Какво да сложим на празничната трапеза на Петровден?
Петровден е измежду най-почитаните летни празници в българския национален календар . На 29 юни православната черква отбелязва деня на светите апостоли Петър и Павел, а с празника завършват и Петровите пости.
Затова трапезата на този ден е богата и празнична, изпълнена с ястия, които носят както религиозна символика, по този начин и връзка със старите аграрни и овчарски традиции. В другите краища на България има локални особености, само че няколко храни участват съвсем на всички места.
Най-характерното ядене за Петровден е така наречен петровско пиле или млад петел . Според националната традиция във всеки дом се подготвя пиле в чест на светеца, без значение дали в фамилията има именник. В предишното постоянно се е правел и курбан от млад петел, който се споделял на обща софра със съседи и родственици. Петелът има дълбока символика в националните вярвания и се свързва с плодородието, жизнеността и отбраната от естествени бедствия.
Задължително място на празничната маса заема и обредният самун , прочут като колак. Той се омесва особено за празника и рано сутринта се носи в църквата за освещаване. След службата хлябът се разчупва и се раздава за здраве и благоденствие. В другите райони формата и украсата на колака са разнообразни, само че символиката му е една и съща - признателност за реколтата и молитва за плодородна година.
Особено място в традициите заемат ранните ябълки , известни като петровки . Според старите вярвания до Петровден не трябва да се ядат ябълки от новата годишна продукция. На самия празник първите плодове се носят в храма за освещаване, след което се раздават на близки, съседи и родственици. В доста фамилии този бит се съблюдава и през днешния ден, изключително когато се уважава паметта на умряли близки. Освен ябълки на масата постоянно участват и други ранни летни плодове, свързани с началото на новата годишна продукция.
Сред обичайните ястия за Петровден се подреждат още баница със сирене , тиквеник и разнообразни млечни блюда. В доста региони се подготвя и старинното ядене " бял мъж ", известно още като белмъш или кутмач. То се прави от прясно овче сирене, мляко и брашно и се свързва с вярата за богата беритба и доста бяло брашно през годината. Някога това било едно от най-очакваните празнични ястия, изключително в овчарските региони на страната.
Макар рецептите да се разграничават съгласно локалните традиции, общото сред всички петровденски трапези е концепцията за признателност и шерване. Празникът съответствува с началото на жътвата и появяването на първите плодове, по тази причина храната на масата символизира обилие, изобилие и вяра за сполучлива година. От ароматния колак и осветените петровки до печеното пиле и " белия мъж ", всяко ядене носи парченце от старите български вярвания, които и през днешния ден не престават да събират фамилиите към празничната софра.
Затова трапезата на този ден е богата и празнична, изпълнена с ястия, които носят както религиозна символика, по този начин и връзка със старите аграрни и овчарски традиции. В другите краища на България има локални особености, само че няколко храни участват съвсем на всички места.
Най-характерното ядене за Петровден е така наречен петровско пиле или млад петел . Според националната традиция във всеки дом се подготвя пиле в чест на светеца, без значение дали в фамилията има именник. В предишното постоянно се е правел и курбан от млад петел, който се споделял на обща софра със съседи и родственици. Петелът има дълбока символика в националните вярвания и се свързва с плодородието, жизнеността и отбраната от естествени бедствия.
Задължително място на празничната маса заема и обредният самун , прочут като колак. Той се омесва особено за празника и рано сутринта се носи в църквата за освещаване. След службата хлябът се разчупва и се раздава за здраве и благоденствие. В другите райони формата и украсата на колака са разнообразни, само че символиката му е една и съща - признателност за реколтата и молитва за плодородна година.
Особено място в традициите заемат ранните ябълки , известни като петровки . Според старите вярвания до Петровден не трябва да се ядат ябълки от новата годишна продукция. На самия празник първите плодове се носят в храма за освещаване, след което се раздават на близки, съседи и родственици. В доста фамилии този бит се съблюдава и през днешния ден, изключително когато се уважава паметта на умряли близки. Освен ябълки на масата постоянно участват и други ранни летни плодове, свързани с началото на новата годишна продукция.
Сред обичайните ястия за Петровден се подреждат още баница със сирене , тиквеник и разнообразни млечни блюда. В доста региони се подготвя и старинното ядене " бял мъж ", известно още като белмъш или кутмач. То се прави от прясно овче сирене, мляко и брашно и се свързва с вярата за богата беритба и доста бяло брашно през годината. Някога това било едно от най-очакваните празнични ястия, изключително в овчарските региони на страната.
Макар рецептите да се разграничават съгласно локалните традиции, общото сред всички петровденски трапези е концепцията за признателност и шерване. Празникът съответствува с началото на жътвата и появяването на първите плодове, по тази причина храната на масата символизира обилие, изобилие и вяра за сполучлива година. От ароматния колак и осветените петровки до печеното пиле и " белия мъж ", всяко ядене носи парченце от старите български вярвания, които и през днешния ден не престават да събират фамилиите към празничната софра.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ