Петя Дубарова е българската поетеса с най-крехката, нежна и вдъхновена

Петя Дубарова е българската поетеса с най-крехката, нежна и въодушевена душа. Едно постоянно момиче, което знае по какъв начин да си служи с думите и го прави по-възможно най-хубавия метод.

Днес ви представяме едно нейно стихотворение, което ни припомня освен за зимата на открито, само че и за зимата във всеки един от нас.

***

Снегът е бял като възглавница,

и чист, и ярък е като непорочност,

луната като жълта раница,

звездите – чаша бяло вино.

 

Аз желая с виното им ледено

за първи път да се опаря,

луната още недогледала

на своя тил да натоваря.

 

Аз желая огъня на устните

в снега нестоплян да удавя,

кристалите от неотстъпчивост вкусните,

под зъбите си да слага.

 

Аз желая да изтръпна цялата –

на зимата да заприличам.

Да бъда зимата. Ала сърцето ми

да си остане на момиче.

***