно управление. Един от горещите въпроси е има ли време, има ли опция занапред още веднъж да стартират да се вършат промени по ПВУ, защото чуваме разногласия дали би трябвало да има батериен парк и така нататък И в случай че се тръгне в тази посока рискуваме ли да се изгубят средства?
Дори на старта, в първата чернова на Плана за възобновяване, доста огромна част от плановете във всички сфери бяха авансово невъзможни за реализация във времевите рамки на ПВУ. Много от тези планове не бяха осъществени 15 години преди този момент, главно заради инфраструктурна трудност и нужда от безкрайни процедури за отчуждавания, възлагания и така нататък Одобрението на Плана действително се забави с една година. Знаете, че ние бяхме последната страна в Европейски Съюз, чийто проект беше утвърден. С тази година закъснение към този момент множеството от тези планове стават невъзможни за реализация, като моето схващане е, че българската администрация е намерила единственият метод, по който да избави парите. А точно огромни структури, т.е. министерствата да са директни бенефициенти на парите за съответните планове и сега, в който се подпише съглашение за ръководство на тези пари от съответните министерства, те би трябвало да се смятат за автоматизирано усвоени, преди още да са осъществени плановете. Това бе единственият метод и то по никакъв начин не малоумен, за избавяне на парите от ПВУ. Така че занапред е допустимо да се вършат промени в ПВУ, само че хубавичко логичност приказва, че не трябва да се подхващат такива начинания. Най-малкото тъй като новите планове още веднъж би трябвало да се утвърждават от Брюксел, а това лишава време и може да докара до още по-голямо закъснение и към този момент действителна загуба на големи части от Плана за възобновяване, т.е. загуба от например 200-300- 500 млн. лв. вкупом . Не бива да се не помни, че крайният период за реализация на редица от плановете е даже краят на 2023 година . За доста от инфраструктурните планове в Плана това са неуместни периоди.
Вие изготвяте европроекти за бизнеса от началото на европрограмите за бизнеса у нас. Какви рекомендации бихте дали към новия министър на нововъведенията Александър Пулев и към служебния вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов по отношение на усвояването на европарите?
Препоръката ми към служебния министър на нововъведенията и растежа е мъдрата фраза на компютърджиите - " Когато работи, не пипай! " . Препоръката ми към министър Пеканов, който към този момент беше сполучлив длъжностен министър в най-трудния интервал – интервалът на финални договаряния с Комисията по Плана за възобновяване, е да не потегля на смяна на заложеното в Плана за възобновяване, а всички старания да бъдат съсредоточени към оптимално бърза реализация на заложените планове .
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ