Иво Сиромахов: Всички сме гении, защото посредствеността е еталон
Писателят Иво Сиромахов се е отдал на тъжни мисли за българското съществуване тъкмо в деня, когато приятелите му от " ИТН " се върнаха в Народното събрание. Мрачните му размишления за родната незначителност мо и да са, а може и да не са предизвикани от наличието на тошковците в Народно събрание. Да ги прочетем:
Една от аргументите за неуспеха на нашето общество е, че не си слагаме високи цели. Задоволяваме се с малко. Не държим на качеството. Работим на правилото „ абе, карай, може и по този начин “. Това дава посредствени резултати, на които се радваме с голямо вдъхновение.
Преди известно време, на някаква гала за връчване на театрални награди, някакво момче, чието име не запомних, беше наречено „ актьорище “.
Айде малко по-кротко, в случай че обичате! Актьорища бяха Наум Шопов, Велко Кънев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова.
Тоя просто е някакъв запалянко блед, изиграл десетина неугледни функции.
За „ шедьоври на театралното изкуство “ се афишират някакви спектакли, които едвам събират по десетина индивида аудитория.
Кинаджиите пък на всички места изясняват, че правели „ фестивални “ филми. Ми отлично, но от кой фестивал са ви премиите? Кан, Берлин, Венеция?
Спортните уеб сайтове току прогласяват някой впиянчен нещастник за „ българския Роналдо “ или „ българския Меси “. Той, благият, не се е научил да стопира топката и след 15 минути бягане ще си изплюе дробовете, обаче за наште е огромна работа.
Извинявайте, но това е обидно за същинските звезди на българския футбол. Ако всеки негодник от жалкото ни състезание може да бъде разгласен за „ талантлив “, тогава какъв е Бербатов, който е вкарвал хеттрик на Ливърпул?
Някакви певици, които без плейбек не могат да уцелят два правилни тона, са провъзгласявани за „ звезди “ и „ паметни реализатори “. Това е несериозно.
Летвата във всички области е свалена толкоз ниско, че и червей може да я прескочи.
Посредствеността към този момент е мярка. Тя е пример.
Според тази мярка всички ние сме гении.
А като се погледнем в огледалото, виждаме все същата жалка картинка.
Една от аргументите за неуспеха на нашето общество е, че не си слагаме високи цели. Задоволяваме се с малко. Не държим на качеството. Работим на правилото „ абе, карай, може и по този начин “. Това дава посредствени резултати, на които се радваме с голямо вдъхновение.
Преди известно време, на някаква гала за връчване на театрални награди, някакво момче, чието име не запомних, беше наречено „ актьорище “.
Айде малко по-кротко, в случай че обичате! Актьорища бяха Наум Шопов, Велко Кънев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова.
Тоя просто е някакъв запалянко блед, изиграл десетина неугледни функции.
За „ шедьоври на театралното изкуство “ се афишират някакви спектакли, които едвам събират по десетина индивида аудитория.
Кинаджиите пък на всички места изясняват, че правели „ фестивални “ филми. Ми отлично, но от кой фестивал са ви премиите? Кан, Берлин, Венеция?
Спортните уеб сайтове току прогласяват някой впиянчен нещастник за „ българския Роналдо “ или „ българския Меси “. Той, благият, не се е научил да стопира топката и след 15 минути бягане ще си изплюе дробовете, обаче за наште е огромна работа.
Извинявайте, но това е обидно за същинските звезди на българския футбол. Ако всеки негодник от жалкото ни състезание може да бъде разгласен за „ талантлив “, тогава какъв е Бербатов, който е вкарвал хеттрик на Ливърпул?
Някакви певици, които без плейбек не могат да уцелят два правилни тона, са провъзгласявани за „ звезди “ и „ паметни реализатори “. Това е несериозно.
Летвата във всички области е свалена толкоз ниско, че и червей може да я прескочи.
Посредствеността към този момент е мярка. Тя е пример.
Според тази мярка всички ние сме гении.
А като се погледнем в огледалото, виждаме все същата жалка картинка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ