De Profundis: Български оръжия за Украйна или как опънахме паравана на промяната
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Мръсната съветска война против Украйна и целия либерален свят съвсем навърши месец. Добрата вест - когато човек гледа в профил - е, че
агресорът съществено зацикли
Целите му от ден на ден висят във въздуха неизпълнени, а май и неизпълними. Жертвите, които дава Русия са големи и директно на боен терен, и в политически и стопански проект, поради наложените наказания. А това значи, че Кремъл самичък се простреля, само че не в крайници - в главата се гръмна. И към този момент бере душа, уповавам се.
Но има и най-малко две неприятни вести.
Първата - мъже, дами и деца в Украйна не престават да умират и страдат по всевъзможни способи, без грам виновност, просто тъй като са следващата жертва на имперските упоритости на незаконната кремълска тайфа, повела и стадото безмозъчни мужици подире си.
Втората неприятна вест е особено за нас, българите - че в тази обстановка, когато човек не може и не трябва единствено да гледа в профил, публична България тъкмо това прави и ни кара
да се срамим за следващ път, че сме родени в тази извънредно тъпа страна
А за „ патриотите “, които незабавно ще ме анатемосан, подсещам - не споделям „ тъпа страна “, споделям „ тъпа страна “, умници такива!
Да, и умствено тъпа, и морално тъпа, и административно тъпа, и законово тъпа. Такава е страната ни и това се вижда в доста други случаи, само че в този момент, по напрегнатото военно време, изключително проличава.
И електорално тъпа, прочее. Защото по силата на ред условия, в това число поради поредицата неверни избори, които българите вършат през последните 32 години, тъкмо в този момент на върха на българското ръководство се вее китка
русолюбци, путинофили, безморалници, безсрамници и елементарни некадърници
Сплотени крепко от желанието за власт, която да употребяват оптимално в съветска и своя персонална изгода. Тяхното същинско дебелоочие е позор за всички нас, останалите.
Какво да ви кажа, жители, за предходните изкарахме неологизма - „ опасяват “. А по тази езикова логичност, сегашните пък ни „ срамят “.
Няма да дадем оръжие на Украйна, тъй като по този начин се въвличаме на нейна страна във война против Русия.
По-тъпа опорна точка от дълго време не бях чувал, само че ето, че са си плюли в устата да я повтарят главните български ръководещи политици. С опрощение, че ги назовавам политици, само че другояче е реалност - това настояват. Нали сте ги чували - като започнеш с президента Румен Радев, за който Крим от дълго време си е съветски и това е фактическото положение; минеш през нейно алено политическо огорчение Корнелия Нинова; удариш кестерме през новия, сякаш по-кадърен от Стефан Янев, боен министър Драгомир Заков, който се държи и приказва като лепенка на ревера на Радев; та стигнеш до многото знайни и незнайни чекистоподобни, копейкини, рубльови, газопоточни, петролоречни и други български
Чеда на съветската бесовщина
А най-отпред на тази тайфа, като същински Параван на Промяната, е застанал министър председателят Кирил Петков. Той към този момент толкоз е комплициран от личната си политическа несръчност и некомпетентност, плюс шаманските мантри, които непрекъснато му внушават Радев и неговите хора, че става все по-жалко да го гледа и слуша човек.
Пак прецизирам за постоянно неразбралите - тъпо е човек да го гледа и слуша, а не, че ми става жалост за него. За Петков няма по какъв начин да ми е жалост, освен тъй като самичък прави на себе си това, което прави, в това число посредством това, което не прави, само че и тъй като сега забърква гъсти, гадни каши, които ние, редовите българи, сърбаме и ще продължим да сърбаме още много време.
Откъде този същински Конник Без Глава на българската политика измисли да вземем за пример, че 84 % от българите поддържат държавния отвод да се помогне с оръжия или други военни материали на Украйна. Откъде, бе? Как някой се добира до резултат от изследване, което не съществува.
Има два разновидността. Първи - Петков самичък си измисля този %. И това значи, че той е министър председател единствено на остарялата ми шапка. Втори - някой му го пробутва. И тук вероятните източници на информация са два - от службите или от президентството, няма от кое място другаде. Което в очите на остарялата ми шапка значи напълно същото.
Е, има и трета опция - да е прочел индивидът в уеб страницата на съветското посолство какъв брой българи не утвърждават българската военната помощ за Украйна. Тя в последно време тьотя Митрофанова пъклен умело и напоително се изрича по тематиката, като си плаче за изритване от страната, но
няма кой да я изрита,
в това число е и министър председателят Петков.
Но въпреки всичко не ми се има вяра чак до такава степен да стигат нещата, де - български министър-председател да се управлява директно от съветските източници за агитация.
Или бъркам? Май не бъркам!
Цялата тази кохорта безсрамни български политици, които през днешния ден, сега, обслужват съветските ползи, са се взели напълно на съществено и не си дават сметка, че хората в тази страна могат и да мислят, освен да слушат и повтарят тъпотиите им.
Тези естествени хора знаят, че да дадем патрони, снаряди или системи С-300 на Украйна е освен наш честен дълг към страдащите без виновност украинци. Това е наш обикновен принос към общите старания на Европейски Съюз и НАТО за въздържане на съветската експанзия против целия свободен свят, в това число против България.
И още - никакво влизане във война с Русия не е дребната помощ, която можем да окажем на Украйна, а жест на помощ по-скоро към самата Русия. Защото единствено в случай че осъзнае, че не може да се зъби и да заплашва целия свят, а би трябвало да се научи да живее в общественост от свободни страни, Русия има късмет да се промени към по-добро и обстановката в света да се възстановява, най-малко ненапълно.
И противоположното е годно, като си помислиш - отводът да помогнем военно на Украйна, е в действителност откровена поддръжка за съветската експанзия. Това е категоричен жест, който слага под подозрение единството и целостта на НАТО и кара нашите съдружници да гледат България отдолу под вежди и да ни нямат доверие. Не, че така и така са претъпкани с него, де, изключително към президента Радев, само че по този начин, вместо да тласкаме нещата в позитивна посока, ние сами се създаваме в допълнение. А Кремъл потрива ръце.
Казаното дотук е годно освен за оръжията. Същото важи и за огромното ослушване на България по въпроса за прекъсване на газовите и петролните доставки от Русия, който се разисква в Европейски Съюз.
Валидно е и за /без/срамното решение на „ нашето “ Народно събрание българските съветски МИГ-ове отново да се ремонтират в Русия. По тази тематика Христо Иванов вярно попита - значи да даваме оръжие на Украйна е замесване във война, а да даваме милиони на Русия не е?
Е, аз бих попитал самия него какво още прави в тази компания, откакто схваща това, само че той пък няма да ми отговори, тъй като ще би трябвало да каже нещо.
Още по-жалко е последвалото публично запитване от България към Европейска комисия - къде, в случай че не в Русия, да ремонтираме старите съветски таралясници.
Моля? Ало, детската градина, за какво не питахте първо някогашния боен министър Николай Ненчев, бе. Или не знаете, че той съществува?
Ако питате мен, аз ще ви чарджа за информацията, само че той може гратис да ви спомене сакралната дума - Полша. Човекът мина през такава каскада правосъдни разправии по тематиката, че знае всичко. Дори главното - че в Полша ремонтът на МИГ-овете е по-евтин, по-бърз и по-качествен, в сравнение с в Русия.
Но несъмнено сте забелязали, жители, че множеството български политици
думата Полша е сложна за изговаряне,
без значение защо се отнася - дали за отношението към Русия въобще, дали за икономическия напредък на страната, дали за тематики като праволинейност и поредност в политиката, дали за качествата на гражданското общество…..
Ама какво се удивлявам, то в последно време езикът на „ водещите български политици “ се обръща все по-трудно, даже когато би трябвало да кажат елементарни думи като Европейски Съюз, НАТО, наказания, съдружници, обща политика и други. Само изразът „ български народен интерес “ са научили и го повтарят непрестанно, само че, за жалост, го употребяват тъкмо както Дяволът - Евангелието - пробват да заблудят целия български народ, като си избършат с него насраните задници.
Мръсната съветска война против Украйна и целия либерален свят съвсем навърши месец. Добрата вест - когато човек гледа в профил - е, че
агресорът съществено зацикли
Целите му от ден на ден висят във въздуха неизпълнени, а май и неизпълними. Жертвите, които дава Русия са големи и директно на боен терен, и в политически и стопански проект, поради наложените наказания. А това значи, че Кремъл самичък се простреля, само че не в крайници - в главата се гръмна. И към този момент бере душа, уповавам се.
Но има и най-малко две неприятни вести.
Първата - мъже, дами и деца в Украйна не престават да умират и страдат по всевъзможни способи, без грам виновност, просто тъй като са следващата жертва на имперските упоритости на незаконната кремълска тайфа, повела и стадото безмозъчни мужици подире си.
Втората неприятна вест е особено за нас, българите - че в тази обстановка, когато човек не може и не трябва единствено да гледа в профил, публична България тъкмо това прави и ни кара
да се срамим за следващ път, че сме родени в тази извънредно тъпа страна
А за „ патриотите “, които незабавно ще ме анатемосан, подсещам - не споделям „ тъпа страна “, споделям „ тъпа страна “, умници такива!
Да, и умствено тъпа, и морално тъпа, и административно тъпа, и законово тъпа. Такава е страната ни и това се вижда в доста други случаи, само че в този момент, по напрегнатото военно време, изключително проличава.
И електорално тъпа, прочее. Защото по силата на ред условия, в това число поради поредицата неверни избори, които българите вършат през последните 32 години, тъкмо в този момент на върха на българското ръководство се вее китка
русолюбци, путинофили, безморалници, безсрамници и елементарни некадърници
Сплотени крепко от желанието за власт, която да употребяват оптимално в съветска и своя персонална изгода. Тяхното същинско дебелоочие е позор за всички нас, останалите.
Какво да ви кажа, жители, за предходните изкарахме неологизма - „ опасяват “. А по тази езикова логичност, сегашните пък ни „ срамят “.
Няма да дадем оръжие на Украйна, тъй като по този начин се въвличаме на нейна страна във война против Русия.
По-тъпа опорна точка от дълго време не бях чувал, само че ето, че са си плюли в устата да я повтарят главните български ръководещи политици. С опрощение, че ги назовавам политици, само че другояче е реалност - това настояват. Нали сте ги чували - като започнеш с президента Румен Радев, за който Крим от дълго време си е съветски и това е фактическото положение; минеш през нейно алено политическо огорчение Корнелия Нинова; удариш кестерме през новия, сякаш по-кадърен от Стефан Янев, боен министър Драгомир Заков, който се държи и приказва като лепенка на ревера на Радев; та стигнеш до многото знайни и незнайни чекистоподобни, копейкини, рубльови, газопоточни, петролоречни и други български
Чеда на съветската бесовщина
А най-отпред на тази тайфа, като същински Параван на Промяната, е застанал министър председателят Кирил Петков. Той към този момент толкоз е комплициран от личната си политическа несръчност и некомпетентност, плюс шаманските мантри, които непрекъснато му внушават Радев и неговите хора, че става все по-жалко да го гледа и слуша човек.
Пак прецизирам за постоянно неразбралите - тъпо е човек да го гледа и слуша, а не, че ми става жалост за него. За Петков няма по какъв начин да ми е жалост, освен тъй като самичък прави на себе си това, което прави, в това число посредством това, което не прави, само че и тъй като сега забърква гъсти, гадни каши, които ние, редовите българи, сърбаме и ще продължим да сърбаме още много време.
Откъде този същински Конник Без Глава на българската политика измисли да вземем за пример, че 84 % от българите поддържат държавния отвод да се помогне с оръжия или други военни материали на Украйна. Откъде, бе? Как някой се добира до резултат от изследване, което не съществува.
Има два разновидността. Първи - Петков самичък си измисля този %. И това значи, че той е министър председател единствено на остарялата ми шапка. Втори - някой му го пробутва. И тук вероятните източници на информация са два - от службите или от президентството, няма от кое място другаде. Което в очите на остарялата ми шапка значи напълно същото.
Е, има и трета опция - да е прочел индивидът в уеб страницата на съветското посолство какъв брой българи не утвърждават българската военната помощ за Украйна. Тя в последно време тьотя Митрофанова пъклен умело и напоително се изрича по тематиката, като си плаче за изритване от страната, но
няма кой да я изрита,
в това число е и министър председателят Петков.
Но въпреки всичко не ми се има вяра чак до такава степен да стигат нещата, де - български министър-председател да се управлява директно от съветските източници за агитация.
Или бъркам? Май не бъркам!
Цялата тази кохорта безсрамни български политици, които през днешния ден, сега, обслужват съветските ползи, са се взели напълно на съществено и не си дават сметка, че хората в тази страна могат и да мислят, освен да слушат и повтарят тъпотиите им.
Тези естествени хора знаят, че да дадем патрони, снаряди или системи С-300 на Украйна е освен наш честен дълг към страдащите без виновност украинци. Това е наш обикновен принос към общите старания на Европейски Съюз и НАТО за въздържане на съветската експанзия против целия свободен свят, в това число против България.
И още - никакво влизане във война с Русия не е дребната помощ, която можем да окажем на Украйна, а жест на помощ по-скоро към самата Русия. Защото единствено в случай че осъзнае, че не може да се зъби и да заплашва целия свят, а би трябвало да се научи да живее в общественост от свободни страни, Русия има късмет да се промени към по-добро и обстановката в света да се възстановява, най-малко ненапълно.
И противоположното е годно, като си помислиш - отводът да помогнем военно на Украйна, е в действителност откровена поддръжка за съветската експанзия. Това е категоричен жест, който слага под подозрение единството и целостта на НАТО и кара нашите съдружници да гледат България отдолу под вежди и да ни нямат доверие. Не, че така и така са претъпкани с него, де, изключително към президента Радев, само че по този начин, вместо да тласкаме нещата в позитивна посока, ние сами се създаваме в допълнение. А Кремъл потрива ръце.
Казаното дотук е годно освен за оръжията. Същото важи и за огромното ослушване на България по въпроса за прекъсване на газовите и петролните доставки от Русия, който се разисква в Европейски Съюз.
Валидно е и за /без/срамното решение на „ нашето “ Народно събрание българските съветски МИГ-ове отново да се ремонтират в Русия. По тази тематика Христо Иванов вярно попита - значи да даваме оръжие на Украйна е замесване във война, а да даваме милиони на Русия не е?
Е, аз бих попитал самия него какво още прави в тази компания, откакто схваща това, само че той пък няма да ми отговори, тъй като ще би трябвало да каже нещо.
Още по-жалко е последвалото публично запитване от България към Европейска комисия - къде, в случай че не в Русия, да ремонтираме старите съветски таралясници.
Моля? Ало, детската градина, за какво не питахте първо някогашния боен министър Николай Ненчев, бе. Или не знаете, че той съществува?
Ако питате мен, аз ще ви чарджа за информацията, само че той може гратис да ви спомене сакралната дума - Полша. Човекът мина през такава каскада правосъдни разправии по тематиката, че знае всичко. Дори главното - че в Полша ремонтът на МИГ-овете е по-евтин, по-бърз и по-качествен, в сравнение с в Русия.
Но несъмнено сте забелязали, жители, че множеството български политици
думата Полша е сложна за изговаряне,
без значение защо се отнася - дали за отношението към Русия въобще, дали за икономическия напредък на страната, дали за тематики като праволинейност и поредност в политиката, дали за качествата на гражданското общество…..
Ама какво се удивлявам, то в последно време езикът на „ водещите български политици “ се обръща все по-трудно, даже когато би трябвало да кажат елементарни думи като Европейски Съюз, НАТО, наказания, съдружници, обща политика и други. Само изразът „ български народен интерес “ са научили и го повтарят непрестанно, само че, за жалост, го употребяват тъкмо както Дяволът - Евангелието - пробват да заблудят целия български народ, като си избършат с него насраните задници.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ