Писателската професия или призвание, както много хора с тежко перо

Писателската специалност или предопределение, както доста хора с тежко перо я дефинират, постоянно имат за задача да уловят една човешка орис и с най-малки елементи да я трансфорат в история, която да се връща в съзнанието неведнъж. Макар и Аристотел в миналото да е плачел, тъй като индивидът неимоверно започва своята крачка към гибелта – към този момент няма да помни, а просто ще чете, като даже това не е наложително.

„ Но малко от хората, които бяха гледали новините в онази вечер, не помниха в миналото събитието; те го помнеха, даже когато точните обстоятелства към него започнаха да се замъгляват в съзнанието им. “ – Стивън Кинг, „ Пътна мрежа “.

Обречени сме да забравяме и да не помним имената на някои от хората, които попадат в един нечовечен кръговрат от човешки страсти. Помним единствено жертвите, само че не и имената на техните убийци. В последните две десетилетия точно Холивуд ги трансформира в персони, почтени за фетиш. Помнят се единствено имената на хора, които са съумели да влязат във вечерните вести с осъществяването на геноцид, с всеобщи убийства, а по-късно с публикуването на книги. Имаме задоволително диктатори в това отношение, които да даваме за образец: Хитлер, Сталин, Пиночет и още доста други.

Нямат потребност от показване и най-вероятно в редица рубрики може да четете тяхната история. Ако обаче ви попитаме кой тъкмо е Бранимир Дончев, най-вероятно няма да знаете. Неговото име потъва надалеч в архивите, а осъщественото кръвопролитие остава заровено в архивите и го помнят единствено оживелите на една изключително злокобна коледна вечер през далечната 1974 година Човек е жертван да не помни, с цел да може още веднъж да преживее същото. Рядко обръщаме внимание на настоящите събития от през днешния ден и рядко разясняваме такива, до момента в който разнообразни организации и НПО-та не стартират да приказват против публицистите, до момента в който не решат да се намесват в работа, която въобще не е тяхна. Нека не забравяме, че точно те употребяват именитото мото на една друга персона, която ще промени напълно модерната европейска история:

„ Колко хубаво за държавните управления, че хората не мислят. “ – Адолф Хитлер

Интересното е, че когато броят на жертвите се покачва, никой към този момент не се трогва, само че когато приказваме за ликвидиране на една персона, обществото, медиите, другите организации и още доста други, автоматизирано се задействат в своята забавна 3-дневна фаза на чудото, а по-късно потъват и стопират своето битие, поети от други забавни събития за деня. Безгрешните хвърлят камъни по всички и по-късно изчезват от сцената, оставяйки някой различен да събере вредите след тях. Вдъхновението за тези редове стартира с обстоятелството и обръщението на една Неправителствени организации организация, призоваваща към потреблението на една чуждица за идентифицирането на домашното принуждение – фемицид.

Постът, който до някаква степен може да се усеща като рецензия към нещастната публицистика, позиционирана на 112 място по независимост на словото – ранглиста, построена още веднъж по неведоми пътища – изисква и запознаване на аудиторията със случая, въпреки и той да е прочут, както и история на самия термин, съпроводена с неговото значение.

Според разнообразни източници, в това число речника на Кеймбридж, думата се употребява като:

„ Извършването на ликвидиране против жена или момиче, най-вече от мъж на база нейния пол. “ – Wikipedia

Подобен е преводът на Европейския институт по полово тъждество. Като там се прибавят и спомагателни образци и като осъществяването на ликвидиране в името на някаква чест, на база полова ориентировка, вещерство и други, като не можем да пропуснем и осъществяването на такова от съкровен сътрудник. Има един необикновен проблем в използването на този израз, заради простата причина, че неговата приложимост в историята стартира при започване на XIX век до 70-те години на XX век. Един от създателите, които не стопират да постановат тази концепция, е точно Диана Ръсел, която включва в термина гонението на вещици, ликвидиране в името на чест, като в следствие се прибавят и форми на принуждение, в това число полово такова, които могат да доведат до ликвидиране.

Ръсел в следствие трансформира смисъла и прибавя мъжкото възприятие на предимство над дамите. Нейният цялостен лист от оферти е необхватен и генерално включва всичко отрицателно, което може да се извърши на база на пола, за който към този момент не знаем дали е политически правилно да се назовава по-слаб или гальовен, откакто генерално в историята откриваме, че точно дамата остава знак на хубостта и играе ролята на муза във всяко едно изкуство. Самият термин среща и съпротива в лицето на Жаклин Кампбел и Карол Рунян, които не са съгласни с концепцията, че всяко ликвидиране на жена, без значение от претекстовете, би трябвало да бъде именувано по този метод.

Двете изследователки са на мнение, че претекстовете за осъществяването на едно от най-жестоките закононарушения – отнемането на човешки живот – би трябвало да се оприличава постоянно с тежък и феминистки термин. Именно те упорстват самият термин да бъде отстранен като подготовка за осъществяване на закононарушение, заради простата причина, че по този начин или другояче събраната информация не може да бъде изследвана.

Някои създатели считат, че концепцията на феминисткото придвижване е да се отдели от генералната форма на закононарушението „ ликвидиране “ и да бъде обсъждано по други параграфи, като това автоматизирано ще го трансформира в сексизъм, откакто нито един живот не се дефинира като по-ценен на база на пола, затова използването на термин, който в доста отношение не може да има чиста форма и на практика се преглежда по самостоятелен метод във всяка европейска страна, съпроводено от всяка азиатска такава, основава редица проблеми.

Приемането или използването на термин, който по този начин или другояче няма тъкмо образувано значение, а единствено допускане, основава спомагателни главоболия в публицистиката, където използването на точни и ясни термини, посочващи ясното значение, е повече от наложително. Така наречените убийства на база „ чест “ се правят в Близкия изток и Южна Азия, като образците за такива могат да бъдат срещнати постоянно и на всякъде. Нека не забравяме, че Ислямска страна не пропускаше опция да излъчва сходни фрагменти в мрежите.

Самата концепция да се разделят закононарушения въз основата на пола, може да затрудни още по-сериозно проучването и предварителната защита в бъдеще, както постоянно се случва, само че за какво тогава е нужна подобен термин? Не е мъчно да открием, че класифицирането по този метод има единствено една цел – събирането на данни, чиято приложимост по-късно да се употребява от разнообразни Неправителствени организации организации, които да я цитират или извеждат за свои лични цели. Интересен факт е, че до момента в който някои терминологии търпят промени, други като „ Всяка трета “ работят по същия метод, въпреки и произхода на това изказване да остава морално стар и не толкоз прецизен. Създаването на сходни вреди върху другия пол – считаният за мощен и господстващ – не престават да се популяризират.

Самата концепция, че едно ликвидиране може да се извърши на база на пола, демонстрира изключително тесногръдство и неналичието на каквито и да било знания по отношение на човешката природа, била тя и тъмната такава. Самият акт на принуждение не е импровизиран и в никакъв случай не е бил, с цел да може толкоз свободно да се класифицира пол и раса, изключително в случай че визираме домашното такова.

Да не приказваме, че откакто вниманието беше ориентирано на родна територия и ставаме очевидци на особена форма на свирепост, би трябвало да се срещнем и с някои спомагателни белизи и обстоятелства. Редно е да се вършат и някои разграничения сред науката и хроникьорството. Първите постоянно ще нарисуват един палач като изрод, страшилище и урод. Качествата нямат нищо общо с научната позиция и впрягането на логиката на психиката, когато става въпрос за извеждането на заключения и критерии, склонни да оказват помощ за наблюдението и откриването на отклоняващи се персони в него.

 Базата и наложените критерии в това отношение са толкоз доста, че потреблението на един не толкоз прецизен и необичайно дефиниран термин, могат да доведат до налагането на още повече проблеми, в сравнение с решения. Лиса Файърстоун е имала задачата да пресметна скалата на принуждение, като за задачата би трябвало да се срещне със пандизчии, наказани на пожизнен затвор за най-тежкото закононарушение – отнемането на човешки живот.

Като специалист в тази сфера, тя неведнъж припомня, че използването на думи като „ всеки “, „ всички “ и „ постоянно “, е една от огромните неточности на институциите. В тази сфера липсват каквито и да било аксиоми, заради простата причина, че човешката душа остава необятна. След като прави своя разбор на база тези срещи, построява една особена доктрина за основаването на убийци – контузиите. Нейните следствия демонстрират, че всеки един палач, било то сериен или не, стартира своята активност благодарение на контузия.

Не всички контузии могат да основат подобен нарушител. Фройд е прав в това отношение, тъй като децата се трансформират в бял лист хартия и точно на него възрастните пишат с химикал, като нищо не се изтрива. Файърстоун е красноречива и подкрепена от отец Грег Бойл, когато става въпрос за децата-престъпници, те не търсят нищо в новото семейство, когато станат членове на незаконни групи, нормално просто бягат от едно неприятно място и го заменят с малко по-добро такова.

Никой не се замисля какво тъкмо се е случило с наказания на гибел или с този, който прекарва целият си живот в пандиза за ликвидиране, само че доктор Джеймс Гарбарино е на мнение, че зад всеки причинител има най-малко една покруса, която го е трансформирала в това, което е през днешния ден. Той е безапелационен, че всеки нарушител носи в себе си страха на засегнато дете, а може би и гнева му. Повечето причинители в никакъв случай не порастват и носят тези белези и тази болежка години наред, до момента в който това схващане не се озове в по-голямо и по-силно тяло. Изследвания в епигенетиката демонстрират, че един човек може да има всички нужни данни, с цел да се трансформира в палач, само че през целия си живот няма да нарани даже муха.

Освен това не е мъчно да открием, че множеството причинители са прочувствено убити, отхвърляни, унизени и насилвани в учебно заведение. Тези преживявания по-късно се трансформират в меланхолия, горест, обезверени и егоизъм. Макар и генетично никой да не се ражда палач, както чакаме скоро да стартира да се твърди. Науката декларира, че да се разсънят страсти като състрадание и разбиране, то едно дете би трябвало да е виждало това и да е излагано на позитивния резултат от сходни добродетели.

От другата страна можем да открием, че отрицателното остава вечно и основава доста повече проблеми и доста повече нещастия. Някои проучвания демонстрират, че експанзията в най-ранна възраст работи като бомба със закъснител. В взаимозависимост от интензитета ѝ, човек може да я задейства и да извърши нечувани пословични закононарушения. Около 40% от хронично унизените деца ще употребяват насъбраната си експанзия в бъдеще.

Отхвърлянето на едно дете и игнорирането му ще има дългогодишен резултат върху неговото мислене и ще разсъни форми на боязън и владеене, като нарушаването на поставените граници несъмнено ще сътвори още повече главоболия и проблеми. Последният случай от престъпните архиви приказва за егоизъм и отменяне на база причинителя, чийто имена няма да загатваме, с цел да не се постанова да разпространяваме или да търсим краткотрайната сензация. Тези редове участват на база установяването и основаването на принуждение, което не може и няма по какъв начин да се слага под един термин, единствено и само, тъй като феминисткото придвижване се стреми и пробва да диктува разпоредбите на науки като логика на психиката, криминалистика и статистика.

Преди да се стигне до този миг, в реда на нещата е да има явен и прецизен прочит на претекстовете и осъществяването на закононарушението, което се базира на пола. Още повече, престъпната логика на психиката в никакъв случай не разделя своите обекти на проучване на база пол – аргументите са ясни – убийците постоянно са представители и на двата пола. Често имена като Тед Бънди могат да се нареждат до Ейлин Карол Уорнос.

Извършването на едно ликвидиране идва с редица спомагателни контузии, за които малко на брой могат да подозират, търсенето на сензацията не може да измества научните обстоятелства и няма да го направи, колкото и да се повтаря. Класифицирането на един сериен палач не може и не трябва да се случва по пол, по този начин няма да се изградят предварителни защити, а ще се начертаят граници, достигащи до идващото разделяне.

Ако терминът „ фемицид “ се употребява за систематизиране на убийства, осъществени от мъж към жена, тогава автоматизирано влизаме в един обаян кръг, употребявайки главните източници на логиката на психиката. Става ясно, че децата изложени на контузия, постоянно и от двамата родители, рано или късно ще пренесат тази страст в своето лично семейство. Следователно би трябвало ли да споделяме, че родителите – мъже и дами – са убийци или фемициди, геноциди, мъжециди и всевъзможни други? Убийството, уважаеми читатели и уредници, е обществен феномен, който не ни демонстрира по какъв начин един пол е по-добър или по-лош, а единствено акцентира неуспеха на едно общество да живее и действа обикновено и най-много щастливо.

В тези редове никой не се пробва да смекчи обвинявания или да покаже облика на един нарушител по един по-мек метод. Изграждането на облици, рисуването на антихриста с пол е най-голямата неточност, която е позната на безусловно всеки академик. Всичко може да е форма на „ цид “, само че до момента в който самият термин може да звучи гръмко и вълнуващо за мнозина, неговата функционалност остава празна.