Politico: Кой е Андрю Бейкър, владеещ руски, български и фарси?
Вероятно не сте чували за родения през 1980 година Андрю Колисън Бейкър. Но той е водещ интелектуалец в Националния съвет за сигурност на Съединени американски щати, тихата мощ, която въздейства върху конфронтационната политика на Тръмп и Ванс по отношение на Европа. Неговите дейности могат да дефинират бъдещето на външната политика на Републиканската партия.
Той стои зад кулисите. Рядко се появява на фотоси. Но този изключително предпазлив заместник-съветник по националната сигурност е основна фигура в обкръжението на Ванс , оформя както външнополитическото мислене на вицепрезидента, по този начин и някои от най-важните решения в региона на националната сигурност – особено по все по-конфронтационния подход на Белия дом към американските съдружници в Европа.
Макар малко на брой отвън Вашингтон и европейските столици да познават Бейкър, той е основна фигура и за схващане на детайли от външната политика на президента Доналд Тръмп, които объркват Европа – от Мюнхен до Донбас
С появяването на Ванс като водещ претендент за номинацията на Републиканската партия през 2028 година, Бейкър, който се самоопределя като „ реалист “ и е песимистичен към обичайните американски съюзи и военната намеса на Съединени американски щати в чужбина, се чака да играе още по-важна роля в оформяне бъдещето на външната политика на Републиканската партия. Някои дори смятат, че Бейкър ще бъде основна фигура, без значение кой ще беде номиниран за кандидат на Републиканската партия.
„ Андрю или Анди, както го назовават, ще извършва значими функции във всяка бъдеща администрация “, сподели Алекс Уонг, заместник-съветник по националната сигурност на Тръмп до май, когато Бейкър пое тази длъжност.
Ролята на Бейкър е несъмнена в някои от най-разрушителните – според общоприетите норми – позиции на администрацията на Тръмп. Счита се, че той е взел участие в изготвянето на пламенната тирада, която Ванс произнесе на Конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари 2025 г. Изказването на Ванс, което, почти година по-късно продължава да тревожи европейските дипломатически кръгове, разбуни лидерите на континента с това, че не пазят свободата на словото и ги прикани да подхващат строги ограничения против незаконната имиграция, като посочи, че „ отстъплението на Европа от някои от нейните съществени полезности “ съставлява съществена опасност за трансатлантическия алианс.
Макар че отказа коментир, Бейкър има важно участие и в правене на новата Национална тактика за сигурност на администрацията, сочат източници, осведомени с ролята му. Тази Стратегията повтаря казаното от Ванс в Мюнхен, че отстъплението на Европа от „ цивилизационната си убеденост и западната си еднаквост “ съставлява съществена опасност за трансатлантическата сигурност и приветства възходящото въздействие на „ патриотичните “ националистически партии в Европа. Критикува също разширението на НАТО и приканва за завършек на „ НАТО като непрекъснато разширяващ се алианс “.
В комбиниране с новата нападателна дипломатическа позиция на администрацията, фокусът на Бейкър и Ванс върху превръщане на съюзите в Европа и откровеният им песимизъм към НАТО съставляват „ предизвикателство за цялата система “, твърди Марк Епископос, откривател по Евразия в Института за отговорно държавно ръководство „ Куинси “.
„ Това предизвикателство е доста по-пряко заради метода, по който е дефинирано “, сподели Епископос за метода на Бейкър. „ То е дефинирано по метод, който отхвърля или най-малко слага под съществено подозрение главните предпоставки за това, което се допуска, че би трябвало да вършим. Какви са тези полезности, които би трябвало да пазиме? Защо НАТО наподобява по този начин, както наподобява? “
Идеологически Бейкър в огромна степен се припокрива с „ умереното “ крило на Републиканската партия, което гледа скептично на външнополитическите задължения и се застъпва за ограничена роля на Съединени американски щати на международната сцена. Администрацията назовава това „ реален “ метод или, както е посочено в Стратегията за национална сигурност – „ еластичен натурализъм “. Сред главните ѝ принципи са, че външната политика и структурата на съюзите на Америка би трябвало да се основават на неутрален разбор на ползите на Съединени американски щати, не на идеалистична визия за народи, обединени в провеждане на добродетелно държание в чужбина.
Възходът на Бейкър и „ гъвкавия натурализъм “ принуждава доста европейски дипломати и публични лица да се примирят с концепцията, че нарушаващата общоприетите досега норми външна политика на Тръмп „ Америка преди всичко “ евентуално ще преживее президента.
Британски държавен чиновник разказа Бейкър като доста зает с интернационалните си колеги и европейските държавни управления виждат това като трайна смяна.
„ Пътят му н аистина е за бел ежителен “
Бейкър изминава обиколен път към коридорите на властта на MAGA. Израства в работническо семейство в региона Норт Бей на Сан Франциско – район с традиционни дълбоки връзки с работническото придвижване и Демократичната партия. Получава бакалавърска степен по история в Калифорнийския университет в Бъркли, приключва магистратура по интернационалните връзки в Оксфорд, защитава докторска степен през 2007 година и прекарва пет години като научен преподавател. Дисертацията му в Оксфорд, която е издадена в книга, концентрира върху установяването на интернационалния ред след Втората международна война; а стабилността на следвоенния ред, съгласно създателя, се основава на „ избрани споделени обществени задължения “ към националния суверенитет и използването на мощ.
Ехо от тази идея виждаме в идеологическата основа на речта на Ванс в Мюнхен, в която се твърди, че главната опасност за трансатлантическия алианс за сигурност произтича от вътрешнополитическата обстановка в Европа – по-конкретно, от хипотетични опити на европейските водачи да цензурират консервативните съперници на абортите и масовата имиграция.
През 2010 година Бейкър потсъпва в Държавния департамент като дипломат – длъжност, която заема в продължение на 13 години. Мандатът му – включващ престои в Афганистан и в централата на НАТО в Брюксел, засилва неговото песимистично виждане за ролята на Америка в света.
„ Изглежда, че това в действителност го е травмирало “, каза източник, осведомен с ролята на Бейкър. „ Той в действителност е на мнение, че външната политика на Съединени американски щати е нещо като играчка на елитите, която не се употребява в интерес на американския народ – изключително на хората от неговия генезис “, т.е. от работническите квартали на Северна Калифорния.
В последна сметка Бейкър стига до заключението, че тези работен региони „ не са подпомагани от демократите, които насърчаваха тези войни и нанесоха доста вреди в далечни страни, без всъщност да помагат на никого в Съединени американски щати “, съобщава източникът.
Бейкър напуща Държавния департамент през 2023 година с желанието да се ориентира към някои, които споделят неговата визия, „ че американската мощ се разхищава в чужбина и не се употребява в интерес на американския народ “, каза същият източник. „ Затова потърси Ванс. “
Подобно на Бейкър, Ванс е грамотен реакционер с работен генезис, чиято по-сдържана позиция във връзка с външната политика се образува, след като от първа ръка вижда наследството от американската война против тероризма – в тази ситуация, докато служи в морската пехота в Ирак през 2005 г. След като е избран за сенатор от Охайо, през първия си мандат [Ванс] назначава Бейкър за консултант по националната сигурност. Докато работи в Сената, Бейкър изигра ва важна роля във формиране на опозицията на Ванс против военната помощ на Съединени американски щати за Украйна.
„ Ключов консултант “
Победата на Тръмп през 2024 година дава на Ванс и Бейкър опция да приложат своята визия на международната сцена. Никъде това не бе по-очевидно, в сравнение с в метода на администрацията към войната в Украйна. Дългогодишната им цел да реализират договаряния за преустановяване на войната съответствува с тази на Тръмп, който ясно съобщи, че търси бързо решение на спора, който смята за изтощаващ ресурсите на Съединени американски щати.
Бейкър, който владее съветски , български и персийски (фарси ), игра е важна роля в напъните за реализиране на спокойно съглашение . „ Анди бе основен консултант и изпълнител в обслужването и установяването на ранните контури на договарянията с Украйна, в това число неща, като „ съглашението за минералите “, което беше подписано през октомври “, сподели Уонг.
По време на договарянията Бейкър предлага „ практични “ и „ изобретателни хрумвания “ за преустановяване на войната, съобщи източник, осведомен с ролята на Бейкър, изтъквайки, че неговата позиция не е антиукраинска, както настояват някои от критиците му. Въпреки това методът на Бейкър за преустановяване на войната е раздразнил някои съдружници на Съединени американски щати.
Европейски чиновник разказва Бейкър като „ доста интелигентен “, само че „ неговото виждане за Русия е много друго от нашето “. „ Анди наподобява надценява силата и въздействието на Русия. Докато според нас Русия е към края на икономическата и военната си мощност “, сподели европейският чиновник. Бейкър и Ванс „ в действителност желаят САЩ да се дистанцират от някои от световните задължения, които не считат за значими за Съединени американски щати, преди всичко. И второ, те в действителност желаят да оказват помощ за края на тази война “, добави същият източник.
Бейкър поема поста на заместник-съветник по националната сигурност напролет, в подтекста на по-широката метаморфоза на Съвета за национална сигурност, подхваната от Тръмп. В тази си роля той работи в тясно съдействие с държавния секретар и съветника по националната сигурност Марко Рубио и с колегата си – заместника Робърт Габриел-младши, който в Белия дом се смята за действен шеф на Съвета за национална сигурност, съгласно Александър Грей, началник на кабинета на Съвета по време на първия мандат на Тръмп.
„ Анди по-скоро несъмнено е интелектуалец в региона на външната политика, а Робърт по-скоро е удобен оператор “, сподели Грей. Бейкър бе в ситуационната зала през юни, когато Тръмп наблюдаваше как американски военни самолети бомбардират ирански нуклеарни уреди, участваше в планирането на акцията против хусите и в отговора на Съединени американски щати на възходящото напрежение сред Индия и Пакистан тази пролет, споделя трети източник, осведомен с ролята на Бейкър.
„ Анди Бейкър е скъп член на екипа за националната сигурност на президента, чието водачество и преценка играят основна роля в напредъка на програмата „ Америка преди всичко “ и способстваха доста за историческата година на външнополитическите победи на администрацията на Тръмп “, сподели Рубио в изявление за POLITICO.
„ Идеи, които резонират “
Въпреки нарастващото му влияние, осведомени с Бейкър споделят, че той се показва по-скоро като учен, в сравнение с като действен служащ. „ Той не е политическо животно. Той е доста деликатен – той е пълководец “, сподели първият източник, осведомен с ролята на Бейкър.
Умствените му качества му завоюваха съдружници в Западното крило и той стана „ доста непосредствен “ с шефа на кабинета Сюзи Уайлс, казва пък човек, непосредствен до администрацията.
„ Анди Бейкър е основна фигура в екипа на националната сигурност на президента Тръмп и е напълно предан на реалистична външна политика, която слага Америка преди всичко “, заяви от своя страна и представител на Белия дом. Задълбоченото му познаване на външнополитическите хрумвания на MAGA го превръщат в извънредно издирван контакт за задгранични публични лица и европейски дипломати, които с паника се пробват да схванат изменящата се външна политика на Тръмп и враждебната му позиция по отношение на Европа.
„ Всички задгранични държавни управления го познават доста добре. Те желаят да се срещат с него повече от всеки различен, тъй като е по-лесно да се беседва с него; и макар че е много мощен идеолог, той е добър събеседник “, съобщи вторият източник, осведомен с ролята на Бейкър. „ С него може да се провежда разумен диалог. “
По-умерените гласове в Белия дом не наподобява да имат монопол върху мисленето на Тръмп. Понякога президентът следва по-агресивните членове на своя вътрешен кръг – да вземем за пример в решението си да бомбардира Иран през юни; или в операцията за залавяне президента на Венецуела Николас Мадуро през януари.
Грей – бивш началник на кабинета на Националния съвет за сигурност, допусна, че Бейкър и други реалисти в Съвета подтискат някои от персоналните си възгледи, с цел да извършват целите на президента.
Все отново Бейкър съставлява все по-влиятелна секта от консервативни мислители в региона на външната политика, които се борят за въздействие в администрацията. Сред основните съдружници на Бейкър е Елбридж Колби, заместник-министър на защитата по политическите въпроси в Пентагона. Понякога описван като „ приоритизатор “, Колби е водещ бранител на позицията, че Съединени американски щати би трябвало да преориентират военната си позиция към противопоставяне на Китай – даже в случай че това значи да понижат наличието си в региони като Западна Европа, където обичайно имат значително въздействие. Въпреки леките разлики във възгледите им, Бейкър, Ванс и Колби често са групирани заедно като идеологически съдружници и сродни души: и тримата са ангажирани в интелектуалните кръгове на MAGA и имат университетски квалификации от влиятелни учебни заведения – Бейкър от Оксфорд, Колби от Харвард, Ванс от Йейл.
„ Идеите на доста хора като Елбридж и Анди намират необикновен отзив у вицепрезидента “, сподели Грей. „ Мисля, че [Бейкър] демонстрира огромен интерес към [приоритизирането] на ресурсите на Съединени американски щати по метод, който да донесе най-голяма възвръщаемост на вложенията. “
„ Дори тази конкуренция на хрумвания сама по себе си е много значима “, сподели Епископос, имайки поради конкуренцията сред консервативните „ реалисти “ или „ умерените “ и обичайните ястреби от Републиканската партия. „ Потенциално, това показва в каква посока се развива националният дискурс. “
Външните наблюдаващи, които се пробват да схванат по какъв начин би изглеждала външната политика на Ванс след 2028 година, добре би било да обърнат особено внимание на Бейкър и неговите съидейници, сподели Грей. „ Мисля, че той е неразделна част от бъдещето на вицепрезидента. Хора като Елбридж Колби и други, мисля че отразяват значима част от мисленето на Републиканската партия във връзка с външната политика. “
Превод: доктор Радко Ханджиев
Бел: Заглавието е на редакцията.
Той стои зад кулисите. Рядко се появява на фотоси. Но този изключително предпазлив заместник-съветник по националната сигурност е основна фигура в обкръжението на Ванс , оформя както външнополитическото мислене на вицепрезидента, по този начин и някои от най-важните решения в региона на националната сигурност – особено по все по-конфронтационния подход на Белия дом към американските съдружници в Европа.
Макар малко на брой отвън Вашингтон и европейските столици да познават Бейкър, той е основна фигура и за схващане на детайли от външната политика на президента Доналд Тръмп, които объркват Европа – от Мюнхен до Донбас
С появяването на Ванс като водещ претендент за номинацията на Републиканската партия през 2028 година, Бейкър, който се самоопределя като „ реалист “ и е песимистичен към обичайните американски съюзи и военната намеса на Съединени американски щати в чужбина, се чака да играе още по-важна роля в оформяне бъдещето на външната политика на Републиканската партия. Някои дори смятат, че Бейкър ще бъде основна фигура, без значение кой ще беде номиниран за кандидат на Републиканската партия.
„ Андрю или Анди, както го назовават, ще извършва значими функции във всяка бъдеща администрация “, сподели Алекс Уонг, заместник-съветник по националната сигурност на Тръмп до май, когато Бейкър пое тази длъжност.
Ролята на Бейкър е несъмнена в някои от най-разрушителните – според общоприетите норми – позиции на администрацията на Тръмп. Счита се, че той е взел участие в изготвянето на пламенната тирада, която Ванс произнесе на Конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари 2025 г. Изказването на Ванс, което, почти година по-късно продължава да тревожи европейските дипломатически кръгове, разбуни лидерите на континента с това, че не пазят свободата на словото и ги прикани да подхващат строги ограничения против незаконната имиграция, като посочи, че „ отстъплението на Европа от някои от нейните съществени полезности “ съставлява съществена опасност за трансатлантическия алианс.
Макар че отказа коментир, Бейкър има важно участие и в правене на новата Национална тактика за сигурност на администрацията, сочат източници, осведомени с ролята му. Тази Стратегията повтаря казаното от Ванс в Мюнхен, че отстъплението на Европа от „ цивилизационната си убеденост и западната си еднаквост “ съставлява съществена опасност за трансатлантическата сигурност и приветства възходящото въздействие на „ патриотичните “ националистически партии в Европа. Критикува също разширението на НАТО и приканва за завършек на „ НАТО като непрекъснато разширяващ се алианс “.
В комбиниране с новата нападателна дипломатическа позиция на администрацията, фокусът на Бейкър и Ванс върху превръщане на съюзите в Европа и откровеният им песимизъм към НАТО съставляват „ предизвикателство за цялата система “, твърди Марк Епископос, откривател по Евразия в Института за отговорно държавно ръководство „ Куинси “.
„ Това предизвикателство е доста по-пряко заради метода, по който е дефинирано “, сподели Епископос за метода на Бейкър. „ То е дефинирано по метод, който отхвърля или най-малко слага под съществено подозрение главните предпоставки за това, което се допуска, че би трябвало да вършим. Какви са тези полезности, които би трябвало да пазиме? Защо НАТО наподобява по този начин, както наподобява? “
Идеологически Бейкър в огромна степен се припокрива с „ умереното “ крило на Републиканската партия, което гледа скептично на външнополитическите задължения и се застъпва за ограничена роля на Съединени американски щати на международната сцена. Администрацията назовава това „ реален “ метод или, както е посочено в Стратегията за национална сигурност – „ еластичен натурализъм “. Сред главните ѝ принципи са, че външната политика и структурата на съюзите на Америка би трябвало да се основават на неутрален разбор на ползите на Съединени американски щати, не на идеалистична визия за народи, обединени в провеждане на добродетелно държание в чужбина.
Възходът на Бейкър и „ гъвкавия натурализъм “ принуждава доста европейски дипломати и публични лица да се примирят с концепцията, че нарушаващата общоприетите досега норми външна политика на Тръмп „ Америка преди всичко “ евентуално ще преживее президента.
Британски държавен чиновник разказа Бейкър като доста зает с интернационалните си колеги и европейските държавни управления виждат това като трайна смяна.
„ Пътят му н аистина е за бел ежителен “
Бейкър изминава обиколен път към коридорите на властта на MAGA. Израства в работническо семейство в региона Норт Бей на Сан Франциско – район с традиционни дълбоки връзки с работническото придвижване и Демократичната партия. Получава бакалавърска степен по история в Калифорнийския университет в Бъркли, приключва магистратура по интернационалните връзки в Оксфорд, защитава докторска степен през 2007 година и прекарва пет години като научен преподавател. Дисертацията му в Оксфорд, която е издадена в книга, концентрира върху установяването на интернационалния ред след Втората международна война; а стабилността на следвоенния ред, съгласно създателя, се основава на „ избрани споделени обществени задължения “ към националния суверенитет и използването на мощ.
Ехо от тази идея виждаме в идеологическата основа на речта на Ванс в Мюнхен, в която се твърди, че главната опасност за трансатлантическия алианс за сигурност произтича от вътрешнополитическата обстановка в Европа – по-конкретно, от хипотетични опити на европейските водачи да цензурират консервативните съперници на абортите и масовата имиграция.
През 2010 година Бейкър потсъпва в Държавния департамент като дипломат – длъжност, която заема в продължение на 13 години. Мандатът му – включващ престои в Афганистан и в централата на НАТО в Брюксел, засилва неговото песимистично виждане за ролята на Америка в света.
„ Изглежда, че това в действителност го е травмирало “, каза източник, осведомен с ролята на Бейкър. „ Той в действителност е на мнение, че външната политика на Съединени американски щати е нещо като играчка на елитите, която не се употребява в интерес на американския народ – изключително на хората от неговия генезис “, т.е. от работническите квартали на Северна Калифорния.
В последна сметка Бейкър стига до заключението, че тези работен региони „ не са подпомагани от демократите, които насърчаваха тези войни и нанесоха доста вреди в далечни страни, без всъщност да помагат на никого в Съединени американски щати “, съобщава източникът.
Бейкър напуща Държавния департамент през 2023 година с желанието да се ориентира към някои, които споделят неговата визия, „ че американската мощ се разхищава в чужбина и не се употребява в интерес на американския народ “, каза същият източник. „ Затова потърси Ванс. “
Подобно на Бейкър, Ванс е грамотен реакционер с работен генезис, чиято по-сдържана позиция във връзка с външната политика се образува, след като от първа ръка вижда наследството от американската война против тероризма – в тази ситуация, докато служи в морската пехота в Ирак през 2005 г. След като е избран за сенатор от Охайо, през първия си мандат [Ванс] назначава Бейкър за консултант по националната сигурност. Докато работи в Сената, Бейкър изигра ва важна роля във формиране на опозицията на Ванс против военната помощ на Съединени американски щати за Украйна.
„ Ключов консултант “
Победата на Тръмп през 2024 година дава на Ванс и Бейкър опция да приложат своята визия на международната сцена. Никъде това не бе по-очевидно, в сравнение с в метода на администрацията към войната в Украйна. Дългогодишната им цел да реализират договаряния за преустановяване на войната съответствува с тази на Тръмп, който ясно съобщи, че търси бързо решение на спора, който смята за изтощаващ ресурсите на Съединени американски щати.
Бейкър, който владее съветски , български и персийски (фарси ), игра е важна роля в напъните за реализиране на спокойно съглашение . „ Анди бе основен консултант и изпълнител в обслужването и установяването на ранните контури на договарянията с Украйна, в това число неща, като „ съглашението за минералите “, което беше подписано през октомври “, сподели Уонг.
По време на договарянията Бейкър предлага „ практични “ и „ изобретателни хрумвания “ за преустановяване на войната, съобщи източник, осведомен с ролята на Бейкър, изтъквайки, че неговата позиция не е антиукраинска, както настояват някои от критиците му. Въпреки това методът на Бейкър за преустановяване на войната е раздразнил някои съдружници на Съединени американски щати.
Европейски чиновник разказва Бейкър като „ доста интелигентен “, само че „ неговото виждане за Русия е много друго от нашето “. „ Анди наподобява надценява силата и въздействието на Русия. Докато според нас Русия е към края на икономическата и военната си мощност “, сподели европейският чиновник. Бейкър и Ванс „ в действителност желаят САЩ да се дистанцират от някои от световните задължения, които не считат за значими за Съединени американски щати, преди всичко. И второ, те в действителност желаят да оказват помощ за края на тази война “, добави същият източник.
Бейкър поема поста на заместник-съветник по националната сигурност напролет, в подтекста на по-широката метаморфоза на Съвета за национална сигурност, подхваната от Тръмп. В тази си роля той работи в тясно съдействие с държавния секретар и съветника по националната сигурност Марко Рубио и с колегата си – заместника Робърт Габриел-младши, който в Белия дом се смята за действен шеф на Съвета за национална сигурност, съгласно Александър Грей, началник на кабинета на Съвета по време на първия мандат на Тръмп.
„ Анди по-скоро несъмнено е интелектуалец в региона на външната политика, а Робърт по-скоро е удобен оператор “, сподели Грей. Бейкър бе в ситуационната зала през юни, когато Тръмп наблюдаваше как американски военни самолети бомбардират ирански нуклеарни уреди, участваше в планирането на акцията против хусите и в отговора на Съединени американски щати на възходящото напрежение сред Индия и Пакистан тази пролет, споделя трети източник, осведомен с ролята на Бейкър.
„ Анди Бейкър е скъп член на екипа за националната сигурност на президента, чието водачество и преценка играят основна роля в напредъка на програмата „ Америка преди всичко “ и способстваха доста за историческата година на външнополитическите победи на администрацията на Тръмп “, сподели Рубио в изявление за POLITICO.
„ Идеи, които резонират “
Въпреки нарастващото му влияние, осведомени с Бейкър споделят, че той се показва по-скоро като учен, в сравнение с като действен служащ. „ Той не е политическо животно. Той е доста деликатен – той е пълководец “, сподели първият източник, осведомен с ролята на Бейкър.
Умствените му качества му завоюваха съдружници в Западното крило и той стана „ доста непосредствен “ с шефа на кабинета Сюзи Уайлс, казва пък човек, непосредствен до администрацията.
„ Анди Бейкър е основна фигура в екипа на националната сигурност на президента Тръмп и е напълно предан на реалистична външна политика, която слага Америка преди всичко “, заяви от своя страна и представител на Белия дом. Задълбоченото му познаване на външнополитическите хрумвания на MAGA го превръщат в извънредно издирван контакт за задгранични публични лица и европейски дипломати, които с паника се пробват да схванат изменящата се външна политика на Тръмп и враждебната му позиция по отношение на Европа.
„ Всички задгранични държавни управления го познават доста добре. Те желаят да се срещат с него повече от всеки различен, тъй като е по-лесно да се беседва с него; и макар че е много мощен идеолог, той е добър събеседник “, съобщи вторият източник, осведомен с ролята на Бейкър. „ С него може да се провежда разумен диалог. “
По-умерените гласове в Белия дом не наподобява да имат монопол върху мисленето на Тръмп. Понякога президентът следва по-агресивните членове на своя вътрешен кръг – да вземем за пример в решението си да бомбардира Иран през юни; или в операцията за залавяне президента на Венецуела Николас Мадуро през януари.
Грей – бивш началник на кабинета на Националния съвет за сигурност, допусна, че Бейкър и други реалисти в Съвета подтискат някои от персоналните си възгледи, с цел да извършват целите на президента.
Все отново Бейкър съставлява все по-влиятелна секта от консервативни мислители в региона на външната политика, които се борят за въздействие в администрацията. Сред основните съдружници на Бейкър е Елбридж Колби, заместник-министър на защитата по политическите въпроси в Пентагона. Понякога описван като „ приоритизатор “, Колби е водещ бранител на позицията, че Съединени американски щати би трябвало да преориентират военната си позиция към противопоставяне на Китай – даже в случай че това значи да понижат наличието си в региони като Западна Европа, където обичайно имат значително въздействие. Въпреки леките разлики във възгледите им, Бейкър, Ванс и Колби често са групирани заедно като идеологически съдружници и сродни души: и тримата са ангажирани в интелектуалните кръгове на MAGA и имат университетски квалификации от влиятелни учебни заведения – Бейкър от Оксфорд, Колби от Харвард, Ванс от Йейл.
„ Идеите на доста хора като Елбридж и Анди намират необикновен отзив у вицепрезидента “, сподели Грей. „ Мисля, че [Бейкър] демонстрира огромен интерес към [приоритизирането] на ресурсите на Съединени американски щати по метод, който да донесе най-голяма възвръщаемост на вложенията. “
„ Дори тази конкуренция на хрумвания сама по себе си е много значима “, сподели Епископос, имайки поради конкуренцията сред консервативните „ реалисти “ или „ умерените “ и обичайните ястреби от Републиканската партия. „ Потенциално, това показва в каква посока се развива националният дискурс. “
Външните наблюдаващи, които се пробват да схванат по какъв начин би изглеждала външната политика на Ванс след 2028 година, добре би било да обърнат особено внимание на Бейкър и неговите съидейници, сподели Грей. „ Мисля, че той е неразделна част от бъдещето на вицепрезидента. Хора като Елбридж Колби и други, мисля че отразяват значима част от мисленето на Републиканската партия във връзка с външната политика. “
Превод: доктор Радко Ханджиев
Бел: Заглавието е на редакцията.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ