План Б за Украйна или какви са рисковете да не получи нужната помощ от Запада
План Б
Какво вършим когато нещо, което сме възнамерявали дълго време или най-малко сме се надявали да се развие по избран метод, не се случва по този начин, както сме очаквали? Поемаме надълбоко въздух и прибягваме до План Б. Така е в живота, в спорта, в бизнеса, да не приказваме за военните дейности.
Очевидно е, че войната в Украйна няма да свърши скоро и сега не протича по начинау по-който им се е желало на ръководещите в Киев и Москва. Със сигурност те умуват върху различни разновидности, и дори сега създават аварийни проекти, не един и два, а доста, дребни и огромни, краткосрочни и дълготрайни, надявайки се, че най-малко някои от тях рано или късно ще сработят и ще наклонят везните в тяхна изгода.
Какви са вероятностите пред руснаци и украинци? Кое сработи и кое не? Какви други възможности имат двете управления? Как въздейства огромната политика на бъдещето на двете страни? Именно това предлагам да дискутираме през днешния ден.
Политическият фронт
Поводът да проучвам аварийните проекти стана малко известие, което другояче елементарно минава неусетно. То гласи, че в четвъртък, 5 октомври, на съвещание на бюджетния комитет на украинския парламент, е изслушан отчет на министъра на финансите Сергей Марченко по отношение на рисковете, в случай че не бъде получена част от паричната помощ на Съединени американски щати за 2023 и 2024 година Това ме накара да се замисля, какво би станало, в случай че в един миг богатата Америка в действителност престане да оказва помощ на Украйна. И има ли вид, при който Вашингтон да се върне към от дълго време пропуснат изолационизъм?
Все отново Съединените щати сега се намират в бюджетна рецесия, а в признатият краткотраен 45-дневен бюджет няма рубрика „ Украйна “. При това вътрешнополитическите исблъсъци в най-мощната страна на планетата по изумителен метод съответстваха с успеха на парламентарните избори в Словакия на прокремълския популист Роберт Фицо. Няма подозрение, че в Москва предостатъчно са потривали ръце. Но има ли Зеленски и министрите му аргументи в действителност да се тормозят?
Краткият отговор е - по-скоро не. Случилото се в Словакия и протичащото се в Съединени американски щати са в действителност събития играещи в интерес на Кремъл, само че те са по-скоро разследване на нещо, което бих нарекъл циклична логика, краткотрайно събитие, а не някаква генерална политическа линия, която ще остане непроменена за години напред.
Водейки така наречен хибридна война, Москва от години се пробва да въздейства на вътрешнополитическите събития в страните от така наречен свободен свят. Методите на агитация, директно и непряко подстрекателство са изкусни, разнородни и изменящи се в сходство динамичната конюнктура. Те изключително се усилиха след анексията на Крим през 2014 година и още повече – след експанзията против Украйна предходната година.
Целта е ясна даже и на дребните деца – издигане на власт на комфортни на Москва партии и персони, където това е допустимо, а където не е – всяване ужас и раздори вътре в самите страни. Първото го видяхме към този момент и у нас, и в Унгария, и в Грузия, и на други места в постсъветската външна страна на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Второто се случва понякога даже в страни като Съединени американски щати и Англия (изборът на Тръмп за президент и Брекзитът). Това, обаче, че се случва и ще продължава понякога да се случва, не значи че по този начин ще е постоянно и още повече – вечно.
Смея да настоявам, че в Москва много надценяват силите си и най-много триумфите си във връзка с подмолните си хибридни интервенции, които организират против демократичния свят. И подценяват двата най-съществени фактора, с които се характеризира груповото, европейско съзнание – положителното обучение и родовата памет. Средностатистическият западен субект, чийто родители са се появили на този свят в земите на запад от река Елба в годините след Втората международна война е задоволително добре просветен и най-много критически мислещ, с цел да се повлияе от някакви съветски клипчета по какъв начин ще замръзне зимъска без сибирската газ или басните за кръвожадните бандеровски укронацисти. Средностатистическият французин, британец, испанец и така нататък е привикнал при положение на потребност да ревизира всяка съмнителна информация, да я пропуща през ситото на разбора и градивното сериозно мислене. Също по този начин знае къде и по какъв начин да потърси правдива информация, както и на мнението на кой специалист (без кавички) да се довери. Да не приказваме, че в така наречен естествени страни по предписание изразителите на „ другата позиция “ не им дават да припарят до огромните медии, а и като цяло се отнасят с тях като с чумави.
Излишно е да споделям, че в основата на всичко това е положителният стандарт на живот и положителното общодостъпно обучение. Именно в учебно заведение от най-ранна възраст се възпитава правото на лично мнение, сериозно мислене, почитание към другия, правото да си друг. С други думи – всички тези качества, които отличават цивилизованият човек от простака и дивака. И за това не е по никакъв начин инцидентен фактът, че по време на ковид-кризата тъкмо в западноевропейските страни имаше максимален % имунизирани и най-съзнателно се съблюдаваха противоепидемичните ограничения. И в сходно общество, няма по какъв начин съветската агитация да направи забележителен пробив. Вярно е, че постоянно и на всички места ще има партии и групички, които обслужват ползите на Москва, както и хора, които да им симпатизират. Но правилно е и друго – няма по какъв начин да се случи и това, на което Путин толкоз разчита – умората от войната и съпътстващият я публичен напън към ръководещите да прекратят поддръжката си за Киев. По-скоро би се случило противоположното – би се появило мощно всеобщо неодобрение, в случай че ръководещите в някоя огромна демократична страна ненадейно и изрично прекратят всякаква помощ за Украйна. Просто множеството от западноевропейците са безусловно наясно, че една победа на Путин в актуалната война няма да е краят на външнополитическите му упоритости, а по-скоро единствено началото им.
За разлика от Западна Европа, източноевропейците към момента не могат да се похвалят нито с толкоз висок стандарт на живот, нито с доста положително начално обучение, нито с висока степен на развиване на гражданските си общества. Причините за това са доста и сложни, ясни са на множеството от нас и няма да са тематика на днешния разбор. Като прибавим към това комплексите, неизживените контузии от общото ни минало, носталгията, умората от прехода, и избрани благосклонности и антипатии е изцяло обикновено в страните на изток от Елба да виреят популистки придвижвания и водачи с „ твърда ръка “. Логично е в нашия район кремълската агитация да има по-голям триумф и, надлежно, да предизвиква повече вреди. И въпреки всичко и тук възможностите на Путин да реализира нещо трайно и най-много необратимо са сведени до теоретичния най-малко. Основната причина за това е, че тези, които съставляват най-благодатна почва за всевъзможни опорки, небивалици, директни и индиректни внушения, т.е. същинските соцносталгици, са в предпенсионна и пенсионна възраст. Най-продуктивната част от популацията, обаче, или помнят така наречен социализъм, или са се родили свободни и към този момент са добре осведомени какво е представлявал. Когато си вкусил свободата и един по-добър живот, няма мощ, която да те накара да прегърнеш идеала за „ това време “.
Е, да! Ами Словакия? Първо, нищо изключително не се е случило в Словакия, просто един популист завоюва параламентари избори. Нито ще е първият, нито последният. Безспорно, това ще нанесе някаква вреда на груповата европейска и натовска скица за подкрепяне на Украйна, само че никога няма да я наруши. Словакия бе една от първите, които се притекоха на помощ на съседа си, когато Путин отприщи безумната инвазия през предходната година и изпратиха на ЗСУ значителен размер оръжия, в това число изтребители Миг-29, зенитни комплекси С-300, самоходни гаубици лична разработка “Зузана ”, както и огромни размери амуниции лично произвеждане. Сега, явно, това ще се приключи, или най-малко за известно време. Още повече, че незабавно откакто Фицо завоюва изборите словашкият президент Зузана Чапутова побърза да подреди на тамошното министерство на защитата да спре към този момент квалифицираният пакет от военна помощ за Украйна. Колко дълго обаче ще изтрае тази позиция?
Няма подозрение, че Фицо, сходно на други тарикати от района, като Орбан, Ердоган и Вучич, оптимално ще се опита да издои и двете крави. Критиката към Европейски Съюз може и да го докара на власт, само че никога няма по какъв начин да се приказва за Словашки Брекзит, т.е. за овакантяване на Евросъюза. Словашката стопанска система е извънредно мощно интегрирана в европейската, еврото е към този момент национална валута, а страна членува и в Шенген, и в НАТО. По скоро ще станем очевидци на следващия политик „ а ла Орбан “, който непрестанно ще прави реверанси към Москва като се пробва да прави пречки при взимането на решения. Фицо към този момент охарактеризира украинците като фашисти, жигосах глобите като ненужни и още занапред демонстрира по какъв начин ще се нарежда в връзките си с Москва. От друга страна, той пристигна на власт с по-малко от четвърт от действителните гласове и ще би трябвало да ръководи в коалиция. А както знаем, няма нищо по-нетрайно от едно взаимно ръководство, още повече, че никой от евентуалните му сътрудници не е на такива безапелационни позиции по отношение на Украйна.
Що се отнася до вероятно възобновяване на оръжейната помощ за Украйна от страна на Словакия, то най-вероятно ще станем очевидци на скица сходна на тази, която функционираше у нас през предходната година. На думи няма да я има, само че на процедура ще се реализира под масата, по всевъзможни сенчести, неофициални и посреднически канали. Оръжейният бизнес е извънредно доходоносно перо за всеки бюджет и никой не коли кокошката, която снася златни яйца. Още повече, че напролет на тази година тогавашният министър на защитата Ярослав Над разгласи обществено, че се възнамерява главният производител на артилерийски снаряди в страната, ZVS Holding, до година
Победата на Фицо не би трябвало да е мотив за прекомерно надълбоко терзание, нито да се драматизира ненужно от демократично настроените хора. По-скоро би трябвало да е обица на ухото за всички, които държат на свободата и са срещу всяка форма на робия. От една страна, Словакия, дружно със Сърбия и Гърция, е обичайно една от най-силно русофилски настроените страни в Европа. От друга страна, след началото на войната в Украйна там съветската агитация, всевъзможни пети колони и прокремълски инфлуенсъри действаха съвсем безнаказано, също така там откри кей и немалка част от московската агентура откакто бе натирена от прилежаща Чехия. Предизборните манифестации на партията на Фицо по места в доста връзки напомняха на сбирките по ползи пред Паметника на Съветската войска в София – дребни групи беловласи пенсионери и не толкоз възрастни симпатизанти слушат в унес почитан функционер до момента в който развяват словашки, съветски и руски флагове. Това ме кара за подред път да осъзная какъв брой верен беше ходът на нашите държавни управления с експулсирането на 70-те съветски „ дипломати “ през предходната година и на поповете с двойна функционалност през тази.
Случилото се в Съединени американски щати също би трябвало да се следи с интерес, без да се оцветява ненужно в трагични цветове. Въпреки отсъствието на точка „ Украйна “ във краткотрайния 45-дневен бюджет, за Пентагона към момента има към шест и половина милиарда $ избран за това перо по-рано, които би трябвало да стигнат за идващите няколко месеца. Счита се, че до тогава вътрешно американските разлики ще се изгладят и още веднъж ще може да се обръща подобаващото внимание на битката на украинския народ.
Според мен е към момента прекомерно рано да се дискутира обстановката оттатък океана в по-далечна вероятност и да вземем за пример по какъв начин би се отразила възможна победа на консервативно надъхан претендент на републиканската партия от рода на Тръмп на идните след към година президентски избори. Въпреки шумно заявените изолационистки позиции от страна на някои кандидати, аз персонално се колебая, че станем очевидци на някакво мощно стесняване на количествата материална помощ изпращани на Киев, освен тъй като ще провокира всеобщо публично неодобрение измежду американците, само че тъй като ще бъдат наранени огромни лобистки и корпоративни ползи.
Ако има нещо позитивно в очертаващата се насилствена пауза в американската военнотехническа помощ за Украйна, то това е подхванатият кръстоносен поход на управляващите в Киев против всеобхватната корупция в страната. Американците неколкократно обявиха, че са извънредно обезпокоени от размерите на този проблем и желаят да видят действителни и ефикасни стъпки по решаването му. Зеленски и екипът му, от своя страна непрестанно се пробват да показват, че вършат всичко допустимо за пресичането на сходни позорни феномени. Налице е засилваща се показност, а медиите отразяват извънредно шумно всеки скандал и показателен арест. Последният подобен случай е от тази седмица, когато клопката щракна за кмета на огромния град Суми, който бе махленски във взимане на подкупи в обилни размери. Ясно е, че антикорупционните акции на управляващите ще продължат с неотслабваща мощ и пресилена показност и през идващите месеци, тъй като никой от украинското управление не би желал да загуби поддръжката на най-големия покровител.
От казаното дотук бих се осмелил да предположа, че отчетът на министъра на финансите Марченко, неговият проект Б, би изглеждал почти по този начин: „ В случай, че стартираме да получаваме по-малко или дори никаква помощ от Съединени американски щати, то тогава ще би трябвало да се осланяме най-много на поддръжката на Европейския съюз, която ще е забележителна, само че няма да може да запълни празнината от неосъществените презокеански доставки. Това доста ще понижи настъпателните благоприятни условия на ЗСУ и ще ни принуди да преразгледаме настъпателните си проекти. Също по този начин ще би трябвало изключим Словакия от сметките си. Полша най-вероятно още веднъж ще стартира да ни оказва помощ, само че това ще стане след изборите там на през октомври и то последователно. Затова е от извънредно значение да създадем всичко допустимо американската помощ да продължи да идва. “
Що се отнася до Путин, неговият План Б от дълго време е наведен в ход. След като стана ясно, че Киев няма да бъде високомерен за три дни и че украинците ще създадат всичко допустимо да освободят цялата си територия, той залага само и единствено на удължение на войната по всевъзможен начин тъй като надълбоко в себе си осъзнава, че до момента в който тя продължава той ще е на власт. Чисто физически, обаче, не му остава задоволително време. Само за съпоставяне – когато Втората Световна Война избухва през 1939 година Хитлер е на 50 години, а Сталин на 60. Путин, обаче, я стартира на връх на 70-я си рожден ден. При това за година и половина дейни бойни дейности той очевидно е станал доста по-подозрителен и параноичен, а камерите не съумяват да прикрият неконтролируемото трептене на ръцете му.
И тъй като в Русия сега всичко зависи само и единствено от прищявките на един човек, то изцяло разумно е командването на „ втората войска на света “ да няма понастоящем действителен проект за деяние, да не приказваме за негови разновидности и други възможности. За това не трябва да се учудваме, че от месец май насам съветските войски не са съумели да завземат нито едно украинско село и дори просто някакъв рид. Най-шокиращото е че дори към този момент май и не са способни на това. Единственото на което сякаш към момента могат съветските бойци и офицери е да умират. И за разлика от минали столетия когато това е ставало заради някакви висши подбуди, то в този момент аргументите са с чисто финансови измерения. И то какви – тази седмица чудесно осведомен израелски източник заяви, че обилно обещаваните суми на подписалите контракти се изплащат на фамилиите на потърпевшите единствено при избрани условия. Ако попаднеш в плен – не заплащат, в случай че дезертираш – не заплащат. Ако те изоставят на бойното поле и трупът ти гние там със седмици, а теб те водят просто като безследно липсващ – фамилията ти не получава нищо. Ако отстъпиш без заповед и те разстрелят чеченците от заградителния отряд – отново околните ти най-после остават с пръст в уста и празни банкови сметки. Единственият метод е някои вкъщи да вземе пари от саможертвата ти е потвърдено да загинеш в пердах. И евентуално по тази причина значителен брой съветски бойци се борят до последно в окопите край Бахмут, Вербове и Новопрокопивка – по този начин и по този начин ще се мре, дано най-малко фамилията вкъщи най-после да вземе някоя рубла. Нещо като прословутата сталинска заповед „ Ни шагу обратно! “, само че подкрепена с доста нули.
Колко още ще продължава това? Едва ли ще завърши на следващия ден, само че сигурно няма да е толкоз дълго колкото му се желае на 100 и седемдесет сантиметровият деспот. Да, правилно, е че направи пробив в Словакия, само че той не е огромен и няма да продължи постоянно. За сметка на това, след случилото се в Нагорни Карабах си завоюва омразата на цяла една страна – Армения – и още по-лошо – на цялостен един народ, който се простира надалеч оттатък нейните граници – арменският.
От тук насетне милиони арменци и всички техни бъдещи наследници люто ще ненавиждат всичко съветско и всички руснаци и ще ги смятат за предатели. Знаейки нрава на арменците и патилата им, това ще трае доста дълго и може би постоянно.
Снимки: Българска телеграфна агенция
Какво вършим когато нещо, което сме възнамерявали дълго време или най-малко сме се надявали да се развие по избран метод, не се случва по този начин, както сме очаквали? Поемаме надълбоко въздух и прибягваме до План Б. Така е в живота, в спорта, в бизнеса, да не приказваме за военните дейности.
Очевидно е, че войната в Украйна няма да свърши скоро и сега не протича по начинау по-който им се е желало на ръководещите в Киев и Москва. Със сигурност те умуват върху различни разновидности, и дори сега създават аварийни проекти, не един и два, а доста, дребни и огромни, краткосрочни и дълготрайни, надявайки се, че най-малко някои от тях рано или късно ще сработят и ще наклонят везните в тяхна изгода.
Какви са вероятностите пред руснаци и украинци? Кое сработи и кое не? Какви други възможности имат двете управления? Как въздейства огромната политика на бъдещето на двете страни? Именно това предлагам да дискутираме през днешния ден.
Политическият фронт
Поводът да проучвам аварийните проекти стана малко известие, което другояче елементарно минава неусетно. То гласи, че в четвъртък, 5 октомври, на съвещание на бюджетния комитет на украинския парламент, е изслушан отчет на министъра на финансите Сергей Марченко по отношение на рисковете, в случай че не бъде получена част от паричната помощ на Съединени американски щати за 2023 и 2024 година Това ме накара да се замисля, какво би станало, в случай че в един миг богатата Америка в действителност престане да оказва помощ на Украйна. И има ли вид, при който Вашингтон да се върне към от дълго време пропуснат изолационизъм?
Все отново Съединените щати сега се намират в бюджетна рецесия, а в признатият краткотраен 45-дневен бюджет няма рубрика „ Украйна “. При това вътрешнополитическите исблъсъци в най-мощната страна на планетата по изумителен метод съответстваха с успеха на парламентарните избори в Словакия на прокремълския популист Роберт Фицо. Няма подозрение, че в Москва предостатъчно са потривали ръце. Но има ли Зеленски и министрите му аргументи в действителност да се тормозят?
Краткият отговор е - по-скоро не. Случилото се в Словакия и протичащото се в Съединени американски щати са в действителност събития играещи в интерес на Кремъл, само че те са по-скоро разследване на нещо, което бих нарекъл циклична логика, краткотрайно събитие, а не някаква генерална политическа линия, която ще остане непроменена за години напред.
Водейки така наречен хибридна война, Москва от години се пробва да въздейства на вътрешнополитическите събития в страните от така наречен свободен свят. Методите на агитация, директно и непряко подстрекателство са изкусни, разнородни и изменящи се в сходство динамичната конюнктура. Те изключително се усилиха след анексията на Крим през 2014 година и още повече – след експанзията против Украйна предходната година.
Целта е ясна даже и на дребните деца – издигане на власт на комфортни на Москва партии и персони, където това е допустимо, а където не е – всяване ужас и раздори вътре в самите страни. Първото го видяхме към този момент и у нас, и в Унгария, и в Грузия, и на други места в постсъветската външна страна на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Второто се случва понякога даже в страни като Съединени американски щати и Англия (изборът на Тръмп за президент и Брекзитът). Това, обаче, че се случва и ще продължава понякога да се случва, не значи че по този начин ще е постоянно и още повече – вечно.
Смея да настоявам, че в Москва много надценяват силите си и най-много триумфите си във връзка с подмолните си хибридни интервенции, които организират против демократичния свят. И подценяват двата най-съществени фактора, с които се характеризира груповото, европейско съзнание – положителното обучение и родовата памет. Средностатистическият западен субект, чийто родители са се появили на този свят в земите на запад от река Елба в годините след Втората международна война е задоволително добре просветен и най-много критически мислещ, с цел да се повлияе от някакви съветски клипчета по какъв начин ще замръзне зимъска без сибирската газ или басните за кръвожадните бандеровски укронацисти. Средностатистическият французин, британец, испанец и така нататък е привикнал при положение на потребност да ревизира всяка съмнителна информация, да я пропуща през ситото на разбора и градивното сериозно мислене. Също по този начин знае къде и по какъв начин да потърси правдива информация, както и на мнението на кой специалист (без кавички) да се довери. Да не приказваме, че в така наречен естествени страни по предписание изразителите на „ другата позиция “ не им дават да припарят до огромните медии, а и като цяло се отнасят с тях като с чумави.
Излишно е да споделям, че в основата на всичко това е положителният стандарт на живот и положителното общодостъпно обучение. Именно в учебно заведение от най-ранна възраст се възпитава правото на лично мнение, сериозно мислене, почитание към другия, правото да си друг. С други думи – всички тези качества, които отличават цивилизованият човек от простака и дивака. И за това не е по никакъв начин инцидентен фактът, че по време на ковид-кризата тъкмо в западноевропейските страни имаше максимален % имунизирани и най-съзнателно се съблюдаваха противоепидемичните ограничения. И в сходно общество, няма по какъв начин съветската агитация да направи забележителен пробив. Вярно е, че постоянно и на всички места ще има партии и групички, които обслужват ползите на Москва, както и хора, които да им симпатизират. Но правилно е и друго – няма по какъв начин да се случи и това, на което Путин толкоз разчита – умората от войната и съпътстващият я публичен напън към ръководещите да прекратят поддръжката си за Киев. По-скоро би се случило противоположното – би се появило мощно всеобщо неодобрение, в случай че ръководещите в някоя огромна демократична страна ненадейно и изрично прекратят всякаква помощ за Украйна. Просто множеството от западноевропейците са безусловно наясно, че една победа на Путин в актуалната война няма да е краят на външнополитическите му упоритости, а по-скоро единствено началото им.
За разлика от Западна Европа, източноевропейците към момента не могат да се похвалят нито с толкоз висок стандарт на живот, нито с доста положително начално обучение, нито с висока степен на развиване на гражданските си общества. Причините за това са доста и сложни, ясни са на множеството от нас и няма да са тематика на днешния разбор. Като прибавим към това комплексите, неизживените контузии от общото ни минало, носталгията, умората от прехода, и избрани благосклонности и антипатии е изцяло обикновено в страните на изток от Елба да виреят популистки придвижвания и водачи с „ твърда ръка “. Логично е в нашия район кремълската агитация да има по-голям триумф и, надлежно, да предизвиква повече вреди. И въпреки всичко и тук възможностите на Путин да реализира нещо трайно и най-много необратимо са сведени до теоретичния най-малко. Основната причина за това е, че тези, които съставляват най-благодатна почва за всевъзможни опорки, небивалици, директни и индиректни внушения, т.е. същинските соцносталгици, са в предпенсионна и пенсионна възраст. Най-продуктивната част от популацията, обаче, или помнят така наречен социализъм, или са се родили свободни и към този момент са добре осведомени какво е представлявал. Когато си вкусил свободата и един по-добър живот, няма мощ, която да те накара да прегърнеш идеала за „ това време “.
Е, да! Ами Словакия? Първо, нищо изключително не се е случило в Словакия, просто един популист завоюва параламентари избори. Нито ще е първият, нито последният. Безспорно, това ще нанесе някаква вреда на груповата европейска и натовска скица за подкрепяне на Украйна, само че никога няма да я наруши. Словакия бе една от първите, които се притекоха на помощ на съседа си, когато Путин отприщи безумната инвазия през предходната година и изпратиха на ЗСУ значителен размер оръжия, в това число изтребители Миг-29, зенитни комплекси С-300, самоходни гаубици лична разработка “Зузана ”, както и огромни размери амуниции лично произвеждане. Сега, явно, това ще се приключи, или най-малко за известно време. Още повече, че незабавно откакто Фицо завоюва изборите словашкият президент Зузана Чапутова побърза да подреди на тамошното министерство на защитата да спре към този момент квалифицираният пакет от военна помощ за Украйна. Колко дълго обаче ще изтрае тази позиция?
Няма подозрение, че Фицо, сходно на други тарикати от района, като Орбан, Ердоган и Вучич, оптимално ще се опита да издои и двете крави. Критиката към Европейски Съюз може и да го докара на власт, само че никога няма по какъв начин да се приказва за Словашки Брекзит, т.е. за овакантяване на Евросъюза. Словашката стопанска система е извънредно мощно интегрирана в европейската, еврото е към този момент национална валута, а страна членува и в Шенген, и в НАТО. По скоро ще станем очевидци на следващия политик „ а ла Орбан “, който непрестанно ще прави реверанси към Москва като се пробва да прави пречки при взимането на решения. Фицо към този момент охарактеризира украинците като фашисти, жигосах глобите като ненужни и още занапред демонстрира по какъв начин ще се нарежда в връзките си с Москва. От друга страна, той пристигна на власт с по-малко от четвърт от действителните гласове и ще би трябвало да ръководи в коалиция. А както знаем, няма нищо по-нетрайно от едно взаимно ръководство, още повече, че никой от евентуалните му сътрудници не е на такива безапелационни позиции по отношение на Украйна.
Що се отнася до вероятно възобновяване на оръжейната помощ за Украйна от страна на Словакия, то най-вероятно ще станем очевидци на скица сходна на тази, която функционираше у нас през предходната година. На думи няма да я има, само че на процедура ще се реализира под масата, по всевъзможни сенчести, неофициални и посреднически канали. Оръжейният бизнес е извънредно доходоносно перо за всеки бюджет и никой не коли кокошката, която снася златни яйца. Още повече, че напролет на тази година тогавашният министър на защитата Ярослав Над разгласи обществено, че се възнамерява главният производител на артилерийски снаряди в страната, ZVS Holding, до година
Победата на Фицо не би трябвало да е мотив за прекомерно надълбоко терзание, нито да се драматизира ненужно от демократично настроените хора. По-скоро би трябвало да е обица на ухото за всички, които държат на свободата и са срещу всяка форма на робия. От една страна, Словакия, дружно със Сърбия и Гърция, е обичайно една от най-силно русофилски настроените страни в Европа. От друга страна, след началото на войната в Украйна там съветската агитация, всевъзможни пети колони и прокремълски инфлуенсъри действаха съвсем безнаказано, също така там откри кей и немалка част от московската агентура откакто бе натирена от прилежаща Чехия. Предизборните манифестации на партията на Фицо по места в доста връзки напомняха на сбирките по ползи пред Паметника на Съветската войска в София – дребни групи беловласи пенсионери и не толкоз възрастни симпатизанти слушат в унес почитан функционер до момента в който развяват словашки, съветски и руски флагове. Това ме кара за подред път да осъзная какъв брой верен беше ходът на нашите държавни управления с експулсирането на 70-те съветски „ дипломати “ през предходната година и на поповете с двойна функционалност през тази.
Случилото се в Съединени американски щати също би трябвало да се следи с интерес, без да се оцветява ненужно в трагични цветове. Въпреки отсъствието на точка „ Украйна “ във краткотрайния 45-дневен бюджет, за Пентагона към момента има към шест и половина милиарда $ избран за това перо по-рано, които би трябвало да стигнат за идващите няколко месеца. Счита се, че до тогава вътрешно американските разлики ще се изгладят и още веднъж ще може да се обръща подобаващото внимание на битката на украинския народ.
Според мен е към момента прекомерно рано да се дискутира обстановката оттатък океана в по-далечна вероятност и да вземем за пример по какъв начин би се отразила възможна победа на консервативно надъхан претендент на републиканската партия от рода на Тръмп на идните след към година президентски избори. Въпреки шумно заявените изолационистки позиции от страна на някои кандидати, аз персонално се колебая, че станем очевидци на някакво мощно стесняване на количествата материална помощ изпращани на Киев, освен тъй като ще провокира всеобщо публично неодобрение измежду американците, само че тъй като ще бъдат наранени огромни лобистки и корпоративни ползи.
Ако има нещо позитивно в очертаващата се насилствена пауза в американската военнотехническа помощ за Украйна, то това е подхванатият кръстоносен поход на управляващите в Киев против всеобхватната корупция в страната. Американците неколкократно обявиха, че са извънредно обезпокоени от размерите на този проблем и желаят да видят действителни и ефикасни стъпки по решаването му. Зеленски и екипът му, от своя страна непрестанно се пробват да показват, че вършат всичко допустимо за пресичането на сходни позорни феномени. Налице е засилваща се показност, а медиите отразяват извънредно шумно всеки скандал и показателен арест. Последният подобен случай е от тази седмица, когато клопката щракна за кмета на огромния град Суми, който бе махленски във взимане на подкупи в обилни размери. Ясно е, че антикорупционните акции на управляващите ще продължат с неотслабваща мощ и пресилена показност и през идващите месеци, тъй като никой от украинското управление не би желал да загуби поддръжката на най-големия покровител.
От казаното дотук бих се осмелил да предположа, че отчетът на министъра на финансите Марченко, неговият проект Б, би изглеждал почти по този начин: „ В случай, че стартираме да получаваме по-малко или дори никаква помощ от Съединени американски щати, то тогава ще би трябвало да се осланяме най-много на поддръжката на Европейския съюз, която ще е забележителна, само че няма да може да запълни празнината от неосъществените презокеански доставки. Това доста ще понижи настъпателните благоприятни условия на ЗСУ и ще ни принуди да преразгледаме настъпателните си проекти. Също по този начин ще би трябвало изключим Словакия от сметките си. Полша най-вероятно още веднъж ще стартира да ни оказва помощ, само че това ще стане след изборите там на през октомври и то последователно. Затова е от извънредно значение да създадем всичко допустимо американската помощ да продължи да идва. “
Що се отнася до Путин, неговият План Б от дълго време е наведен в ход. След като стана ясно, че Киев няма да бъде високомерен за три дни и че украинците ще създадат всичко допустимо да освободят цялата си територия, той залага само и единствено на удължение на войната по всевъзможен начин тъй като надълбоко в себе си осъзнава, че до момента в който тя продължава той ще е на власт. Чисто физически, обаче, не му остава задоволително време. Само за съпоставяне – когато Втората Световна Война избухва през 1939 година Хитлер е на 50 години, а Сталин на 60. Путин, обаче, я стартира на връх на 70-я си рожден ден. При това за година и половина дейни бойни дейности той очевидно е станал доста по-подозрителен и параноичен, а камерите не съумяват да прикрият неконтролируемото трептене на ръцете му.
И тъй като в Русия сега всичко зависи само и единствено от прищявките на един човек, то изцяло разумно е командването на „ втората войска на света “ да няма понастоящем действителен проект за деяние, да не приказваме за негови разновидности и други възможности. За това не трябва да се учудваме, че от месец май насам съветските войски не са съумели да завземат нито едно украинско село и дори просто някакъв рид. Най-шокиращото е че дори към този момент май и не са способни на това. Единственото на което сякаш към момента могат съветските бойци и офицери е да умират. И за разлика от минали столетия когато това е ставало заради някакви висши подбуди, то в този момент аргументите са с чисто финансови измерения. И то какви – тази седмица чудесно осведомен израелски източник заяви, че обилно обещаваните суми на подписалите контракти се изплащат на фамилиите на потърпевшите единствено при избрани условия. Ако попаднеш в плен – не заплащат, в случай че дезертираш – не заплащат. Ако те изоставят на бойното поле и трупът ти гние там със седмици, а теб те водят просто като безследно липсващ – фамилията ти не получава нищо. Ако отстъпиш без заповед и те разстрелят чеченците от заградителния отряд – отново околните ти най-после остават с пръст в уста и празни банкови сметки. Единственият метод е някои вкъщи да вземе пари от саможертвата ти е потвърдено да загинеш в пердах. И евентуално по тази причина значителен брой съветски бойци се борят до последно в окопите край Бахмут, Вербове и Новопрокопивка – по този начин и по този начин ще се мре, дано най-малко фамилията вкъщи най-после да вземе някоя рубла. Нещо като прословутата сталинска заповед „ Ни шагу обратно! “, само че подкрепена с доста нули.
Колко още ще продължава това? Едва ли ще завърши на следващия ден, само че сигурно няма да е толкоз дълго колкото му се желае на 100 и седемдесет сантиметровият деспот. Да, правилно, е че направи пробив в Словакия, само че той не е огромен и няма да продължи постоянно. За сметка на това, след случилото се в Нагорни Карабах си завоюва омразата на цяла една страна – Армения – и още по-лошо – на цялостен един народ, който се простира надалеч оттатък нейните граници – арменският.
От тук насетне милиони арменци и всички техни бъдещи наследници люто ще ненавиждат всичко съветско и всички руснаци и ще ги смятат за предатели. Знаейки нрава на арменците и патилата им, това ще трае доста дълго и може би постоянно.
Снимки: Българска телеграфна агенция
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ