Писател, журналист, издател и изследовател, работи в областта на най-новата

Писател, публицист, издател и откривател, работи в региона на най-новата българска история, създател на книги със стихове и прозаичност. Водещ на страницата „ Черно на бяло ” във в. „ Дума ”.
Днес Съединени американски щати обкръжават Русия от всички страни, само че ненадейно за янките тя не пада на колене, не моли за благосклонност, а се пази с „ ярость благородная ”. И през предишния век се стига до сходна сериозна обстановка. Още не е пропуснат острият конфликт сред Кенеди и Хрушчов и когато той отшумява, стартира да си пробива път концепцията, че може, по-иначе може. И няколко години по-късно митичният американски милиардер и неприкрит капиталист Арманд Хамър (1898 – 1990) прави първия пробив. Тойобича да цитира мисълта на Бенджамин Франклин: „ Търговските сътрудници нормално не водят война един с различен ”.

Но Хамър освен търгува с Русия още по времето, когато тя се назовава руска и се управлява от Ленин. „ Червеният милиардер ” избавя стотици хиляди руснаци от апетит, като внася американско зърно. Но и още нещо значимо - засища и духовния апетит на американците и руснаците, които се редят на километрични опашки, с цел да влязат в художествените галерии; да се насладят на разменените изложения на гениални майстори на четката, най-много импресионисти, от чиито произведения и двете страни имат извънредно богати сбирки, съхранявани в прославените им по целия свят галерии. Стоплените им връзки стигат до там, че с утвърждение на държавните управления им те взаимно си подаряват платна на велики майстори за милиони долари. Не е за поверие, само че то се случва през 60-те и 70-те години на предишния век, в мрачните години на студената война. Ала тогава отпред на Америка е президентентът Никсън, който прави толкоз доста за мира по света. Достатъчно е единствено да напомним, че той „ поставя завършек на виетнамската война ”…

Хамър декларира: „ Аз съм капиталист и всички, които ме познават, знаят какъв брой парещ последовател на капитализма в Америка съм. Но считам, че един капиталист може да търгува с комунистите. Ние в никакъв случай няма да променим тяхната система. Те постоянно ще бъдат комунисти и постоянно ще считат, че нашата система не е толкоз добра, колкото тяхната. Те споделят: „ Вие имате система, която ви устройва, само че ние не имаме вяра в нея. Настъпило е обаче, наподобява, времето, когато можем да работим дружно, вие по вашему, а ние по нашему. ”

А когато посещава България през 1979 година, лекар Хамър насочва към нашия народ думи, изпълнени с доста почитание и почит към постигнатото от него в годините на социализма. (Вижте по-долу).

Дали през днешния ден под грохота на злокобните закани ще се откри най-малко един американец с дълбочината и мащаба на мисленето на Никсън и Хамър? За да не ни връхлети това, което ще бъде необратимо…



Хамър с Брежнев в Крим, 1978 година

„ Удивителната биография на доктор Хамър ”, Боб Консидайн, Държавно издателство „ Д-р Петър Берон ”, 1983 година

Из глава 18 „ Баба Моузис е отпред на парада ”

През 1961 година по време на пътуването му до Москва по предписание на президента Кенеди Хамър за първи път изрича мисълта, че една замяна на изложения от творби на изкуството би съдействала за определяне на по-дружески връзки сред Съветския съюз и Съединени американски щати. На 10 юни 1964 година той се среща с министъра на културата на Съюз на съветските социалистически републики Екатерина Фурцева. Хамър има съответно предложение – да се уреди галерия на чудесната американска художничка, считана за класик в живописта – баба Моузис. Ана Мери Моузис (баба Моузис) е почнала да се занимава с живопис на 70-годишна възраст – бел. Б. К.)

Фурцева наскоро е била в Копенхаген, където остава очарована от ярките картини на примитивистката Моузис. „ Датската галерия имаше голям триумф ”, споделя тя пред Хамър. Тя е сигурна, че в Съветския съюз изложбата ще притегли даже повече гости и ще провокира още по-голям интерес. Не би ли могъл Хамър да я провежда?

Хамър може. „ Хамър гелърийз ” има съглашение за взаимни изяви с галерията „ Сент Етиен ”, на която принадлежат правата върху творбите на тази блага бабичка, работила до последния си ден – 13 декември 1961 година, когато умира на 101- годишна възраст.

Изложбата на картините на баба Моузис бива уредена в Музея на изобразителното изкуство „ А. С. Пушкин ” в Москва и минава с голям триумф. Дори и в най-големите студове хората чакат с часове на опашката, проточила се към постройката на музея, с цел да прегледат работите на „ бабушка Моузис ”, както с обич я назовават.

Но реализирането на втората част от съглашението се оказва не толкоз елементарно. Министерството на културата пожелава единствено да подбере платната, които ще бъдат изпратени в Америка в границите на размяната на изложения. Работата дефинитивно се урежда изцяло задоволително за Държавния департамент, когато руското държавно управление се съгласява да изпрати подборка от картини на Павел Корин. Още като дете той се е учил на иконопис и имал една от най-богатите сбирки на съветски икони, които завещава на руското държавно управление. Разрешават на Виктор (брат на Арманд Хамър – б. Хр. Г.) той да подбере картините.

На 5 април 1965 година Корин и жена му, и двамата 70-годишни старци, участват на откриването на изложбата в „ Хамър Гелърийз ”, поканени в Съединени американски щати на посетители от Хамърови. Печатът приветства изложбата, като прави оценка високо художественото майсторство на Павел Корин.

През юни и юли 1972 година било планувано сбирката на Хамър от Лос Анджелийз да бъде показана в лондонската Кралска академия на изкуството, а по-късно от 9 август до 1 октомври 1972 година – в националната изложба на Ирландия в Дъблин. Работите на Сезан, Ван Гог, Реноар, Дега, Моне, Писаро, Моро, Гоген, Коро, Модилияни, Толуз Лотрек, Шагал и Ендрю Уайът, вършат огромно усещане на съветските посетители на доктора и те помолват Хамър да ги покаже и в Съветския съюз. Докторът незабавно се съгласява. Колекцията от средата на октомври 1972 година остава в Съюз на съветските социалистически републики съвсем една година, като притегля безчет очаровани фенове на живописта в такива популярни музеи като „ Ермитажа ”, Музея на изобразителното изкуство „ А. С. Пушкин ” в Москва и музеите за изобразително изкуство в Киев, Одеса, Минск и Рига.

Изложбата включва 104 картини – платна, рисувани с масло, акварели и рисунки, както и картината на Гойа, която понастоящем принадлежи на Съветския съюз. Хамър подарява тази картина на Русия, откакто един път министърът на културата Фурцева загатва с нотка на страдание, че в руския съюз няма нито една картина на Гойа. Хамър дава отговор, че той има две и че ще бъде благополучен да даде едната на руския народ. Това е портрет на доня Антония Сарате, артистка и другарка на Гойа.

Доктор Хамър връчва публично картината на представители на руското държавно управление на 22 октомври 1972 година в Ермитажа. Още на идващия ден я включват в експозицията на музея.

Руснаците от своя страна помолват Хамър да им помогне да сформират лист на платната за идната в границите на обмена галерия от руски картини в Съединените щати. След консултация с Виктор и със сътрудниците на галерията „ Нодлър ” Хамър изпраща в Москва един по негова преценка недействителен лист от тридесет и шест картини на импресионисти и постимпресионисти от Ермитажа и Пушкинския музей. Много от тях в никакъв случай преди не са били показвани отвън границите на Съветския съюз. В Москва описът на картините е одобрен.

След завръщането си от Съединените щати Хамър споделя за постигнатия триумф на шефа на Националната изложба за изкуство във Вашингтон Картър Браун. „ Не бихме ли могли да покажем руската сбирка и в националната изложба? ” – пита Браун. „ Нека малко помечтаем ” – отвръща Хамър. Когато диалогът приключва, Хамър се съгласява да помоли изложбата да бъде показана на първо време в американската столица. Той от дълго време изпитва уязвимост към Националната изложба – към този момент й е завещал всички рисунки от своята сбирка. Браун помолва Хамър да се опита да получи единодушие за включването на още пет известни платна на импресионистите, определени от него.

В окончателния лист на картините са включени седем произведения на Матис, седем на Гоген, шест на Пикасо, пет на Сезан, три на Ван Гог, по две на Русо, Реноар, Моне, Дерен и по една на Брак, Сисле, Леже, Вламинк и Писаро. Както се споделя в каталога, тези шедьоври обгръщат достиженията на импресионизма, като се почне от зората на този жанр през 1867 година „ … и се мине през ранния лиризъм на Сисле от 1872 година, през най-класическия и изчистен интервал на Реноар от средата на 80-те години и се стигне до късния Писаро през последните години на Х I Х век. ”

Дотогава тези платна са виждани единствено от шепа американски художествени критици и познавачи на живописта, които са имали щастието да посетят Ермитажа и Музея на изобразителното изкуство „ А. С. Пушкин ”. Останалият свят на изкуството ги познава единствено по репродукции. До революцията тези картини са принадлежали на двама от най-богатите търговци и колекционери-съперници Иван Морозов и Сергей Щукин. Всеки поотделно посещавал скромните ателиета в Париж и на други места, купувал картини и ги изпращал в Москва. …

След Октомврийската гражданска война сбирките са национализирани. Морозов, който имал 430 съветски и 240 френски платна, става заместник-директор на музея…

Москва дава отговор позитивно на смелата молба на Хамър. Четиридесет и една картини са опаковани и изпратени с такава церемониалност и почести, с каквито е било съпроводено преместването от Ватикана до Световното ревю в Ню Йорк на известната статуя на Микеланджело „ Пиета ”…

Във Вашингтон и в Ню Йорк изложбите са признати с голям възторг. Минавайки около галерията „ Нодлър ” в една мразовита и снежна заран, Хамър вижда, че опашката от фенове на изкуството се е проточила по продължение на цялата улица и търпеливо чака отварянето на вратите. Той се обръща към един от помощниците си и споделя: „ Фотографирайте това. Искам да изпратя фотографията в Москва. ”…

Всяка галерия притегля рекорден брой гости, като доста от тях отнасят освен мемоари за цялостен живот, само че и величествен азбучник, трансформирал се в предмет за колекциониране, с превъзходни цветни фотоси на картините и встъпителни думи от известни създатели. В Обръщението на Л. И. Брежнев, включено в каталога на изложбата, се споделя:

„ Изложбата в Съединени американски щати на картини от руски музеи е съответна демонстрация на разширяващите се връзки сред нашите страни.

Съветските хора смятат обмена и контактите в региона на културата, наред със съдействието в други сфери, за значим фактор за укрепването на взаимното съгласие сред народите. Поради това самодейността на лекар Арманд Хамър за определяне освен на икономическо съдействие, само че и за замяна на художествени полезности сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати заслужава цялостна поддръжка.

Приветствайки посетителите на изложбата от името на руските хора, желая да изразя откровена вяра, че съветско-американските връзки ще продължат да се развиват в полза на народите на двете страни и за подсилване на мира в целия свят. ”

В каталога е поместено и писмото на президента Никсън до президента на Националната изложба Пол Мелън, в което Никсън му благодари за прелестно проведената галерия. В него се споделя: „ Доктор Арманд Хамър заслужава особена признателност за всичко, което направи, с цел да провежда представянето на тези картини тук ( във Вашингтон ) и в Ню Йорк, в галерията „ Нодлър ”. Американският народ е признателен на руското държавно управление и на сътрудниците на музеите – участници в изложбата. Надяваме се, че сходни инициативи ще основат атмосфера на взаимно съгласие сред нашите страни. ”

Хамър застрахова сбирката за 25 милиона $. „ С наслаждение бих я купил за същите пари ” – споделя той тогава… Цветният филм, показан на всички места в Съединените щати и в други страни като част от просветителната стратегия на Националната изложба, е гледан и ще се види от милиони хора, откакто тези прелестни картини са още веднъж в Ермитажа и Пушкинския музей.

Дори и нищо друго да не беше направил Хамър през целия си живот, щяха да го запомнят дори единствено за това извънредно постижение…

Един ден, когато Хамър се намира в Съветския съюз на договаряния във връзка със съглашението за продан на минерални торове, е поканен в кабинета на Е. Фурцева. „ Имам една изненада за Вас – споделя му тя. – Узнахме, че във вашата сбирка нямате картини на Казимир Малевич. Избрахме една картина, която сътрудниците на Третяковската изложба смятат за една от най-хубавите му работи от интервала на супрематизма и руското държавно управление Ви моли да я приемете като подарък. ”

Хамър очевидно се трогва от този жест на благосклонност. Той благодари на Е. Фурцева и я моли да съобщи дълбоката му признателност на Л. И. Брежнев и членовете на Централния комитет, които са му създали този подарък, оценен от шефа на галерията „ Нодлър ” Джон Ричардсън минимум на 1 милион $.

Когато сбирката на лекар Хамър се връща под родната стряха, а картините на импресионистите са изпратени назад в Русия (след като в последния миг Хенри Форд II и президентът на „ Дженерал Мотърс ” Ричард Гърстънбърг провеждат галерия в Детройтския институт на изкуствата), в художествените среди на Съединените щати постоянно се питат: „ Какво ли друго ще успее да провежда Хамър! ”

Когато задават този въпрос на Виктор, той дава отговор: „ Хамър към този момент работи над идната замяна. Руснаците имат повече картини от старите майстори, в сравнение с всички музеи в света, взети дружно. Няколко зали в Ермитажа са отдадени на Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и други. Тяхното показване у нас би се трансформирало в едно от най-забележителните събития в нашата история на изкуството, с изключение може би на проявлението на „ Мона Лиза ” на Леонардо да Винчи ”.

Из предисловието към българското издание на биографията на доктор Хамър

Скъпи български читатели,

…От историята ми е известно, че десетилетия наред политическото и икономическото състояние в страната ви е било мъчно и ви е било нужно време, преди да можете да излезете на интернационалната сцена и да започнете да търгувате с други страни – нещо прекомерно значимо заради неналичието на някои естествени запаси и взаимозависимост от вноса им. На този стадий изборът на пътя на развиване е бил от витално значимо значение.

По мое мнение вашата страна е направила допустимо най-хубавия избор. В конюнктура на мир и непоклатимост под управлението на ръководителя на Държавния съвет Тодор Живков социализмът се построява с творчество и динамизъм. Постиженията в доста области, изключително в селското стопанство, ви завоюваха почитание в целия свят.

Моята компания „ Оксидентъл петролиум корпорейшън ” постоянно е била заинтересувана да откри търговски връзки с вашата страна, известна в света като благонадежден търговски сътрудник. Възможността на дело да се осъществя този интерес набъбна след първото ми посещаване в България през 1979 година…

По време на това посещаване моята компания „ Оксидентъл петролиум корпорейшън ” подписа десетгодишен контракт за икономическо, промишлено и научно-техническо съдействие, който включва всички вероятни сфери – химикали, каменни въглища, минерални торове, изследвания на петрол и газ, в региона на селското стопанство и доста други…

Надявам се, че издаването на актуалната книга в България ще способства за подсилване на другарските връзки сред Изтока и Запада, от които значително зависи ориста на мира на нашата планета…

Уестууд Бевърли Хилз Армънд Хамър

1983 година

* Черно на бяло