Пламен В. Петров е директор на Художествената галерия в Казанлък

Пламен В. Петров е шеф на Художествената изложба в Казанлък от лятото на предходната година. Роден е във Велико Търново през 1983 година, учил е в УАСГ, а по-късно изкуствознание, старобългаристика, относително изкуствознание. Докторантурата в Софийския университет обогатява изследователския му профил с взор върху историческия интервал от 1944 до края на 80-те.
Бил е част от екипа на СГХГ и има осъществени забавни кураторски планове. Казва, че огромната му обич е българското изкуство от първите две десетилетия на ХХ век, като емфатичен интерес за него съставляват маргинализираните имена, останали непознати за откривателите и необятната аудитория. Актуалната галерия, курирана от Петров в Казанлък, е на художника Васил Бараков (1902 - 1991), именуван още бащата на индустриалния пейзаж. Реклама
включва близо 100 произведения от частни и музейни сбирки и продължава до 20 ноември 2022 година
Като какъв човек се определяте?
Съвсем елементарен, само че опитът ми демонстрира, че май съм допълнително от други идеалист, добряк, романтик, от време на време даже неблагоразумен авантюрист, недоволстващ работохолик, песимист, удивителен късметлия, постоянно печален, само че все оптимист.
Нещото, в което вярвате безусловно?
Когато си почтен пред себе си и се движиш от положителни планове - няма по какъв начин да не стигнеш там, за където си потеглил.
Любимият ви миг от деня?
Сутринта сред 5 и 6 ч., времето, което е единствено за мен - с чаша кафе, цигара и книга.
Реклама Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да накарам хората от екипа, с който работя, да отдадат мозъка и сърцето си за идеята, в която имам вяра.
Кое е най-голямото ви достижение?
Като дете се влюбих в изкуството на театъра. Родителите ми не разрешиха да се запиша в една ученическа театрална школа и като самобитен отпор против тази възбрана дружно със свои другари създадохме самодейна неофициална театрална натрупа, която кръстихме " Театър на приказките ". Играехме си на възрастни, на режисьори, на драматурзи, на сценографи, на артисти, на мениджъри даже. Научихме се да умираме на сцената, да живеем разнообразни животи, да имаме вяра в себе си и най-важното - да се вълнуваме същински от щастието в очите на другите.
Как си почивате?
Обичам да се смотавам по улиците и да поддържам връзка с не/видяното до в този момент, с не/познати хора, кучета, котки.
Какво ви зарежда?
Самотата на морския бряг и неизброимостта на песъчинките, полепнали по намокрените ми от солената вода крайници.