Мирослава Кацарова: Джазът е като живота - многолик и...
Певицата Мирослава Кацарова открива прозореца като музика като ученичка в Английската гимназия в Пловдив, където учи френски. Завършила е богословие и философия в Софийския университет. Започва да пее джаз при започване на 90-те години като студентка, а първият й независим албум „ Бяло в бяло” излиза през 2001 година Оттогава е издала още два албума - „ Vuelvo al sur " и „ My Cinema”. Води две излъчвания по радио Джаз FM „ Дезафинадо " и " Singin` n Swingin ", а от 3 години провежда и Пловдив Джаз Фест, който е продължение на Пловдивските джаз вечери. Тази година фестивалът ще се организира от 1 до 4 ноември.
Интервю на Ваня ДРАГАНОВА
- Става ли по-близък на българите джазът като музика, Мира?
- Това е комплициран и динамичен развой. Всяка година на Пловдив Джаз фест е друго и всеки един концерт има своите разнообразни публики, т. е. не може да се приказва за аудитория. Отделните актьори имат разнообразни изказности и доближават до усетите на разнообразни хора. Всяко година гостите на фестивала довеждат доста шарени хора. Първата година да вземем за пример имахме концерт на Кърт Елинг, който е притежател на „ Грами”. Той притегли едни хора, а Розалия де Соуза, която е бразилка, живееща в Рим, докара напълно други хора. Така че кръгът на хората, които слушат джаз, се уголемява, само че по-важното е, че тази аудитория непрестанно се трансформира. Хората от ден на ден е повече се освобождават от провинциалното мислене, което се вглежда единствено в локалните моди и течения. Много от тях освен черпят информация от интернет, а и доста пътуват за концерти и изложения по света и това ги зарежда с подготвеност за нови усещания.
- Звучите оптимистично и сте настрана от устойчиватапрактиката на хората на изкуството да се оплакват, че никой не ги схваща и поддържа.
- Да, настроена съм оптимистично, може би тъй като съм доста уверена в своята персонална философия като актьор. А тя е, че когато имаш един гений, би трябвало да си виновен за него. Никой различен не е виновен за това, което притежаваш и искаш да изкажеш. Затова няма смисъл да прекарваш часове в мрънкане и неодобрение. Кризите и депресиите не самичък ми непознати, само че за мен е значимо да ги победя и да намеря метод концертите да се случат. Може би подобавам като музиката, която харесва, т. е. импровизирайки, само че към този момент намирам метод да обезпеча плановете, за които работя. При това го върша, без да завися от някого напълно. Пловдив Джаз Фест да вземем за пример не зависи единствено от един източник на финансиране, което би било рисково. Имаме финансова поддръжка от фондация „ Пловдив 2019”, само че по-голямата част от бюджета идва от спонсори, които ни имат вяра и се стремят към фините и образовани хора, които слушат джаз. Пловдив Джаз Фест точно по тази причина е праволинеен и имаме свободата да каним артистите, които въздействат на актуалната музика тук и в този момент. Такава е програмата и тази година.
- Кое е нещото в тазгодишното издание на фестивала, което би било грехота публиката да пропусне?
- Всичко е грехота да бъде пропуснато, тъй като първата вечер стартира с респект към Телониъс Монк от един от най-хубавите джаз пианисти на Ню Йорк – Джейсън Моран. Той е освен виртуозен пианист, а и един от най-търсените джаз лектори в света. Той ще изнесе и лекция в границите на Пловдив Джаз Фест на 31 октомври изцяло гратис. Има джаз музиканти, които си остават единствено интелектуалци, само че Телониъс Монк не е от тях. Той бил неконвенционален като импровизатор, ексцентричен като визия и извънредно възприятие за комизъм и умеене да поддържа връзка с публиката, което е изключително значимо за джаза. Джейсън Моран ще опише да всичко това, а в концерта си вечерта на 1 ноември ще бъде дружно с още 10 първокласни нюйоркски музиканти. На сцената ще има и огромна видеостена, на която ще се прожектират препратки съм един исторически концерт на Монк от 1959 година Така че музиката на сцената и мултимедията ще бъдат в непрекъснат контакт. Вторият концерт на 1 ноември е на Хилда Казасян, която ще уважи паметта на първата дама на джаза Ела Фицджералд, която би навършила 100 година през 2017-а, в случай че беше жива. „ С усмивка за Ела” се споделя програмата на Хилда.
- И безспорната грехота е?
- Ако се пропусне идването на 2 ноември на Дони Маккаслин. Когато за първи път чух този саксофонист на запис, изпаднах в безспорен ступор. Останах изцяло безмълвна пред музиката му, която ми подсети моите юношески години и любовта ми към „ Yellowjackets”, и в това време беше толкоз съвременна и новаторска, един мост сред 80-те години и бъдещето. После прочетох за Дони Маккаслин и чух студийните му албуми и ди дадох сметка, че той не е просто виртуозен саксофонист, той е визионер. При това за разлика от множеството модерни джаз актьори, той обръща внимание на мелодията, музиката му е разбираема и отзивчива, тя ти приказва и незабавно те сграбчва. Може би по този начин се е случило и със самия Дейвид Боуи, който през 2015 година чува квартета на Дони Маккаслин и гги поканва да свирят в идващия му албум. Макаслин е създател на всички песни и аранжименти в последния албум на Дейвид Боуи „ Black Star”, който се оказва и финален за живота му. Тази година този албум завоюва 5 награди „ Грами”. Албумът, който ще показват онлайн тук в Пловдив Дони Маккаслин и неговият квартет, се назовава „ Beyond Now” и е отдаден на Дейвид Боуи. Това е първокачествен джаз, само че с доста мощни препратки към музиката и философията на Боуи.
Разбира се, бих предложила доста и последната вечер на фестивала, тъй като тя е на Джошуа Редман – един различен свръхестествен джаз саксофонист, който бих определила като законодателя на актуалния джаз. Той основава новите идиоми в джаза, цели масиви от нови изказности, които съгласно мен младите генерации джазмени взимат за себе си. Джошуа идва в Пловдив със своето екстраваганатно трио – контрабас, барабани и саксофон.
Не мога да пропусна и четиримата господа, които ще пеят джаз в петък вечер и които не са джазмени. Опитахме се да създадем един опит – актьори и артисти от други жанрове да пеят джаз, сложени в напълно друг за тях подтекст. В компанията на октет „ Пловдив” с аранжименти, направени от Мирослав Турийски, ще пеят Свилен Ноев от група „ Остава”, Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски, който съгласно мен е бъдещето на българския вокален джаз.
- И още какво бихте отличили в програмата?
- Христо Йоцов, с който аз доста обичам да работя, тъй като е приказен музикант на международно равнище. Неговият нов квартет записва албум, който се назовава Jazz Cats. Почитателите на джаза знаят, че по този начин са се наричали виртуозните музиканти в джаза от времето на Луис Армстронг. Христо Йоцов и неговите Jazz Cats ще изнесат първия концерт на 2 ноември. А в петък вечер ще чуем Антони Дончев и неговия камерен нов план.
- Ще дадете и премия за повсеместен принос към джаза. Този жанр оценки не звучат ли малко като пенсиониране?
- Става дума за хора, които са дали доста на тази музика, само че вечНе е пенсиониране, тъй като кой музикант може да се пенсионира!? Може би този, който към този момент няма физическата опция да свири на инструмента си или гласът му изневерява. Това е премия за достолепни актьори. Тя не смее да обобщава, просто е персонален избор, отдаване на персоналните музикални усети. Разбира се, постоянно има актьори, които са по-видими от другите, просто са по-различни.
- Ясен ли е носителят на премията тази година?
- Да, само че го пазим в загадка. Но ще има и още една премия. От самото начало на Пловдив Джаз фест вършим един различен опит - четири дами пеят джаз и боса нова - аз, Хилда Казасян, Белослава и една жена, която неотдавна е ангел. Тя е Андрония Попова-Рони, която ще ни липсва, тъй като отлетя от този свят прибързано. Тя ни остави доста мощен образец по какъв начин се застава безкомпромисно на сцената и по какъв начин се пее от дъното на душата. Извънредната премия ще е за нея.
тагове мирослава кацарова джаз фестивал интервю
Интервю на Ваня ДРАГАНОВА
- Става ли по-близък на българите джазът като музика, Мира?
- Това е комплициран и динамичен развой. Всяка година на Пловдив Джаз фест е друго и всеки един концерт има своите разнообразни публики, т. е. не може да се приказва за аудитория. Отделните актьори имат разнообразни изказности и доближават до усетите на разнообразни хора. Всяко година гостите на фестивала довеждат доста шарени хора. Първата година да вземем за пример имахме концерт на Кърт Елинг, който е притежател на „ Грами”. Той притегли едни хора, а Розалия де Соуза, която е бразилка, живееща в Рим, докара напълно други хора. Така че кръгът на хората, които слушат джаз, се уголемява, само че по-важното е, че тази аудитория непрестанно се трансформира. Хората от ден на ден е повече се освобождават от провинциалното мислене, което се вглежда единствено в локалните моди и течения. Много от тях освен черпят информация от интернет, а и доста пътуват за концерти и изложения по света и това ги зарежда с подготвеност за нови усещания.
- Звучите оптимистично и сте настрана от устойчиватапрактиката на хората на изкуството да се оплакват, че никой не ги схваща и поддържа.
- Да, настроена съм оптимистично, може би тъй като съм доста уверена в своята персонална философия като актьор. А тя е, че когато имаш един гений, би трябвало да си виновен за него. Никой различен не е виновен за това, което притежаваш и искаш да изкажеш. Затова няма смисъл да прекарваш часове в мрънкане и неодобрение. Кризите и депресиите не самичък ми непознати, само че за мен е значимо да ги победя и да намеря метод концертите да се случат. Може би подобавам като музиката, която харесва, т. е. импровизирайки, само че към този момент намирам метод да обезпеча плановете, за които работя. При това го върша, без да завися от някого напълно. Пловдив Джаз Фест да вземем за пример не зависи единствено от един източник на финансиране, което би било рисково. Имаме финансова поддръжка от фондация „ Пловдив 2019”, само че по-голямата част от бюджета идва от спонсори, които ни имат вяра и се стремят към фините и образовани хора, които слушат джаз. Пловдив Джаз Фест точно по тази причина е праволинеен и имаме свободата да каним артистите, които въздействат на актуалната музика тук и в този момент. Такава е програмата и тази година.
- Кое е нещото в тазгодишното издание на фестивала, което би било грехота публиката да пропусне?
- Всичко е грехота да бъде пропуснато, тъй като първата вечер стартира с респект към Телониъс Монк от един от най-хубавите джаз пианисти на Ню Йорк – Джейсън Моран. Той е освен виртуозен пианист, а и един от най-търсените джаз лектори в света. Той ще изнесе и лекция в границите на Пловдив Джаз Фест на 31 октомври изцяло гратис. Има джаз музиканти, които си остават единствено интелектуалци, само че Телониъс Монк не е от тях. Той бил неконвенционален като импровизатор, ексцентричен като визия и извънредно възприятие за комизъм и умеене да поддържа връзка с публиката, което е изключително значимо за джаза. Джейсън Моран ще опише да всичко това, а в концерта си вечерта на 1 ноември ще бъде дружно с още 10 първокласни нюйоркски музиканти. На сцената ще има и огромна видеостена, на която ще се прожектират препратки съм един исторически концерт на Монк от 1959 година Така че музиката на сцената и мултимедията ще бъдат в непрекъснат контакт. Вторият концерт на 1 ноември е на Хилда Казасян, която ще уважи паметта на първата дама на джаза Ела Фицджералд, която би навършила 100 година през 2017-а, в случай че беше жива. „ С усмивка за Ела” се споделя програмата на Хилда.
- И безспорната грехота е?
- Ако се пропусне идването на 2 ноември на Дони Маккаслин. Когато за първи път чух този саксофонист на запис, изпаднах в безспорен ступор. Останах изцяло безмълвна пред музиката му, която ми подсети моите юношески години и любовта ми към „ Yellowjackets”, и в това време беше толкоз съвременна и новаторска, един мост сред 80-те години и бъдещето. После прочетох за Дони Маккаслин и чух студийните му албуми и ди дадох сметка, че той не е просто виртуозен саксофонист, той е визионер. При това за разлика от множеството модерни джаз актьори, той обръща внимание на мелодията, музиката му е разбираема и отзивчива, тя ти приказва и незабавно те сграбчва. Може би по този начин се е случило и със самия Дейвид Боуи, който през 2015 година чува квартета на Дони Маккаслин и гги поканва да свирят в идващия му албум. Макаслин е създател на всички песни и аранжименти в последния албум на Дейвид Боуи „ Black Star”, който се оказва и финален за живота му. Тази година този албум завоюва 5 награди „ Грами”. Албумът, който ще показват онлайн тук в Пловдив Дони Маккаслин и неговият квартет, се назовава „ Beyond Now” и е отдаден на Дейвид Боуи. Това е първокачествен джаз, само че с доста мощни препратки към музиката и философията на Боуи.
Разбира се, бих предложила доста и последната вечер на фестивала, тъй като тя е на Джошуа Редман – един различен свръхестествен джаз саксофонист, който бих определила като законодателя на актуалния джаз. Той основава новите идиоми в джаза, цели масиви от нови изказности, които съгласно мен младите генерации джазмени взимат за себе си. Джошуа идва в Пловдив със своето екстраваганатно трио – контрабас, барабани и саксофон.
Не мога да пропусна и четиримата господа, които ще пеят джаз в петък вечер и които не са джазмени. Опитахме се да създадем един опит – актьори и артисти от други жанрове да пеят джаз, сложени в напълно друг за тях подтекст. В компанията на октет „ Пловдив” с аранжименти, направени от Мирослав Турийски, ще пеят Свилен Ноев от група „ Остава”, Орлин Павлов, Стефан Вълдобрев и Павел Терзийски, който съгласно мен е бъдещето на българския вокален джаз.
- И още какво бихте отличили в програмата?
- Христо Йоцов, с който аз доста обичам да работя, тъй като е приказен музикант на международно равнище. Неговият нов квартет записва албум, който се назовава Jazz Cats. Почитателите на джаза знаят, че по този начин са се наричали виртуозните музиканти в джаза от времето на Луис Армстронг. Христо Йоцов и неговите Jazz Cats ще изнесат първия концерт на 2 ноември. А в петък вечер ще чуем Антони Дончев и неговия камерен нов план.
- Ще дадете и премия за повсеместен принос към джаза. Този жанр оценки не звучат ли малко като пенсиониране?
- Става дума за хора, които са дали доста на тази музика, само че вечНе е пенсиониране, тъй като кой музикант може да се пенсионира!? Може би този, който към този момент няма физическата опция да свири на инструмента си или гласът му изневерява. Това е премия за достолепни актьори. Тя не смее да обобщава, просто е персонален избор, отдаване на персоналните музикални усети. Разбира се, постоянно има актьори, които са по-видими от другите, просто са по-различни.
- Ясен ли е носителят на премията тази година?
- Да, само че го пазим в загадка. Но ще има и още една премия. От самото начало на Пловдив Джаз фест вършим един различен опит - четири дами пеят джаз и боса нова - аз, Хилда Казасян, Белослава и една жена, която неотдавна е ангел. Тя е Андрония Попова-Рони, която ще ни липсва, тъй като отлетя от този свят прибързано. Тя ни остави доста мощен образец по какъв начин се застава безкомпромисно на сцената и по какъв начин се пее от дъното на душата. Извънредната премия ще е за нея.
тагове мирослава кацарова джаз фестивал интервю
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ