България се сбогува с Калин Терзийски: Писателят, който остави следа в литературата и телевизията
Житейският му път беше освен богат на хрумвания, само че и изпълнен с провокации
Сбогуваме се с един от най-емблематичните български писатели, Калин Терзийски, чийто живот и творчество оставиха неизличима диря върху българската литература и медии. На гала в Централните софийски гробища се събраха близки и сътрудници на публицист. Той беше изпратен с респект от личностите, които го познаваха и обичаха. Ники Кънчев, Михаил Вешим и Деян Енев споделиха мемоари за неговото неспокойно вътрешно търсене, за книгите и картините, които той остави след себе си, оповестява БГНЕС.
Калин Терзийски беше освен публицист, само че и една от емблемите на актуалната българска просвета. Роден на 22 март 1970 година в София, той навлиза в литературната сцена с блестящо изразена характерност. Завършил Националната природоматематическа гимназия и по-късно медицина, Терзийски взема решение да се отдаде на писането, пренебрегвайки обичайния професионален път в медицината.
През годините той се утвърдява като един от най-популярните български създатели, със свои творби в разнообразни жанрове, измежду които са есета, лирика, а също и сюжети за телевизионни излъчвания и радио стратегии. Неговият ексцентричен метод към живота и литературата го прави обичан и подложен на критика по едно и също време. Особено значимо за обществото беше и неговото присъединяване в провеждането на публичните опити с Мартин Карбовски. Това го сложи в центъра на публични диспути за морал, независимост и отговорност.
През 2006 година основава литературния клуб „ Литература *Диктатура “, който притегля внимание поради своята сериозна позиция към обществените и политическите структури. Не по-малко значима бе и неговата роля като основател на Сдружението на българските телевизионни сценаристи и Асоциацията на писателите в България.
Терзийски ще бъде запомнен освен като създател на книги, само че и като човек, който се осмели да провокира конвенциите на своето време. Неговото завещание ще продължи да бъде част от българската културна еднаквост, тъй като през своите творби той слага въпроси за живота, обществото и човешките връзки, които ще се разискват още дълго време след неговото овакантяване.
Сбогуваме се с един от най-емблематичните български писатели, Калин Терзийски, чийто живот и творчество оставиха неизличима диря върху българската литература и медии. На гала в Централните софийски гробища се събраха близки и сътрудници на публицист. Той беше изпратен с респект от личностите, които го познаваха и обичаха. Ники Кънчев, Михаил Вешим и Деян Енев споделиха мемоари за неговото неспокойно вътрешно търсене, за книгите и картините, които той остави след себе си, оповестява БГНЕС.
Калин Терзийски беше освен публицист, само че и една от емблемите на актуалната българска просвета. Роден на 22 март 1970 година в София, той навлиза в литературната сцена с блестящо изразена характерност. Завършил Националната природоматематическа гимназия и по-късно медицина, Терзийски взема решение да се отдаде на писането, пренебрегвайки обичайния професионален път в медицината.
През годините той се утвърдява като един от най-популярните български създатели, със свои творби в разнообразни жанрове, измежду които са есета, лирика, а също и сюжети за телевизионни излъчвания и радио стратегии. Неговият ексцентричен метод към живота и литературата го прави обичан и подложен на критика по едно и също време. Особено значимо за обществото беше и неговото присъединяване в провеждането на публичните опити с Мартин Карбовски. Това го сложи в центъра на публични диспути за морал, независимост и отговорност.
През 2006 година основава литературния клуб „ Литература *Диктатура “, който притегля внимание поради своята сериозна позиция към обществените и политическите структури. Не по-малко значима бе и неговата роля като основател на Сдружението на българските телевизионни сценаристи и Асоциацията на писателите в България.
Терзийски ще бъде запомнен освен като създател на книги, само че и като човек, който се осмели да провокира конвенциите на своето време. Неговото завещание ще продължи да бъде част от българската културна еднаквост, тъй като през своите творби той слага въпроси за живота, обществото и човешките връзки, които ще се разискват още дълго време след неговото овакантяване.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ