Петстотин хиляди жени от Източна Европа се грижат за болни

Петстотин хиляди дами от Източна Европа се грижат за заболели и възрастни хора в Германия. Какъв е техният делник? Няколко немски издания обръщат внимание на тематиката.

Германците, които имат потребност от грижи, са над три милиона по публични данни. А в случай че наклонността на застаряване на обществото се резервира, през 2035-а нуждаещите се от помощ ще надвишават четири милиона, а потребността от съответните фрагменти, които да ги обгрижват, ще се усили с още 150 хиляди души.

Проблемът с обезпечаването на квалифицирани фрагменти и сега е сериозен - точно заради това, че те не доближават, на мнозина пенсионери няма по какъв начин да им бъде обезпечено място в домовете за възрастни хора. И се разчита най-много на, и в частност от Полша: счита се, че към половин милион полякини се грижат за, както написа " Фракфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг ".

" Полякинята на господин Биалас "
Редакцията предлага
Ивона Макс е точно една от 500-те хиляди дами от Източна Европа, най-много полякини, които се грижат за възрастните хора в Германия. Те вършат това, което младите и здрави германци или не могат, тъй като са прекомерно заети с друго, или не желаят да го правят, тъй като тук става въпрос за неприветлив труд, който на всичкото от горната страна и е зле заплатен. Полякините готвят и перат, оказват помощ на възрастните в тоалетната и под душа, поддържат жилищата им чисти.

От три години Ивона, която е от едно малко селце в Полша, работи в Шпайер, провинция Райнланд-Пфалц, където се грижи за 88-годишния Ернст Биалас. Той е вдовец, страда от астма и рак на белите дробове и диша единствено с кислороден уред. Дъщеря му, която е единственото му дете, живее наоколо, само че няма време да се грижи за татко си. Затова Ивона обслужва своя пациент по 24 часа в денонощие - с цел да не му се постанова да отиде в дом. Без дами като нея доста фамилии в Германия не биха могли да се оправят, тъй като младите и здравите германци нямат време за своите възрастни и заболели родственици, които избират дома пред дома за възрастни хора, а и мястото там коства на месец от 3 000 евро нагоре.

" Полякинята на господин Биалас " - по този начин назовават Ивона в Шпайер, където тя работи против 1 650 евро месечно, разполага с безвъзмезден заслон и храна. Чистите пари, които получава са 1 100 евро - останалото отива за налози и такси за посредническите организации. Но парите отново са три пъти повече, в сравнение с Ивона би могла да завоюва в Полша - в случай че въобще си откри работа. Междувременно е купила на мъжа си един остарял трактор, по-късно - и дребна кола. Пак тя заплаща и за ремонтите на жилището.

Половината работят на черно

Както отбелязва " Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг ", бизнесът с към момента е спорен от юридическа позиция - най-много поради работата на черно. За половината от тези 500 хиляди дами не се заплащат нито налози, нито обществени осигуровки, допускат специалисти. Който си наеме гледачка на черно, пести освен налози и разходи, само че и таксите за посредническите организации, т.е. към 500 евро месечно.

Въпросът с посредническите организации също не е до дъно обяснен. Дали се съблюдават договореностите за работното време и отмора? И дали тези компании въобще са фактическите работодатели, или по-скоро немските фамилии? А точно от това зависи къде тези дами ще внасят обществените си осигуровки. А е известно, че в Германия те са много по-високи. В същото време контролът, който би трябвало да бъде реализиран от митниците, е доста сложен, тъй като е също по този начин добре известно, че ез правосъдна заповед няма по какъв начин да се влезе в частен дом. Но под сурдинка всички, които имат нещо общо с тематиката, са единомислещи: от немска страна няма никакъв интерес да се демонстрира суровост.

Какви са рисковете?

Над 4 милиона през 2035 година: броят на възрастните хора в Германия, имащи потребност от грижи, ще нараства

Все отново по отношение на източноевропейските болногледачи и обслужващи възрастни хора не трябва да се насочат несъразмерни упования, предизвестява Ясмин Кикерт от Католическия университет във Фрайбург, която от шест години се занимава с тематиката. Пред stimme.de тя споделя, че на посредническите организации не може изключително да се разчита - стандарти за качеството няма и е въпрос на шанс на какъв човек ще попаднеш.

Наетите работнички пък на собствен ред са изправени пред риска да им се постанова непрекъснато да са разполагаем, а културните разлики в допълнение водят до спорове. Затова се случва дамите да потърсят избавление в алкохола, показва Кикерт, която споделя още, че е имало случаи, в които болногледачката изчезвала с парите и бижутата на фамилията. Но това били по-скоро изключения. Повечето са заинтригувани да продължат да работят в Германия.