Валентин Иванов-Кардамски: Последните минути на Западния свят
Пиарът и художник Валентин Иванов с креативен псевдоним Кардамски разгласява разбор, в който излага тезата, че аргументите за рухването на Римската империя и след това на Западния свят се припокриват и те се крият в моралния разпад , който съгласно него е главният катализатор на икономическия колапс . Публикуваме го без редакторска интервенция:
„ Последните минути на Западния свят
За приликите в рухването на Западния свят и Римската империя пишат от ден на ден политически наблюдаващи и анализатори. Те са освен забележими, а се припокриват. Буквално! Но в множеството аналитични материали се залага главно на приликите в икономическия крах. Освен тях обаче, би трябвало да се посочат и тези в моралния разпад, случил се в Римската империя и този, които следим в днешния Колективен Запад. Струва ми се, че той е главния катализатор на икономическия колапс.
Преди да разгледаме и едните и другите е редно да кажем, че когато приказваме за рухването на Римската империя се има поради Западната, защото Византийската империя е просъществувала от 395 чак до 1453 година
Морална съсипия
В разбора си „ Разпадането на фамилията и разпадането на Римската империя “, Любомир Чолаков доста тъкмо е описал процесите на честен крах. Той обръща внимание, че „ през първата четвърт на II век от н.е., белязана от успехите на император Траян (най-голямото разширение на Римската империя се случва точно по времето на „ Вторият от петте положителни императори “), пазарите и къщите в Рим били наводнени с плебеи и робини от Дакия, Арабия и Месопотамия… Имперското общество удостоверило правилото, че страни, където робството е необятно публикувано, то принизява смисъла на брака и го осквернява, а постоянно го заличава като институция. “ Чолаков обръща внимание на това, че от ден на ден богати римляни предпочитали да живеят в конкубинат – самостоятелен живот с любовница-робиня, вместо в легален брак с римлянки. Законите по това време давали правото на римлянина да освободи от иго любовницата си, а осиновените му деца ставали пълноправни римски жители.
И преди съм имал опция да пиша, че когато разпадът на фамилията, като най-малка социална (атомна) единица се трансформира в тенденция; когато се заличи потребността на жителите да държат, отстояват и пазят целостта на фамилията и на всеки негов представител; когато полезностите на рода губят значение за членовете му, то тези връзки автоматизирано се придвижват към обществото и страната. Сиреч, неглижирането и пренебрежението на фамилията се придвижва от жителите към обществото. На процедура „ новите римляни “ са инвазирали Рим, като са катализирали крах на полезностите гарнирано със подмяна на локалните обичаи и традиции със свои.
Как е в този момент?
Днешният Западен свят е залят от вълна стопански мигранти, които умерено могат да бъдат обсъждани и като модерни плебеи, въпреки да имат (уж) права. Смесените бракове от години са факт. Още през 2014 година британската национална статистическа организация (ONS) оповести, че най-често избираното име в Англия и Уелс за новородени момчета е било Muhammad, Mohammed и Mohammad. Основателен е въпросът, какво британско е останало в днешна Англия? И освен там, през днешния ден мюсюлманските имена за новородени доминират в огромните европейски столици.
Със смесването на националности на фамилно равнище, съпроводено с изличаването на обичаи, традиции и ген в западните страни имаме цялостно припокриване със случилото се в Римската империя. В допълнение, в днешния западен свят обаче от няколко години тече и политика на бързо налагане на хомосексуализма за правилна/водеща половост. И тук не става дума за отбрана на правата на хората с друга ориентировка, а за умишлено отменяне на хетеросексуалните връзки. Вече никой няма подозрение, че задачата на тази политика е понижаване на популацията в Западния свят. Предполагам, че претекстът на политическите елити да прибягнат до сходна обезверена, само че идиотска стъпка е, с цел да прикрият икономическия срив със опазване на съотношението БВП/глава от популацията.
Защо е идиотска ли?
Защото единствено след по-малко от едно потомство, когато ескалира трендът на топяща се раждаемост – от затруднена, западната стопанска система ще е абонирана да катастрофира, заради липса на нова работна ръка. Днешните стопански мигранти бързо ще се ориентират предугаждайки икономическите компликации и ще потърсят страни с по-сигурно икономическо бъдеще. Друг е въпросът, че въпросният срив ще се случи доста по-рано, поради деиндустриализацията на стопанската система и нелепостта на политическите елити.
С признаването на християнството, като съществена вяра в Римската империя, може да се търси и политически опит да се спре моралното разлагане на обществото, което подсигурява колапса на всяко държавно устройство. Християнската вяра стъпва напълно на моралните полезности и добродетелта и ясно дефинира пороците и греховността. Какъв по-добър лек за едно проядено от аморалност общество? Макар през 313 година император Константин да издава Миланския едикт, който дава на християнството формален статус, сходно на другите религии, а през 325 година отново с помощта на него се привиква Първия космополитен събор в Никея, на който е избрана главната теория на Християнската черква, едвам през 380 година император Теодосий издава Солунския едикт, който прави християнството, публична вяра на Римската империя. Ако със усилването на въздействието на християнството се е забавил моралния крах на римското общество, сривът на империята е бил неминуем, поради икономическите процеси.
Как е в този момент?
Днешният Западен свят по всякакъв начин се пробва да търси нови идеологии, които да увличат хората, само че вместо да ги морализира, назад – деморализира ги. Пример – кенсъл просвета, мелтикултурализъм, джендър идеологии и прочие
В резюме за моралния крах: изтриването на фамилията като полезност, заличаването на националните обичаи и ген, упадъкът на морала, инвазирането на други култури и нрав, съчетано със срив на раждаемостта – подсигурява колабирането на Западния свят по умря на Римската империя.
Икономически колапс
Колкото повече се разраствала Римската империя, толкоз повече разноските за поддръжката на войската нараствала с големи темпове. Първи император Нерон понижава тежестта на денярия, като от първичните 4,55 грама сребро се секат към този момент с по 3,4 грама. По-късно император Траян стартира да понижава и количеството сребро, като прибавя мед в монетите в опит да покрие големите военни (и не само) разноски. В ръководството на Септемий Север (ок 200 година от н.е.) благородният метал във всяка монета е под 50%. На пазара един остарял денарий се разменял за два. Лесно се счита обезценката на монетите. Сто години по-късно, денариите са били просто парчета метал без никаква действителна стойност. Това довело до ескалиращо напрежение в обществото и цивилен войни. В изявление, известният американски публицист и икономист Дъг Кейси споделя, че век след царуването на Аврелий е време белязано от непрекъснати цивилен войни и повсеместен безпорядък. „ Нямало е ново строителство на пътища и публични здания. Тези, които са можели да се скрият в селските си парцели са имали късмет да се самоиздържат /в затворени стопанства/. Това е било началото на феодализма, предвестител на идващите тъмни епохи. С възкачването на Диоклециан през 295 година Рим е изгубил всякаква връзка с републиканските си корени и се е трансформирал в абсолютизъм в ориенталски жанр. “ Бих добавил, че по това време рецензията против властта и императора е била към този момент безусловно невъзможна, тъй като се е приемала, като скрит план и опит за прелом. Не е нужно дори да загатвам за приликите с днешната публична политика, нали?
Как е през днешния ден?
Тази политика на роене на пари е запазена марка на Федералния запас на Съединени американски щати. Повече създадени пари/монети за страната да се разплаща, само че без действително покритие – подсигурява инфлация. Днес напечатаните от Америка, Европа и прочие пари са в доста пъти допълнително, по отношение на действителното им покритие.
Връщам се на събитията в Римската империя. Още преди ръководството на Диоклециан тя е атакувана от варварите, което постанова нарастването на състава на армията, а оттова повдигане на такси и данъци, което води до хиперинфлация. Земевладелците стопират да се подчиняват на властта и да изпращат продукция до градовете, което ги деурбанизира.
Как е през днешния ден?
Невменяемият европейски хайлайф приказва за увеличение на таксите за прехрана на НАТО и за въвеждане на военновременна стопанска система на фона на колабиращия Европейски съюз. Ако това се случи, вероятността инфлацията да скочи внезапно е безусловно сигурна. Това ще докара до обществено напрежение и протести в градовете и до бягство на дейното население към селата в опит да се спасят от апетит и репресии по сходство на описания нагоре случай. Но защото процесите в днешния западен свят бяха потискани години наред с отровна медийна агитация – вид желязна осведомителна завеса, не изключвам стихийното им отключване да докара до пагубни последствия. Как си представяте да се овладее революция измежду многомилионното население в огромните европейски столици? Днес протестите в Париж, които надалеч не са толкоз многохилядни (каквито ще са при неспособност на популацията да си обезпечи храна) затрудняват френската полиция в преодоляването им до краен лимит.
В опит да овладее рецесията в Римската империя, която заплашвала да докара до импровизиран разпад, Диоклециан вкарва тетрархията, като разделя империята на Източна и Западна – всяка с по две столици. Въвел предел на цените, което ескалирало инфлацията още повече. Опитът му да овладее гражданските войни аварирал.
Ако и тези събития съотнесем към днешния Западен свят, който сляпо повтаря грешките на Римската империя, то можем умерено да заключим, че и Европейски Съюз и Съединени американски щати ще стигнат в един недалечен миг до съзнателно механично разединение, с цел да предотвратят естествения разпад.
И през днешния ден Евросъюзът се движи на няколко скорости, раздиран от кавги и митинги, галопираща, само че властово прикривана инфлация, големи разлики в стандарта на живот и прочие и прочие Въпрос на време е богатият Север да желае да се отдели от бедния, само че изцяло изцеден от употреба Юг. По отношение на Съединени американски щати, все по-упорито тексасци желаят щата им да се отдели. На процедура последно включилия се щат, първи ще излезе от състава. Оттам насетне роенето е въпрос на доста малко време. На фона на експоненциално ескалиращите обществени неравенства в Съединени американски щати си мисля, че даже този развой на механично разделяне е просрочен. Едно малко и на пръв взор почтено събитие, може да отключи повсеместни митинги, които да доведат до революция. Опитът на управляващите да отклоняват публичното внимание е бил постоянно мощно тяхно оръжие, само че опцията да залъгваш масите непрекъснато е невероятно.
В умозаключение ще кажа, че часовникът, който отброява последните минути до разпада на Западния свят текат. За страдание към този момент е безусловно невероятно връщането обратно. За тази цел е необходим образован и просветен политически хайлайф, както и воля. В Европа и Съединени американски щати имаме цялостно неявяване и на двете.
Какво следва за Западния свят след това ли?
На този въпрос никой не може да даде добър отговор. Но всеки историк ще удостовери, че след краха на Западната Римска империя са последвали средновековните Тъмни епохи – стотици години непроницаем мрак! “
