De Profundis: Фрагменти от Ирландия
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Първото нещо, което се вижда, щом самолетът се гмурне под облаците към летището на Дъблин, е зеленото. То е докъдето стига погледът и нататък. За разлика от Германия и Франция, където има килим от типове зелено, които се редуват с типове кафяво, тук в действителност всичко е единствено зелено. Ирландия с право е наречена „ Изумруденият остров “.
ХХХ
Летището е огромно. Дъблин е двумилионен, колкото София, само че летището му е 12-то по натовареност в Европа. През рекордната и за двете 2019 година, през Дъблин са минали близо 33 милиона пасажери, през София – малко над 7 милиона.
ХХХ
На влизане в Ирландия граничната инспекция продължава секунди. На излизане от Ирландия гранична инспекция няма. Практичните ирландци са създали сметката – щом си пристигнал на Острова, значи си тестван, за какво да те ревизират и на потегляне. Така пестят хора, старания и пари, пестят и времето на всички, което може да се прекара по много по-приятен метод. В пиянство на „ Гинес “ да вземем за пример.
ХХХ
Вали пороен, наедрял дъжд. Не е изненада за нас – по този начин и чакаме от една уважаваща себе си Ирландия. Но сюрпризирани са домакините - не са привикнали на нападателен дъжд. Капките на острова нормално са ситни, не мокрят доста и дъждът минава за 1-2 часа, след това отново вали и отново минава. Такъв е непрекъснатият цикъл на непостоянното ирландско време. Като си посред океана, какво очакваш.
ХХХ
По пътя до Селбридж, градче на към 25 километра от центъра на Дъблин, където е щаб-квартирата ни, противоположното придвижване ни тормози – колите май вървят в нашето платно. Свиква се. Както и с тол-системата на автомагистралата, където няма кабинки с чичковци и лелки, дето ти стопират стремежа, с цел да ти вземат парите. Те се теглят от картата автоматизирано и разбираш, че тъкмо сега някой ти бърка в джоба, единствено тъй като на асфалта написа с едри букви „ Тол “. Иначе по пътя няма една дупчица за цвят и мирис. И освен на автомагистралата, няма и на третостепенните пътища, по които пътуваме през идващите дни.
ХХХ
Освен зелена, без дупки по пътищата, с прелестна маркировка на всички места, Ирландия е чиста. Въздухът е като на Пампорово. Месото е чисто, по тази причина на всички места по кръчмите означават, че манджата е с ирландско месо. А за седем дни не видях нито един път Махалата да размахва метли по улицата, до момента в който комуникира с викове или механически талант с жълта жилетка да чисти с машинка за боклука. Но отпадък няма. Странни хора.
ХХХ
Прах също няма. Това ненапълно се изяснява с климата – островът е постоянно мокър и прахът не смее да си покаже носа, камо ли да се развилнее като в България. Но и тиня няма, макар, че тук-там виждаш градежи, в които влизат-излизат тежки машини. Няма също локви – или най-малко не такива, в които затъваш. Или от другите, дето се крият под счупени тротоарни плочи и те оплискват, таман когато се зарадваш, че дъждът е спрял. Но то и счупени тротоарни плочи няма, де, по тази причина може би.
ХХХ
Къщата, в който сме, извън наподобява като къщурка на етаж и половина. Всъщност е на два и вътре е към 200 квадрата - 4 спални, 3 бани, огромен хол, огромна столова, огромна кухня. Има огромни прозорци, с цел да влиза повече светлина. Има челен и заден двор. В предния са паркирани двете коли на фамилията и пораства наложителната тревичка. Градинка. Може да е колкото носна забрадка, само че е зелено. Без него накъде.
Задните дворчета са по-разнообразни. Някои са градинки, други /нашият случай/, са с каменни плочи и служат за две неща - бараката с принадлежности и колела, и ваучър с „ Гинес “ под чадъра, без значение от времето.
ХХХ
Имотите в Ирландия са пъклен скъпи. Рядко някой продава земя, а има потребност, тъй като регулациите не позволяват строителството на мастодонти, които побират няколко села. Всичко е на два, най-много три етажа. Само един път в предградията на столицата видях преди малко издигнати кооперации на четири етажа, само че по този начин органично слети с покрайнината, че не дават тип на толкоз високи. В Дъблин най-високи са катедралите и кулата в музея на „ Гинес “, откъдето се открива гледка на града чак до морето.
ХХХ
Наемите в Ирландия също са прекомерно високи и мъчно постижими. За да придобиеш свещеното право да се наречеш наемател, би трябвало да имаш солидни рекомендации, да те одобрят освен хазяите, а и съветът на притежателите в твоето мини-кварталче, да платиш солидно капаро за идващите месеци. За сметка на това обаче е прелестно да се живее там – безшумно, умерено, подредено, с табели, които подканват водачите: „ Убийте скоростта, не нашите деца “.
ХХХ
Входът за Ирландската национална изложба в Дъблин е безвъзмезден. Но не поради това се тълпят хора. Влезте в Националната изложба в София в сряда по обед и евентуално ще бъдете самичък – а в галерията в Дъблин сте като на улицата в вселенски град. И – да, има много чужденци, само че множеството гости май са ирландци. Идват проведени групи баби, евентуално някакъв рисувателен кръжец, които със сгъваеми столчета сядат пред набелязаната картина /засякохме ги пред Курбе/ и слушат дългия роман на гида, в това число с детайлности за технологията на изобразяване. Семейства са довели децата да гледат картини. Млади влюбени като че ли се фукат един пред различен с сензитивната си за изкуството психика. Всякакви ги има – по какъв начин да не им се радваш.
ХХХ
Сбирката на галерията е впечатляваща. Има фамозни художници от разнообразни столетия, само че нормално са с по една-две работи. Виждаш обаче и картини на също толкоз положителни, само че по-малко познати създатели, които не срещаш постоянно в албумите за абстракционизма, сюрреализма, Барока или Ренесанса. Да не приказваме за ирландските художници, измежду които, най-малко за мен, откритието беше Джак Йейтс, брат на поета Уйлям Бътлър Йейтс.
ХХХ
Другият страховит музей е на ирландската литература. С разнообразни умни хватки, хората са го създали атрактивен, а да видиш образец от първия, на процедура погубен тираж на „ Одисей “ на Джойс, си е напряко шестица от тотото за всеки книголюб като мен. Има и висока стена с изложени преводи на „ Одисей “ от целия свят. Българското първо издание го няма. Но не е единствено Джойс, плеяда ирландски писатели са показани в музея и можеш да се докоснеш до словото и мисълта им.
ХХХ
На входа в катедралата „ Сейнт Патрик “ взимаме карта - гид за забележителностите вътре. Заради фамозния си британски, жена ми взима на съветски, а аз се обезпечавам пред дамата, която ги раздава – ние сме българи, не руснаци, да не си помислите нещо, пази, Боже. Тя се ухилва до уши и вика: „ Знам, вие обичате руснаците, колкото ние - англичаните “. Да, от тяхна позиция е по този начин. Но по какъв начин разбираемо да обясниш, че въпреки всичко е по-добре да те владее една зла, само че интелигентна империя, в сравнение с зла, само че тъпа.
ХХХ
В музея на „ Гинес “ отиваме като на поклонение, пием бира, гледаме Дъблин отвисоко и си тръгваме – щастливи, че дойдохме, щастливи, че се махаме. Вътре се движат такива тълпи, че, даже да нямаш еноклофобия, те пипва незабавно. На всичкото от горната страна, случи се с нас да нахлуят две младоженки с тайфа пищящи шаферки. Но и посетителите, които не са шаферки, пият бира „ Гинес “, надвикват се, колкото могат, а някъде по средата на седеметажната кула свири въодушевен оркестър, чиято музика се състои главно от думкане на тъпани и тон на Йерихонски тръби. Плюс окуражителни викове от тълпата, която очевидно обича този оркестър. И евентуално е заредена с тапи за уши.
ХХХ
Част от ирландските пъбове са място единствено за пиянство, в други има и ястие. Не се водете по злостните приказки, че ирландската кухня за нищо не става. Напротив, ядохме доста вкусни неща – риби и морски блага, телешко и агнешко, които миришат на билки, качествени зеленчуци, картофи, които, всячески приготвени, все са вкусни. Обслужването е съвършено, хората на всички места са усмихнати и сърдечни, не просто общителни по обвързване. И имат възприятие за комизъм, което освежава още повече атмосферата.
ХХХ
За седем дни в Ирландия, не влязохме в МОЛ, само че мога да ви кажа цените по кръчми, магазини за хранителни артикули и облекла. Е, в питателните магазини някои неща са по-евтини, в сравнение с в България, само че като цяло, всичко е два пъти по-скъпо. Пука им на ирландците – междинната годишна заплата там е към 61 000 евро, до момента в който в България е към 10 хиляди. Тоест, 6 пъти по-висока заплата, при 2 пъти по-високи цени – пей сърце.
ХХХ
Ирландия, допреди 18 години затънала в тероризъм и обществени проблеми, бързо се отърси от всичко. Сега е богата страна, видно от улесненията за жителите, и от развитата система за обществено подкрепяне. Средният ирландец пък е богат човек. Не паралия, който парадира, а човек с задоволително пари, с цел да живее обикновено и да не се тормози, че на следващия ден няма да може да купи медикаменти на детето.
На какво се крепи това благосъстояние? В Ирландия няма тежка индустрия, вършат бира, уиски, гледат крави и овце. Това е. А, щях да не помни – развиват и високите технологии, в основата на които пък е високото равнище на образованието.
ХХХ
Щом се прибрах, другар на улицата пита по какъв начин е в Ирландия. Отговарям: „ Ирландците са два часа обратно от нас във времето и двеста светлинни години напред в пространството “. Какво друго до каже човек
Първото нещо, което се вижда, щом самолетът се гмурне под облаците към летището на Дъблин, е зеленото. То е докъдето стига погледът и нататък. За разлика от Германия и Франция, където има килим от типове зелено, които се редуват с типове кафяво, тук в действителност всичко е единствено зелено. Ирландия с право е наречена „ Изумруденият остров “.
ХХХ
Летището е огромно. Дъблин е двумилионен, колкото София, само че летището му е 12-то по натовареност в Европа. През рекордната и за двете 2019 година, през Дъблин са минали близо 33 милиона пасажери, през София – малко над 7 милиона.
ХХХ
На влизане в Ирландия граничната инспекция продължава секунди. На излизане от Ирландия гранична инспекция няма. Практичните ирландци са създали сметката – щом си пристигнал на Острова, значи си тестван, за какво да те ревизират и на потегляне. Така пестят хора, старания и пари, пестят и времето на всички, което може да се прекара по много по-приятен метод. В пиянство на „ Гинес “ да вземем за пример.
ХХХ
Вали пороен, наедрял дъжд. Не е изненада за нас – по този начин и чакаме от една уважаваща себе си Ирландия. Но сюрпризирани са домакините - не са привикнали на нападателен дъжд. Капките на острова нормално са ситни, не мокрят доста и дъждът минава за 1-2 часа, след това отново вали и отново минава. Такъв е непрекъснатият цикъл на непостоянното ирландско време. Като си посред океана, какво очакваш.
ХХХ
По пътя до Селбридж, градче на към 25 километра от центъра на Дъблин, където е щаб-квартирата ни, противоположното придвижване ни тормози – колите май вървят в нашето платно. Свиква се. Както и с тол-системата на автомагистралата, където няма кабинки с чичковци и лелки, дето ти стопират стремежа, с цел да ти вземат парите. Те се теглят от картата автоматизирано и разбираш, че тъкмо сега някой ти бърка в джоба, единствено тъй като на асфалта написа с едри букви „ Тол “. Иначе по пътя няма една дупчица за цвят и мирис. И освен на автомагистралата, няма и на третостепенните пътища, по които пътуваме през идващите дни.
ХХХ
Освен зелена, без дупки по пътищата, с прелестна маркировка на всички места, Ирландия е чиста. Въздухът е като на Пампорово. Месото е чисто, по тази причина на всички места по кръчмите означават, че манджата е с ирландско месо. А за седем дни не видях нито един път Махалата да размахва метли по улицата, до момента в който комуникира с викове или механически талант с жълта жилетка да чисти с машинка за боклука. Но отпадък няма. Странни хора.
ХХХ
Прах също няма. Това ненапълно се изяснява с климата – островът е постоянно мокър и прахът не смее да си покаже носа, камо ли да се развилнее като в България. Но и тиня няма, макар, че тук-там виждаш градежи, в които влизат-излизат тежки машини. Няма също локви – или най-малко не такива, в които затъваш. Или от другите, дето се крият под счупени тротоарни плочи и те оплискват, таман когато се зарадваш, че дъждът е спрял. Но то и счупени тротоарни плочи няма, де, по тази причина може би.
ХХХ
Къщата, в който сме, извън наподобява като къщурка на етаж и половина. Всъщност е на два и вътре е към 200 квадрата - 4 спални, 3 бани, огромен хол, огромна столова, огромна кухня. Има огромни прозорци, с цел да влиза повече светлина. Има челен и заден двор. В предния са паркирани двете коли на фамилията и пораства наложителната тревичка. Градинка. Може да е колкото носна забрадка, само че е зелено. Без него накъде.
Задните дворчета са по-разнообразни. Някои са градинки, други /нашият случай/, са с каменни плочи и служат за две неща - бараката с принадлежности и колела, и ваучър с „ Гинес “ под чадъра, без значение от времето.
ХХХ
Имотите в Ирландия са пъклен скъпи. Рядко някой продава земя, а има потребност, тъй като регулациите не позволяват строителството на мастодонти, които побират няколко села. Всичко е на два, най-много три етажа. Само един път в предградията на столицата видях преди малко издигнати кооперации на четири етажа, само че по този начин органично слети с покрайнината, че не дават тип на толкоз високи. В Дъблин най-високи са катедралите и кулата в музея на „ Гинес “, откъдето се открива гледка на града чак до морето.
ХХХ
Наемите в Ирландия също са прекомерно високи и мъчно постижими. За да придобиеш свещеното право да се наречеш наемател, би трябвало да имаш солидни рекомендации, да те одобрят освен хазяите, а и съветът на притежателите в твоето мини-кварталче, да платиш солидно капаро за идващите месеци. За сметка на това обаче е прелестно да се живее там – безшумно, умерено, подредено, с табели, които подканват водачите: „ Убийте скоростта, не нашите деца “.
ХХХ
Входът за Ирландската национална изложба в Дъблин е безвъзмезден. Но не поради това се тълпят хора. Влезте в Националната изложба в София в сряда по обед и евентуално ще бъдете самичък – а в галерията в Дъблин сте като на улицата в вселенски град. И – да, има много чужденци, само че множеството гости май са ирландци. Идват проведени групи баби, евентуално някакъв рисувателен кръжец, които със сгъваеми столчета сядат пред набелязаната картина /засякохме ги пред Курбе/ и слушат дългия роман на гида, в това число с детайлности за технологията на изобразяване. Семейства са довели децата да гледат картини. Млади влюбени като че ли се фукат един пред различен с сензитивната си за изкуството психика. Всякакви ги има – по какъв начин да не им се радваш.
ХХХ
Сбирката на галерията е впечатляваща. Има фамозни художници от разнообразни столетия, само че нормално са с по една-две работи. Виждаш обаче и картини на също толкоз положителни, само че по-малко познати създатели, които не срещаш постоянно в албумите за абстракционизма, сюрреализма, Барока или Ренесанса. Да не приказваме за ирландските художници, измежду които, най-малко за мен, откритието беше Джак Йейтс, брат на поета Уйлям Бътлър Йейтс.
ХХХ
Другият страховит музей е на ирландската литература. С разнообразни умни хватки, хората са го създали атрактивен, а да видиш образец от първия, на процедура погубен тираж на „ Одисей “ на Джойс, си е напряко шестица от тотото за всеки книголюб като мен. Има и висока стена с изложени преводи на „ Одисей “ от целия свят. Българското първо издание го няма. Но не е единствено Джойс, плеяда ирландски писатели са показани в музея и можеш да се докоснеш до словото и мисълта им.
ХХХ
На входа в катедралата „ Сейнт Патрик “ взимаме карта - гид за забележителностите вътре. Заради фамозния си британски, жена ми взима на съветски, а аз се обезпечавам пред дамата, която ги раздава – ние сме българи, не руснаци, да не си помислите нещо, пази, Боже. Тя се ухилва до уши и вика: „ Знам, вие обичате руснаците, колкото ние - англичаните “. Да, от тяхна позиция е по този начин. Но по какъв начин разбираемо да обясниш, че въпреки всичко е по-добре да те владее една зла, само че интелигентна империя, в сравнение с зла, само че тъпа.
ХХХ
В музея на „ Гинес “ отиваме като на поклонение, пием бира, гледаме Дъблин отвисоко и си тръгваме – щастливи, че дойдохме, щастливи, че се махаме. Вътре се движат такива тълпи, че, даже да нямаш еноклофобия, те пипва незабавно. На всичкото от горната страна, случи се с нас да нахлуят две младоженки с тайфа пищящи шаферки. Но и посетителите, които не са шаферки, пият бира „ Гинес “, надвикват се, колкото могат, а някъде по средата на седеметажната кула свири въодушевен оркестър, чиято музика се състои главно от думкане на тъпани и тон на Йерихонски тръби. Плюс окуражителни викове от тълпата, която очевидно обича този оркестър. И евентуално е заредена с тапи за уши.
ХХХ
Част от ирландските пъбове са място единствено за пиянство, в други има и ястие. Не се водете по злостните приказки, че ирландската кухня за нищо не става. Напротив, ядохме доста вкусни неща – риби и морски блага, телешко и агнешко, които миришат на билки, качествени зеленчуци, картофи, които, всячески приготвени, все са вкусни. Обслужването е съвършено, хората на всички места са усмихнати и сърдечни, не просто общителни по обвързване. И имат възприятие за комизъм, което освежава още повече атмосферата.
ХХХ
За седем дни в Ирландия, не влязохме в МОЛ, само че мога да ви кажа цените по кръчми, магазини за хранителни артикули и облекла. Е, в питателните магазини някои неща са по-евтини, в сравнение с в България, само че като цяло, всичко е два пъти по-скъпо. Пука им на ирландците – междинната годишна заплата там е към 61 000 евро, до момента в който в България е към 10 хиляди. Тоест, 6 пъти по-висока заплата, при 2 пъти по-високи цени – пей сърце.
ХХХ
Ирландия, допреди 18 години затънала в тероризъм и обществени проблеми, бързо се отърси от всичко. Сега е богата страна, видно от улесненията за жителите, и от развитата система за обществено подкрепяне. Средният ирландец пък е богат човек. Не паралия, който парадира, а човек с задоволително пари, с цел да живее обикновено и да не се тормози, че на следващия ден няма да може да купи медикаменти на детето.
На какво се крепи това благосъстояние? В Ирландия няма тежка индустрия, вършат бира, уиски, гледат крави и овце. Това е. А, щях да не помни – развиват и високите технологии, в основата на които пък е високото равнище на образованието.
ХХХ
Щом се прибрах, другар на улицата пита по какъв начин е в Ирландия. Отговарям: „ Ирландците са два часа обратно от нас във времето и двеста светлинни години напред в пространството “. Какво друго до каже човек
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ