Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот ♥ Георги ТОМАЛЕВСКИ
Писател, физик, астроном, преподавател, космополитна персона, Георги Томалевски (1897 ~ 1988) оставя ярка диря в културния и нравствен живот на България. През дълголетния си креативен път издава близо 25 произведения – есета, исторически повести, романи, новели, приказки, поеми. След 9 септември 1944 година Томалевски работи в Министерство на националната култура като шеф на Висшето обучение и културните институти. В дребната, само че изпълнена с мъдри слова негова брошура „ Всекидневните чудеса ”, читателите се срещат с това подценено в забързаното ни всекидневие познание, прикрито в елементарните неща от живота.
♥ ВОДАТА
Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същност на целия живот. Ние живеем непрестанно с нея и в нея, по тази причина й отделяме толкоз малко особено внимание, въпреки, че тя е алфата и омегата на цялото ни съществуване. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата мощ, която моделира образа на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхнина на земята е вода, а континентите са острови измежду нея - гнезда на живота в големите й прегръдки, който живот тя непрестанно поддържа със своите постоянно претворяващи и животодаващи струи.
Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема хубост лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима буря в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята голяма снага и връхлита със заплашителен плач върху дребното и смело пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото комбиниране на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом О2, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния момент.
Почти е невероятно човек да обхване в своята размисъл голямото значение на водата. Само голата снага на пустинята, по която шества гибелта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност. Водата е най-необходимият и най-верният асистент на живота. Тя иде от лазурните небеса, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и боклуци, оказва помощ за разлагането на непотребните субстанции и потъва още веднъж в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, с цел да се върне отново чиста, кристална, с незатихваща мощност. Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се допира до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата свети в огледална повърхнина, отразила съвършената международна хубост. Тя пее, слизайки по скатовете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е ядосано. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая ария наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на ласкателен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която само водата и вятърът – тия най-стари очевидци на развиването, описват измежду дълбокото и замечтано безмълвие на природата.
1941 година
Из „ Всекидневните чудеса ”, Георги Томалевски, изд. Факель, 1941г.
Снимка: Георги Томалевски (1897-1988); beinsaduno.bg
