Писъците на виола звучат така, сякаш идват от човешка кланица.Ударните

Писъците на виола звучат по този начин, като че ли идват от човешка касапница.

Ударните басови ноти стават все по-бавни, като затихващото сърце на жертвата.

Звуците се забиват в слуха и стържат съзнанието.

Сега си представете сцените от „ Психо “ без музиката на Бърнард Херман.

През юли хорър класиката на Алфред Хичкок стана на 65 години, само че може би нямаше да има същото разтърсващо влияние без музикалния декор, написа.

Ключов за една от злокобните подиуми е звукът от острието на ножа, когато русокоската Марион Крейн (Джанет Лий), малко откакто се е настанила в мотела „ Бейтс “, е нападната през завесата на душа от палач, който се оказва притежателят на мотела Норман Бейтс (Антъни Пъркинс).

„ Тази музика е всичко “, споделя Рейчъл Зефира, кино композитор от арт-фолк дуото Cat`s Eyes.
Когато нотите имат по-висока стойност от бюджета
От началото на фотосите планът наподобява неудачен, защото управлението на Paramount (продуцирало предходните пет кино лентата на Хичкок) не демонстрира интерес, не му разрешава да го снима на тяхна територия и единствено го популяризира, вместо да го продуцира.

Но макар мизерния бюджет Хичкок потвърждава, че всички бъркат, и за това може да благодари на Херман и неговия гений да основава композиции, които издигат сцените пред камерата до нови висоти.

„ Психо “ сигурно не е бил неприятен филм, преди да бъде озвучен, само че му е липсвало напрежение “, изяснява Стивън Смит, създател на новата книга „ Хичкок и Херман: Приятелството и филмовите партитури, които трансформираха киното “.

Композиторът дава на кино лентата по този начин нужния подтик, като написа музика за напълно струнен оркестър от 50 души, която бележи „ завръщане към чистата ледена вода “, както я разказва композиторът пред Sight and Sound.

В случая с най-известната сцена с душ завесата това води до хор от психически разтърсващи, високи писъци, които значат, че ужасените фенове към този момент не възприемат банята като безвредно място.

„ Преди сцената с душа доста от музикалните сигнали имат депресивно качество и в действителност не са толкоз мощни “, споделя Смит. „ Но внезапно със сцената с душа заглушителите са свалени от струните и те пищят анималистично. Това основава умела връзка с Норман Бейтс. “

Херман принуждава в началото надменно настроения Хичкок да гледа сцената както с, по този начин и без неговата музика. „ О, да, би трябвало да я използваме! “ Хичкок е склонен. „ Но мислех, че не желаете моята музика тук? “ саркастично дава отговор Херман, преди режисьорът да се изсмее: „ Моето момче, доста неуместно предложение “.

Това е виц, който отразява пламенното партньорство на двамата. Творческият им съюз води до кино партитури, които карат фена да се усеща като че ли е замесен в мрачния вътрешен разговор на даден воин, отдаден както в най-романтичните му фантазии, по този начин и в най-безнадеждните му кошмари.

Рейчъл Зефира разказва музиката, която звучи постоянно, когато Норман Бейтс е на екрана, като „ потисната и тревожна “, което съгласно нея „ те кара да изпитваш горест по един палач. Знам, че преди да написа кино музика, Херман постоянно чете романа, по който е сниман даден филм, и изучавал литературата, тъй че неговата музика е по-съпричастна. Всяка нота има смисъл. “
Произход на гения
Като разпален четец в детството си Херман (или Бени, както го наричали приятелите му) прекарва множеството от свободното си време в разногласия дали литературата или музиката е най-великата форма на изкуство.

В последна сметка музиката побеждава и Херман печели състезания за класическа музика още на 13-години. След като учи в Нюйоркския университет при именития композитор Пърси Грейнджър, получава една от първите си професионални функции като студиен музикант в радио CBS.

Там работи с Орсън Уелс, като печели доверието му с радиоадаптацията на „ Война на световете “ от 1938 година, която е толкоз реалистична, че някои слушатели имат вяра, че алармира за действително извънземно настъпление.

След това той става очевидният избор за композитор на шедьовъра от 1941 година „ Гражданинът Кейн “.

Работата по стотици радиопиеси научава Херман по какъв начин да основава композиции, които провокират облици, и също по този начин на силата на дългите паузи: той употребява тишината като различен инструмент за конструиране на напрежение.

В професионален проект е прочут с буйния си манталитет и, както споделя щерка му Дороти пред The New York Times, „ не е търпял простаците на драго сърце “.
Getty Images | Ню Йорк, 1943 година Бърнард Херман дирижа радиопиеса в едно от студиата на CBS Radio
Въпреки това Смит държи да подчертае, че музикантът е бил по-малко тъмен, в сравнение с допуска репутацията му, и е податлив да предлага по-млади композитори.

„ Той беше неразбираем “, споделя Смит. „ Като се има поради репутацията му на раздразним, мисля, че хората ще се изненадат какъв брой гальовен е можел да бъде Бърнард, изключително с животните. Отнася се съмнително към високомерните хора, само че дава безусловна обич на котките си. “

Брандън Браун е режисьор от Южна Каролина, който работи по неозаглавен документален филм за живота на Херман. Смята, че едно от нещата, които постоянно остават настрана от историята, са ужасите на епохата, в която той израства.

Въпреки че е роден в Ню Йорк през 1911 година, фамилията му е съветско еврейско, избягало от Източна Европа в търсене на по-добър живот. Почти несъмнено е, че в Украйна те са оставили свои другари, които по-късно са били разселени или избити от нахлуващите нацистки армии.

„ В радио- и филмовата работа на Херман, изключително в тази, през Втората международна война, се усеща, че той е надълбоко обиден от протичащото се “, споделя Браун и цитира музиката, която той основава за свръхестествената драма „ Духът и госпожа Мюр “ от 1947 година За аранжимента на „ Пролетно море “ има естетика на флейта, представяща съживяваща утринна птича ария. Слънчевите тонове обаче са оцветени с горест с помощта на замислени, низходящи струни, които звучат по-скоро като майчини крясъци.

„ Херман счита „ Духът и госпожа Мюр “ за най-хубавата си творба. Лесно е да се разбере за какво. Тя е толкоз прелестна и меланхолична по едно и също време. Улавя по какъв начин се е чувствал светът през 40-те години на 20 век – време, в което даже слънчевият ден е преследван от призраци. Един подтиснат звук, който той ще резервира за „ Психо “.

През 1960 година Херман към този момент е колос във филмовия бизнес; освен това, той и Хичкок са създали пет знакови кино лентата дружно и са развили химия в работата си. Въпреки това Смит счита, че „ Психо “ е продукция, в която Херман е вдъхнал нова сила на изтощения режисьор.

„ Хич се опасяваше, че е позволил неточност, снимайки подобен отблъскващ материал - нещо, което мнозина го поучаваха да не прави “, изяснява Смит. „ Но Херман го накара още веднъж да се влюби в плана.

По-късно Херман споделя, че е написал музиката на „ Психо “ за напълно струнен оркестър, с цел да сътвори „ черно-бял тон “, който да добавя черно-бялата снимка. “
Разнообразното завещание
Освен че оказва помощ за превръщането на „ Психо “ в голям шлагер за Хичкок (приходи от 32 млн. $ при бюджет от 800 хиляди долара), музиката му повлиява на известната просвета по доста други непредвидени способи.

Продуцентът Джордж Мартин базира своя аранжимент на струнните принадлежности за „ Елинор Ригби “ на „ Бийтълс “ от 1966 година на музиката от „ Психо “. „ Джордж искаше да внесе част от този драматизъм в аранжимента “, споделя Пол Маккартни в едно от интервютата си пред BBC.

Централната тематика на кино лентата въодушевява десетки други реализатори.

Може би най-вълнуващият образец е сингълът Gimme Some More на рапъра Busta Rhymes от 1998 година Според хип-хоп продуцента и актуален типичен композитор Майкъл Винсънт Уолър, музиката към „ Психо “ е обичана на рап изпълнителите.

„ Херман знае по какъв начин да зацикли тези дребни нихилистични фрагменти и да се трансформира в занаятчия на повторението. В доста връзки методът, по който той композира доста наподобява на метода, по който рап продуцентите нарязват бийтовете си. “

Според Уолър „ Психо “ е трансформирал освен хоръра, само че и по-широкия кино сюжет.

„ Музиката от „ Психо “ е препоръка постоянно, когато желаете да изградите напрежение, и е ясно, че Джон Уилямс е бил въодушевен за своите преследвачески басови ноти за „ Челюсти “. Всеки път, когато чуете страховити цигулки във филм на ужасите или усетите, че филмовата музика се е трансформирала в воин, това може да бъде проследено до „ Психо “.

Творческите връзки сред Хичкок и Херман завършват с „ Разкъсана завеса “ от 1966 година Първият е разгневен, че вторият настойчиво отхвърля да направи изчистена поп музика, като вместо това упорства да употребява 12 флейти, 16 рога, 9 тромбона, 2 туби, 8 виолончела, 8 баса и 2 комплекта тимпани. Херман е уволнен, само че това не прекъсва кариерата му и чак до гибелта си от сърдечен удар през 1975 година композиторът остава новаторска мощ.

По-специално, късното съдействие с младия Мартин Скорсезе за „ Шофьор на такси “ от 1976 година обезпечава музикалното завещание на Херман. Работейки главно със саксофонист (музикантът Рони Ланг), той композира опушени, въздушни джаз ноти, които са толкоз ярки, че можете да си визиите по какъв начин нечистият смог се издига през пукнатините на канализацията на Манхатън.

Музиката на „ Психо “ е една от дребното партитури, които Херман презаписва, явен знак на горделивост, и остава съвършен образец за това по какъв начин музиката може да издигне един филм.

Или, както се показва самият композитор в едно от последните си изявленията: „ Композиторът написа музика за един филм и му вдъхва живот. Както човек отива при доктор, споделя: „ Умирам “, а лекарят го излекува. “