De Profundis: С Империята на злото трябва да сме максимално твърди и максимално умни
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Русия е незаконна страна и се ръководи от нарушители. Не споделям – военни нарушители, стопански нарушители или други, а употребявам по-общото разбиране умишлено. Така наблягам единството сред съветския режим, страната Русия и съветското общество, единение, което не е от през днешния ден и от през вчерашния ден. Не е даже единствено от времето на Съюз на съветските социалистически републики, а и надалеч преди този момент.
Да, сегашните чутовни богатири Путин, Шойгу, Лавров и Ко, с изключение на всичко друго, са и военнопрестъпници. За войната против Украйна и закононарушенията на съветската войска там, те би трябвало да бъдат съдени на интернационален, да речем - Санкт-Петербургски развой и по този начин още при започване на 21 век да се постави точка освен на техните заболели упоритости, само че и на апетитите на всички тям сходни изчадия по света.
Изчадията се броят на пръстите на едната ръка, знаем ги прелестно кои са, тъй като от дълго време ги виждаме да точат зъби против земята, делата и живота на други нации, да се считат свободни от вземане предвид с интернационалните закони и хуманни правила, да считат властта и парите за по-важни от хората и живота. Техните мръсни ръчички би трябвало да бъдат пречупени, лъжливите им устички - да бъдат затворени вечно, а извратените им мозъци - да бъдат лимитирани от опцията да влияят върху всички останали хора.
Но Путин и бандата му са освен това от военнопрестъпници. Те са
интернационалните терористи,
които не просто употребяват, а подтикват несъгласия вътре в обществата или сред народите, с цел да доведат до ескалация на терора. И не приказвам единствено за директния съветски гнет против Украйна, Грузия, Чечня и други страни в така нареченото пост-съветско пространство.
Крайно време е някой да се зарови крепко и да потвърди това, което логиката и почеркът сочат - връзките на кремълския режим, съветските спецслужби и съветската пропагандна машина със събития, които сякаш не са тяхно дело. Имам поради офанзивата против кулите в Ню Йорк, поредицата безсмислени, само че нагнетяващи напрежение кървави атентати в Западна Европа през последните десетина години, стимулирането на ислямския тероризъм по света, сепаратизма на Каталуния и други европейски региони, високото напрежение в Западните Балкани, а даже, в случай че щете – нелепите проблеми сред България и Македония.
Аз нямам задоволително информация, с цел да потвърдя генералното изказване за същността на Русия като терористична страна, само че дано попитам по този начин – къде изчезна ислямският тероризъм в Европа, а и в останалия свят, през месеците, откак Русия нахлу в Украйна и е прекомерно заета да се занимава с други каузи.
Но цялостния незаконен темперамент на Русия не свършва с тероризма. Той е обвързван с
мафиотското заплитане сред политическата, полицейска и икономическа върхушка,
които координирано грабят благосъстоянията на страната по незаконен метод, в това число даже от позиция на екологията. В същото време мафията, чиято благосъстоятелност е Русия, държи съветското общество и множеството руснаци поотделно на равнището на мислене и живот от 19 век, което също е незаконно. И единствено по себе си ражда нарушители, както се убедихме от мародерското държание на храбрата Червена войска в Украйна.
Тази безогледна мафия издава закони, които искрено опонират не просто на библейските хуманни правила, само че и на интернационалните контракти, по които Русия е страна. Кремъл нарушава тези контракти, когато е преференциално за върхушката и доста държи на тях, когато…..ами отново когато е преференциално за върхушката. Но и в двата случая пази изгодата си със мощ и жестокост – полици, арести, лагери, самоубийства, отрова и кинжал, в случай че не елементарна автомобилна злополука за по-лесно.
Така, де, няма да встъпвам в детайлности, всички с очите си виждаме и с разсъдъка си разбираме, че Русия е незаконна страна, огромен просташки пехливанин, който живее с възприятие за безотговорност и всепозволеност. Централен, обобщаващ фокус на всичко това в действителност е войната в Украйна. Големият проблем е, че Западът като че ли дава признаци на отмалялост в поддръжката за Киев и изпитва предпочитание да „ реши “ казуса на масата на договарянията, пък било то и „ краткотрайно “. И без значение, че не са настъпили подобаващите условия за това.
Не са инцидентни известията в последно време за „ мек “ напън от Съединени американски щати върху Украйна да заявява подготвеност за договаряния с Путин. Не са инцидентни още веднъж декларираните упоритости на френския президент Емануел Макрон да посредничи, да бъде „ мост “ с Путин, отново да дрънка нелепости по телефона с Господаря на Кремъл. Нищо, че оня го унижава всякога, а след това продължава да прави каквото си желае. Не е инцидентен напънът и на Ердоган през цялото време на мръсната съветска експанзия в Украйна, да стане международен миротворец №1, като посредничи и събере страните на мирни договаряния в Истанбул. И евентуално като получи след това Нобел за мир, който ще го впише в листата на най-великите.
Това държание на водещи западни водачи е безусловно неправилно, то вдъхва не просто учредения за очаквания, само че и
дава действителни сили на Путин да издържи,
да продължи с закононарушенията колкото може по-дълго, с цел да изтощи до дъно готовността на Свободния свят за опозиция и в последна сметка – да завоюва, да се измъкне даже от гадната обстановка, в която е заседнал.
Нещо повече, Путин и нарушителите към него явно са подтиквани и от непрекъснато демонстрираната подготвеност на Запада да играе пасивна, вместо дейна роля в спора.
Западът от една страна оказва помощ на Украйна с оръжия, пари и какво ли не, само че от друга я стопира да разгърне отговор против съветската експанзия на съветска територия. Западът чака да види идващия ход на Путин и тогава реагира, т.е., придържа се към държанието „ след дъжд – качулка “. Западът постанова постепенно и методично пакети от наказания, вместо да удари масирано по най-свидното за съветските бандити. Не, бе, не това в гащите, другото – парите. И достъпът до естествения свят, където съветската върхушка освен харчи въпросните пари, само че и печели нови посредством бизнес в сивия и черния бранш, корупция, заобикаляне на законите, неплащане на налози.
Това демонстрира, че Западът няма ясното схващане за незаконната същина освен и просто на настоящия режим в Кремъл, а на Русия като държавно образувание. И не си дава сметка за дълбочината, която
незаконната болест е достигнала измежду съветските жители
По този метод е обезпечено, че на следващия ден, когато режимът на Путин се срути и изчезне в небитието, Западът отново ще бъде „ сюрпризиран “ от нежеланието на Москва, съчетано с некадърност, да влезе в пътя на демократичното развиване. Че Русия ще си остане под една или друга форма автократична страна и самите нейни жители ще се откажат от свободата си. Че Руската империя, може би по-късно спиране, едвам отдъхне и набере сили, ще продължи да основава проблеми на близките страни и нации, както и на целия свят.
Време е не просто да мислим реалистично и да си дадем сметка за всичко това, само че и да действаме по съответния метод. Отсега би трябвало Западът да е подготвен за момента, когато ще се наложи да реши – дали откакто Украйна завоюва войната и Москва се окаже в следващия колапс, отново ще повярваме на съветската мимикрия, както при Горбачов и Елцин или тъкмо тогава ще удвоим и утроим натиска за реализиране на дълбоки и трайни промени освен на Русия като страна, само че и на самото съветско общество. Трябва да имаме освен общи проекти, само че и съответни разработки за методите и средствата, по които може да се реализира задачата.
Иначе децата ни отново ще имат съществени грижи около упоритостите на Източната империя. После внуците ни ще ги имат и по този начин – до безспир. Не, в връзките с Русия би трябвало да сме оптимално твърди – и оптимално умни.
Русия е незаконна страна и се ръководи от нарушители. Не споделям – военни нарушители, стопански нарушители или други, а употребявам по-общото разбиране умишлено. Така наблягам единството сред съветския режим, страната Русия и съветското общество, единение, което не е от през днешния ден и от през вчерашния ден. Не е даже единствено от времето на Съюз на съветските социалистически републики, а и надалеч преди този момент.
Да, сегашните чутовни богатири Путин, Шойгу, Лавров и Ко, с изключение на всичко друго, са и военнопрестъпници. За войната против Украйна и закононарушенията на съветската войска там, те би трябвало да бъдат съдени на интернационален, да речем - Санкт-Петербургски развой и по този начин още при започване на 21 век да се постави точка освен на техните заболели упоритости, само че и на апетитите на всички тям сходни изчадия по света.
Изчадията се броят на пръстите на едната ръка, знаем ги прелестно кои са, тъй като от дълго време ги виждаме да точат зъби против земята, делата и живота на други нации, да се считат свободни от вземане предвид с интернационалните закони и хуманни правила, да считат властта и парите за по-важни от хората и живота. Техните мръсни ръчички би трябвало да бъдат пречупени, лъжливите им устички - да бъдат затворени вечно, а извратените им мозъци - да бъдат лимитирани от опцията да влияят върху всички останали хора.
Но Путин и бандата му са освен това от военнопрестъпници. Те са
интернационалните терористи,
които не просто употребяват, а подтикват несъгласия вътре в обществата или сред народите, с цел да доведат до ескалация на терора. И не приказвам единствено за директния съветски гнет против Украйна, Грузия, Чечня и други страни в така нареченото пост-съветско пространство.
Крайно време е някой да се зарови крепко и да потвърди това, което логиката и почеркът сочат - връзките на кремълския режим, съветските спецслужби и съветската пропагандна машина със събития, които сякаш не са тяхно дело. Имам поради офанзивата против кулите в Ню Йорк, поредицата безсмислени, само че нагнетяващи напрежение кървави атентати в Западна Европа през последните десетина години, стимулирането на ислямския тероризъм по света, сепаратизма на Каталуния и други европейски региони, високото напрежение в Западните Балкани, а даже, в случай че щете – нелепите проблеми сред България и Македония.
Аз нямам задоволително информация, с цел да потвърдя генералното изказване за същността на Русия като терористична страна, само че дано попитам по този начин – къде изчезна ислямският тероризъм в Европа, а и в останалия свят, през месеците, откак Русия нахлу в Украйна и е прекомерно заета да се занимава с други каузи.
Но цялостния незаконен темперамент на Русия не свършва с тероризма. Той е обвързван с
мафиотското заплитане сред политическата, полицейска и икономическа върхушка,
които координирано грабят благосъстоянията на страната по незаконен метод, в това число даже от позиция на екологията. В същото време мафията, чиято благосъстоятелност е Русия, държи съветското общество и множеството руснаци поотделно на равнището на мислене и живот от 19 век, което също е незаконно. И единствено по себе си ражда нарушители, както се убедихме от мародерското държание на храбрата Червена войска в Украйна.
Тази безогледна мафия издава закони, които искрено опонират не просто на библейските хуманни правила, само че и на интернационалните контракти, по които Русия е страна. Кремъл нарушава тези контракти, когато е преференциално за върхушката и доста държи на тях, когато…..ами отново когато е преференциално за върхушката. Но и в двата случая пази изгодата си със мощ и жестокост – полици, арести, лагери, самоубийства, отрова и кинжал, в случай че не елементарна автомобилна злополука за по-лесно.
Така, де, няма да встъпвам в детайлности, всички с очите си виждаме и с разсъдъка си разбираме, че Русия е незаконна страна, огромен просташки пехливанин, който живее с възприятие за безотговорност и всепозволеност. Централен, обобщаващ фокус на всичко това в действителност е войната в Украйна. Големият проблем е, че Западът като че ли дава признаци на отмалялост в поддръжката за Киев и изпитва предпочитание да „ реши “ казуса на масата на договарянията, пък било то и „ краткотрайно “. И без значение, че не са настъпили подобаващите условия за това.
Не са инцидентни известията в последно време за „ мек “ напън от Съединени американски щати върху Украйна да заявява подготвеност за договаряния с Путин. Не са инцидентни още веднъж декларираните упоритости на френския президент Емануел Макрон да посредничи, да бъде „ мост “ с Путин, отново да дрънка нелепости по телефона с Господаря на Кремъл. Нищо, че оня го унижава всякога, а след това продължава да прави каквото си желае. Не е инцидентен напънът и на Ердоган през цялото време на мръсната съветска експанзия в Украйна, да стане международен миротворец №1, като посредничи и събере страните на мирни договаряния в Истанбул. И евентуално като получи след това Нобел за мир, който ще го впише в листата на най-великите.
Това държание на водещи западни водачи е безусловно неправилно, то вдъхва не просто учредения за очаквания, само че и
дава действителни сили на Путин да издържи,
да продължи с закононарушенията колкото може по-дълго, с цел да изтощи до дъно готовността на Свободния свят за опозиция и в последна сметка – да завоюва, да се измъкне даже от гадната обстановка, в която е заседнал.
Нещо повече, Путин и нарушителите към него явно са подтиквани и от непрекъснато демонстрираната подготвеност на Запада да играе пасивна, вместо дейна роля в спора.
Западът от една страна оказва помощ на Украйна с оръжия, пари и какво ли не, само че от друга я стопира да разгърне отговор против съветската експанзия на съветска територия. Западът чака да види идващия ход на Путин и тогава реагира, т.е., придържа се към държанието „ след дъжд – качулка “. Западът постанова постепенно и методично пакети от наказания, вместо да удари масирано по най-свидното за съветските бандити. Не, бе, не това в гащите, другото – парите. И достъпът до естествения свят, където съветската върхушка освен харчи въпросните пари, само че и печели нови посредством бизнес в сивия и черния бранш, корупция, заобикаляне на законите, неплащане на налози.
Това демонстрира, че Западът няма ясното схващане за незаконната същина освен и просто на настоящия режим в Кремъл, а на Русия като държавно образувание. И не си дава сметка за дълбочината, която
незаконната болест е достигнала измежду съветските жители
По този метод е обезпечено, че на следващия ден, когато режимът на Путин се срути и изчезне в небитието, Западът отново ще бъде „ сюрпризиран “ от нежеланието на Москва, съчетано с некадърност, да влезе в пътя на демократичното развиване. Че Русия ще си остане под една или друга форма автократична страна и самите нейни жители ще се откажат от свободата си. Че Руската империя, може би по-късно спиране, едвам отдъхне и набере сили, ще продължи да основава проблеми на близките страни и нации, както и на целия свят.
Време е не просто да мислим реалистично и да си дадем сметка за всичко това, само че и да действаме по съответния метод. Отсега би трябвало Западът да е подготвен за момента, когато ще се наложи да реши – дали откакто Украйна завоюва войната и Москва се окаже в следващия колапс, отново ще повярваме на съветската мимикрия, както при Горбачов и Елцин или тъкмо тогава ще удвоим и утроим натиска за реализиране на дълбоки и трайни промени освен на Русия като страна, само че и на самото съветско общество. Трябва да имаме освен общи проекти, само че и съответни разработки за методите и средствата, по които може да се реализира задачата.
Иначе децата ни отново ще имат съществени грижи около упоритостите на Източната империя. После внуците ни ще ги имат и по този начин – до безспир. Не, в връзките с Русия би трябвало да сме оптимално твърди – и оптимално умни.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ