Пламен Димитров: Несигурна опция е да държите резерви в китайски юани или в руски рубли
Пламен Димитров от Българското геополитическо сдружение в изявление за " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " (бел. ред. изявлението е от 21.08.2023 г.)
Фокусът ни ще бъде ориентиран срещата на върха на БРИКС, която се организира от 22 до 24 август, значимо събитие в Йоханесбург, Южна Африка. На какво би трябвало да бъде обърнато внимание и кои са основните моменти, съгласно вас, господин Димитров?
Бих почнал с основния миг, че организация БРИКС не съществува в правния мир. Става въпрос за една група страни, чиито водачи се срещат един път годишно и разискват редица настоящи проблеми, на първо място стопански, и по този начин да го кажем, по някакъв метод си сверяват часовника, уеднаквяват възгледите си. Но тук не става въпрос за нещо от вида на Европейския съюз или на Евразийския стопански съюз. БРИКС е една абревиатура, апропо, точно като абревиатура стартира съществуването й, измислена в един отчет на банката “Голдман Сакс ", който е писан през 2001 година, с концепция да посъветва вложителите в кои така наречен Нововъзникващи пазари могат да влагат парите си. И тогава концепцията е била да се подберат най-големите от тези нововъзникващи пазари и по този начин влизат Китай, Русия, Бразилия и Индия.
Да, те са създателите да кажем - Русия, Китай, Бразилия и Индия...
Даже не бих споделил, че са създатели, тъй като те нищо не са основали, такава организация няма, няма конструкция, няма организационен контракт, няма непрекъсната администрация, седалище или нещо такова.
Но пък тази група оказва въздействие в интернационалната стопанска система.
Да, оказва въздействие, само че би трябвало да се има поради, че когато приказваме за стопанска система, групата БРИКС наподобява като нещо от вида Китай плюс. Защото стопанската система на Китай е може би към 2 пъти по-голяма от сумарно взети стопанските системи на другите четири страни в групата БРИКС - Индия, Бразилия, Южна Африка и Русия, т.е. има явна китайска доминация във връзка с стопанската система. И не инцидентно китайците тласкат групата към на първо място икономическо съдействие, което да я трансформира в някакъв стопански и финансов полюс, който да бъде отвън въздействието на това, което в този момент назоваваме доминирана от американците архитектура на международните финанси.
Едни от последните вести, които четох за Китай, е че ще призове БРИКС да стане геополитически противник на Г-7. Това по какъв начин го тълкувате и какво ще значи?
Трудно ще стане геополитически противник, тук дори освен Китай, като приказваме за геополитика, Русия също тласка нещата нататък, тъй като знаем, че тя от предходната година влезе в извънредно изострен стадий на борба със Запада, инициирана от самата Русия борба, несъмнено. Така че тук концепцията е да се построи някакъв подобен не западен полюс в международната геополитика, а ненапълно това припомня Движението на необвързаните страни, което беше доста мощно по времето на двуполюсното опълчване, когато имаше един полюс Вашингтон и другия беше Москва.
Само че в този момент обстановката не е такава, в този момент Китай и Русия в действителност са самият анти западен полюс, те не могат да бъдат трета страна. И концепцията в този момент е да отворят тази група БРИКС към така наречен “Глобален юг ". Това са огромни страни с разрастващи се стопански системи, които към момента са много небогати. И в действителност Китай, най-много, до някъде Русия, да се трансфорат в нещо като водач на този световен юг, който да противостои на Запада в другите интернационалните организации и най-много в Организацията на обединените народи (ООН), където знаем, че има Общо заседание и всяка страна има един глас.
И в тази връзка се разискват концепциите за доста разширение на групата БРИКС посредством приемането на нови страни в нея. Всъщност, какво тъкмо значи приемането аз не знам, тъй като организация такава, отново споделям, не съществува, тъй че е мъчно да бъде признат някой в нея. Но може би става въпрос за това, че новите членки ще вземат участие в тези годишни срещи на държавните водачи, които се организират.
Г-н Димитров, една от главните тематики в дневния ред на срещата на върха е изследването на тактики за подсилване на съответните национални валути, вместо щатския $ в международната търговия. Целта е да се укрепят националните стопански системи, посредством разплащане на интернационалните транзакции в локални валути. Ще има ли изясненост, съгласно вас, по този въпрос или ще се появи едвам откакто срещата на върха завърши, или по-късно ще има още нещо. Какво смятате вие?
В тази посока се обсъждаше също по този начин опцията за въвеждане на обща валута за страните от групата БРИКС, което явно няма да бъде съществена тематика в дневния ред на срещата в Йоханесбург, тъй като най-малко към този момент това не е допустимо. Те са прекомерно разнообразни, географски отдалечени, структурата на стопанската система им е друга, да не приказваме за търговски и фискални режими. Така че фактически биха могли да се съсредоточат върху опцията да употребяват своите лични национални валути при търговията между тях. И можем да кажем, че това към този момент се случва, изключително в комерсиалните връзки на Русия с Индия и с Китай. Те употребяват юани, индийски рупии, по-рядко съветски рубли, и този развой се форсира през предходната година.
След съветското нахлуване против Украйна е ясно, че Русия беше изолирана от доминираната от Запада международна финансова система. И тя се принуди поради глобите да търси благоприятни условия да обърне своята търговия, най-много на енергийни запаси в други валути, разнообразни от $, и разнообразни от еврото. Така че сега Русия има значителен ресурс насъбран от китайски юани и от индийски рупии. Проблемът е, че това не са конвертируеми валути, и не е доста ясно какво може да се прави с тях, с изключение на с индийски рупии да се купят артикули в Индия. Само че търговията на Русия не е единствено с Индия, тя има потребност и от други пазари и от други източници на артикули. Така че това е пътят по който се върви, и отново споделям, тук главно става въпрос за търговията на Русия главно с Индия и Китай. Защото търговията сред Индия и Китай посред им, мъчно би мога да бъде в национални валути, тъй като двете страни, би трябвало да е ясно, че не са в положителни връзки и са геополитически противници.
Ще се търсят такива благоприятни условия. А що се отнася до другите две страни в БРИКС Южна Африка и Бразилия, техните стопански системи са много мощно обвързани със Запада, тъй че там мъчно може да се търси прекосяване на търговия в някакви национални валути. Те ще продължат да употребяват $. Но не виждам по какъв начин може да се реализира някакво общо съглашение за отбягване на $ сред тези 5 страни, които най-малко към този момент членуват в тази организация. Още повече, че силата на $ не се дължи единствено на това, че той е най-използван в международните търговски интервенции, а и на това, че главната аварийна валута, в която централните банки по света си държат своите запаси. Това доста мъчно може да се промени, отново споделям, много несигурна алтернатива е да държите запаси в китайски юани или в съветски рубли, още по-малко. Има фактически постепенна ерозия на ролята на $ като международна аварийна валута, само че този развой е доста муден и аз не чакам, че той може да се форсира от някакви специфични дейности на страните от групата БРИКС.
Може би едно от най-коментираните неща за идната среща е отсъствието на Владимир Путин от нея, вие по какъв начин тълкувате това?
Това неявяване, като се сетим каква е повода за него, а повода е, че има издадена заповед за арест на Владимир Путин от Международния углавен съд в Нидерландия, а пък Южна Африка е една от страните, които са подписали основаването на този Международен углавен съд и е длъжна да се преценява с неговите решения. И с цел да не изпаднат домакините от Южна Африка в конфузна обстановка, съветският президент Путин, в последна сметка взе само вероятното решение да не идва на тази среща в Йоханесбург, а да взе участие задочно посредством видеовръзка.
Този факт ви демонстрира, че няма изключително мощна вътрешна кохезия, сцепление сред тези 5 страни в групата БРИКС. Виждаме, че водачът на една от тези страни е търсен от Международния углавен съд, институция безспорно доминирана от Запада. И въпреки това пък, страна от БРИКС като Южна Африка е член на този Международен углавен съд, т.е. участието в групата БРИКС не е единствената допустима геополитически еднаквост за част от тези страни, изключително за Бразилия и Южна Африка.
А кое, съгласно вас, може да бъде?
Не виждам нещо, което може да ги сплоти толкоз. Засега главният миг, който ги сплотява е желанието по някакъв метод, дори не бих споделил да унищожават, а по някакъв метод да смекчат последствията от тази западна доминация в международните финанси. И най-много превъзходството на Съединените щати и на американския $. Не мисля, че има нещо, което да може да изглади геополитическото съревнование сред Индия и Китай. Не виждам някаква опция, да вземем за пример да се уеднаквят структурите на стопанските системи на тези пет страни. Така че тук по-скоро става въпрос за един политически дискурс, става въпрос за говорене, става въпрос за това да се покаже, че не е единствено Западния свят, който ще дефинира разпоредбите на геополитическата игра, има една огромна група страни, приказваме за евентуално уголемение на БРИКС. Една огромна група страни, които мислят по друг метод и се стремят да трансформират съществуващия ред.
Г-н Димитров, ще стане ли груповия глас на страните от БРИКС по-силен, след идната среща на върха в Йоханесбург. Относно разширението на БРИКС знаем, че Китай и Индия спорят дали блокът би трябвало да бъде организация на необвързани страни, които пазят икономическите ползи на разрастващите се страни или политическа мощ, която намерено да провокира Запада. Вие на какво мнение сте по този спор сред двете страни?
Ако търсим образа на тази организация като един антизападен полюс, то тук би трябвало да кажем, че съществена роля би играла Русия, която сега е явно подобен антизападен полюс в геополитически проект. А също по този начин Китай, който е антизападна мощ в геоикономически проект. Но не мисля, че е допустимо да се трансформира тази организация в подобен полюс, отново споделям, поради разнопосочните ползи на нейните членове. Възможността да тежи повече гласът на групата БРИКС е точно това разширение с новите членки.
Прави се една аритметика, да кажа, че сега брутния вътрешен артикул сумарно на страните от БРИКС е към 1/4 от международния БВП, популацията е към 42% от популацията на света, и представете си, в случай че към нея се прибавят доста огромни страни като Индонезия, Бангладеш, Египет, Аржентина, за които към този момент се приказва, че са поискали да станат член на групата, то ще се окаже в един миг, че в тази група членуват страни, които обгръщат към 2/3 от популацията на света. Но това не значи доста точно, заради тази липса на вътрешна кохезия в тази организация.
Можем ли да го определим като борба за периферията?
Да, допустимо е да го определим като борба за тази външна страна, най-вече в Африка и Южна Азия, за страните, които несъмнено не са от Западния политически полюс, само че не са се определили за момента, в действителност не са и антизападни, а да се сътвори нещо като обединяване сред тези две антизападни страни Русия и Китай и световния Юг, страните от световния Юг, т.е. да се покаже, че има някаква друга опция на Западноцентричния геополитически ред, който ние имаме за момента.
И в този момент тази опция се базира на това, че в последните години Китай пораства доста бързо, че стопанската система на Индия също пораства доста бързо и в един миг се вършат калкулации, да кажем след 15-ина или малко повече години, сумарно брутния вътрешен артикул на страните от БРИКС ще бъде по-голям от този на страните от Г-7. Всъщност тези страни като Индия и Китай търсят своето ново място в международния геополитически ред, което да се основава на достиженията на техните стопански системи, които са записали през последните години. Ако реда е бил подобен преди две десетилетия, когато поражда абревиатурата БРИКС, в този момент би трябвало да е малко по-различен, споделят те, тъй като ние към този момент сме доста по-големи сили спрямо оня интервал. Но тук има и страни, да вземем за пример тези от Персийския залив като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които са декларирали предпочитание за участие, това не е тъй като те желаят да се разпознават с някакъв анти западен полюс, а просто считат, че това е печеливша външна политика. Колкото повече политически клубове членуват, толкоз по-добре за тях.
Ако задачата на разширението на БРИКС е може би нов баланс в международния ред. Възможен ли е той в този момент да се случи?
Аз не бих споделил, че е вероятен нов баланс, по-скоро допустимо е едно калибриране на съществуващия баланс и леко отместване, което да значи отдалечаване от цялостната западна доминация. Но не бих споделил, че салдото може да се обърне на 180 градуса и в един миг да се окаже, че преобладаващите сили са тези от БРИКС, а не са западните страни. Ако гледаме малко по-напред в бъдещето след едно, две, до три десетилетия, ще забележим, че несъмнено главното несъгласие ще бъде сред Китай и Съединените щати за международно водачество и в един миг, може би към средата на века, може би Индия ще се намеси в тази борба, стъпвайки на това, че през днешния ден към този момент тя е най-голямата страна в света, а пък тогава ще има още по-голямо демографско преимущество над Китай и над Съединените щати. Но в кратковременен и средносрочен проект, аз не виждам нещо, което може да разклати западната доминация в международния геополитически ред.
Г-н Димитров, по какъв начин съгласно вас, тези процеси въздействат през днешния ден на България, на нашата страна?
Точно това, което става в групата БРИКС по никакъв метод не въздейства на България, тъй като тя от дълго време се е определила. Тя членува в тези организации, които одобряваме за западни - НАТО, Европейски съюз, и няма никакво желание нито да сменя ориентацията си, нито да се причислява към групата БРИКС. Всъщност, нито една западна страна от Европейски Съюз и от НАТО не е декларирала предпочитание да членува в тази група. Това, което въздейства върху България е по-скоро сегашната военна борба сред една от страните от групата БРИКС и страните от НАТО, става въпрос за Русия, войната въздейства, само че това са по какъв начин да кажем, това е двустранен спор сред Русия и Запада. Той не трябва да бъде гледан през призмата на групата БРИКС. БРИКС е друга линия на съветската външна политика, където Русия се стреми да излезе от изолацията. Това, което нас ни интересува като българи сега е, най-много какво се случва в Черноморския район, и най-много с проблемите на сигурността.
На които в действителност би трябвало да бъде обърнато внимание, в случай че може да кажем и няколко думи за този проблем, в действителност, което е доста основно и значимо за страната ни, като ваши финални думи.
Ситуацията е напрегната сега, това е явно, защото Русия вижда Черноморския район като една зона, в която могат да бъдат отрязани комерсиалните връзки на Украйна с останалия свят. И виждаме, че Руския боен флот това се стреми да направи, да сплашва комерсиалните сътрудници на Украйна, корабите, които реализират износа на украинските земеделски артикули. И по този начин или другояче, това визира и България, защото тези търговски направления на Украйна минават не през териториалните води на България, само че през изключителната икономическа зона на България, където пък нашата страна има упоритостите да създава естествените запаси. Знаем, че има дадени концесии за търсене на петрол и газ.
Фокусът ни ще бъде ориентиран срещата на върха на БРИКС, която се организира от 22 до 24 август, значимо събитие в Йоханесбург, Южна Африка. На какво би трябвало да бъде обърнато внимание и кои са основните моменти, съгласно вас, господин Димитров?
Бих почнал с основния миг, че организация БРИКС не съществува в правния мир. Става въпрос за една група страни, чиито водачи се срещат един път годишно и разискват редица настоящи проблеми, на първо място стопански, и по този начин да го кажем, по някакъв метод си сверяват часовника, уеднаквяват възгледите си. Но тук не става въпрос за нещо от вида на Европейския съюз или на Евразийския стопански съюз. БРИКС е една абревиатура, апропо, точно като абревиатура стартира съществуването й, измислена в един отчет на банката “Голдман Сакс ", който е писан през 2001 година, с концепция да посъветва вложителите в кои така наречен Нововъзникващи пазари могат да влагат парите си. И тогава концепцията е била да се подберат най-големите от тези нововъзникващи пазари и по този начин влизат Китай, Русия, Бразилия и Индия.
Да, те са създателите да кажем - Русия, Китай, Бразилия и Индия...
Даже не бих споделил, че са създатели, тъй като те нищо не са основали, такава организация няма, няма конструкция, няма организационен контракт, няма непрекъсната администрация, седалище или нещо такова.
Но пък тази група оказва въздействие в интернационалната стопанска система.
Да, оказва въздействие, само че би трябвало да се има поради, че когато приказваме за стопанска система, групата БРИКС наподобява като нещо от вида Китай плюс. Защото стопанската система на Китай е може би към 2 пъти по-голяма от сумарно взети стопанските системи на другите четири страни в групата БРИКС - Индия, Бразилия, Южна Африка и Русия, т.е. има явна китайска доминация във връзка с стопанската система. И не инцидентно китайците тласкат групата към на първо място икономическо съдействие, което да я трансформира в някакъв стопански и финансов полюс, който да бъде отвън въздействието на това, което в този момент назоваваме доминирана от американците архитектура на международните финанси.
Едни от последните вести, които четох за Китай, е че ще призове БРИКС да стане геополитически противник на Г-7. Това по какъв начин го тълкувате и какво ще значи?
Трудно ще стане геополитически противник, тук дори освен Китай, като приказваме за геополитика, Русия също тласка нещата нататък, тъй като знаем, че тя от предходната година влезе в извънредно изострен стадий на борба със Запада, инициирана от самата Русия борба, несъмнено. Така че тук концепцията е да се построи някакъв подобен не западен полюс в международната геополитика, а ненапълно това припомня Движението на необвързаните страни, което беше доста мощно по времето на двуполюсното опълчване, когато имаше един полюс Вашингтон и другия беше Москва.
Само че в този момент обстановката не е такава, в този момент Китай и Русия в действителност са самият анти западен полюс, те не могат да бъдат трета страна. И концепцията в този момент е да отворят тази група БРИКС към така наречен “Глобален юг ". Това са огромни страни с разрастващи се стопански системи, които към момента са много небогати. И в действителност Китай, най-много, до някъде Русия, да се трансфорат в нещо като водач на този световен юг, който да противостои на Запада в другите интернационалните организации и най-много в Организацията на обединените народи (ООН), където знаем, че има Общо заседание и всяка страна има един глас.
И в тази връзка се разискват концепциите за доста разширение на групата БРИКС посредством приемането на нови страни в нея. Всъщност, какво тъкмо значи приемането аз не знам, тъй като организация такава, отново споделям, не съществува, тъй че е мъчно да бъде признат някой в нея. Но може би става въпрос за това, че новите членки ще вземат участие в тези годишни срещи на държавните водачи, които се организират.
Г-н Димитров, една от главните тематики в дневния ред на срещата на върха е изследването на тактики за подсилване на съответните национални валути, вместо щатския $ в международната търговия. Целта е да се укрепят националните стопански системи, посредством разплащане на интернационалните транзакции в локални валути. Ще има ли изясненост, съгласно вас, по този въпрос или ще се появи едвам откакто срещата на върха завърши, или по-късно ще има още нещо. Какво смятате вие?
В тази посока се обсъждаше също по този начин опцията за въвеждане на обща валута за страните от групата БРИКС, което явно няма да бъде съществена тематика в дневния ред на срещата в Йоханесбург, тъй като най-малко към този момент това не е допустимо. Те са прекомерно разнообразни, географски отдалечени, структурата на стопанската система им е друга, да не приказваме за търговски и фискални режими. Така че фактически биха могли да се съсредоточат върху опцията да употребяват своите лични национални валути при търговията между тях. И можем да кажем, че това към този момент се случва, изключително в комерсиалните връзки на Русия с Индия и с Китай. Те употребяват юани, индийски рупии, по-рядко съветски рубли, и този развой се форсира през предходната година.
След съветското нахлуване против Украйна е ясно, че Русия беше изолирана от доминираната от Запада международна финансова система. И тя се принуди поради глобите да търси благоприятни условия да обърне своята търговия, най-много на енергийни запаси в други валути, разнообразни от $, и разнообразни от еврото. Така че сега Русия има значителен ресурс насъбран от китайски юани и от индийски рупии. Проблемът е, че това не са конвертируеми валути, и не е доста ясно какво може да се прави с тях, с изключение на с индийски рупии да се купят артикули в Индия. Само че търговията на Русия не е единствено с Индия, тя има потребност и от други пазари и от други източници на артикули. Така че това е пътят по който се върви, и отново споделям, тук главно става въпрос за търговията на Русия главно с Индия и Китай. Защото търговията сред Индия и Китай посред им, мъчно би мога да бъде в национални валути, тъй като двете страни, би трябвало да е ясно, че не са в положителни връзки и са геополитически противници.
Ще се търсят такива благоприятни условия. А що се отнася до другите две страни в БРИКС Южна Африка и Бразилия, техните стопански системи са много мощно обвързани със Запада, тъй че там мъчно може да се търси прекосяване на търговия в някакви национални валути. Те ще продължат да употребяват $. Но не виждам по какъв начин може да се реализира някакво общо съглашение за отбягване на $ сред тези 5 страни, които най-малко към този момент членуват в тази организация. Още повече, че силата на $ не се дължи единствено на това, че той е най-използван в международните търговски интервенции, а и на това, че главната аварийна валута, в която централните банки по света си държат своите запаси. Това доста мъчно може да се промени, отново споделям, много несигурна алтернатива е да държите запаси в китайски юани или в съветски рубли, още по-малко. Има фактически постепенна ерозия на ролята на $ като международна аварийна валута, само че този развой е доста муден и аз не чакам, че той може да се форсира от някакви специфични дейности на страните от групата БРИКС.
Може би едно от най-коментираните неща за идната среща е отсъствието на Владимир Путин от нея, вие по какъв начин тълкувате това?
Това неявяване, като се сетим каква е повода за него, а повода е, че има издадена заповед за арест на Владимир Путин от Международния углавен съд в Нидерландия, а пък Южна Африка е една от страните, които са подписали основаването на този Международен углавен съд и е длъжна да се преценява с неговите решения. И с цел да не изпаднат домакините от Южна Африка в конфузна обстановка, съветският президент Путин, в последна сметка взе само вероятното решение да не идва на тази среща в Йоханесбург, а да взе участие задочно посредством видеовръзка.
Този факт ви демонстрира, че няма изключително мощна вътрешна кохезия, сцепление сред тези 5 страни в групата БРИКС. Виждаме, че водачът на една от тези страни е търсен от Международния углавен съд, институция безспорно доминирана от Запада. И въпреки това пък, страна от БРИКС като Южна Африка е член на този Международен углавен съд, т.е. участието в групата БРИКС не е единствената допустима геополитически еднаквост за част от тези страни, изключително за Бразилия и Южна Африка.
А кое, съгласно вас, може да бъде?
Не виждам нещо, което може да ги сплоти толкоз. Засега главният миг, който ги сплотява е желанието по някакъв метод, дори не бих споделил да унищожават, а по някакъв метод да смекчат последствията от тази западна доминация в международните финанси. И най-много превъзходството на Съединените щати и на американския $. Не мисля, че има нещо, което да може да изглади геополитическото съревнование сред Индия и Китай. Не виждам някаква опция, да вземем за пример да се уеднаквят структурите на стопанските системи на тези пет страни. Така че тук по-скоро става въпрос за един политически дискурс, става въпрос за говорене, става въпрос за това да се покаже, че не е единствено Западния свят, който ще дефинира разпоредбите на геополитическата игра, има една огромна група страни, приказваме за евентуално уголемение на БРИКС. Една огромна група страни, които мислят по друг метод и се стремят да трансформират съществуващия ред.
Г-н Димитров, ще стане ли груповия глас на страните от БРИКС по-силен, след идната среща на върха в Йоханесбург. Относно разширението на БРИКС знаем, че Китай и Индия спорят дали блокът би трябвало да бъде организация на необвързани страни, които пазят икономическите ползи на разрастващите се страни или политическа мощ, която намерено да провокира Запада. Вие на какво мнение сте по този спор сред двете страни?
Ако търсим образа на тази организация като един антизападен полюс, то тук би трябвало да кажем, че съществена роля би играла Русия, която сега е явно подобен антизападен полюс в геополитически проект. А също по този начин Китай, който е антизападна мощ в геоикономически проект. Но не мисля, че е допустимо да се трансформира тази организация в подобен полюс, отново споделям, поради разнопосочните ползи на нейните членове. Възможността да тежи повече гласът на групата БРИКС е точно това разширение с новите членки.
Прави се една аритметика, да кажа, че сега брутния вътрешен артикул сумарно на страните от БРИКС е към 1/4 от международния БВП, популацията е към 42% от популацията на света, и представете си, в случай че към нея се прибавят доста огромни страни като Индонезия, Бангладеш, Египет, Аржентина, за които към този момент се приказва, че са поискали да станат член на групата, то ще се окаже в един миг, че в тази група членуват страни, които обгръщат към 2/3 от популацията на света. Но това не значи доста точно, заради тази липса на вътрешна кохезия в тази организация.
Можем ли да го определим като борба за периферията?
Да, допустимо е да го определим като борба за тази външна страна, най-вече в Африка и Южна Азия, за страните, които несъмнено не са от Западния политически полюс, само че не са се определили за момента, в действителност не са и антизападни, а да се сътвори нещо като обединяване сред тези две антизападни страни Русия и Китай и световния Юг, страните от световния Юг, т.е. да се покаже, че има някаква друга опция на Западноцентричния геополитически ред, който ние имаме за момента.
И в този момент тази опция се базира на това, че в последните години Китай пораства доста бързо, че стопанската система на Индия също пораства доста бързо и в един миг се вършат калкулации, да кажем след 15-ина или малко повече години, сумарно брутния вътрешен артикул на страните от БРИКС ще бъде по-голям от този на страните от Г-7. Всъщност тези страни като Индия и Китай търсят своето ново място в международния геополитически ред, което да се основава на достиженията на техните стопански системи, които са записали през последните години. Ако реда е бил подобен преди две десетилетия, когато поражда абревиатурата БРИКС, в този момент би трябвало да е малко по-различен, споделят те, тъй като ние към този момент сме доста по-големи сили спрямо оня интервал. Но тук има и страни, да вземем за пример тези от Персийския залив като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които са декларирали предпочитание за участие, това не е тъй като те желаят да се разпознават с някакъв анти западен полюс, а просто считат, че това е печеливша външна политика. Колкото повече политически клубове членуват, толкоз по-добре за тях.
Ако задачата на разширението на БРИКС е може би нов баланс в международния ред. Възможен ли е той в този момент да се случи?
Аз не бих споделил, че е вероятен нов баланс, по-скоро допустимо е едно калибриране на съществуващия баланс и леко отместване, което да значи отдалечаване от цялостната западна доминация. Но не бих споделил, че салдото може да се обърне на 180 градуса и в един миг да се окаже, че преобладаващите сили са тези от БРИКС, а не са западните страни. Ако гледаме малко по-напред в бъдещето след едно, две, до три десетилетия, ще забележим, че несъмнено главното несъгласие ще бъде сред Китай и Съединените щати за международно водачество и в един миг, може би към средата на века, може би Индия ще се намеси в тази борба, стъпвайки на това, че през днешния ден към този момент тя е най-голямата страна в света, а пък тогава ще има още по-голямо демографско преимущество над Китай и над Съединените щати. Но в кратковременен и средносрочен проект, аз не виждам нещо, което може да разклати западната доминация в международния геополитически ред.
Г-н Димитров, по какъв начин съгласно вас, тези процеси въздействат през днешния ден на България, на нашата страна?
Точно това, което става в групата БРИКС по никакъв метод не въздейства на България, тъй като тя от дълго време се е определила. Тя членува в тези организации, които одобряваме за западни - НАТО, Европейски съюз, и няма никакво желание нито да сменя ориентацията си, нито да се причислява към групата БРИКС. Всъщност, нито една западна страна от Европейски Съюз и от НАТО не е декларирала предпочитание да членува в тази група. Това, което въздейства върху България е по-скоро сегашната военна борба сред една от страните от групата БРИКС и страните от НАТО, става въпрос за Русия, войната въздейства, само че това са по какъв начин да кажем, това е двустранен спор сред Русия и Запада. Той не трябва да бъде гледан през призмата на групата БРИКС. БРИКС е друга линия на съветската външна политика, където Русия се стреми да излезе от изолацията. Това, което нас ни интересува като българи сега е, най-много какво се случва в Черноморския район, и най-много с проблемите на сигурността.
На които в действителност би трябвало да бъде обърнато внимание, в случай че може да кажем и няколко думи за този проблем, в действителност, което е доста основно и значимо за страната ни, като ваши финални думи.
Ситуацията е напрегната сега, това е явно, защото Русия вижда Черноморския район като една зона, в която могат да бъдат отрязани комерсиалните връзки на Украйна с останалия свят. И виждаме, че Руския боен флот това се стреми да направи, да сплашва комерсиалните сътрудници на Украйна, корабите, които реализират износа на украинските земеделски артикули. И по този начин или другояче, това визира и България, защото тези търговски направления на Украйна минават не през териториалните води на България, само че през изключителната икономическа зона на България, където пък нашата страна има упоритостите да създава естествените запаси. Знаем, че има дадени концесии за търсене на петрол и газ.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ