De Profundis: Ах, конгрес на БСП – до пълна победа на комунизма
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Българска социалистическа партия имали конгрес, минал с доста ахкане и пъшкане.
Пак ли? Напоследък тия хора конгресите май за нищо ги нямат. Отдавна им изгубих броя, само че допускам, че този е номер 786 или нещо такова.
Голяма проява на либерализъм показват нашите чичкови червенотиквеничковчета по този метод, няма що. Те, тъй като са социалисти - нищо, че в действителност са си комунисти и в червата - в никакъв случай не не помнят да свикат своите по-широки национални маси, с цел да поддържат решенията, взети от най-тесните национални маси на партийния връх.
А, стига, бе, напряко някой ще вземе да им повярва на демократизма и да ги заобича за /винаги/ идните избори!
Ама този път конгресът на Българска социалистическа партия бил специфичен, тъй като на него имало същински опит за прелом против настоящето партийно управление. Обаче то пък от своя страна не просто съкрушило превратаджиите, а траяло самоуверено и поредно да следва вярната партийна линия.
Да, най-много, като взело удивително значимото за дневния ред на българското общество решение – комунистите по села и паланки да се борят самоотвержено и
до цялостна победа на комунизма
срещу подмолното внедряване на джендърите в българското учебно заведение от страна на гнилия Запад.
Ах, тези джендъри. Почти като ах, този безочлив джаз. Или като ах, този комунистически бяс.
Лично аз, жители, виждам подмолни джендъри да има най-много в българската енергетика, не в учебното заведение. И ги виждам тези джендъри като комунисти-пиявици, залепили се на енергийното гърло на България, както е ясно и от последните откровения по закона Магнитски.
Да, там става дума не за някакви злокобни пичове с цици, които цицат нашите енергийни пари и продават българската енергетика на Русия, а за хора като другаря Р. Овч. и Ко – сякаш естествени хора и мъжки момчета. Поне по външни полови белези, де.
Ах, пък другарят Овч., напряко да го ожалиш по какъв начин нямал в офшорни сметки ония 5 милиона, дето му се приписват от гадните американци, а карал старините си единствено на едната пенсия. Трябва да се внимава с сходни горчиви недоволства обаче, тъй като в случай че се прескочи границата, може на бял свят да се появят освен обвиняванията, а и доказателствата за тях.
А другарят Николай Малинов пък вика, че приема за чест да попадне в американския лист по закона Магнитски съгласно логиката, че, щом враговете му го плюят, значи е на прав път.
Ах, същински херой на достойнството и доблестта! Ах, не може да бъде, че ще се пръсна от смях!
Тоя нещо се е объркал – такава логичност няма. Или най-малко такава естествена логичност няма. Не може даден порядъчен човек да се гордее с храчката, която самичък е изплюл на ревера си. Защото връзките с Русия, поради които Малинов е глобен, са тъкмо това – неизтриваемо
мръсно леке
Друг е въпросът, че този вид до момента трябваше 10 пъти да бъде наказан по обвиняванията за шпионство в интерес на Русия, които са му повдигнати, само че наподобява в България има сили, които го пазят неосъден. И го държат извън, за да продължава да мъти публичната вода и частните глави на хората.
Дали тези сили са политически, дали са финансови, дали са свързани с елементарна или с политическа корупция, дали са единствено вътрешни или са външни плюс вътрешни, които слугуват на външните – аз няма по какъв начин да знам сигурно. Имам съмнения, само че нямам черно на бяло.
В страната обаче има органи, които би трябвало да знаят. И други, които би трябвало освен да знаят, само че и да вземат ограничения, в случай че първите се вършат, че не знаят. И по този начин нататък – до оня безспир, където отново нищо няма да се случи.
Е, това беше малко лирическо отклоняване на тематика „ рискови джендъри “, само че да се върнем към суровия натурализъм на следващия комунистическия конгрес.
Доколкото разбирам, тия посред се разделят на какви ли не по какви ли не индикатори. Имало било, научаваме се, правоверни социалисти, социал-либерали, нео-либерали и други тути-кванти. Имало било измежду тях по-русофилски настроени и по-малко русофилски настроени. Имало било почтени хора и нечестни хора. Имало било идеалисти и прагматици.
Боже, Боже, какъв брой тъга има на тоя свят! И в тази партия.
Не се ловете на сходни въдици, жители, никакви нюанси няма сред тези видове, всичките са от едно и също тесто забъркани и в една фурна опечени.
Дали в домашните им крамоли ще надделее Корнелия Нинова, Сергей Станишев или някой различен, няма никакво значение за българския политически живот като цяло, Българска социалистическа партия ще продължава да е все същата отдадена на Москва и на персоналните властови и финансови апетити на върхушката си партия. Няма друго при тях, всичко останало – идеология, морал, политически правила, всичко е камуфлаж, опит на партията-джендър Българска социалистическа партия да опакова ташаците си в женски облекла, прическа, грим и да си направи пластични интервенции, които да заблудят почтеното поданство.
Ах, и цици да си сътвори, с които да притегля политическите мухи.
В този смисъл – конгресът на Българска социалистическа партия беше комичен. Както и в доста други смисли. Най-смешно ми стана обаче, когато чух Корнелия Нинова да декларира, че с президента Радев имали били чисто идеологически, а не някакви си други разлики – да вземем за пример кой повече и по-чевръсто да услужи на Москва, кой чии електорат да открадне и други сходни.
Ах, и аз, горкият, поверявам се и към този момент няколко дни си бутам главата да схвана какви тъкмо са идеологическите разлики сред Българска социалистическа партия и Румен Радев.
Видно е, че нямат нещо друго в отношението си на сляпо послушание на Москва и опита за налагане и поддържане на съветските ползи в България. В това отношение сред тях може да има нюанси, може да има битка за това кой е по-русофил и кой по-малко, само че не и базисно разграничение.
Няма разлики в отношението им към поддръжката за Украйна – и Българска социалистическа партия, и Румен Радев са изрично срещу и с всички сили
пречат на България да извърши своя честен дълг към страдащите,
грозно атакувани хора в Украйна, както и своя съюзнически дълг в границите на свободния свят.
Какви са идеологическите разлики, за които приказва Нинова, свързани с Европейски Съюз и НАТО? Никакви. И Българска социалистическа партия и Радев едвам търпят участието в тях, въпреки по малко друг метод. Европейски Съюз го търпят по-лесно, тъй като Брюксел непрекъснато ни налива едни пари, които би трябвало да се откраднат. А в случай че ние не ги откраднем, ще ги открадне някой различен.
Докато службата в НАТО им е тежка. И комунистите, и президентът на мига биха се отказали от нея, в случай че не беше…..парадоксално, само че – съветският интерес.
Да, ние още сме в НАТО, тъй като Русия има потребност от нас като Троянски кон вътре - било да шпионстваме, било да мътим водата на общите решения, било да имаме висока естрада, от която да лансираме хибридните тези на московската агитация.
Не виждам да има също идеологическо разграничение сред Нинова и Радев във връзка с желанието за оптималната държавна интервенция в стопанската система и частните каузи на българите. Те са си плюли в устата по тематики като „ мощна страна “, регулации на пазара, поддръжка на монополизма, обилно харчене на общи пари /доколкото едно от дребното неща, които комунистите в действителност знаят сигурно, е, че колкото повече харчат, толкоз повече влиза в техния джоб/.
Така че къде са тук идеологическите разлики? Няма ги. Напротив, има освен общи ползи и визии, само че и общи способи, по които Българска социалистическа партия и президентът осъществят задачите си – главно посредством неистини, операции, корумпиране, изнудване, обругаване, забрани на разликите и стимулиране на еднаквостта.
Ако тези видове можеха да обуят всички ни с идентични ботуши, жители, и да ни накарат да маршируваме всеки ден пред трибуната, на която са застанали и приветливо ни махат с ръчичка или просто размахват партизанско юмруче, щяха да го създадат на мига. Мечтата им е това наше минало да стане тяхно бъдеще, за това работят.
Е, да, постоянно работят поотделно и от време на време се цакат взаимно – само че то е тъкмо, тъй като са идентични.
Накрая да кажа, че аз в действителност съм удовлетворен от свадите, опитите за прелом в чаша вода и всичко останало, случилото се на следващото комунистическо сборище, наречено „ конгрес “. Това значи, че Българска социалистическа партия все по-стремглаво лети по наклонената повърхност към блатото и реката на забравата, а това вдъхва оптимизъм - може би въпреки всичко ще доживея да видя действителния разпад на тази извънредно нездравословна за България партия, разпад, който трябваше да се случи още през вчерашния ден, предходната седмица, предишния месец или преди 34 години.
Българска социалистическа партия имали конгрес, минал с доста ахкане и пъшкане.
Пак ли? Напоследък тия хора конгресите май за нищо ги нямат. Отдавна им изгубих броя, само че допускам, че този е номер 786 или нещо такова.
Голяма проява на либерализъм показват нашите чичкови червенотиквеничковчета по този метод, няма що. Те, тъй като са социалисти - нищо, че в действителност са си комунисти и в червата - в никакъв случай не не помнят да свикат своите по-широки национални маси, с цел да поддържат решенията, взети от най-тесните национални маси на партийния връх.
А, стига, бе, напряко някой ще вземе да им повярва на демократизма и да ги заобича за /винаги/ идните избори!
Ама този път конгресът на Българска социалистическа партия бил специфичен, тъй като на него имало същински опит за прелом против настоящето партийно управление. Обаче то пък от своя страна не просто съкрушило превратаджиите, а траяло самоуверено и поредно да следва вярната партийна линия.
Да, най-много, като взело удивително значимото за дневния ред на българското общество решение – комунистите по села и паланки да се борят самоотвержено и
до цялостна победа на комунизма
срещу подмолното внедряване на джендърите в българското учебно заведение от страна на гнилия Запад.
Ах, тези джендъри. Почти като ах, този безочлив джаз. Или като ах, този комунистически бяс.
Лично аз, жители, виждам подмолни джендъри да има най-много в българската енергетика, не в учебното заведение. И ги виждам тези джендъри като комунисти-пиявици, залепили се на енергийното гърло на България, както е ясно и от последните откровения по закона Магнитски.
Да, там става дума не за някакви злокобни пичове с цици, които цицат нашите енергийни пари и продават българската енергетика на Русия, а за хора като другаря Р. Овч. и Ко – сякаш естествени хора и мъжки момчета. Поне по външни полови белези, де.
Ах, пък другарят Овч., напряко да го ожалиш по какъв начин нямал в офшорни сметки ония 5 милиона, дето му се приписват от гадните американци, а карал старините си единствено на едната пенсия. Трябва да се внимава с сходни горчиви недоволства обаче, тъй като в случай че се прескочи границата, може на бял свят да се появят освен обвиняванията, а и доказателствата за тях.
А другарят Николай Малинов пък вика, че приема за чест да попадне в американския лист по закона Магнитски съгласно логиката, че, щом враговете му го плюят, значи е на прав път.
Ах, същински херой на достойнството и доблестта! Ах, не може да бъде, че ще се пръсна от смях!
Тоя нещо се е объркал – такава логичност няма. Или най-малко такава естествена логичност няма. Не може даден порядъчен човек да се гордее с храчката, която самичък е изплюл на ревера си. Защото връзките с Русия, поради които Малинов е глобен, са тъкмо това – неизтриваемо
мръсно леке
Друг е въпросът, че този вид до момента трябваше 10 пъти да бъде наказан по обвиняванията за шпионство в интерес на Русия, които са му повдигнати, само че наподобява в България има сили, които го пазят неосъден. И го държат извън, за да продължава да мъти публичната вода и частните глави на хората.
Дали тези сили са политически, дали са финансови, дали са свързани с елементарна или с политическа корупция, дали са единствено вътрешни или са външни плюс вътрешни, които слугуват на външните – аз няма по какъв начин да знам сигурно. Имам съмнения, само че нямам черно на бяло.
В страната обаче има органи, които би трябвало да знаят. И други, които би трябвало освен да знаят, само че и да вземат ограничения, в случай че първите се вършат, че не знаят. И по този начин нататък – до оня безспир, където отново нищо няма да се случи.
Е, това беше малко лирическо отклоняване на тематика „ рискови джендъри “, само че да се върнем към суровия натурализъм на следващия комунистическия конгрес.
Доколкото разбирам, тия посред се разделят на какви ли не по какви ли не индикатори. Имало било, научаваме се, правоверни социалисти, социал-либерали, нео-либерали и други тути-кванти. Имало било измежду тях по-русофилски настроени и по-малко русофилски настроени. Имало било почтени хора и нечестни хора. Имало било идеалисти и прагматици.
Боже, Боже, какъв брой тъга има на тоя свят! И в тази партия.
Не се ловете на сходни въдици, жители, никакви нюанси няма сред тези видове, всичките са от едно и също тесто забъркани и в една фурна опечени.
Дали в домашните им крамоли ще надделее Корнелия Нинова, Сергей Станишев или някой различен, няма никакво значение за българския политически живот като цяло, Българска социалистическа партия ще продължава да е все същата отдадена на Москва и на персоналните властови и финансови апетити на върхушката си партия. Няма друго при тях, всичко останало – идеология, морал, политически правила, всичко е камуфлаж, опит на партията-джендър Българска социалистическа партия да опакова ташаците си в женски облекла, прическа, грим и да си направи пластични интервенции, които да заблудят почтеното поданство.
Ах, и цици да си сътвори, с които да притегля политическите мухи.
В този смисъл – конгресът на Българска социалистическа партия беше комичен. Както и в доста други смисли. Най-смешно ми стана обаче, когато чух Корнелия Нинова да декларира, че с президента Радев имали били чисто идеологически, а не някакви си други разлики – да вземем за пример кой повече и по-чевръсто да услужи на Москва, кой чии електорат да открадне и други сходни.
Ах, и аз, горкият, поверявам се и към този момент няколко дни си бутам главата да схвана какви тъкмо са идеологическите разлики сред Българска социалистическа партия и Румен Радев.
Видно е, че нямат нещо друго в отношението си на сляпо послушание на Москва и опита за налагане и поддържане на съветските ползи в България. В това отношение сред тях може да има нюанси, може да има битка за това кой е по-русофил и кой по-малко, само че не и базисно разграничение.
Няма разлики в отношението им към поддръжката за Украйна – и Българска социалистическа партия, и Румен Радев са изрично срещу и с всички сили
пречат на България да извърши своя честен дълг към страдащите,
грозно атакувани хора в Украйна, както и своя съюзнически дълг в границите на свободния свят.
Какви са идеологическите разлики, за които приказва Нинова, свързани с Европейски Съюз и НАТО? Никакви. И Българска социалистическа партия и Радев едвам търпят участието в тях, въпреки по малко друг метод. Европейски Съюз го търпят по-лесно, тъй като Брюксел непрекъснато ни налива едни пари, които би трябвало да се откраднат. А в случай че ние не ги откраднем, ще ги открадне някой различен.
Докато службата в НАТО им е тежка. И комунистите, и президентът на мига биха се отказали от нея, в случай че не беше…..парадоксално, само че – съветският интерес.
Да, ние още сме в НАТО, тъй като Русия има потребност от нас като Троянски кон вътре - било да шпионстваме, било да мътим водата на общите решения, било да имаме висока естрада, от която да лансираме хибридните тези на московската агитация.
Не виждам да има също идеологическо разграничение сред Нинова и Радев във връзка с желанието за оптималната държавна интервенция в стопанската система и частните каузи на българите. Те са си плюли в устата по тематики като „ мощна страна “, регулации на пазара, поддръжка на монополизма, обилно харчене на общи пари /доколкото едно от дребното неща, които комунистите в действителност знаят сигурно, е, че колкото повече харчат, толкоз повече влиза в техния джоб/.
Така че къде са тук идеологическите разлики? Няма ги. Напротив, има освен общи ползи и визии, само че и общи способи, по които Българска социалистическа партия и президентът осъществят задачите си – главно посредством неистини, операции, корумпиране, изнудване, обругаване, забрани на разликите и стимулиране на еднаквостта.
Ако тези видове можеха да обуят всички ни с идентични ботуши, жители, и да ни накарат да маршируваме всеки ден пред трибуната, на която са застанали и приветливо ни махат с ръчичка или просто размахват партизанско юмруче, щяха да го създадат на мига. Мечтата им е това наше минало да стане тяхно бъдеще, за това работят.
Е, да, постоянно работят поотделно и от време на време се цакат взаимно – само че то е тъкмо, тъй като са идентични.
Накрая да кажа, че аз в действителност съм удовлетворен от свадите, опитите за прелом в чаша вода и всичко останало, случилото се на следващото комунистическо сборище, наречено „ конгрес “. Това значи, че Българска социалистическа партия все по-стремглаво лети по наклонената повърхност към блатото и реката на забравата, а това вдъхва оптимизъм - може би въпреки всичко ще доживея да видя действителния разпад на тази извънредно нездравословна за България партия, разпад, който трябваше да се случи още през вчерашния ден, предходната седмица, предишния месец или преди 34 години.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ