De Profundis: Полетият поливач или какво губи Радев, когато смята, че печели
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Сериозна пандемия от оставки ненадейно нагази най-патриотичните и способени български регионални шефове.
Всички като един, като че ли под строй, тъкмо в един и същи ден, подадоха оставки. И всички като един, като че ли са си плюли в устата, викат – ами това си е мое безусловно независимо решение, никой не ме е карал да го взема, никой не ми се е обаждал да ме подтикне. И още други почтени слова.
Айде, бе! – ще кажат скептиците, които считат, че това е проведен опит да се саботира държавното управление „ Денков “.
Скептиците обаче не схващат от статистика, а аз съм се докосвал малко до тази странна просвета и съм податлив да имам вяра в честната дума на регионалните шефове. В края на краищата, природата на злокобните болести е комплицирано статистическа. И не сортира. Щом може от 22 души на един футболен терен най-малко 2 -3 да са родени на една и съща дата, за какво да не може заразното зло да удари 28 от 28 регионални шефове. Просто такава ни е Вселената – причудлива и своенравна.
Ей такива мога да си ги дрънча до второ пришествие, жители, само че стига нелепости. Тази работа с оставките въобще не е подбив и в нея има
най-малко три неприятни и една добра вест
Първата неприятна вест е самият факт на оставките. Те в действителност заплашват малко или доста да объркат работата на държавното управление – от една страна, тъй като то остава без един от значимите си принадлежности за приемане на информация по отношение на ситуацията в страната, а от друга – тъй като остава без опция да реагира съответно на възможни рецесии.
Втората неприятна вест е, че оставките са всеобщи, т.е., държавното управление единствено по себе си е сложено пред рецесия. Дори две рецесии по едно и също време. Първата е рецесията на доверието – тъй като това е умишлен акт, ориентиран към подкопаване, в случай че не и цялостно разрушение, на публичното доверие и доверието на външните ни сътрудници в напълно новия кабинет. И втората рецесия е обвързвана с обстоятелството, че Политическа партия нямат задоволително експертен капацитет по места, не познават задоволително добре хората в провинцията и надлежно – мъчно ще им бъде бързо да намерят и назначат заместници. Освен в случай че не се доверят повече на ГЕРБ, които имат подобен капацитет, само че пък нямат задоволително доверие от страна на Политическа партия.
И третата неприятна вест е, че всички тези оставки в действителност няма по какъв начин да са импровизиран самостоятелен актна самите регионални шефове. Това с хрумването на една и съща концепция по едно и също време в 28 глави и веднагическата ѝ реализация, са цялостни ченгеджийски нелепости и въдици за лов на наивници.
С други думи – сега сме очевидци не на естествен политически ход или на поредност самостоятелни морални актове, каквито са нормално оставките, а на
проведен и
целеустремен акт на бойкот и дестабилизация
на българското ръководство. Този акт заплашва директно националната сигурност и би трябвало да бъде съществено, издълбоко и същински разследван.
Ако прокуратурата и другите способени органи най-малко малко са си на мястото, би трябвало да прегледат последните връзки на регионалните шефове и незабавно ще стане ясно кой е подстрекател и координатор на тяхната проведена незаконна група, която цели да саботира ръководството.
То не, че половината български народ не знае кой е уредникът, а втората половина не допуска обосновано - само че друго е да се произнесат способените органи. Или тези, които сами се величаят по този начин, въпреки доказателствата за тяхната подготвеност, които така и така не са доста, от ден на ден да се стопяват с времето и развиването на събитията в страната.
Аз персонално да вземем за пример допускам, че зад цялата трогателна история с всеобщите, само че другояче изцяло самостоятелни оставки, стои президентът Румен Радев посредством свои хора от служебното държавно управление и/или от своя настойнически екип. Подозирам, тъй като всичко прелестно се вписва в поредност от президентски думи и дейности през последните месеци, ориентирани първо към това да се саботира самото основаване на постоянно държавно управление в страната, а след това –
към неговото бързо разрушение
Както се вижда, в офанзивата директно са включени всички налични сили на злото, а техните влакна са в ръцете на Радев.
Виждаме, че служебният кабинет, въпреки да се прави на гълъб, като същински ястреб мигновено уволни всички заместник-министри, с цел да попречи на новото държавно управление да поеме властта обикновено.
Виждаме по какъв начин се засилват шпицкомандите на така наречената партия „ Възраждане “. Тези видове се усещат свободни – не, а напряко длъжни – да безчинстват по улиците на столицата и никой да не им търси сметка. Добре, че са повече жалки, а оттова - смешни, в сравнение с рискови.
В акцията самоотвержено се включва и безконечната съветска курва Българска социалистическа партия, нищо, че Корнелия Нинова оня ден отново изкара калъчката и уточни Радев като зложелател. Но не зложелател на демокрацията в България да вземем за пример, какъвто е в действителност, а зложелател съответно на левицата, тъй като желае да овладее нейния електорат.
Нали се сещаме, че това са
дребни закачки сред кръвни родственици,
задачата им е да се вдигне пушилка и да се объркат политически почтените жители в България за това кой е добър, кой неприятен, т.е., кой кой е в българската политика и дали българската политика въобще е българска политика.
За услужливите на Радев медии няма какво да приказвам. Те не просто по всевъзможен метод пробват да омаловажат обстоятелството, че след две години пълзяща президентска тирания, най-сетне има късмет в страната да се възвърне нежната парламентарна народна власт. И късмет да измием срама от лицето си, като помогнем откровено на Украйна с каквото можем. Да вземем действителни ограничения против инфлацията и икономическите проблеми. Да създадем още две крачки към дълбокото на Европа – влизането в Шенген и еврозоната.
Не, на тези патриотични медии не им пука за тези същински патриотични стъпки, в противен случай – не ги желаят и
оказват помощ на тъмните сили, с цел да не ги реализираме
Те безусловно кроят интриги, насъскват една част от ръководещите политици против друга част от ръководещите политици, канят по студията главно политически трупове и фамозни с продажността си „ коментатори “, целеустремено объркват публиката, като смесват значими тематики с всекидневна слама – въобще, държат се не като същински медии, а като слугинаж на мафията. Какъвто, прочее, са от дълго време.
Доста комплицирана съгласуваност се изисква, с цел да се случва всичко това по едно и също време и този факт още един път би трябвало да ни накара да се замислим до каква степен стига „ паралелната страна “ у нас, какви територии владее тя, по какви съответни механизми се управлява, по какъв начин съумява във значимите моменти да съчетае другояче несъчетаеми ползи на клановете, с цел да се опълчват дейно на обща за тях заплаха.
Такива нещица ми се ще да научим за делата на същинската мафия в България, която не просто – като всяка естествена мафия - седи в сенките и прави закононарушения за облага. Не, българската мафия в огромната си част е забележима, на практика през целия преход тя е на позиции да ръководи страната, добре проведена е, безпощадна и поредна в отстояване на своите ползи. Единственият абсурд е, че в действителност нейните ползи са на първо място съветските, а чак по-късно или най-малко редом с това – и личните ѝ.
Усещам обаче по какъв начин някой хитрец към този момент тръпне в очакване да чуе коя е положителната вест, обвързвана с оставките на 28 регионални шефове. Ами положителната вест са самите оставки.
Не, не бъркам, като първоначално споделям, че тази вест е неприятна, а в този момент – че е добра. Лоша е в тактически проект, за няколко дни, до момента в който отмине шокът и бъдат назначени нови хора на мястото на саботьорите. В стратегически проект обаче новината е добра, тъй като кабинетът Денков няма да работи с тия видове и отсега нататък да се чуди дали да не остави някой от тях на поста. Просто към този момент знае, че който и от тях да остане,
ще продължи да мъти водата и отсега нататък
И е добра тази вест също, тъй като дава следващият явен знак, следващото предизвестие към постоянното държавно управление да не се отпуска, а непрекъснато да чака удари под пояса. Те няма да спрат, това с оставкаджиите не е финален ход на руско-българската мафия в отбрана на общите им ползи.
В същото време обаче има и доза оптимизъм в ставащото. Радев може и да не си дава сметка, само че той към този момент е не „ Биг необут “ в страната, а по-скоро „ Полетият поливач “, както се споделя първата комедия в света, дело на пионерите на киното, братя Люмиер.
Неговите явни, само че много жалки в действителност опити да саботира кабината „ Денков “, мобилизацията на всички тъмни сили, могат да имат единствено противоположен резултат – да сплотят за общи дейности ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България. Даже да породят известно доверие сред тях, в случай че останат невъзмутими и не се поддадат на интригите – което в действителност е шансът им да оцелеят като ръководство задоволително дълго, с цел да свършат най-малко нещо потребно.
Така че – давай, каубой!
- да забележим какво още може да измисли бандата зелени чорапи, овладяла България. Дали няма да оставят Гешев, както е почнал, да се вихри с още претенции за оставки, дали няма да опитат посредством „ Възраждане “ да нахлуят в Министерския съвет и да си вземат отново властта, дали пък няма напряко да изискат от Москва съветски експерти по битка с безредиците, с цел да овладеят антируските вълнения в България? Загадка е към този момент. Но е реалност, че с всеки минал ден, когато тъмните сили се провалят, силата и публичната им поддръжка отслабва, до момента в който най-после се спихнат като продънен мях.
Сериозна пандемия от оставки ненадейно нагази най-патриотичните и способени български регионални шефове.
Всички като един, като че ли под строй, тъкмо в един и същи ден, подадоха оставки. И всички като един, като че ли са си плюли в устата, викат – ами това си е мое безусловно независимо решение, никой не ме е карал да го взема, никой не ми се е обаждал да ме подтикне. И още други почтени слова.
Айде, бе! – ще кажат скептиците, които считат, че това е проведен опит да се саботира държавното управление „ Денков “.
Скептиците обаче не схващат от статистика, а аз съм се докосвал малко до тази странна просвета и съм податлив да имам вяра в честната дума на регионалните шефове. В края на краищата, природата на злокобните болести е комплицирано статистическа. И не сортира. Щом може от 22 души на един футболен терен най-малко 2 -3 да са родени на една и съща дата, за какво да не може заразното зло да удари 28 от 28 регионални шефове. Просто такава ни е Вселената – причудлива и своенравна.
Ей такива мога да си ги дрънча до второ пришествие, жители, само че стига нелепости. Тази работа с оставките въобще не е подбив и в нея има
най-малко три неприятни и една добра вест
Първата неприятна вест е самият факт на оставките. Те в действителност заплашват малко или доста да объркат работата на държавното управление – от една страна, тъй като то остава без един от значимите си принадлежности за приемане на информация по отношение на ситуацията в страната, а от друга – тъй като остава без опция да реагира съответно на възможни рецесии.
Втората неприятна вест е, че оставките са всеобщи, т.е., държавното управление единствено по себе си е сложено пред рецесия. Дори две рецесии по едно и също време. Първата е рецесията на доверието – тъй като това е умишлен акт, ориентиран към подкопаване, в случай че не и цялостно разрушение, на публичното доверие и доверието на външните ни сътрудници в напълно новия кабинет. И втората рецесия е обвързвана с обстоятелството, че Политическа партия нямат задоволително експертен капацитет по места, не познават задоволително добре хората в провинцията и надлежно – мъчно ще им бъде бързо да намерят и назначат заместници. Освен в случай че не се доверят повече на ГЕРБ, които имат подобен капацитет, само че пък нямат задоволително доверие от страна на Политическа партия.
И третата неприятна вест е, че всички тези оставки в действителност няма по какъв начин да са импровизиран самостоятелен актна самите регионални шефове. Това с хрумването на една и съща концепция по едно и също време в 28 глави и веднагическата ѝ реализация, са цялостни ченгеджийски нелепости и въдици за лов на наивници.
С други думи – сега сме очевидци не на естествен политически ход или на поредност самостоятелни морални актове, каквито са нормално оставките, а на
проведен и
целеустремен акт на бойкот и дестабилизация
на българското ръководство. Този акт заплашва директно националната сигурност и би трябвало да бъде съществено, издълбоко и същински разследван.
Ако прокуратурата и другите способени органи най-малко малко са си на мястото, би трябвало да прегледат последните връзки на регионалните шефове и незабавно ще стане ясно кой е подстрекател и координатор на тяхната проведена незаконна група, която цели да саботира ръководството.
То не, че половината български народ не знае кой е уредникът, а втората половина не допуска обосновано - само че друго е да се произнесат способените органи. Или тези, които сами се величаят по този начин, въпреки доказателствата за тяхната подготвеност, които така и така не са доста, от ден на ден да се стопяват с времето и развиването на събитията в страната.
Аз персонално да вземем за пример допускам, че зад цялата трогателна история с всеобщите, само че другояче изцяло самостоятелни оставки, стои президентът Румен Радев посредством свои хора от служебното държавно управление и/или от своя настойнически екип. Подозирам, тъй като всичко прелестно се вписва в поредност от президентски думи и дейности през последните месеци, ориентирани първо към това да се саботира самото основаване на постоянно държавно управление в страната, а след това –
към неговото бързо разрушение
Както се вижда, в офанзивата директно са включени всички налични сили на злото, а техните влакна са в ръцете на Радев.
Виждаме, че служебният кабинет, въпреки да се прави на гълъб, като същински ястреб мигновено уволни всички заместник-министри, с цел да попречи на новото държавно управление да поеме властта обикновено.
Виждаме по какъв начин се засилват шпицкомандите на така наречената партия „ Възраждане “. Тези видове се усещат свободни – не, а напряко длъжни – да безчинстват по улиците на столицата и никой да не им търси сметка. Добре, че са повече жалки, а оттова - смешни, в сравнение с рискови.
В акцията самоотвержено се включва и безконечната съветска курва Българска социалистическа партия, нищо, че Корнелия Нинова оня ден отново изкара калъчката и уточни Радев като зложелател. Но не зложелател на демокрацията в България да вземем за пример, какъвто е в действителност, а зложелател съответно на левицата, тъй като желае да овладее нейния електорат.
Нали се сещаме, че това са
дребни закачки сред кръвни родственици,
задачата им е да се вдигне пушилка и да се объркат политически почтените жители в България за това кой е добър, кой неприятен, т.е., кой кой е в българската политика и дали българската политика въобще е българска политика.
За услужливите на Радев медии няма какво да приказвам. Те не просто по всевъзможен метод пробват да омаловажат обстоятелството, че след две години пълзяща президентска тирания, най-сетне има късмет в страната да се възвърне нежната парламентарна народна власт. И късмет да измием срама от лицето си, като помогнем откровено на Украйна с каквото можем. Да вземем действителни ограничения против инфлацията и икономическите проблеми. Да създадем още две крачки към дълбокото на Европа – влизането в Шенген и еврозоната.
Не, на тези патриотични медии не им пука за тези същински патриотични стъпки, в противен случай – не ги желаят и
оказват помощ на тъмните сили, с цел да не ги реализираме
Те безусловно кроят интриги, насъскват една част от ръководещите политици против друга част от ръководещите политици, канят по студията главно политически трупове и фамозни с продажността си „ коментатори “, целеустремено объркват публиката, като смесват значими тематики с всекидневна слама – въобще, държат се не като същински медии, а като слугинаж на мафията. Какъвто, прочее, са от дълго време.
Доста комплицирана съгласуваност се изисква, с цел да се случва всичко това по едно и също време и този факт още един път би трябвало да ни накара да се замислим до каква степен стига „ паралелната страна “ у нас, какви територии владее тя, по какви съответни механизми се управлява, по какъв начин съумява във значимите моменти да съчетае другояче несъчетаеми ползи на клановете, с цел да се опълчват дейно на обща за тях заплаха.
Такива нещица ми се ще да научим за делата на същинската мафия в България, която не просто – като всяка естествена мафия - седи в сенките и прави закононарушения за облага. Не, българската мафия в огромната си част е забележима, на практика през целия преход тя е на позиции да ръководи страната, добре проведена е, безпощадна и поредна в отстояване на своите ползи. Единственият абсурд е, че в действителност нейните ползи са на първо място съветските, а чак по-късно или най-малко редом с това – и личните ѝ.
Усещам обаче по какъв начин някой хитрец към този момент тръпне в очакване да чуе коя е положителната вест, обвързвана с оставките на 28 регионални шефове. Ами положителната вест са самите оставки.
Не, не бъркам, като първоначално споделям, че тази вест е неприятна, а в този момент – че е добра. Лоша е в тактически проект, за няколко дни, до момента в който отмине шокът и бъдат назначени нови хора на мястото на саботьорите. В стратегически проект обаче новината е добра, тъй като кабинетът Денков няма да работи с тия видове и отсега нататък да се чуди дали да не остави някой от тях на поста. Просто към този момент знае, че който и от тях да остане,
ще продължи да мъти водата и отсега нататък
И е добра тази вест също, тъй като дава следващият явен знак, следващото предизвестие към постоянното държавно управление да не се отпуска, а непрекъснато да чака удари под пояса. Те няма да спрат, това с оставкаджиите не е финален ход на руско-българската мафия в отбрана на общите им ползи.
В същото време обаче има и доза оптимизъм в ставащото. Радев може и да не си дава сметка, само че той към този момент е не „ Биг необут “ в страната, а по-скоро „ Полетият поливач “, както се споделя първата комедия в света, дело на пионерите на киното, братя Люмиер.
Неговите явни, само че много жалки в действителност опити да саботира кабината „ Денков “, мобилизацията на всички тъмни сили, могат да имат единствено противоположен резултат – да сплотят за общи дейности ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България. Даже да породят известно доверие сред тях, в случай че останат невъзмутими и не се поддадат на интригите – което в действителност е шансът им да оцелеят като ръководство задоволително дълго, с цел да свършат най-малко нещо потребно.
Така че – давай, каубой!
- да забележим какво още може да измисли бандата зелени чорапи, овладяла България. Дали няма да оставят Гешев, както е почнал, да се вихри с още претенции за оставки, дали няма да опитат посредством „ Възраждане “ да нахлуят в Министерския съвет и да си вземат отново властта, дали пък няма напряко да изискат от Москва съветски експерти по битка с безредиците, с цел да овладеят антируските вълнения в България? Загадка е към този момент. Но е реалност, че с всеки минал ден, когато тъмните сили се провалят, силата и публичната им поддръжка отслабва, до момента в който най-после се спихнат като продънен мях.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ