Пирура молина: как да се грижим за зеленобузест папагал
Пирура молина е тип зеленобузест папагал, който постоянно се отглежда в домашни условия. Той е от приблизително огромните домашни папагали. Окраската му е главно зелена, само че има и бели, сиви, червени и кафяви елементи, което му придава доста забавен външен тип.
Освен за външния си тип, той е избиран за домакински любим и тъй като е от говорещите папагали. Може да бъде научаван на думи и разнообразни трикове. Той се смята за един от подобаващите породи папагали за не опитни в развъждането на птици.
Въпреки че всички папагали изискват внимание и положителни условия, някои са по-сложни за развъждане от други. Зеленобузестият папагал спада по средата, повече към по-лесните за развъждане. Може би не са най-хубавия избор за най-първа птица, само че може да живее при вас добре с верния метод и грижи.
Зеленобузестият папагал не е заплашен от изгубване и естествените му места на обитаване в природата са горите на Боливия, Аржентина и Бразилия. Предпочита да живее на огромни ята и да каца на най-високите клони на дърветата.
В домашни условия зеленобузестия папагал се нуждае от кафез, в който да живее. Там би трябвало да има къде да каца, от къде да се храни и от къде да пие вода. Въпреки че живее в кафез, постоянно би трябвало да бъде пускан свободно да лети в стаята. Може да бъде отглеждан зеленобузест папагал както самичък, по този начин и по двойки. Кафеза би трябвало постоянно да се почиства и да се поддържа хигиена.
Това е доста значимо за здравето на папагала. Остатъци от храна в кафеза могат да стартират да гният и това може да докара до развиване на бактерии. Това е причина за здравословни проблеми на домашния ви любим. Също по този начин водата би трябвало постоянно да се сменя и да не се оставя да застои. Достъпът до прясна вода е значим за всички домашни любимци и зеленобузестите папагали не са изключение.
Хранено на зеленобузестия папагал не се разграничава мощно от храненето на останалите типове папагали. В диетата му влизат смески за папагали с разнообразни семена, плодове и зеленчуци. Освен това тези папагали доста обичат банани и стафиди и могат да им се дават понякога.
Размножаването на типа пирура молина не се разграничава от това на останалите сходни папагали. Женската нормално снася от 4 до 6 яйца, които мъти в течение на от 22 до 25 дни.
Тихият манталитет на папагалите от този тип ги прави доста подобаващи за развъждане в жилища. Въпреки че са говорещ тип, те издават доста по-малко звуци от останалите папагали. За да се научат да приказват обаче ще би трябвало да им отделяте доста внимание за подготовка и да деянията самообладание.
Ако имате задоволително време, то можете да съумеете да научите зеленобузестия папал и на трикове.
Не порасналите папагали от този тип имат склонността да кълват. Но в случай че си играете с него, говорите му и се сближите, той ще се привърже към вас и ще стане любящ и палав. Той обича да бъде взиман на ръка, да му се приказва и да получава внимание.
Папагалите пирура молина имат задоволително огромна дълготрайност на живот. Те могат да доживеят до цели 30 години. Те имат добра резистентност, само че все пак им е нужна добра среда на живот и грижа, с цел да могат да изживеят всичките си години.
По-често те живеят към 10 години, когато се отглеждат в плен поради повърхностно отношение на притежателите им или поради незнанието им по какъв начин да се отнасят към птиците. В природата папагалите постоянно изживяват всичките си 30 години, защото те са им генетично заложени.
