De Profundis: Путин и надеждата, която умира след престъпните диктатори
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Да му е цветущ другарят Ким на другаря Путин! И назад.
Тези дни, жители, с величествената среща сред двамата фамозни миролюбци и първи държавни ръководители, загрижени за добруването освен на своите нации, само че и на всички други нации по света, характерът на интернационалната политика се трансформира фрапантно.
Тази среща значи, че още от на следващия ден щастливите северни корейци няма да страдат към този момент от апетит и мраз, тъй като положителните и милозливи руснаци ще ги нахранят обилно с останките от своята софра и ще ги стоплят с безвъзмезден газ. А храбрата и непобедима Червена войска пък най-сетне ще получи по този начин нужните оръжия, с цел да смаже нацисткия режим в Киев и
да възвърне справедливостта в този завършек на света
Има се поради възобновяване на характерната съветска форма на правдивост, при която твоето е мое, тъй като го желая и ми трябва; ще слушаш и ще ме обичаш, тъй като съм готин и имам цивилизационна мисия; ще правиш каквото ти кажа, тъй като другояче ще би трябвало да правиш каквото си искаш, а това не е справедливо; ще ми построиш монументи и ще кръстиш на мое име улици и градове, тъй като по този начин най-искрено се почитат освободителите. И прочие цялостни идиотщини.
Трябва единствено да се добави, че това не са мокри сънища само на другаря Путин. Същото желае да реализира и другарят Ким, само че неприятният шанс при него е, че в съседство няма задоволително дребен и слаб нацистки режим, с който да се разправи на бърза ръка. Така, де, с Южна Корея кардинално не може, тъй като там дебнат гадните американски империалисти и пазят Сеул. Нацистките режими в Китай и Русия пък са прекомерно огромен залък за сатрапията на Ким-овците. А и са последната опора за нейното битие, другояче тя от дълго време да се е провалила в Геената огнена, където ѝ е мястото.
Велика вест, жители, е тази среща във Владивосток. Няколко дни по-рано Путин прикани Ким „ за по-близки връзки на всички фронтове “. Не знам какъв брой изпаднал Путин на украинския фронт би трябвало да си, с цел да опреш до помощ от следващия северно-корейски смешник на име Ким. И какъв брой тъп путинолюбец би трябвало да си, с цел да се зарадваш, че двамата сега най-кървави международни нарушители се прегръщат за общи каузи към този момент напълно искрено – без да им пука от интернационално право, решения и резолюции на Организация на обединените нации, държавнически правила, персонален морал и чест.
Но не е единствено Ким. Престъпникът Путин има откровени фенове и в другия завършек на света. Например бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва се кълне, че ще предложения Путин на срещата на Г-20 следващата година в Бразилия и когато той пристигна, няма да бъде задържан, макар, че страната е член на Международния углавен съд в Хага, който разгласи съветския нарушител за интернационално търсене.
„ Докато аз съм президент, Путин няма да бъде задържан в Бразилия “ – вика Лула.
Този човек скоро към този момент няма да е президент, помнете ми думата. Филмът не е български, само че сме го гледали, в това число в България.
„ Докато аз съм президент, назначеното от мен служебно държавно управление няма да изпраща повече оръжия на Украйна “ – закле се Румен Радев преди време. Е, разреши си да го каже, тъй като в оня миг беше освен това от президент, беше
узурпирал на процедура изпълнителната власт
в страната и му се струваше, че може в действителност да прави каквото си желае в съветска изгода. Но в този момент, щом се сътвори постоянно държавно управление и нещата малко най-малко започнаха да се възстановяват, Радев лъсна без действителна опция да се кълне в сходни нелепости. И да твори действителна политика в съветска изгода.
Та, най-малкото нещо такова ще се случи и с бразилеца Лула, де, в случай че не се случи нещо още по-такова. Както знаем, латиносите не си поплюват много-много нито в любовта, нито в омразата – първо стрелят и чак след това питат за какво.
Но и Лула не е задоволителен. Самото Организация на обединените нации, би паника Михайло Подоляк, външен министър на Украйна, готви
договорка без кръчмар с Русия
Както излиза наяве, генералният секретар на международната организация Антониу Гутериш предлага на Путин да отпаднат част от глобите против съветската селскостопанска „ Росселхозбанк “ в подмяна на продължаването на така наречената „ зърнена договорка “.
Въпросната „ договорка “, най-общо казано, е съглашение, съгласно което и Русия, и Украйна, без да се нападат взаимно, могат да изнасят зърно с кораби през Черно море, което е добре пристигнало за разните гладуващи нации. По някакъв имперски каприз обаче, Русия се отдръпна от съглашението, освен това, с военна мощ в този момент изнудва всички - освен притиска и нападна Украйна, с цел да не може и тя да изнася своето зърно, само че в нарушаване на интернационалното право вилнее в непознати води, в това число български, стопира, претърсва и плаши цивилните търговски кораби, въобще – държи се като типична пиратска страна, каквато си е в действителност.
Голяма работа, ще каже някой – една глоба ще отпадне, 100 ще останат. Ами не е по този начин. И тъкмо това изясни напълно ясно Подоляк, като съобщи: „ Организация на обединените нации в действителност не схваща за каква война става въпрос. Те не схващат до какво може да докара сходна позиция от Организация на обединените нации. Тази позиция безусловно окуражава Русия да продължи войната, да я ускори, да я разшири, да разшири офанзивите против гражданската инфраструктура и така нататък “
И е прав, виждаме с очите си, че тъкмо това се случва – Русия нападна интензивно украински търговски, не военни, пристанища, приближава военните дейности компактно до границите на НАТО, търси провокация и ескалация на спора. И в този миг Гутериш, вместо да работи за нови, още по-тежки наказания на интернационалната общественост против експанзията на Кримъл, работи за отслабването им – въпреки и с благовидната цел да се нахранят гладуващите.
Питате ли се за какво тъкмо той е подготвен да сътрудничи с Путин? Я да погледнем в биографията му. А, изненада – индивидът е бил Генерален секретар на Португалската социалистическа партия и даже ръководител на европейския Социалистически интернационал. Подобна е историята и с бразилеца Лула, той пък е „ създател и почетен ръководител “ на Партията на служащите в Бразилия.
Както знаем, изтъкването на работническата връзка е един от обичаните способи на всички левичарски партии по света. Само се чудя за какво за толкоз години и откакто толкоз пъти бяха лъгани по обикновен метод, самите служащи не се сетиха, че би трябвало да бият с тояги разните левичари незабавно, щом те стартират да мимикрират като служащи, без да са помирисвали не просто фабрика, а постоянно какъвто и да било труд от близко.
Жив образец – нашият соцхерой Сергей Станишев,
който в биографията си няма нито един трудов ден отвън плещенето на празни приказки по българските и европейските политически Ганкови кафенета.
Правя тази връзка, тъй като,както е общоизвестно, левичарите по целия свят по някакъв непонятен за мене метод, обичат Русия и я поддържат, без значение какъв режим царува там. И в този момент не престават да се мазнят на Путин, без значение от това какъв брой кръв виждат по ръцете му и какъв брой полуда в очите му.
Да, бе, Ердоган не е левичар, но и той се бута да прави покупко-продажби с Путин. Бута се, само че по две аргументи. Първо, както и Путин, той самичък има явна податливост към някаква форма на диктат в страната, само че не смее да отиде до край, тъй като в Турция въпреки всичко има останали и много здрави сили. Така че Ердоган и Путин като че ли се схващат не в някаква идеологическа повърхност на политиката, а в персонален проект, поради характери и мисловни настройки. И второ, Ердоган води играта по този начин, че – да, прокарва личните си ползи, само че гледа да го прави значително в границите на всеобщия интерес. Докато левичари като Лула, Гутериш и другите просто вършат отстъпки на кървавия деспот с вяра да го омилостивят. Или даже пробват да спасят „ сътрудника “, пристигнал отляво - добре знаят, че всеки уважаващ себе си левичарски режим рано или късно прераства в тирания. Историческа информация – като започнеш от Френската гражданска война, та до момента. Географска информация – на всички места по света, от Корея до Куба и от Виетнам до Венецуела.
Така или другояче, не би трябвало да се оставят орисите на света в ръцете на левичари. Нито в ръцете на Путин.
Окуражителното е, че към момента по света има и рационални хора. Европейската комисия да вземем за пример наложи ясна и безапелационна възбрана руснаците да влизат в страни от Европейския съюз с персоналните си коли. Това е окуражителна стъпка в вярната посока. Кара ме да мисля, че след известно време може да се стигне до миг, когато да бъде неразрешено на всички руснаци въобще да стъпват в Европейски Съюз. Това от дълго време трябваше да се направи, с цел да се предпазим от съветската болест и да накараме самите руснаци да решат - да не престават ли всеобщо да поддържат кървавия режим на Путин или би трябвало да го смъкват и да се замислят дали не е по-добре да се ориентират към демократичните правила на живот и да трансфорат Русия в естествена страна.
Да, бе, размечтах се, само че, какво да се прави – вярата умира последна. Предпоследни умират незаконните диктатори.
Да му е цветущ другарят Ким на другаря Путин! И назад.
Тези дни, жители, с величествената среща сред двамата фамозни миролюбци и първи държавни ръководители, загрижени за добруването освен на своите нации, само че и на всички други нации по света, характерът на интернационалната политика се трансформира фрапантно.
Тази среща значи, че още от на следващия ден щастливите северни корейци няма да страдат към този момент от апетит и мраз, тъй като положителните и милозливи руснаци ще ги нахранят обилно с останките от своята софра и ще ги стоплят с безвъзмезден газ. А храбрата и непобедима Червена войска пък най-сетне ще получи по този начин нужните оръжия, с цел да смаже нацисткия режим в Киев и
да възвърне справедливостта в този завършек на света
Има се поради възобновяване на характерната съветска форма на правдивост, при която твоето е мое, тъй като го желая и ми трябва; ще слушаш и ще ме обичаш, тъй като съм готин и имам цивилизационна мисия; ще правиш каквото ти кажа, тъй като другояче ще би трябвало да правиш каквото си искаш, а това не е справедливо; ще ми построиш монументи и ще кръстиш на мое име улици и градове, тъй като по този начин най-искрено се почитат освободителите. И прочие цялостни идиотщини.
Трябва единствено да се добави, че това не са мокри сънища само на другаря Путин. Същото желае да реализира и другарят Ким, само че неприятният шанс при него е, че в съседство няма задоволително дребен и слаб нацистки режим, с който да се разправи на бърза ръка. Така, де, с Южна Корея кардинално не може, тъй като там дебнат гадните американски империалисти и пазят Сеул. Нацистките режими в Китай и Русия пък са прекомерно огромен залък за сатрапията на Ким-овците. А и са последната опора за нейното битие, другояче тя от дълго време да се е провалила в Геената огнена, където ѝ е мястото.
Велика вест, жители, е тази среща във Владивосток. Няколко дни по-рано Путин прикани Ким „ за по-близки връзки на всички фронтове “. Не знам какъв брой изпаднал Путин на украинския фронт би трябвало да си, с цел да опреш до помощ от следващия северно-корейски смешник на име Ким. И какъв брой тъп путинолюбец би трябвало да си, с цел да се зарадваш, че двамата сега най-кървави международни нарушители се прегръщат за общи каузи към този момент напълно искрено – без да им пука от интернационално право, решения и резолюции на Организация на обединените нации, държавнически правила, персонален морал и чест.
Но не е единствено Ким. Престъпникът Путин има откровени фенове и в другия завършек на света. Например бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва се кълне, че ще предложения Путин на срещата на Г-20 следващата година в Бразилия и когато той пристигна, няма да бъде задържан, макар, че страната е член на Международния углавен съд в Хага, който разгласи съветския нарушител за интернационално търсене.
„ Докато аз съм президент, Путин няма да бъде задържан в Бразилия “ – вика Лула.
Този човек скоро към този момент няма да е президент, помнете ми думата. Филмът не е български, само че сме го гледали, в това число в България.
„ Докато аз съм президент, назначеното от мен служебно държавно управление няма да изпраща повече оръжия на Украйна “ – закле се Румен Радев преди време. Е, разреши си да го каже, тъй като в оня миг беше освен това от президент, беше
узурпирал на процедура изпълнителната власт
в страната и му се струваше, че може в действителност да прави каквото си желае в съветска изгода. Но в този момент, щом се сътвори постоянно държавно управление и нещата малко най-малко започнаха да се възстановяват, Радев лъсна без действителна опция да се кълне в сходни нелепости. И да твори действителна политика в съветска изгода.
Та, най-малкото нещо такова ще се случи и с бразилеца Лула, де, в случай че не се случи нещо още по-такова. Както знаем, латиносите не си поплюват много-много нито в любовта, нито в омразата – първо стрелят и чак след това питат за какво.
Но и Лула не е задоволителен. Самото Организация на обединените нации, би паника Михайло Подоляк, външен министър на Украйна, готви
договорка без кръчмар с Русия
Както излиза наяве, генералният секретар на международната организация Антониу Гутериш предлага на Путин да отпаднат част от глобите против съветската селскостопанска „ Росселхозбанк “ в подмяна на продължаването на така наречената „ зърнена договорка “.
Въпросната „ договорка “, най-общо казано, е съглашение, съгласно което и Русия, и Украйна, без да се нападат взаимно, могат да изнасят зърно с кораби през Черно море, което е добре пристигнало за разните гладуващи нации. По някакъв имперски каприз обаче, Русия се отдръпна от съглашението, освен това, с военна мощ в този момент изнудва всички - освен притиска и нападна Украйна, с цел да не може и тя да изнася своето зърно, само че в нарушаване на интернационалното право вилнее в непознати води, в това число български, стопира, претърсва и плаши цивилните търговски кораби, въобще – държи се като типична пиратска страна, каквато си е в действителност.
Голяма работа, ще каже някой – една глоба ще отпадне, 100 ще останат. Ами не е по този начин. И тъкмо това изясни напълно ясно Подоляк, като съобщи: „ Организация на обединените нации в действителност не схваща за каква война става въпрос. Те не схващат до какво може да докара сходна позиция от Организация на обединените нации. Тази позиция безусловно окуражава Русия да продължи войната, да я ускори, да я разшири, да разшири офанзивите против гражданската инфраструктура и така нататък “
И е прав, виждаме с очите си, че тъкмо това се случва – Русия нападна интензивно украински търговски, не военни, пристанища, приближава военните дейности компактно до границите на НАТО, търси провокация и ескалация на спора. И в този миг Гутериш, вместо да работи за нови, още по-тежки наказания на интернационалната общественост против експанзията на Кримъл, работи за отслабването им – въпреки и с благовидната цел да се нахранят гладуващите.
Питате ли се за какво тъкмо той е подготвен да сътрудничи с Путин? Я да погледнем в биографията му. А, изненада – индивидът е бил Генерален секретар на Португалската социалистическа партия и даже ръководител на европейския Социалистически интернационал. Подобна е историята и с бразилеца Лула, той пък е „ създател и почетен ръководител “ на Партията на служащите в Бразилия.
Както знаем, изтъкването на работническата връзка е един от обичаните способи на всички левичарски партии по света. Само се чудя за какво за толкоз години и откакто толкоз пъти бяха лъгани по обикновен метод, самите служащи не се сетиха, че би трябвало да бият с тояги разните левичари незабавно, щом те стартират да мимикрират като служащи, без да са помирисвали не просто фабрика, а постоянно какъвто и да било труд от близко.
Жив образец – нашият соцхерой Сергей Станишев,
който в биографията си няма нито един трудов ден отвън плещенето на празни приказки по българските и европейските политически Ганкови кафенета.
Правя тази връзка, тъй като,както е общоизвестно, левичарите по целия свят по някакъв непонятен за мене метод, обичат Русия и я поддържат, без значение какъв режим царува там. И в този момент не престават да се мазнят на Путин, без значение от това какъв брой кръв виждат по ръцете му и какъв брой полуда в очите му.
Да, бе, Ердоган не е левичар, но и той се бута да прави покупко-продажби с Путин. Бута се, само че по две аргументи. Първо, както и Путин, той самичък има явна податливост към някаква форма на диктат в страната, само че не смее да отиде до край, тъй като в Турция въпреки всичко има останали и много здрави сили. Така че Ердоган и Путин като че ли се схващат не в някаква идеологическа повърхност на политиката, а в персонален проект, поради характери и мисловни настройки. И второ, Ердоган води играта по този начин, че – да, прокарва личните си ползи, само че гледа да го прави значително в границите на всеобщия интерес. Докато левичари като Лула, Гутериш и другите просто вършат отстъпки на кървавия деспот с вяра да го омилостивят. Или даже пробват да спасят „ сътрудника “, пристигнал отляво - добре знаят, че всеки уважаващ себе си левичарски режим рано или късно прераства в тирания. Историческа информация – като започнеш от Френската гражданска война, та до момента. Географска информация – на всички места по света, от Корея до Куба и от Виетнам до Венецуела.
Така или другояче, не би трябвало да се оставят орисите на света в ръцете на левичари. Нито в ръцете на Путин.
Окуражителното е, че към момента по света има и рационални хора. Европейската комисия да вземем за пример наложи ясна и безапелационна възбрана руснаците да влизат в страни от Европейския съюз с персоналните си коли. Това е окуражителна стъпка в вярната посока. Кара ме да мисля, че след известно време може да се стигне до миг, когато да бъде неразрешено на всички руснаци въобще да стъпват в Европейски Съюз. Това от дълго време трябваше да се направи, с цел да се предпазим от съветската болест и да накараме самите руснаци да решат - да не престават ли всеобщо да поддържат кървавия режим на Путин или би трябвало да го смъкват и да се замислят дали не е по-добре да се ориентират към демократичните правила на живот и да трансфорат Русия в естествена страна.
Да, бе, размечтах се, само че, какво да се прави – вярата умира последна. Предпоследни умират незаконните диктатори.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ