Пигментите, които съдържат мастилата и тушовете за татуиране, остават за

Пигментите, които съдържат мастилата и тушовете за татуиране, остават за дълго в лимфните възли, а от време на време и за цялостен живот. Веднъж попаднали в тялото ви те пътуват във вътрешността му под формата на наночастици и се загнездват в лимфните възли, се оповестява в ново изследване, извършено от учени от Германия и европейския синхротрон ESRF в Гренобъл (European Synchrotron Radiation Facility), което неотдавна беше оповестено в изданието Scientific Reports.

За изработката на татуировачни бои се употребяват разнообразни типове пигменти хирургически микрогранули, растителни, органични и минерални пигменти, които по друга степен въздействат на организма.

В ново изследване, за първи път са получени аналитични доказателства за превозването на разнообразни примеси органични и неорганични пигменти и токсични детайли. Друг аспект от проучването е задълбочено изследване на пигментите екс виво (от латински: Еx vivo "извън живото " се употребява в областта на опитите или измерванията и значи, че те са направени в или върху тъкан от организъм във външна среда с минимално изменение на естествените условия — бел.ред.) в татуираните тъкани.

Технологията за нанасяне на татуировки в основата си не се е променяла от хилядолетия — както античните племена, по този начин и в актуалните студиа, тя съставлява вкарване с игла на оцветител надълбоко под горните пластове на кожата. Тук мастилата, а дружно с тях и всички типове замърсяване, остават в продължение на години — до момента в който притежателят им не реши да ги в профил.

"Когато някой реши да си направи татуировка, постоянно доста внимава дали определеният салон употребява стерилни игли. Никой обаче не ревизира химичния състав на пигментите, само че нашето проучване демонстрира, че може би би трябвало ", изяснява Хирам Кастило, един от създателите на проучването и академик в ESRF.



Всъщност малко се знае за евентуалните примеси в пигментите, които се ползват на кожата. Повечето мастила за татуировки съдържат органични пигменти, само че също по този начин включват консерванти и замърсители като никел, хром, манган или кобалт. Освен сажди, втората най-честа съставна част, употребена в мастилата е титановият диоксид (TiO2), бял пигмент, който нормално се ползва за основаване на нюанси при разбъркване с оцветителите. Бавното зарастване, както и зачервявания и сърбеж на кожата, постоянно са свързани с белите татуировки и по този метод с потреблението на титанов диоксид.

Учените са съумели да получат доста ясна картина благодарение на рентгенови флуоресцентни измервания на местоположението на титановия диоксид, откакто попадне в тъканта.

Въпреки че огромните частици (с размер до микрометър) остават в кожата, дребните наночастици се транспортират до лимфните възли. Това може да се случи за сметка както на въздържан превоз — посредством кръв и лимфния поток — по този начин и интензивно — вътре във фагоцитите, които всмукват частиците на багрилото.

Оставайки в лимфните възли в продължение на години, а може би даже за цялостен живот, те могат да причинят редица неприятни резултати — от инфектиране и отичане на лимфните възли до промени в близките тъкани.

В свое проучване, извършено предходната година, Европейската организация по химикали предизвести, че мастилата, с които се татуират милиони хора по света, усилват риска от рак и най-опасните би трябвало да бъдат неразрешени. Според констатациите на специалисти, някои тушове могат да провокират проблеми с кожата — от алергични реакции до изострен сърбеж, които не престават с години.