Виктор Ерофеев е сред най-известните съвременни руски писатели, литературовед, радио-

Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.

Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина. 

Преводът е на Иван Тотоманов.

Усетих, че ръката на немския канцлер, която ръководи страната 16 години, е много топла и приятна на пипане, като кифличка. Стиснах й ръката още доста преди войната, в Москва, на банкет в красивата резиденция на немския дипломат на Поварская улица. На приема имаше цялостен куп народ, основно германци, и цареше извънредната атмосфера на чинопочитание (не толкоз отвратителна като при съветските чиновници), когато всички, с публични облекла и с чаши рейнско вино в ръка, са щастливи да са в една зала с канцлера.

Опитните дипломати на страната й бяха организирали срещата ни tête-à-tête по такъв метод, че да е полуофициална, да не кажа и персонална. Във всеки случай след няколко несполучливи опита да се приближим един към различен въпреки всичко се озовахме един до различен, стопаните на резиденцията й подсетиха кой съм и в някакъв миг двамата се спотаихме до стената в един ъгъл в дъното на залата като злонамерени съзаклятници. Гостите от Германия гледаха с очевидна ревнивост по какъв начин заставам в съвсем плътна непосредственост с управницата на страната им.

Като начало, както към този момент споделих, стиснах топлата й ръчица и заговорих безшумно на британски. „ На съветски “ - сподели тя малко. Минах на съветски. Русия не е Путин, споделих без непотребни предисловия. Тя ме погледна благосклонно, като огромен фамозен човек, и не сподели нищо. Разбрах, че съм произнесъл демократична фраза, в която, още щом я произнесох, дефинитивно стопирах да имам вяра.  И се поправих: Русия не е единствено Путин. Тя не отговори нищо и на това, обаче ме погледна с благо женско коварство. Това немско коварство беше всъщност същината на срещата ни. Излязохме от закътания ъгъл. Разговорът се беше получил.

За тези три години руско-украинска война започнах да се отнасям към човечеството по-зле. Та нали на процедура напълно неотдавна един японски историк  беше оповестил края на историята с всичките й несгоди, а ето че вместо завършек на историята настъпи неин нов кървясъл интервал. Руско-украинската война си продължава ли продължава и никой не може да я спре. Виж, в случай че китайците и американците взаимно бяха поискали руснаците да спрат войната, евентуално изгода някаква щеше да има. Обаче единение на мненията във връзка на войната няма нито в Европа, нито на другите континенти.

Министерството на защитата на РФ заяви, че по време на войната са унищожени един милион украинци. Цифрата явно е повишена, само че основното не е в точността й, а в насладата от загубите на съперника. И патриархът, и президентът, и целият им тим тържествуват. Моята тематика обаче е по-конкретна.  Въз основа на парадоксалните исторически връзки сред Русия и Германия да се разбере, че Русия не е Европа; че е подготвена да взима от Европа всевъзможни най-нови технологии, само че че полезностите им са толкоз разнообразни, че дружбата за броени секунди може да стане омраза, че персоналните благосклонности в новия исторически миг се трансформират в ненавист.

Ако не беше днешната война, нямаше да загатна тук една брутална съветска фраза от ХVIII век. Казват, че била на главнокомандващия съветската войска Суворов, който рекъл: което за русина е положително, за немеца е гибел. Поводът за фразата бил следният случай: един съветски боец пил чист алкохол и се извършил с наслада, а фелдшерът германец решил, че това е водка, изпил една чаша и пукнал. Ако се съди по тази фраза, руснакът побеждава немеца в юнашкото къркане и за него това е най-важната победа. Колкото и да е необичайно, тази фраза е известна и през днешния ден: подвизите на готовия на всичко съветски богатир са в основата на съветския дух. А този дух е в прорез с концепциите на рационалната рационална Европа, тъй като тя не вижда напредъка на човечеството в мракобесническата концепция, че, както споделяме ние, „ пред хора и гибелта е славна “.                                           

И по кое време, в случай че не в този момент, когато съветският свят води безпощадна война с Европа, да си поговорим за парадокса на руско-германските връзки, които исторически постоянно са се изграждали на вътрешно несъгласие, т.е. не би трябвало да ги има, само че ги има.

Германският свят дава отговор за порядъка в многополярността, съветският – за безпорядъка в самодържавната безалтернативност. Но има някакво надрационално пространство, в което германците и руснаците се схващат. При това на разнообразни нива. В историята немската администрация епохи наред е управлявала в Русия, съветските царе освен са били в роднински връзки с немците, само че и 34 години Русия е ръководена от немската императрица Екатерина Втора. Руснаците, както се знае, имат за немците специфична дума – не германци, ами хора, които са неми, не знаят съветски, само че пък от немското си населено място в границите на Москва въртят бизнесите си епохи наред.

И по този начин нататък, само че ето и най-интересното: при руснаците и германците от любовта до омразата постоянно е имало единствено една крачка. Колко са се изтребили едни други – чет нямат. А след войните отново германецът завързва настоятелен, културни, битови и сантиментални връзки с руснаците. Без Гьоте и Кант съветската просвета нямаше да е същата, без Ницше нямаше да си имаме пълностоен Сребърен век при започване на ХХ век. Без Шилер нямаше да го има стремглавия полет на младия Достоевски, без Новалис съветският романтизъм щеше да обърка крачката. Нямаше да я има и съветската гражданска война на Ленин без парите от генералния щаб на немската войска. Без Молотов и Рибентроп Втората международна война нямаше да я има. Хитлер става изчадие на пъкъла за руснаците, за германците руснаците „ оказват помощ “ с Берлинската стена, само че отново те с действителната помощ на Горбачов съумяват да я унищожат.

И след всичко това и доста други неща диалозите на досегашната канцлерка Меркел и Путин по въпросите на държавните ползи звучат, несъмнено, тривиално. Отначало я имаше илюзията, че взаимният интерес за газа има огромна вероятност. Но в реалност въобще не беше по този начин. Путин последователно стартира да се вижда като водач на съветския свят, а съветският свят е най-хубавият свят. Отчасти това приличаше на Съветския съюз, само че в случай че комунистическата идеология, или, по-точно казано, комунистическата фантазия, можеше да е безгранична и всеки можеше да се болести от нея, то съветският свят е изначално вътрешна война с полезностите на Запада.

Мюнхенската тирада на Путин през 2007 година за многополюсен свят  - това към този момент е експанзия, въпреки и към този момент словесна. Но с изключение на декларациите значимо място в съветския свят имат неподчинението, хулиганството, неуставните връзки. Путин закъснява на извънредно значимо заседание на Г-8 с 45 минути, тъй като бил решил преди него да пийне от обичаната си немска бира. Тук можем да сложим и в подсъзнанието на Меркел концепцията за майчинска по характера си виновност – тя би трябвало да подреди да сервират бирата след срещата. Путин непрестанно беше нащрек. Така че всички да се отнасят към него съществено, да няма мотив за засегнатост... И беше удовлетворен от майчинското подсъзнание на канцлер Меркел.

Или пък казусът с обичаното куче на Путин, което можело да я ухапе. В съветската фантазия такава настъпателност е не по-малко важна  от държавния интерес за газа. Всичките тези поведенчески детайлности са предтеча на война. Колкото до немската страна, детайлностите си оставаха неприятности, само че дребни, значимото беше, че Кремъл е благонадежден стопански сътрудник. Меркел смяташе, че други способи за доставяне с газ ще са по-скъпи. И че това няма да й даде опция да има болшинство в Народното събрание, тъй че никой не искаше да спре да си приказва с Русия. Що за късогледство! Руските детайлности последователно водят към война, обаче Меркел чак до последния ден не може да си показа, че войната е допустима, че Кремъл ще се осмели на такова безумство.

Отначало Путин си мислеше, че войната ще е блицкриг, че ще свърши за три дни на Крешчатик, основната улица на Киев, с боен церемониал на успеха. Но откакто това не стана, съветският свят се отхвърли от договаряния и вместо тях стартира днешната война. И в случай че при започване на войната за нея можеше да се приказва като за путинска самодейност, то в този момент, след съвсем три години, съветският свят приказва за нееднозначната й причина, т.е. че Западът по този начин или другояче е отговорен за това, което става.

Ето я най-накрая повода за всички беди и несгоди. И в съветския, и в немския народен темперамент има една специфичност: да се стигне до същината. Да не се стопира посред път. Това се разграничава да вземем за пример от френското savoir vivre, където същността е във формата, а не в същината. Но немската същност се стреми да е рационална. Има, несъмнено, някои моменти в немската история, които са свързани с нацизма и нямат отношение към рационалната същност, а странстват из митологията, само че рационалната същност е основата на днешна Германия, макар другите отклонения. А в съветския свят – в съветския свят придвижването към същината е отдалечаване от рационалните ползи, бирата е по-важна от срещата на Г-8. За руснака да стигне до същината, значи да стигне до чудото на живота.

Така че в случай че ще си приказваме за същинския разговор сред Германия и Русия, той не е диалог на майстора с чирака. Да, в Русия най-хубавите обущари са били немците, и всички аптекари из цяла Русия също са били немци. Но в случай че отгърнем метафизичния слой на битието в креативното измерение, подобен разговор е вероятен – и го е имало. Между Рилке и усета му за Русия, а през последната година на живота му сред него и Марина Цветаева.

Източника на тази обич към Русия Рилке дължи на приятелката си, немската писателка Лу Андреас-Саломе (Lou Andreas-Salomé). Двамата дружно отиват в Русия през април 1899 година. Разочарован  от полезностите на „ суетния “ западен свят, Рилке е подготвен да схване Русия с екстаз. Пристига в Москва през Страстната седмица. Великден, звънът на камбаните, тълпите молещи се на колене поклонници – всичко това раздрусва поета до дън душа. „ За пръв път в живота ми ме обзе неизразимо възприятие, нещо като „ възприятие за татковина “ - признава той. Привижда му се една млада страна, незасегната от разлагащото въздействие на „ презрялата “ западна цивилизация. „ Това е страната на незавършения Бог! “ - възкликва поетът. Дава на Русия няколко години от живота си. В края на който става буен поддръжник на съветската поетеса Марина Цветаева.

          Вълни сме, Марина – море сме. Вис сме, Марина – небе сме!

          Хиляди пролети с теб сме, Марина! И чучулиги в небето!

          Песен сме с тебе, догонила вятъра!

Което, несъмнено, изпълва Цветаева с усеща. Тя незабавно формулира основното, което я очарова у Рилке:

„ Вие, въплътената лирика, би трябвало да знаете, че даже самото Ви име е стихотворение... Чакам книгите Ви като стихия, която – желая или не – ще се развихри. Точно като интервенция на сърце. Всяко стихотворение (твое!) се врязва в сърцето и го срязва. “

Много бързо, съвсем стремително, тонът на писмата на Цветаева става все по-откровен:

„ Какво желая от теб ли, Райнер? Нищо. Всичко. Да ми позволиш във всеки момент от живота си да подвигам очи към теб – като към планина, която ме пази (като каменен ангел страж!) “

През декември 1925 година в Европа необятно се отбелязва петдесетгодишният празник на Рилке. Понеже виждат в Рилке, в личността му и в творбите му, опция да се опълчват на „ бездуховността “ на времето си, от него са привлечени хора на най-различна възраст и с най-различни специалности, хора остро неудовлетворени от нравствената обстановка в актуалния им свят.

" Рилке не е нито изразител, нито преподавател на нашето време – той е неговата противотежест.

Войните, касапниците, кървавите месища на враждите – и Рилке.

Заради Рилке на земята ще й се даде още време... В това е съвременността му ", написа Марина Цветаева.

При самата Марина Цветаева действителността и пророческите й видения постоянно се трансформират в покруса. В емиграция в Париж тя живее с мъжа си Сергей Ефрон, бял офицер, който след това става сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). През годините на Големия гнет те се връщат в Съветския съюз, Ефрон е разстрелян, а Марина Цветаева при започване на войната е евакуирана на Волга и приключва живота си със самоубийство.

Всъщност Рилке не е бил единствен измежду германците (австрийците). Възможно е да е бил просто по-радикален в съветския си възторг. Но концепцията за задълбочени откровени диалози, за безумни танци, за празници и мистични откровения по този начин или другояче е завладявала мнозина немски пътешественици, които възприемат идването си в Русия като някаква божествена почивка.

Много пъти съм се срещал в Москва с немски създатели на друга възраст, от хипита до известни публицисти, режисьори, продуценти, предприемачи и писатели. Дори на дипломатите, макар всичките им публични отговорности, им бяха забавни съветските креативен надпревари. Някои от тези хора ми споделяха, че точно в Русия живеели „ свободно “, тоест животът отговарял на желанията им, съчетавал се с тях. Имаше, несъмнено, и немски пътешественици, които, в противен случай, бяха против съветския свят и им беше мъчно да работят в Москва, само че поклонниците на съветския свят бяха доста. Освен това съветският свят в това спокойно време, в демократичните времена на перестройката и първите години на Путин не обръщаше тил на Европа. Разбира се, имаше и антиевропейски настроени хора във философията и литературата, само че те изглеждаха като екзотика, като знамение невиждано, и тяхното евразийство не беше рисково. Всичко стартира да се трансформира с развиването на съветския свят в самия Путин, някои високопоставени либерали променяха позицията си, другите изначално си бяха путински единомишленици.

Но във време като настоящето би трябвало въпреки всичко първо да свърши войната, а чак след това да се разглаголства за безкрайното въображение на съветското творчество, за особените измерения на откровението му, другояче всичко това е оплескано с кръв и е обвързвано с съветското безразличие към гибелта, за което написа още Лев Толстой.

Който и да ръководи в Русия и в Германия след днешната война, националните характери на германците и руснаците няма да се трансформират в близко бъдеще. Двата народа ще останат правилни на отговорностите си да доближат до същината. Следвоенният съветски свят, в случай че в Русия настъпи краткотрайно демократично „ стопляне “, ще стане източник на нови креативен откровения. На първо време сигурно няма да има нищо за груповата виновност за войната в Украйна, само че със промяната на поколенията е допустимо всичко (по сходен метод по разпореждане „ от горната страна “ Хрушчов разобличава „ култа към  личността “ на Сталин). А немските нови пътешественици в Русия ще поддържат връзка с популацията й със комплицираното възприятие на недоумение и любознание, по-късно с времето любознанието може да се трансформира в предпочитание за оракулски сънища и видения, нов Рилке може да срещне нова Цветаева – и по този начин ще продължи комплицираният руско-германски разговор.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.