Фаталната същност на влюбения е точно тази: аз съм този, който чака ~ Ролан БАРТ
Писател, мъдрец, книжовен критик, семиотик. Текстовете на Барт разпростират концепциите на структурализма, екзистенциализма и постструктурализма, повлияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията. Френският създател е значима фигура в проучването на връзката посредством текст, музика и изображения. До българските читатели доближават книгите му „ Фрагменти на любовния дискурс “, „ Записка за фотографията “, „ Удоволствието от текста “, „ Дневник на скръбта ”, „ Подготовката на романа ”.
Никога не съумяваме да приказваме за това, което обичаме.
Всеки от нас си има личен темп на страдалчество.
Снимката механично повтаря това, което в реалност в никакъв случай не може да се случи още веднъж.
Зрелищното разбъркване на величественост и маловажност значи, че хората още вярват на несъгласието.
Изразът на безгрижието е най-сполучливият знак за ефикасност, в него всеки разпознава един съвършен свят.
Текстът, който вие пишете, би трябвало да ми потвърждава, че ме желае.
Творческият публицист е този, за който писането е проблем.
У мен желае да говори интимното, именно то желае да изкрещи против Обобщаването, против науката.
Литературата, това е, когато не бих могъл да чета без болежка, без задушаване от истината всичко това, което Пруст написа в писмата си за заболяването, смелостта, гибелта на майка си, за своята тъга и прочее…
Яснотата – това не признак на писмото, това е самото писмо.
Езикът е същността на литературата – светът, където тя живее.
Въстанието на жертвите е доста по-перспективно от карикатурата на палачите.
Критиката не е просвета. Науката учи смисъла, рецензията го създава.
Където свършва смисълът, там стартира митът.
Всяка снимка е документ за наличие.
Интригува ме езикът, тъй като той или ме наранява, или ме съблазнява.
Книгата основава значение, смисъла основава живот.
Това, което любовта поражда у мен, е сила.
Ние знаем, че войната против интелекта се води постоянно в името на здравия разсъдък.
В литературата няма доказателства. От това би трябвало да стане ясно, че тя освен не може да потвърди каквото споделя, а даже и дали то си заслужава.
Да караш някого да чака – безконечната привилегия на властта.
Текстът е тъкан от цитати, основана от безбройните центрове на културата.
Снимки: BBC, Pinterest
