Pixabay Даже и добре да си поживее човек по време на

Pixabay Даже и добре да си поживее човек по време на отпуската, тя все в миналото свършва. Идва време, когато банските се прибират надълбоко в дрешника, а морето остава надалеч в предишното.

Какво да вършим и по какъв начин да се спасим от бездната на постотпускарската меланхолия, попитахме проф. Захарина Савова, психотерапевт.

След като сте се завърнали от ваканцията вкъщи, какво вършиме:

А) взимате си душ, сипвате чаша с вино или бира и не желаете да говорите с никого

Б) лягате на дивана, включвате тв приемника и се отнасяте

В) сядате пред компютъра и стартирате да търсите предложения за идващите си пътувания...

Депресията след отпуската в действителност може да има разнообразни проявления – човек се усеща нервозен, изтощен, равнодушен, заран не му се става или вечер не може да заспи, а денем има проблеми с концентрацията. Най-често към всичко това се прибавя и раздразнителност на работа, ненавист към шефа, омерзение към сътрудниците. Тези признаци могат да продължат и 2 часа, само че може да се проточат и цяла седмица.

Завръщането след ваканцията към работния темп

Може да се дефинира като самобитна миникриза, към която би трябвало да се подходи съществено. Още повече, че постоянно тъкмо тогава с цялостна мощ лъсва недоволството от работата или от половинката. Неслучайно и съгласно разнообразни изследвания след отпускарския интервал при започване на есента се подават и най-вече молби за бракоразвод.

Наистина, отпуската е интервал, през който можем да помислим и да разберем дали не работим на доста високи обороти, изяснява проф. Савова.

Има доста хора, които не си дават сметка на какъв висок темп и стрес са подложени през останалото време. И отпуската може да ги провокира да помислят " аз какво върша със себе си - работя по 12 часа дневно, не си разрешавам да разпусна, не отстранявам време за фамилията или приятелите си, не се грижа за себе си ".

Така отпуската може да ни донесе самобитно отрезвяване,

споделя проф. Савова. Тя прецизира, че въпреки всичко не трябва да се бърза и да се вършат внезапни и съществени промени, без да се добре премислени. В същото време обаче е извънредно значимо човек да си даде сметка, че не е почивал задоволително, да види положителните неща в живота си и да отстрани тези, които не му харесват.

Нормално е депресивното положение да отшуми в границите на седмица. Всеки страда по друг метод, само че най-често в сходна " дупка " изпадат хората с по-натоварени специалности, както и такива, чиято работа изисква висока централизация и лишава доста време и старания, както и хората, които са в междинна и по-късна възраст, изброява проф. Савова.

Моята рекомендация е да си предвидим най-малко един ден за конфигуриране сред почивката и работата, споделя проф. Савова. И прецизира, че не е рационално да се прибирате в неделя след среднощ, когато би трябвало да сте на работа в понеделник.

Друг вид е въобще да пропуснете понеделника като по този метод ще избегнете нервите за трескавото начало на седмицата, а и работната ви седмица ще бъде по-кратка.

Какви са най-важните правила, които би трябвало да съблюдаваме, откакто еуфорията спадне и рутината още веднъж стартира да ни завладява?

Когато пътувате и почивате, се сблъсквате с нови и разнообразни неща. Когато се приберете вкъщи и тръгнете на работа, безпокойството, че не вършиме нещо " ново и друго " може да бъде напряко побъркващо. Обикновено това състояние продължава няколко седмици, до момента в който животът навлезе в естествения си темп. Затова дори и да няма по какъв начин да си вземете нова отпуска, пробвайте се да планирате и организирате дребни бягства от действителността през седмиците до идната по-голяма почивка.

Добре е да се направи обмисляне за цялата последваща година – да вземем за пример най-малко две по-дълги почивки по опция и няколко по-кратки, поучава проф. Савова. По думите й освен това състояние стресът за тялото ще бъде по-малък. Защото тялото изпитва стрес и напрежение освен когато се наложи бързо и внезапно прекосяване от отмора към под напрежение работен темп, само че и противоположното – когато от доста съществено движение на работа изпадне в " нищоправене ".

Психотерапевтката предлага през първия работен ден след отпуската да не се втурваме през глава към изостаналите и идните задания. Ако още в първия ден се опитате да свършите всичко, което ви се е натрупало, до момента в който сте били в отпуска, организмът ви още веднъж ще попадне в свръхстрес, а не трябва да се не помни, че тялото има потребност от плавна акомодация, споделя проф. Савова.

Затова преди да се завърнете към нормалния си работен темп, е належащо да се заредите с положителна сила – дали ще е с шоколад, дали посредством среща с другари или прекрасен концерт. Важното е да намерите своя метод за профилактика против нервозен срив. По опция, ставайте няколко минути по-рано от нормалното. Така ще имате време единствено за себе си – да наредите мислите и деня си.

Източник: clinica.bg