Пиер Московиси България не е готова да приеме еврото, гласи

Пиер Московиси

България не е подготвена да одобри еврото, гласи заключението от сряда на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), които на всеки две години са длъжни да изготвят конвергентни отчети за напредъка към еврозоната на страните, които са отвън нея. Подобно на Еврокомисията, ЕЦБ също показва проблемите с корупцията, упорства за самостоятелна и ефикасна правосъдна система, както и самостоятелност на централната банка. Макар че тези условия не са измежду формалните критерии за присъединение към еврозоната, явно са спънка пред упоритостите на българското държавно управление да реализира пробив в тази посока по време на европредседателството си.

От отчетите излиза наяве, че София в най-пълна степен извършва номиналните критерии за влизане в пространството на единнната валута измежду всички 7 оценени страни, само че все пак оценката е негативна.

Според контракта за Европейски Съюз формалните критерии за приемане на еврото са пет – дълг под 60% от Брутният вътрешен продукт, недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, невисок дълготраен лихвен %, ниска инфлация и най-малко 2 година престой във Валутно-курсовия механизъм II (ERMII), където курсът на валутата не би трябвало да се отклонява от еврото с повече от +/-15%.

В четвърти следващ отчет, откогато извършва номиналните стопански индикатори – т.е. от 2012 година насам, София е " скъсана " по петия, фиктивен аршин – двугодишен престой в ERM II. Това е така наречен чакалня за еврото, само че за България тя е условност, тъй като левът е във закрепен курс към еврото, който не е мърдал през последните 20 години. Въпреки че България упорства левът да бъде позволен в ERMII, европейските сътрудници до момента не са постигнали консенсус това да се случи по политически аргументи.

Заключенията на конвергентните отчети са предстоящи и не са официална спънка България да извърши декларираното си желание при започване на българското европредседателство – да подаде официална поръчка за присъединение към ERMII. По думите на финансовия министър Владислав Горанов това би трябвало да стане до 30 юни тази година.

От отчета на ЕЦБ ясно се вижда, че в случай че България изпусне историческия си късмет да подаде поръчка за еврото, има заплаха след няколко години това да стане на процедура невероятно поради заплахата страната още веднъж да стартира да не дава отговор на критерия за инфлацията. В първите години от еврочленството България трагично се отклоняваше от референтната стойност за инфлацията, само че съумя да се вмести в този аршин с помощта на финансовата рецесия.

Европейска комисия се пробва да вмъква нови условия

От отчета на Европейската комисия се вижда, че тя се пробва все по-упорито да постанова спомагателни условия, отвън категорично посочените в контракта за Европейски Съюз, към страните отвън еврозоната. Едно от новите условия е страната първо да се причисли към банковия съюз, а по-късно да влезе в еврозоната - нещо, което за пръв път бе прието обществено в края на април от премиера Бойко Борисов. В сряда думите на Борисов бяха доказани и от зам.-председателя на Еврокомисията Валдис Домбровскис.

Другото условие е така наречен действителна конвергенция, т. е. действително доближаване на стопанските системи, в това число на нивото на приходите и цените.

" Днешният отчет е обзор на постигнатия прогрес към осъществяването на условията за конвергенция - приемният изпит за присъединение към еврозоната. Засега нито една от седемте оценени страни не дава отговор на всички правни условия за такова присъединение. В същото време една от основните поучения от последните две десетилетия е, че с цел да има сполучливото присъединение на страните в еврозоната, действителната икономическа конвергенция е също толкоз значима, колкото и номиналната ", съобщи при представянето еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.

" Затова е значимо страните, които желаят да се причислят към еврозоната, да работят интензивно за повишение на продуктивността, увеличение на вложенията, възстановяване на ситуацията със заетостта и превъзмогване на неравенствата. Комисията има подготвеност да окаже подпомагане, в това число посредством новия бюджетен инструмент, който ще представим идната седмица ", добави Московиси.

Изпълнението на критерия " инфлация " не е стабилно

През март 2018 година 12-месечният междинен ритъм на инфлацията в България е бил 1.4%, т. е. под референтната стойност от 1.9% по критерия за ценова непоклатимост, регистрира ЕЦБ. Франкфурт напомня, че през 2008 година, при започване на финансовата рецесия, индикаторът доближаваше пикови равнища – 14.7%, и говореше за прегряване на стопанската система.

" През идващите години се чака инфлацията последователно да нараства, въпреки и с сдържан ритъм, само че в дълготраен небосвод съществуват съществени опасения за устойчивостта на конвергенцията във връзка с инфлацията в България ", отбелязва ЕЦБ, който съгласно контракта за Европейски Съюз е длъжна да следи дали спазването на номиналните критерии е " стабилно ". ЕЦБ отбелязва, че догонването на българската стопанска система е допустимо да докара до " позитивен диференциал на инфлацията по отношение на тази в еврозоната предвид на това, че Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и ценовите нива в България още са доста под тези в еврозоната ". Затова би трябвало растежът на заплатите да подхожда на продуктивността на труда.

ЕЦБ желае цялостни структурни промени

Подобно на Еврокомисията, ЕЦБ също слага редица спомагателни условия към България с аргумента, че това е пътят към " устойчива конвергенция ".

" Структурните промени за рационализиране на институционалната и бизнес среда са от решаващо значение за привличането на директни задгранични вложения и за повишението на евентуалния напредък. Това включва доста понижаване на корупцията, обезпечаване на самостоятелна и ефикасна правосъдна система и възстановяване на просветителната система ", показва ЕЦБ. Добавени са също проблемите с корпоративната задлъжнялост, насърчаването на конкуренцията, усвояването на еврофондовете, безработицата измежду уязвимите групи и т. н.

Критикува се още високото равнище на необслужваните заеми в банките. Изтъква се и нуждата от рационализиране на банковия контрол и надзора върху небанковия бранш.

ЕЦБ регистрира, че фискалната политика на България не е рискова, само че макар ниското ниво на обществения дълг се предлага благоразумната политика на Министерството на финансите да продължи.

Отчетено е, че настоящата и финансовата сметка на България през последното десетилетие са се подобрили сензитивно. Реалният ефикасен валутен курс на българския лев като цяло леко се намалява през последните 10 години, показва още ЕЦБ.

Според отчета правната рамка в България не е изцяло съвместима с тази на икономическия и валутния съюз, като има потребност от усилване на независимостта на централната банка.

Освен България ЕЦБ и Европейска комисия са оценили също Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Отбелязано е, че и седемте страни означават прогрес към извършване на критериите за еврото, само че нито една от страните не извършва изцяло условията на контракта за Европейски Съюз.