Оскърбителна и разрушителна е гаврата с народните ни светини | Константин МУТАФОВ
Писателят Константин Димитров Мутафов е роден на 23.03.1879 година в град Русе в семейство на учители. Завършва Русенската Мъжка гимназия. Учи в драматическа школа във Флоренция (1897-1900). Две години е актьор в театралната натрупа „ Сълза и смях ”. Напуска сцената и става служител. Няколко години в библиотекар в Народния спектакъл, по-късно - артистичен секретар. От 1924 година е организатор на Архивния отдел при Народната библиотека в София. Изявява се като стихотворец, белетрист, актьор, драматург, преводач, сценичен критик, библиотекар, режисьор и детски публицист. Сътрудничи на списания „ Библиотека ”, „ Художник ”, „ Българска колекция ”, „ Златорог ”, „ Родна тирада ”, „ Литературен глас ”, „ Българска мисъл ” и други Превежда от италиански, френски и съветски повече от тридесет драми, романи, повести и разкази. Член на Съюз на българските писатели. Съчинения: „ Над живота ” (драма в 4 д., 1906), „ Иуда ” (драма, 1914), „ Дядо Климе ” (драматичен епизод, 1917), „ Пленникът от Трикери ” (драма в 3 д., 1918; ІІ модифицирано издание, 1928), „ Омуртаг хан ” (трагедия в 4 д. и 4 карт., 1924), „ Юбилеят на Калистена ” (комедия, 1927, останала неотпечатана), „ Детски спектакъл ” (две пиеси, 1929), „ Бисерка ” (фантазия в 2 картини, 1930), „ Убитата лисица ” (пиеса в 3 д., 1933), „ Невяста неневестная ” (роман, 1936), „ Алтън баба ” (разказ, 1938), „ На посетители на един стихотворец ” (1938), „ Прости души ” (разкази, 1938), „ Юбилеят на Бербер Халил ” (1938). Умира на 19.03.1946 година в София. Баща на актрисата Стоянка Мутафова.
(1879 ~ 1946)
ПРЕСТЪПНО БЕЗНАЧАЛИЕ
Писахме преди години на тая тематика на друго място. Но тогава не бяхме разбрани. Може би не бяхме и чути. Дали нямаше кой да ни чуе или пък ония, които са ни чули, са били безволни да замахнат самоуверено и безпощадно, да поразят злото?
Но ние издигаме още веднъж глас. Не единствено това. Ние излизваме своето накипяло възмущение, своя ропот. Защото незаконно е безначалието. Защото оскърбителна и разрушителна е гаврата с националните ни светини. И за знамение: единствено под нашето небе е тя случайна, търпима и свободна.
Дано се отворят сърцата! Дано не са оглушали ушите!
Ето.
Левски, Ботйов, Раковски, Ст. Караджа, Х. Димитър, Волов, Бенковски и какъв брой още имена на исполини.
Имена - знаци.
Образи, които шестват като слънца на родния хоризонт. Мъченическо, само че лъчезарно бе тяхното дело. Кървав е техният край. Върху челата на всички свети звездата на славата.
Движиш се из благословените нашенски улици. И ето, не един път окото ти кацва на такива надписи: бозаджийница „ Христо Ботйов ”. През 10 крачки друга те бодне в сърцето: бозаджийница „ Васил Левски ”.
В душата ти бунт, в главата ти суматоха, позор и терор в сърцето. Понасяш се из други улици: млекарница „ Раковски ”, кафене „ Ст. Караджа ”, механа „ Хаджи Димитър ”, кръчма „ Волов ”, бръснарница „ Бенковски ”.
Безсмъртни имена на апостоли и бунтовници, на поети и мечтатели, на пламенни родолюбци, на мъченици и полубогове!
Ирония, оскърбление, осквернение, незнание и светотатство!
Или слепота, безначалие и толерантност!
Не! Не бива! Спрете! Заличете този позор!
Левски, Ботйов, Раковски и всички други са имена-светилници. На тях имат право единствено библиотеките, музеите, учебните заведения, читалищата, села и градища!
Образите на боговете имат място единствено в храмовете, във висините.
Сп. „ Завети ”, г.6, кн. 1., 1939 година
Източник: literaturensviat.com
Снимка: Държавен списък - Русе
