De Profundis: Дума на седмицата – неврохирургия, цинизъм и други предложения
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Искате ли през днешния ден да играем на думи?
Дума на седмицата съгласно мен е „ неврохирургия “. Да, поради специалността на проф. Николай Габровски, разгласен за кандидат-премиер от ГЕРБ.
Като чета визитката му, индивидът наподобява безукорен в професионално отношение. И стартирам, както мнозина други, да се чудя – за какво зарязва същинския живот и работа, с цел да влезе в измислената българска политика, която ще го оцапа. Или най-малко ще му сервира толкоз горчилка, че и каца с мед след това няма да му помогне да я преодолее.
И то към този момент стартира. Някои наблюдаващи незабавно описаха Николай Габровски като кукла на конци в ръцете на Борисов, а други – като изследовател на славата, въпреки къса. А има и поръчка на Политическа партия, Българска социалистическа партия, Демократична България и „ Възраждане “, че с Габровски или с магаре-кандидат, няма да поддържат държавно управление на ГЕРБ. Оттам нататък варианти не останаха, тъй че индивидът ще би трябвало да пие една студена вода и да не помни късото си политическо съществуване допустимо най-скоро, с цел да не му трепери ръката при интервенция.
Всъщност, действително не знам за какво Габровски пое този ангажимент, а и не желая да предсказвам. Негово си е решението, той си знае.
Другото, което се запитвам обаче, е за какво въобще е податлив да влезе в политиката и то
на ветровития премиерски пост,
откакто няма и грам политически опит. Отговорът му, доколкото прочетох, гласи, че желае като консенсусна персона и експерт, еднообразно далечен от всички партии, да даде опция за разговор и нов звук в политиката.
Похвално! Поне по този начин звучи. Но толкоз наивно, че незабавно проличава по какъв начин популизмът, настанен трайно в българската политика през последните 20 години, към този момент е увредил мозъците даже на естествени и интелигентни хора. Сам Габровски незабавно го удостовери с великата фраза, че „ чисто политическото говорене не води до нищо “.
Не мога да се примиря, жители, с обстоятелството, че българите бяха по този начин гнусно излъгани и тази заблуда се подхранва, вирее и развива толкоз дълго. Вместо да се придържат все по-здраво към чисто политическите правила, практики и говорене, всеобщо хората тук дрънкат нелепости и образуват нелепи упования по какъв начин нещо отвън политиката ще избави политиката от батака, в който е затънала.
Това е цялостен нонсенс, само че е към този момент мантра. И не разбирам за какво никой не си дава сметка, че точно
неполитическото говорене и държание
нанасят големите вреди на политическия български живот, а оттова – на цялото общество.
Нормалното е партиите да имат правила и да се придържат към тях. Така главните насоки на думите и дейностите им са предвидими и хората се ориентират по-добре дали да заложат на десните, които, посредством свободната самодейност и пазар натрупат пари, или на левите, които обилно харчат насъбраните пари, като лимитират свободите, за сметка на централизацията. Всичко друго в тази базисна скица, са спомагателни наслагвания, в това число решенията по комплицирани въпроси като война и мир, джендър или неджендър, екология и прочие.
А концепцията по какъв начин всички партии се прегръщат и ръководят в някакъв сговор, е не просто тъпа, тя се пробутва умишлено за да ни повреди – и персонално, и като общество. Онези, които дърпат конците, прелестно знаят, че да се отхвърляме от „ политическото “, до момента в който вършим „ политика “, значи да чакаме вятърът да движи моторната лодка. Затова и халът ни е постоянно да се чудим за какво не ги стигаме другите някогашни комунистически страни. Ами няма по какъв начин да стане, като се отхвърляме от правенето на същинска политика.
Добре, само че даже в тази обстановка, въпреки всичко виждам междина, опция Габровски да успее - и тя е тъкмо в думата „ неврохирургия “.
Да си представим, че като кандидат-премиер той предложения партиите да се обединят към една съществена цел – мощно развиване на българската неврохирургия, която бързо да доближи международно равнище. Да, партиите евентуално ще кажат, че концепцията е глупава, от кое място накъде пред такива комплицирани провокации ще се занимаваме с развиване на някаква си неврохирургия. Но в тази ситуация те ще бъдат глупавите.
Помислете, жители! Неврохирургията е комплицирана активност, машините за нея не можем да купим от Русия, единствено от нашите евро-атлантически сътрудници. Не можем в Русия да образоваме експерти неврохирурзи, единствено на Запад. Водещите проучвания се вършат отново там, медикаментите, които са нужни, се създават там. А това може да ускори даже връзката ни с Украйна – ще приемем на лекуване украинци, потърпевши от съветската експанзия, които имат потребност от съответната интервенция, ще пращаме на специализация в украински лечебни заведения български студенти и лекари неврохирурзи. И прочие.
Тоест, с цел да извърши Габровски главната цел на ръководството си, ще би трябвало да работи за
усилване на връзките с сътрудниците ни от Европа, Съединени американски щати и целия Свободен свят,
като остави на втори или трети проект, връзките с Русия. Което е една от задачите на занятието, изключително на фона на Радев и Ко, които сътвориха толкоз бели за България в съветска изгода, че даже към този момент им се губи броя.
Още нещо значимо. За реализация на всичко, изброено нагоре, България ще се нуждае от повече пари, а те ще дойдат единствено с естествена дясна политика - понижаване на налози, държавни регулации и администрация, развиване на свободния пазар, бързи и дълбоки промени, в това число в Министерство на вътрешните работи, специфичните служби и правосъдната система, което пък значи понижаване на престъпността, корупцията и растеж на непознати вложения.
Така че – да живее неврохирургията! Тя в действителност може да се употребява като фокус, през който да се прокарат – и решат – огромна част от главните провокации пред България.
Могат, само че няма да стане. Първо, Николай Габровски, като човек без опит в политиката, надали ще се сети за тази алтернатива. А даже този текст да го подсети, надали ще посмее да стартира толкоз екзотична концепция. Второ – „ здравите сили “ няма да го оставят да направи десен завой към евроатлантизма и нормалността, което автоматизирано значи и отделяне от Русия. Имам поради които от ден на ден се групират към президента Румен Радев и работят за това България оптимално дълго да остане в калта.
Тяхната дума – и това е
другата дума на седмицата – е „ цинизъм “
Да, тя е иманентна характерност на самите тези видове и всички го знаем. Но не това имам поради, а обстоятелството, че като „ цинизъм “ Радев дефинира отхвърли на Нидерландия да ни пусне в Шенген. „ Вместо европейска взаимност, България получава цинизъм “ – сподели той. И даде звук на открита и безумна антиевропейска акция в страната, нещо за което той и кликата му от дълго време чакат комфортен миг.
Вътрешният министър Иван Демерджиев поде опорката с думите „ вместо европейска взаимност “, само че замести „ цинизъм “ с „ получаваме неуважение и дискриминация “. Побърза да се включи и вицепрезидентът Илиана Йотова: „ Нидерландия направи най-хубавия коледен подарък на тези, които не желаят мощна Европа “. И предостатъчно потри ръце.
Забелязахте ли това издайническо „ за тези “, вместо „ за тези “. Знае Йотова кои са „ тези “, по какъв начин няма да знае, нали тъкмо тя и хората към нея не желаят мощна Европа и от години работят с цел да я отслабят. Затова в този момент те незабавно разпознаха коледния подарък и му се зарадваха.
Накрая пък се изрече и най-големият влъхва от президентската кохорта – Стефан Янев. Него, жители, в действителност няма кой да го надмине по дълбочина на мисълта. Неотдавна направи поръчка, че с третия мандат, в случай че му се връчи, желае да сътвори държавно управление с присъединяване на всички парламентарни партии. Гений!
Сега пък предложи в Европейски Съюз отсега нататък България да блокира всички начинания на Нидерландия.
Но какво става, в случай че Нидерландия предложи да Европейски Съюз ни отпусне едни пари без пари, както нормално прави, а ние вземем, та блокираме предлагането. Или май тук въобще не мислим за пари, а за самолети – по какъв начин да откажем досадното предложение Нидерландия да ни даде безвъзмездни Ф-16, в случай че дадем нашите дърти и безполезни МИГ-ове на Украйна. Така, де, като същински военачалник със зелени чорапи и алено сърце, Стефан Янев мисли единствено за военни работи. И за положителното на България.
Щеше ми се да поговорим за още някои значими думи, жители. Например за думата Макрон, дето е крепко угрижен за „ сигурността на Русия “. Като падне от власт, този вид ще гледа като ненадейно насрано дете още по-трогателно от мама Меркел. Можеше и думата „ Лукойл “ да обсъдим – да попитаме да вземем за пример за какво съветската рафинерия купува „ на ниска цена “ съветски петрол по 80 $ на барел, а цената му на интернационалния пазар е 65. Или можехме да обсъдим „ тавана на цените “ за този нефт и дали поради него няма да забележим по какъв начин „ Лукойл “ най-сетне се изнася от страната ни. И си отнася назад в Русия корупцията, отрицателното политическо въздействие и последните части откровена българска обич към съветските рубли.
Но не, жители, стига толкоз за през днешния ден. Докторите са ми забранили да се нервирам, с цел да не подвигам кръвното. Всъщност са ми забранили да подвигам нещо по-тежко от халб, бира или мно-о-о-го лека жена. Съветът им е добър, тъй че – до другата седмица.
Искате ли през днешния ден да играем на думи?
Дума на седмицата съгласно мен е „ неврохирургия “. Да, поради специалността на проф. Николай Габровски, разгласен за кандидат-премиер от ГЕРБ.
Като чета визитката му, индивидът наподобява безукорен в професионално отношение. И стартирам, както мнозина други, да се чудя – за какво зарязва същинския живот и работа, с цел да влезе в измислената българска политика, която ще го оцапа. Или най-малко ще му сервира толкоз горчилка, че и каца с мед след това няма да му помогне да я преодолее.
И то към този момент стартира. Някои наблюдаващи незабавно описаха Николай Габровски като кукла на конци в ръцете на Борисов, а други – като изследовател на славата, въпреки къса. А има и поръчка на Политическа партия, Българска социалистическа партия, Демократична България и „ Възраждане “, че с Габровски или с магаре-кандидат, няма да поддържат държавно управление на ГЕРБ. Оттам нататък варианти не останаха, тъй че индивидът ще би трябвало да пие една студена вода и да не помни късото си политическо съществуване допустимо най-скоро, с цел да не му трепери ръката при интервенция.
Всъщност, действително не знам за какво Габровски пое този ангажимент, а и не желая да предсказвам. Негово си е решението, той си знае.
Другото, което се запитвам обаче, е за какво въобще е податлив да влезе в политиката и то
на ветровития премиерски пост,
откакто няма и грам политически опит. Отговорът му, доколкото прочетох, гласи, че желае като консенсусна персона и експерт, еднообразно далечен от всички партии, да даде опция за разговор и нов звук в политиката.
Похвално! Поне по този начин звучи. Но толкоз наивно, че незабавно проличава по какъв начин популизмът, настанен трайно в българската политика през последните 20 години, към този момент е увредил мозъците даже на естествени и интелигентни хора. Сам Габровски незабавно го удостовери с великата фраза, че „ чисто политическото говорене не води до нищо “.
Не мога да се примиря, жители, с обстоятелството, че българите бяха по този начин гнусно излъгани и тази заблуда се подхранва, вирее и развива толкоз дълго. Вместо да се придържат все по-здраво към чисто политическите правила, практики и говорене, всеобщо хората тук дрънкат нелепости и образуват нелепи упования по какъв начин нещо отвън политиката ще избави политиката от батака, в който е затънала.
Това е цялостен нонсенс, само че е към този момент мантра. И не разбирам за какво никой не си дава сметка, че точно
неполитическото говорене и държание
нанасят големите вреди на политическия български живот, а оттова – на цялото общество.
Нормалното е партиите да имат правила и да се придържат към тях. Така главните насоки на думите и дейностите им са предвидими и хората се ориентират по-добре дали да заложат на десните, които, посредством свободната самодейност и пазар натрупат пари, или на левите, които обилно харчат насъбраните пари, като лимитират свободите, за сметка на централизацията. Всичко друго в тази базисна скица, са спомагателни наслагвания, в това число решенията по комплицирани въпроси като война и мир, джендър или неджендър, екология и прочие.
А концепцията по какъв начин всички партии се прегръщат и ръководят в някакъв сговор, е не просто тъпа, тя се пробутва умишлено за да ни повреди – и персонално, и като общество. Онези, които дърпат конците, прелестно знаят, че да се отхвърляме от „ политическото “, до момента в който вършим „ политика “, значи да чакаме вятърът да движи моторната лодка. Затова и халът ни е постоянно да се чудим за какво не ги стигаме другите някогашни комунистически страни. Ами няма по какъв начин да стане, като се отхвърляме от правенето на същинска политика.
Добре, само че даже в тази обстановка, въпреки всичко виждам междина, опция Габровски да успее - и тя е тъкмо в думата „ неврохирургия “.
Да си представим, че като кандидат-премиер той предложения партиите да се обединят към една съществена цел – мощно развиване на българската неврохирургия, която бързо да доближи международно равнище. Да, партиите евентуално ще кажат, че концепцията е глупава, от кое място накъде пред такива комплицирани провокации ще се занимаваме с развиване на някаква си неврохирургия. Но в тази ситуация те ще бъдат глупавите.
Помислете, жители! Неврохирургията е комплицирана активност, машините за нея не можем да купим от Русия, единствено от нашите евро-атлантически сътрудници. Не можем в Русия да образоваме експерти неврохирурзи, единствено на Запад. Водещите проучвания се вършат отново там, медикаментите, които са нужни, се създават там. А това може да ускори даже връзката ни с Украйна – ще приемем на лекуване украинци, потърпевши от съветската експанзия, които имат потребност от съответната интервенция, ще пращаме на специализация в украински лечебни заведения български студенти и лекари неврохирурзи. И прочие.
Тоест, с цел да извърши Габровски главната цел на ръководството си, ще би трябвало да работи за
усилване на връзките с сътрудниците ни от Европа, Съединени американски щати и целия Свободен свят,
като остави на втори или трети проект, връзките с Русия. Което е една от задачите на занятието, изключително на фона на Радев и Ко, които сътвориха толкоз бели за България в съветска изгода, че даже към този момент им се губи броя.
Още нещо значимо. За реализация на всичко, изброено нагоре, България ще се нуждае от повече пари, а те ще дойдат единствено с естествена дясна политика - понижаване на налози, държавни регулации и администрация, развиване на свободния пазар, бързи и дълбоки промени, в това число в Министерство на вътрешните работи, специфичните служби и правосъдната система, което пък значи понижаване на престъпността, корупцията и растеж на непознати вложения.
Така че – да живее неврохирургията! Тя в действителност може да се употребява като фокус, през който да се прокарат – и решат – огромна част от главните провокации пред България.
Могат, само че няма да стане. Първо, Николай Габровски, като човек без опит в политиката, надали ще се сети за тази алтернатива. А даже този текст да го подсети, надали ще посмее да стартира толкоз екзотична концепция. Второ – „ здравите сили “ няма да го оставят да направи десен завой към евроатлантизма и нормалността, което автоматизирано значи и отделяне от Русия. Имам поради които от ден на ден се групират към президента Румен Радев и работят за това България оптимално дълго да остане в калта.
Тяхната дума – и това е
другата дума на седмицата – е „ цинизъм “
Да, тя е иманентна характерност на самите тези видове и всички го знаем. Но не това имам поради, а обстоятелството, че като „ цинизъм “ Радев дефинира отхвърли на Нидерландия да ни пусне в Шенген. „ Вместо европейска взаимност, България получава цинизъм “ – сподели той. И даде звук на открита и безумна антиевропейска акция в страната, нещо за което той и кликата му от дълго време чакат комфортен миг.
Вътрешният министър Иван Демерджиев поде опорката с думите „ вместо европейска взаимност “, само че замести „ цинизъм “ с „ получаваме неуважение и дискриминация “. Побърза да се включи и вицепрезидентът Илиана Йотова: „ Нидерландия направи най-хубавия коледен подарък на тези, които не желаят мощна Европа “. И предостатъчно потри ръце.
Забелязахте ли това издайническо „ за тези “, вместо „ за тези “. Знае Йотова кои са „ тези “, по какъв начин няма да знае, нали тъкмо тя и хората към нея не желаят мощна Европа и от години работят с цел да я отслабят. Затова в този момент те незабавно разпознаха коледния подарък и му се зарадваха.
Накрая пък се изрече и най-големият влъхва от президентската кохорта – Стефан Янев. Него, жители, в действителност няма кой да го надмине по дълбочина на мисълта. Неотдавна направи поръчка, че с третия мандат, в случай че му се връчи, желае да сътвори държавно управление с присъединяване на всички парламентарни партии. Гений!
Сега пък предложи в Европейски Съюз отсега нататък България да блокира всички начинания на Нидерландия.
Но какво става, в случай че Нидерландия предложи да Европейски Съюз ни отпусне едни пари без пари, както нормално прави, а ние вземем, та блокираме предлагането. Или май тук въобще не мислим за пари, а за самолети – по какъв начин да откажем досадното предложение Нидерландия да ни даде безвъзмездни Ф-16, в случай че дадем нашите дърти и безполезни МИГ-ове на Украйна. Така, де, като същински военачалник със зелени чорапи и алено сърце, Стефан Янев мисли единствено за военни работи. И за положителното на България.
Щеше ми се да поговорим за още някои значими думи, жители. Например за думата Макрон, дето е крепко угрижен за „ сигурността на Русия “. Като падне от власт, този вид ще гледа като ненадейно насрано дете още по-трогателно от мама Меркел. Можеше и думата „ Лукойл “ да обсъдим – да попитаме да вземем за пример за какво съветската рафинерия купува „ на ниска цена “ съветски петрол по 80 $ на барел, а цената му на интернационалния пазар е 65. Или можехме да обсъдим „ тавана на цените “ за този нефт и дали поради него няма да забележим по какъв начин „ Лукойл “ най-сетне се изнася от страната ни. И си отнася назад в Русия корупцията, отрицателното политическо въздействие и последните части откровена българска обич към съветските рубли.
Но не, жители, стига толкоз за през днешния ден. Докторите са ми забранили да се нервирам, с цел да не подвигам кръвното. Всъщност са ми забранили да подвигам нещо по-тежко от халб, бира или мно-о-о-го лека жена. Съветът им е добър, тъй че – до другата седмица.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ