De Profundis: Целият български народ гледа оперетата на композитора Румен Радев
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Мога да се обзаложа, че в понеделник сутринта президентът Румен Радев беше ял на закуска сапун, вместо сирене. Така се разпени, до момента в който връчваше мандата на Политическа партия – Демократична България, че малко се уплаших за здравето на индивида. Все отново, най-малко на хартия, ми е президент – нищо, че в случай че зависи от мен, не бих му дал да ръководи даже отдалеченото в къщи, тъй като ще прескача единствено от съветски на още по-руски канали.
При връчването на мандата, президентът Румен Радев се държа толкоз надменно, че за малко да вкара нов политически жест - откакто преди време издигна юмруче, в този момент
да тропне с краче
Наистина за малко. Но другояче отвред му личеше по какъв начин ненавижда тъпата конституционна процедура, която си разрешава да лимитира правата му да прави каквото си желае в страната.
Наистина, за последните три години и към този момент не знам какъв брой на брой служебни кабинети, той май прекомерно доста привикна да се разпорежда еднолично. Направо от километри му проличава по какъв начин неистово мечтае да си пусне едни спретнати мустачки и публично да се трансформира във фюрер.
Да уточня – на немски фюрер значи просто „ лидер “, само че Хитлер става формален фюрер на немската страна не още с идването на власт през 1933, а през август 1934, когато умира Хинденбург и райхсканцлерът Адолф поема поста и на райхспрезидент. Това е критерият за фюрер – комбинацията от двата поста.
Е, официално видяно, разлика ще има, тъй като в България не може да стане по този начин, а тъкмо противоположното – както стоят нещата, президентът ще би трябвало да стане и министър председател, с цел да го признаем за фюрер. Но няма значение, резултатът след това би бил безусловно същия.
Само се чудя, жители, дали съм уцелил вярно формата на мустачките, за които мечтае някогашният български военачалник – дали пред ефрейторските на Хитлер не жадност тези на генералисимус Сталин. Логично – всеки шапкар желае да пораства в службата, не да потъва. Пък и какво общо има Радев с Германия, даже слепите виждат, че погледът му е напълно насочен към Москва.
Да, и – по някаква случайност или пък напълно преднамерено - тъкмо в името и за славата на московските ползи тези дни се разигра следващата политическа оперета в България.
Някакъв шмиргел изпя обществено арията на Юда от оперетата на композитора Радев със заглавие „ Не щем постоянно държавно управление, тъй като то ще ни отнеме едноличната власт, която в този момент свободно упражняваме, ще стабилизира страната и ще попречи за реализацията на съветските цели в България, а през България – в Европейски Съюз и НАТО “.
Хубава оперета, съдържателна, с либрето, цялостно с доста забавни сюжетни обрати или „ премеждия “, както се споделя на езика на литературната рецензия. За какво иде тирада? Тълпа политически прошляци и цялостни лаици си спретват нощен ваучър в Интернет, с цел да разискват бъдещето, а някакъв някогашен Юда, който се оказва и предстоящ Юда, просто ги записва. После изчаква подобаващия миг и пуска записа обществено, а хорът на платените клакьори незабавно подема овреме спуснатите опорни точки и стартира да вика – изменничество, затвор, съд и прочие.
Но не вика тези неща за Юда, а за прошляците, дето са дрънкали, каквото са дрънкали, без доста да му мислят. Затова и Юда, вместо да се обеси в пустинята, отново се появява и вика, че не се усеща изменник, а горда със себе си камбана на истината и правдата.
Тук се намесва огромният хор на простаците, който възвисява глас, с цел да опише твърдото си отвращение оттук насетне сюжетът да бъде ръководен от прошляци.
А зад и над всичко това Президентът, който дърпа конците на събитията, цъфти в удовлетворена усмивка. Той към този момент вижда по какъв начин реализира доста цели по едно и също време – освен описаните в заглавието на оперетата.
От публиката в залата обаче задачите му не се виждат незабавно, те не са на, а малко или повече под повърхността на събитията. Затова, както нормално става, чак след време почтената аудитория стартира да се хапе по гъза и да вика – ах, каква стана тя, какво направихме, за какво не разбрахме по-рано какви сюжетни обрати крои сценаристът. Но тогава нормално чува: „ Късно е, либе, за китка “.
Президентът в оперетата, с изключение на директната изпълнителна власт в страната, заграбена посредством заобикаляне на Конституцията, подмолно държи властта и в специфичните служби. Той еднолично назначава за техни шефове хора, които споделят неговите персонални проруски ползи, а не ползите на самата България. Така, най-малко за момента, завършва онази прекомерно неприятна сага със залавянето и експулсирането на съветски шпиони, която в един миг взима застрашителни размери и заплашва да докара до дърпане на уши. Ако не и до откъсването им.
Президентът в оперетата без старания продължава да съблюдава дадената клетва, че, до момента в който има „ негово “ служебно държавно управление на власт, България няма да даде никакви оръжия на Украйна и точка. Нищо, че
задачата му е транспарантната – поддръжка на съветската миротворческа идея,
осъществена с оръжие в ръка. Но единствено с съветско оръжие, не с българско, нали…..
Президентът в оперетата посредством свои хора във външната политика, българските политически партии и българските медии, към този момент е направил всичко допустимо да смрази оптимално връзките на България с Македония, а оттова и да сътвори един дълготраен парещ проблем за Европейски Съюз и НАТО. Сега бере и ще продължава да бере плодовете от това деяние.
Президентът в оперетата добавя своята целенасочена и стройна политика в ущърб на националните ползи, с елементарна несръчност в ръководството по другите линии – стопанска система, обществена политика и прочие. Той неспособно води така и така некадърните служебни кабинети, от което некадърността в страната се умножава по квадрата на самата себе си и носи изключително неприятни последствия – неприемане в Шенген и Еврозоната, съмнения и съмнение към България у най-близките сътрудници на страната, такива простички каузи със комплицирани последици.
Президентът в оперетата е извънредно
мощна фигура на Злото, която обаче от самото начало играе
ролята на герой за Доброто
А огромният хор на простаците, най-много той, има вяра чистосърдечно на тази мимикрия.
В действителността, не в оперетата обаче, поради всичките му „ заслуги “ към България, Румен Радев би трябвало да бъде подложен на процедура по импийчмънт. Това е една от стъпките, които безусловно би трябвало да се подхващат от кое да е бъдещо постоянно проевропейско ръководство, наред с още доста други.
Сред тях преди всичко е да се извършат основни помени в Конституцията. В частта, която визира президентството, те би трябвало да лимитират мощно президентските пълномощия – да отстранен безусловно непотребния пост вицепрезидент, както и служебните държавни управления като институция, да орежат опцията президентът да въздейства интензивно върху външната политика и специфичните служби на страната, да го лимитират в действителност до фигура, която приема паради и ръкостиска други празни държавни глави.
В частта за правосъдната система не знам по какъв начин тъкмо би трябвало да се промени Конституцията, само че считам за наложително промените там да са директно свързани с тези в Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, другояче Октоподът ще продължи да стиска в гнусните си пипала българското общество и българската народна власт.
Това са най-съществените промени, които би трябвало да се случат, другояче другите си ги знаем – законодателни промени, свързани с влизането в Шенген и Еврозоната, ограничение опциите на съветската хибридна агитация да се разпростира и да въздейства на българите посредством съответни ограничения във връзка с политици, партии и медии, които са нейни рупори, такива неща. Тези стъпки не са лесни, само че най-малко е известно какво и по какъв начин би трябвало да се прави, с цел да се осъществят, а за задачата даже не е належащо голямо конституционно болшинство.
Има ли в България мощ или композиция от сили, които могат да осъществят такава простичка стратегия?
По принцип – не. Страната има потребност от същинска, естествена, европейска, демократична, ситуирана в дясно от центъра групировка, която да се заеме с чистенето на Авгиевите обори. Но такава групировка няма и не се вижда опция в скоро време да се появи, какво остава – да вземе властта с задоволително запас, с цел да свърши мръсната работа.
Остава ни да разчитаме на наличното и да се чудим дали едни искрено популистки и ляво-центристки обединения, ще свършат работата на едно същинско дясно, единствено тъй като по една или друга причина се нареждат в проевропейската ниша.
Още като го дефинирам, излиза наяве, че това е извънредно сложна работа - и то освен от теоретична, а и от практическа позиция. Виждаме с очите си по какъв начин наличните две формирания – ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България - заради характера си, заради неналичието на ясна политическа ориентировка и постоянни правила, са лесна плячка за операции и разколебаване.
А по този начин устойчиво ръководство няма по какъв начин да бъде осъществено.
А без устойчиво ръководство Румен Радев ще продължи да дърпа конците в страната и да прави луди калинки освен българските политици, само че и целия български народ.
Мога да се обзаложа, че в понеделник сутринта президентът Румен Радев беше ял на закуска сапун, вместо сирене. Така се разпени, до момента в който връчваше мандата на Политическа партия – Демократична България, че малко се уплаших за здравето на индивида. Все отново, най-малко на хартия, ми е президент – нищо, че в случай че зависи от мен, не бих му дал да ръководи даже отдалеченото в къщи, тъй като ще прескача единствено от съветски на още по-руски канали.
При връчването на мандата, президентът Румен Радев се държа толкоз надменно, че за малко да вкара нов политически жест - откакто преди време издигна юмруче, в този момент
да тропне с краче
Наистина за малко. Но другояче отвред му личеше по какъв начин ненавижда тъпата конституционна процедура, която си разрешава да лимитира правата му да прави каквото си желае в страната.
Наистина, за последните три години и към този момент не знам какъв брой на брой служебни кабинети, той май прекомерно доста привикна да се разпорежда еднолично. Направо от километри му проличава по какъв начин неистово мечтае да си пусне едни спретнати мустачки и публично да се трансформира във фюрер.
Да уточня – на немски фюрер значи просто „ лидер “, само че Хитлер става формален фюрер на немската страна не още с идването на власт през 1933, а през август 1934, когато умира Хинденбург и райхсканцлерът Адолф поема поста и на райхспрезидент. Това е критерият за фюрер – комбинацията от двата поста.
Е, официално видяно, разлика ще има, тъй като в България не може да стане по този начин, а тъкмо противоположното – както стоят нещата, президентът ще би трябвало да стане и министър председател, с цел да го признаем за фюрер. Но няма значение, резултатът след това би бил безусловно същия.
Само се чудя, жители, дали съм уцелил вярно формата на мустачките, за които мечтае някогашният български военачалник – дали пред ефрейторските на Хитлер не жадност тези на генералисимус Сталин. Логично – всеки шапкар желае да пораства в службата, не да потъва. Пък и какво общо има Радев с Германия, даже слепите виждат, че погледът му е напълно насочен към Москва.
Да, и – по някаква случайност или пък напълно преднамерено - тъкмо в името и за славата на московските ползи тези дни се разигра следващата политическа оперета в България.
Някакъв шмиргел изпя обществено арията на Юда от оперетата на композитора Радев със заглавие „ Не щем постоянно държавно управление, тъй като то ще ни отнеме едноличната власт, която в този момент свободно упражняваме, ще стабилизира страната и ще попречи за реализацията на съветските цели в България, а през България – в Европейски Съюз и НАТО “.
Хубава оперета, съдържателна, с либрето, цялостно с доста забавни сюжетни обрати или „ премеждия “, както се споделя на езика на литературната рецензия. За какво иде тирада? Тълпа политически прошляци и цялостни лаици си спретват нощен ваучър в Интернет, с цел да разискват бъдещето, а някакъв някогашен Юда, който се оказва и предстоящ Юда, просто ги записва. После изчаква подобаващия миг и пуска записа обществено, а хорът на платените клакьори незабавно подема овреме спуснатите опорни точки и стартира да вика – изменничество, затвор, съд и прочие.
Но не вика тези неща за Юда, а за прошляците, дето са дрънкали, каквото са дрънкали, без доста да му мислят. Затова и Юда, вместо да се обеси в пустинята, отново се появява и вика, че не се усеща изменник, а горда със себе си камбана на истината и правдата.
Тук се намесва огромният хор на простаците, който възвисява глас, с цел да опише твърдото си отвращение оттук насетне сюжетът да бъде ръководен от прошляци.
А зад и над всичко това Президентът, който дърпа конците на събитията, цъфти в удовлетворена усмивка. Той към този момент вижда по какъв начин реализира доста цели по едно и също време – освен описаните в заглавието на оперетата.
От публиката в залата обаче задачите му не се виждат незабавно, те не са на, а малко или повече под повърхността на събитията. Затова, както нормално става, чак след време почтената аудитория стартира да се хапе по гъза и да вика – ах, каква стана тя, какво направихме, за какво не разбрахме по-рано какви сюжетни обрати крои сценаристът. Но тогава нормално чува: „ Късно е, либе, за китка “.
Президентът в оперетата, с изключение на директната изпълнителна власт в страната, заграбена посредством заобикаляне на Конституцията, подмолно държи властта и в специфичните служби. Той еднолично назначава за техни шефове хора, които споделят неговите персонални проруски ползи, а не ползите на самата България. Така, най-малко за момента, завършва онази прекомерно неприятна сага със залавянето и експулсирането на съветски шпиони, която в един миг взима застрашителни размери и заплашва да докара до дърпане на уши. Ако не и до откъсването им.
Президентът в оперетата без старания продължава да съблюдава дадената клетва, че, до момента в който има „ негово “ служебно държавно управление на власт, България няма да даде никакви оръжия на Украйна и точка. Нищо, че
задачата му е транспарантната – поддръжка на съветската миротворческа идея,
осъществена с оръжие в ръка. Но единствено с съветско оръжие, не с българско, нали…..
Президентът в оперетата посредством свои хора във външната политика, българските политически партии и българските медии, към този момент е направил всичко допустимо да смрази оптимално връзките на България с Македония, а оттова и да сътвори един дълготраен парещ проблем за Европейски Съюз и НАТО. Сега бере и ще продължава да бере плодовете от това деяние.
Президентът в оперетата добавя своята целенасочена и стройна политика в ущърб на националните ползи, с елементарна несръчност в ръководството по другите линии – стопанска система, обществена политика и прочие. Той неспособно води така и така некадърните служебни кабинети, от което некадърността в страната се умножава по квадрата на самата себе си и носи изключително неприятни последствия – неприемане в Шенген и Еврозоната, съмнения и съмнение към България у най-близките сътрудници на страната, такива простички каузи със комплицирани последици.
Президентът в оперетата е извънредно
мощна фигура на Злото, която обаче от самото начало играе
ролята на герой за Доброто
А огромният хор на простаците, най-много той, има вяра чистосърдечно на тази мимикрия.
В действителността, не в оперетата обаче, поради всичките му „ заслуги “ към България, Румен Радев би трябвало да бъде подложен на процедура по импийчмънт. Това е една от стъпките, които безусловно би трябвало да се подхващат от кое да е бъдещо постоянно проевропейско ръководство, наред с още доста други.
Сред тях преди всичко е да се извършат основни помени в Конституцията. В частта, която визира президентството, те би трябвало да лимитират мощно президентските пълномощия – да отстранен безусловно непотребния пост вицепрезидент, както и служебните държавни управления като институция, да орежат опцията президентът да въздейства интензивно върху външната политика и специфичните служби на страната, да го лимитират в действителност до фигура, която приема паради и ръкостиска други празни държавни глави.
В частта за правосъдната система не знам по какъв начин тъкмо би трябвало да се промени Конституцията, само че считам за наложително промените там да са директно свързани с тези в Министерство на вътрешните работи и специфичните служби, другояче Октоподът ще продължи да стиска в гнусните си пипала българското общество и българската народна власт.
Това са най-съществените промени, които би трябвало да се случат, другояче другите си ги знаем – законодателни промени, свързани с влизането в Шенген и Еврозоната, ограничение опциите на съветската хибридна агитация да се разпростира и да въздейства на българите посредством съответни ограничения във връзка с политици, партии и медии, които са нейни рупори, такива неща. Тези стъпки не са лесни, само че най-малко е известно какво и по какъв начин би трябвало да се прави, с цел да се осъществят, а за задачата даже не е належащо голямо конституционно болшинство.
Има ли в България мощ или композиция от сили, които могат да осъществят такава простичка стратегия?
По принцип – не. Страната има потребност от същинска, естествена, европейска, демократична, ситуирана в дясно от центъра групировка, която да се заеме с чистенето на Авгиевите обори. Но такава групировка няма и не се вижда опция в скоро време да се появи, какво остава – да вземе властта с задоволително запас, с цел да свърши мръсната работа.
Остава ни да разчитаме на наличното и да се чудим дали едни искрено популистки и ляво-центристки обединения, ще свършат работата на едно същинско дясно, единствено тъй като по една или друга причина се нареждат в проевропейската ниша.
Още като го дефинирам, излиза наяве, че това е извънредно сложна работа - и то освен от теоретична, а и от практическа позиция. Виждаме с очите си по какъв начин наличните две формирания – ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България - заради характера си, заради неналичието на ясна политическа ориентировка и постоянни правила, са лесна плячка за операции и разколебаване.
А по този начин устойчиво ръководство няма по какъв начин да бъде осъществено.
А без устойчиво ръководство Румен Радев ще продължи да дърпа конците в страната и да прави луди калинки освен българските политици, само че и целия български народ.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ