Първият град, номиниран за Нобелова награда за мир
Пищната Алида Исмаилай оказва помощ на френски кореспондент да пресече границата от Албания към Косово, когато наоколо избухва бомба, пръскайки шрапнели и парчета по пътя, цялостен с бягащи бежанци, споделя BBC.
„ Границата беше рискова “, сподели Исмаилай, припомняйки си по какъв начин тя оказа помощ на интернационалните публицисти да документират бягството на повече от 400 000 бежанци през нейния роден град Кукеш, Албания, в разгара на войната в Косово сред март и юни 1999 година
Беше минирано. Кукеш беше първото безвредно място, на което можеше да спреш. ”
Въпреки че има население от едвам 16 000 души, дребният град, който е на 20 километра от границата, приветства замайващ брой бежанци в домове и спонтанни лагери. Кукеш нашумя по целия свят и през 2000 година стана първият град, номиниран за Нобелова премия за мир.
Славата беше краткотрайна. Вече се справяше с безчет рецесии след рухването на албанския комунизъм през 1992 година, откакто войната в Косово завърши и бежанците се завърнаха вкъщи, Кукеш претърпя лично изселване, защото 53% от жителите напуснаха най-бедния град в Албания в търсене на стопански благоприятни условия в чужбина.
Сега, когато броят на посетителите в Албания нараства, локалните като Исмаилай се надяват, че туризмът може да предложи тласък за идващото потомство да остане. С чисто новото интернационално летище на Кукеш, планинските туристически пътеки, комунистическите реликви и героичната история за описване, жителите се обръщат към своята неповторима история на спорове, резистентност и благотворителност, с цел да привлекат туристи към едно от по-малко известните кътчета.
Разположени при сливането на реките Бели и Черни Дрин в североизточна Албания, еднотипните жилищни блокове в Кукеш са засенчени от заснежения планински връх Gjallica. 20-минутно шофиране на изток през планински проходи ви води до Косово, където албанците-косовари се бориха за самостоятелност по време на последните стадии от разпадането на Югославия през 1999 година
Буяр Ковачи, екскурзовод на повърхностен работен ден, знае прекомерно добре компликациите, понесени в гранична зона, изпълнена с рискове.
Аз съм оживял от мина. Имам огромен шанс, че през днешния ден съм жив. “
Ковачи е единствено на 10 години, когато намира противопехотна мина, до момента в който играе в провинцията покрай границата. Без да знае какво е, той ударя корпуса с камък и той избухна. Семейството му го откарва по неотложност в болничното заведение в Кукеш и той се буди две седмици по-късно. С лявото си око не вижда, а дясната му ръка липсва от лакътя надолу.
През 1999 година имаше толкоз доста произшествия тук “, споделя той. Общо 120 километра по границата сред Албания и Косово бяха тежко минирани с експлозиви. „ Години по-късно те към момента разчистваха мините… доста бяха ранени като мен. “
С помощта на локалния снабдител на съоръжение Albanian Trip, градът в този момент създава обиколки, с цел да покаже историята и културата, както и близките планински проходи, туристически пътеки, водопади и села. Обиколките му не бягат от бурното минало на Кукеш и облагите се влагат назад в локална асоциация, която поддържа жертвите на противопехотни мини. Ковачи се надява, че в случай че успее да притегли туристи в тази рядко посещавана част на Европа, той може освен да помогне на други, ранени от неексплодирали бомби, само че и да помогне за стимулирането на хората да останат и да запазят локалната просвета на града в лицето на икономическата миграция.
Както сподели номинацията за Нобелова премия, жителите на Кукеш са привикнали да посрещат посетителите. Ковачи изяснява по какъв начин Кукеш съумява да одобри стотици хиляди бежанци посредством фамилии, които отварят домовете си за удивителните 90 000 души, като в същото време слагат палатки и брезенти на всички места към площада, по крайбрежията на реката и в близките полета.
Историята
До непредвидения припадък на популярност на града през 2000 година, историята, сходно на водите на реките Дрин, като че ли е подминавала Кукеш в продължение на епохи. Основан от античните илирийци, градът е бил част от обширна територия на Римската, Византийската и по-късно Османската империи, до момента в който Албания не стане самостоятелна нация през 1912 година След Втората международна война хората следят по какъв начин етническите албанци в Косово са погълнати от Социалистическата федеративна република на Югославия, до момента в който Кукеш се оказа на границата на все по-параноичната комунистическа тирания на албанския министър председател Енвер Ходжа.
Ходжа ръководи Албания с стоманен пестник, изграждайки голяма мрежа от подземни тунели и бункери в цялата страна. И въпреки всичко тези под Кукеш, които са стартирани през 70-те години на предишния век и се простират на към 7 км под града, са най-големите в Албания, с задоволително място да подслонят цялото население на Кукеш при положение на война. Тунелите са към момента там и Африм Ценадж, чийто татко е служил подземен като офицер в албанската войска през 80-те години, в този момент води обиколки в това, което локалните назовават „ подземния град “.
Влизайки в един от многото скрити входове, се минава през aлабиринт от тъмни проходи, от време на време осветени от вентилационни шахти. Това са бетонни убежища, които в този момент са изоставени. Ценадж има вяра, че комунистически реликви като тази ще привлекат туристи в Кукеш и се пробва да обезпечи заем, с цел да трансформира остарял казармен блок над един от тайните входове в къща за посетители.
Баща ми в миналото е охранявал това място. И в този момент желая да го запазя “, сподели той.
Комунистическата история изобилства в Кукеш и на идващия ден срещнаме Исмаилай пред централата на Радио Кукеши, където голям комунистически релеф, изобразяващ храбър служащ, развяващ албанското знаме, украсява входа. Исмаилай в този момент е диджей и тя ми направи обиколка на радиостанцията.
Медиен интерес
Радиото е учредено от режима на Ходжа като агитационен източник и неговите кореспонденти се озовават на фронтовата линия на войната в Косово през 1999 година Снимки на бежанци и конвои на Организация на обединените нации за помощ са закачени по стените на музея. Избледнели писма, изпратени до радиото от бягащи от спора, демонстрират по какъв начин имената на хора, които са съумели да се спасят, са били излъчени назад в Косово, уведомявайки околните им, че са живи.
Първата нощ на изселването приехме 13 000 бежанци “, сподели Исмаилай, обяснявайки, че хората даже спят на пода на радиостанцията. „ Този миг от историята направи града толкоз значим, че международните медии пристигнаха тук, съобщавайки за дребния Кукеш, приветстващ стотици хиляди бежанци. “
Докато номинацията на Кукеш за Нобелова премия е историческа, Исмаилай се чуди дали повече поданици биха се почувствали принудени да останат, в случай че бяха спечелили.
Може би през днешния ден, в случай че бяхме носители на Нобелова премия за мир, щяхме да имаме повече вложения, повече внимание от страна на Неправителствени организации. “
Всички в града имат другари и семейство, работещи в чужбина. Това е главната причина, заради която новото летище, което отвори порти през 2022 година, в този момент се свързва с няколко огромни европейски града. Но също по този начин улеснява туризма, който от своя страна основава тласъци за идващото потомство да остане.
По-голямата част от фамилията ми напусна “, ми сподели Сенай. „ Но синът ми учи британски. Той ще стане екскурзовод тук. “
Със своите колосални планински върхове и тюркоазени води на реката е елементарно да си визиите Кукеш и околния район да се обрисуват като дестинация за авантюристичен пътувания. В село Шиставец, на 45 минути път с кола във вътрешността в планината, са издигнати дървени хижи за скиори и туристи, а при еднодневни екскурзии туристите могат да научат повече за планинската просвета на гораните, които приказват друг славянски език от албански.
Кукеш също е врата към неотдавна откритата пътека High Scardus, която свързва Северна Македония, Албания и Косово и пресича границата през Шиставец.
Притеснението на Балканите обаче е, че новите спорове са единствено една искра разстояние, изключително като се има поради, че независимостта на Косово в никакъв случай не е била приета от Сърбия.
Те имат ужасни мемоари “, сподели Ремзие Шерифи, косовска журналистка, която бяга от вкъщи си по време на спора през 1999 година „ Хората са изгубили цели фамилии, други имат близки към момента в пандиза или живеят с вяра за завръщане, което може в никакъв случай да не се случи. “
Като отвори вратите си за към 400 000 души, Кукеш сподели на света, че даже и в най-мрачните моменти човечността надвива. Сега жителите се надяват да споделят своите истории за комунизма и споровете, като в същото време популяризират своите идеали за гостолюбие и мир.
„ Границата беше рискова “, сподели Исмаилай, припомняйки си по какъв начин тя оказа помощ на интернационалните публицисти да документират бягството на повече от 400 000 бежанци през нейния роден град Кукеш, Албания, в разгара на войната в Косово сред март и юни 1999 година
Беше минирано. Кукеш беше първото безвредно място, на което можеше да спреш. ”
Въпреки че има население от едвам 16 000 души, дребният град, който е на 20 километра от границата, приветства замайващ брой бежанци в домове и спонтанни лагери. Кукеш нашумя по целия свят и през 2000 година стана първият град, номиниран за Нобелова премия за мир.
Славата беше краткотрайна. Вече се справяше с безчет рецесии след рухването на албанския комунизъм през 1992 година, откакто войната в Косово завърши и бежанците се завърнаха вкъщи, Кукеш претърпя лично изселване, защото 53% от жителите напуснаха най-бедния град в Албания в търсене на стопански благоприятни условия в чужбина.
Сега, когато броят на посетителите в Албания нараства, локалните като Исмаилай се надяват, че туризмът може да предложи тласък за идващото потомство да остане. С чисто новото интернационално летище на Кукеш, планинските туристически пътеки, комунистическите реликви и героичната история за описване, жителите се обръщат към своята неповторима история на спорове, резистентност и благотворителност, с цел да привлекат туристи към едно от по-малко известните кътчета.
Разположени при сливането на реките Бели и Черни Дрин в североизточна Албания, еднотипните жилищни блокове в Кукеш са засенчени от заснежения планински връх Gjallica. 20-минутно шофиране на изток през планински проходи ви води до Косово, където албанците-косовари се бориха за самостоятелност по време на последните стадии от разпадането на Югославия през 1999 година
Буяр Ковачи, екскурзовод на повърхностен работен ден, знае прекомерно добре компликациите, понесени в гранична зона, изпълнена с рискове.
Аз съм оживял от мина. Имам огромен шанс, че през днешния ден съм жив. “
Ковачи е единствено на 10 години, когато намира противопехотна мина, до момента в който играе в провинцията покрай границата. Без да знае какво е, той ударя корпуса с камък и той избухна. Семейството му го откарва по неотложност в болничното заведение в Кукеш и той се буди две седмици по-късно. С лявото си око не вижда, а дясната му ръка липсва от лакътя надолу.
През 1999 година имаше толкоз доста произшествия тук “, споделя той. Общо 120 километра по границата сред Албания и Косово бяха тежко минирани с експлозиви. „ Години по-късно те към момента разчистваха мините… доста бяха ранени като мен. “
С помощта на локалния снабдител на съоръжение Albanian Trip, градът в този момент създава обиколки, с цел да покаже историята и културата, както и близките планински проходи, туристически пътеки, водопади и села. Обиколките му не бягат от бурното минало на Кукеш и облагите се влагат назад в локална асоциация, която поддържа жертвите на противопехотни мини. Ковачи се надява, че в случай че успее да притегли туристи в тази рядко посещавана част на Европа, той може освен да помогне на други, ранени от неексплодирали бомби, само че и да помогне за стимулирането на хората да останат и да запазят локалната просвета на града в лицето на икономическата миграция.
Както сподели номинацията за Нобелова премия, жителите на Кукеш са привикнали да посрещат посетителите. Ковачи изяснява по какъв начин Кукеш съумява да одобри стотици хиляди бежанци посредством фамилии, които отварят домовете си за удивителните 90 000 души, като в същото време слагат палатки и брезенти на всички места към площада, по крайбрежията на реката и в близките полета.
Историята
До непредвидения припадък на популярност на града през 2000 година, историята, сходно на водите на реките Дрин, като че ли е подминавала Кукеш в продължение на епохи. Основан от античните илирийци, градът е бил част от обширна територия на Римската, Византийската и по-късно Османската империи, до момента в който Албания не стане самостоятелна нация през 1912 година След Втората международна война хората следят по какъв начин етническите албанци в Косово са погълнати от Социалистическата федеративна република на Югославия, до момента в който Кукеш се оказа на границата на все по-параноичната комунистическа тирания на албанския министър председател Енвер Ходжа.
Ходжа ръководи Албания с стоманен пестник, изграждайки голяма мрежа от подземни тунели и бункери в цялата страна. И въпреки всичко тези под Кукеш, които са стартирани през 70-те години на предишния век и се простират на към 7 км под града, са най-големите в Албания, с задоволително място да подслонят цялото население на Кукеш при положение на война. Тунелите са към момента там и Африм Ценадж, чийто татко е служил подземен като офицер в албанската войска през 80-те години, в този момент води обиколки в това, което локалните назовават „ подземния град “.
Влизайки в един от многото скрити входове, се минава през aлабиринт от тъмни проходи, от време на време осветени от вентилационни шахти. Това са бетонни убежища, които в този момент са изоставени. Ценадж има вяра, че комунистически реликви като тази ще привлекат туристи в Кукеш и се пробва да обезпечи заем, с цел да трансформира остарял казармен блок над един от тайните входове в къща за посетители.
Баща ми в миналото е охранявал това място. И в този момент желая да го запазя “, сподели той.
Комунистическата история изобилства в Кукеш и на идващия ден срещнаме Исмаилай пред централата на Радио Кукеши, където голям комунистически релеф, изобразяващ храбър служащ, развяващ албанското знаме, украсява входа. Исмаилай в този момент е диджей и тя ми направи обиколка на радиостанцията.
Медиен интерес
Радиото е учредено от режима на Ходжа като агитационен източник и неговите кореспонденти се озовават на фронтовата линия на войната в Косово през 1999 година Снимки на бежанци и конвои на Организация на обединените нации за помощ са закачени по стените на музея. Избледнели писма, изпратени до радиото от бягащи от спора, демонстрират по какъв начин имената на хора, които са съумели да се спасят, са били излъчени назад в Косово, уведомявайки околните им, че са живи.
Първата нощ на изселването приехме 13 000 бежанци “, сподели Исмаилай, обяснявайки, че хората даже спят на пода на радиостанцията. „ Този миг от историята направи града толкоз значим, че международните медии пристигнаха тук, съобщавайки за дребния Кукеш, приветстващ стотици хиляди бежанци. “
Докато номинацията на Кукеш за Нобелова премия е историческа, Исмаилай се чуди дали повече поданици биха се почувствали принудени да останат, в случай че бяха спечелили.
Може би през днешния ден, в случай че бяхме носители на Нобелова премия за мир, щяхме да имаме повече вложения, повече внимание от страна на Неправителствени организации. “
Всички в града имат другари и семейство, работещи в чужбина. Това е главната причина, заради която новото летище, което отвори порти през 2022 година, в този момент се свързва с няколко огромни европейски града. Но също по този начин улеснява туризма, който от своя страна основава тласъци за идващото потомство да остане.
По-голямата част от фамилията ми напусна “, ми сподели Сенай. „ Но синът ми учи британски. Той ще стане екскурзовод тук. “
Със своите колосални планински върхове и тюркоазени води на реката е елементарно да си визиите Кукеш и околния район да се обрисуват като дестинация за авантюристичен пътувания. В село Шиставец, на 45 минути път с кола във вътрешността в планината, са издигнати дървени хижи за скиори и туристи, а при еднодневни екскурзии туристите могат да научат повече за планинската просвета на гораните, които приказват друг славянски език от албански.
Кукеш също е врата към неотдавна откритата пътека High Scardus, която свързва Северна Македония, Албания и Косово и пресича границата през Шиставец.
Притеснението на Балканите обаче е, че новите спорове са единствено една искра разстояние, изключително като се има поради, че независимостта на Косово в никакъв случай не е била приета от Сърбия.
Те имат ужасни мемоари “, сподели Ремзие Шерифи, косовска журналистка, която бяга от вкъщи си по време на спора през 1999 година „ Хората са изгубили цели фамилии, други имат близки към момента в пандиза или живеят с вяра за завръщане, което може в никакъв случай да не се случи. “
Като отвори вратите си за към 400 000 души, Кукеш сподели на света, че даже и в най-мрачните моменти човечността надвива. Сега жителите се надяват да споделят своите истории за комунизма и споровете, като в същото време популяризират своите идеали за гостолюбие и мир.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ