Спорният подпис на Росен Желязков в Давос: Защо България застана там, където Европа отказа да застане?
Подписът на Росен Желязков под Хартата на така наречен „ Съвет за мир “ на Доналд Тръмп в Давос не е просто протоколен жест. Той е политическо деяние с дълготрайни последствия, което слага България в план, от който целият Европейски Съюз /без София и Будапеща/ умишлено се дистанцира.
Това не е въпрос на неприязън към Съединени американски щати, нито на идеологически дебелоглав. Това е въпрос на легитимност, интернационално право, институционална логичност и политически разсъдък. Именно по тези аргументи множеството европейски страни споделиха „ не “.
А София – без спор, без мандат и без стратегическа визия – сподели „ да “.
Фактът, че измежду страните в Европейски Съюз, които обществено поддържаха самодейността в Давос, се оказаха само България и Унгария, не е дипломатическа детайлност. Това е признак. Симптом за избор, който европейските столици – с разнообразни държавни управления, идеологии и геополитически ориентации, отхвърлиха да създадат.
Европейските страни не просто се въздържаха. Те аргументирано отхвърлиха да подпишат документ, който:
• Създава нова интернационална конструкция с неразбираем мандат и без правна основа;
• Омаловажава и слага под въпрос ролята на ООН;
• Концентрира власт и представителност към един политически водач, освен това пожизнено;
• Смесва демократични страни с властнически режими в сякаш „ кротичък “ формат;
• Не планува механизми за отчетност, надзор и наказания.
ЗАЩО ГЕРМАНИЯ И ФРАНЦИЯ КАЗАХА „ НЕ “
Отказът на Франция и Германия да подпишат Хартата на така наречен „ Съвет за мир “ в Давос не е нито инцидентен, нито прочувствен. Той е кардинален.
Франция от години пази многостранната дипломация, интернационалното право и централната роля на Организация на обединените нации. За Париж самодейността на Доналд Тръмп съставлява паралелна конструкция без универсална легитимност, която заобикаля одобрените механизми за поддържане на мира. Особено тревожна е концентрацията на власт в ръцете на един доживотен началник – модел, несъответстващ с европейската политическа просвета и с концепцията за групова отговорност.
Германия отхвърли по още по-дълбоки аргументи. След Втората международна война, заради историческата виновност на германците за най-голямото клане на XX век, Берлин е измежду най-твърдите бранители на интернационалния ред. За немската дипломация всяка самодейност, която подкопава Организация на обединените нации или загатва за нейното „ заменяне “, е алена линия. Неясният мандат на Съвета, неналичието на бистрота и отсъствието на механизми за отчетност в допълнение ускориха запасите на Берлин.
Франция и Германия отхвърлиха да легитимират план, който подменя многостранността с персонализирана власт и трансформира мира в политически инструмент.
Тяхното „ не “ беше предизвестие – освен към Вашингтон, само че и към тези в Европа, които бъркат дипломатическата преданост с отвод от разсъдък.
ИСПАНИЯ И ИТАЛИЯ: ОТКАЗ В ЗАЩИТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА РАМКА
Испания ясно съобщи, че не може да поддържа самодейност, която подменя откритите механизми за интернационална сигурност. Мадрид акцентира, че мирът не може да бъде управляван посредством персонализирани формати, откъснати от Организация на обединените нации и интернационалното право, нито посредством платформи, които не оферират действителни гаранции за отбрана на цивилното население и филантропичното право.
Италия, макар обичайно околните си връзки със Съединени американски щати, също се дистанцира. Рим видя в „ Съвета за мир “ риск от заобикаляне на Европейски Съюз като външнополитически индивид и рискова фрагментация на общата европейска позиция. За италианската дипломация концентрирането на мироопазващи функционалности в ръцете на една персона е в директно несъгласие с европейската традиция на групови решения.
СКАНДИНАВСКИТЕ ДЪРЖАВИ: ПРИНЦИПЕН ОТКАЗ
Швеция, Дания, Финландия и Норвегия заеха сходна позиция. За тях казусът не е самата концепция за мир, а методът, по който тя се предлага:
• Без ясни критерии за участие;
• Без отбрана на човешките права;
• С риск мирът да бъде употребен за заледяване на спорове без правдивост и отговорност.
За общества, които влагат съществено в интернационално право, предварителна защита на спорове и господство на разпоредбите, „ Съветът за мир “ наподобява като крачка обратно.
СЛОВАКИЯ И РУМЪНИЯ: ОТКАЗ, КОЙТО РАЗБИ МИТА ЗА „ ИДЕОЛОГИЧЕСКОТО РАЗДЕЛЕНИЕ “
Отказът не пристигна единствено от така наречен демократично ядро на Европейски Съюз. Словакия на премиера Роберт Фицо – постоянно представян като евроскептичен и „ неконвенционален “ за Брюксел, също сподели „ не “. Причините не бяха идеологически, а институционални:
• Липса на международноправна легитимност;
• Опасност от подкопаване на ООН;
• Риск дребните страни да бъдат въвлечени в решения без действително въздействие.
Фактът, че даже държавно управление отвън европейския мейнстрийм отхвърля да подпише, демонстрира, че казусът не е в „ демократичния дебелоглав “, а в дефектите на самата структура.
Също толкоз индикативен е и отводът на Румъния – страна, която е измежду най-близките американски съдружници в Източна Европа. Страна с огромна американска военна база, дейна роля в НАТО и мощна проатлантическа линия.
И точно Румъния сподели „ не “.
Букурещ ясно даде да се разбере, че не може да поддържа формат, който заобикаля Европейски Съюз, персонализира мироопазващите функционалности и се откъсва от интернационалното право. Това прави българския възторг още по-необясним: в случай че даже страни с по-голяма стратегическа взаимозависимост от Съединени американски щати отхвърлят, за какво София се оказа по-лоялна от самите съдружници на Вашингтон?
КОНТЕКСТЪТ, КОЙТО ЕВРОПА НЕ МОЖЕ ДА ИГНОРИРА
Въздържаността на Европейски Съюз към „ Съвета за мир “ не може да бъде разбрана отвън по-широкия подтекст на външнополитическата линия на Доналд Тръмп.
Същият политически водач, който предлага „ кротичък съвет “, по едно и също време с това:
• Провежда нападателна политика по отношение на Венецуела, в това число открити подмятания за промяна на режими;
• Използва наказания като инструмент за послушание, а не като последна мярка;
• Публично слага под подозрение суверенитета на страни.
Особено обезпокоителен за Европейски Съюз беше прецедентът с Дания и Гренландия. Настойчивите изказвания на Тръмп за „ придобиване “ на Гренландия бяха възприети в Европа като директна опасност за суверенитета на държава-членка на Европейски Съюз и като проява на логичност, при която силата стои над правото.
Оттук идва фундаменталният европейски въпрос: по какъв начин може мирът да бъде поверен на формат, управителен от водач, който оспорва суверенитета на европейски територии?
Тази вътрешна противоречивост на проекта на Тръмп изяснява за какво Европейски Съюз подходи скептично към неговия „ Съвет за мир “.
БЪЛГАРСКИЯТ ПАРАДОКС
Докато Франция, Германия, Италия, Испания, Скандинавските страни, Словакия и Румъния отхвърлят, министър председателят в оставка Росен Желязков подписва.
Без публичен спор. Без парламентарна глоба. В миг на институционална неустойчивост. В прорез с позицията на президента, който е бил публично поканен, само че е отказал.
И това става на фона на още един основен факт: първичното изискване за присъединяване – вноска от 1 милиард $. Дори и по-късно официално оттеглено, това основно събитие разкрива философията на плана – лоялността има цена.
Точно тук отводът на Румен Радев наподобява не абсурден, а разумен. Защото:
• Това не е кротичък развой, а геополитическа схема;
• Не е многоликост, а йерархия;
• Не е взаимност, а откуп.
ИСТИНСКИЯТ СКАНДАЛ
Скандалът не е, че Радев е споделил „ не “.
Скандалът е, че в България има политически хайлайф, подготвен да каже „ да “ на всичко, стига да получи потупване по гърба и място на сцената.
Подписът на Росен Желязков в Давос не ни прави част от „ Нов международен ред “. Той ни слага в периферията на Европа – в компанията на страни, които бъркат геополитиката с ласкателство.
А същинският мир, както историята неведнъж е доказвала, не се купува с чек, не се постанова с ултиматум и не се подписва в Давос с две ръкостискания.
Велизар Енчев
Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News